Скъпи приятели,

приветствам ви сърдечно и изпращам на всички любовта си. Обичам ви горещо. Любовта ми към вас не е само универсална, а има и личен оттенък, тъй като познавах мнозина от вас докато живеех на Земята.

Аз съм Йешуа. Живях на Земята като Исус. Бях сред хората, за да свидетелствам за Любовта, която е достъпна за всички ни от извора, лежащ вътре в нас самите. Дошло е времето да поемете факела. Вие сте семена, които разцъфтяват сега. Това е второто пришествие на Христос. Не аз (човека живял някога на Земята) е този, който е призван да се завърне, а универсалната Христова енергия се ражда сега във вас. За мен е голямо удоволствие да ви помагам в този процес по време на пътя ви.

В началото на този сезон, Памела и Герит ме питаха на какви теми искам да се спра, а аз им отговорих: „Това няма значение. Просто искам да бъда с вас”.

За мен е достатъчно да ви докосна с енергията си. Единственото, което има смисъл е пламъкът на яснотата във вас, пламъкът на истината. Това е същината на Христовата енергия. Аз бях първият носител на тази енергия, а сега е ваш ред да носите този факел. Много е важно да осъзнавате в себе си какво представлявате. Носите този огън в себе си и трябва да осъзнаете, че е дошло времето да го покажете на света, тъй като той го очаква. Това е време на трансформации, на велики промени, които имат много лица. Както тъмни, така и светли. Време за хора с неутрален поглед към нещата, които могат да наблюдават вълни от насилие и разрушения, появяващи се внезапно от спокойното и мирно състояние на душата и които са способни да остават в състояние на любов, без да осъждат.

Днес ще говоря за болестите и здравето. Но помнете, че основната ми задача е да ви дам възможност да усетите, че съм тук. Да се усетите равни с мен, а аз - равен с вас. Ние сме едно. Ние сме носители на специфичната енергия на Светлината и сме работили заедно в продължение на дълъг период от време, в продължение на много въплъщения, за да заземим тази енергия и да я закотвим в Земята. Това е работата ви. Това е мисията ви. Дошло е времето да престанете да гледате почтително на мен. Аз съм ваш брат и приятел, а не майстор, който трябва да следвате. Искам да ви обкръжа с енергията на истината и любовта. Това е всичко, което мога да направя. Дошъл е вашият ред да станете самостоятелно на крака и да позволите на Светлината от факлите ви да засияе.

Болестта и здравето – това е тема, която рано или късно възниква в живота на всеки човек. Преди всичко искам да кажа някои неща за самия феномен на болестта, какво е в действителност. Всички болести имат духовен произход. Искам това да стане ясно, като разгранича различните тела, намиращи се във всеки човек. Като допълнение към физическото тяло, което е видимо за всички, притежавате и емоционално, ментално и нещо, което можете да наречете духовно тяло.

Болестите започват обикновено от емоционалното тяло. Определени блокажи се прехвърлят във физическото, на материално ниво. Често убежденията от менталното ниво също внасят своя принос в формирането на емоционалните блокажи и по този начин допринасят за реализирането на болестта. Говоря за много дълбоко вкоренени вярвания и склонности на мисленето. По-голямата част от тези вярвания се отнасят до правилното и неправилното за конкретния човек.

Съжденията могат, в буквалния смисъл на думата, да блокират системата на емоционалната ви енергия. На местата, където възниква блокаж, емоционалната енергия не може да преминава свободно, в аурата започват да се виждат по-тъмни участъци. Тази енергия може да се загнезди в тялото. Но не е задължително да се случи, защото за процеса е нужно известно време, което пък дава възможност да се възстанови емоционалния баланс, преди да се прояви като физическа болест.

И така, не се страхувайте от блокираните емоции. Има достатъчно време, за да поправите небалансираното състояние. Но има възможност в този момент да не сте в състояние да възстановите равновесието си или дори да не успеете да го усетите. Възможно е блокировката да е частично незабележима за вас и да не я осъзнавате в достатъчна степен. Ако е така, физическите симптоми ще ви помогнат да обърнете внимание на блокажа.

От тази гледна точка, физическите симптоми или болката са езика на душата. На душата й е необходима пълна връзка с всичките й части. Душата се усеща щастлива, когато енергиите протичат свободно и обновяват постоянно всичките й аспекти. Блокировките пречат на това свободно движение и подтискат душата.

Така болестта изпълнява функциите на индикатор: показва ви къде има нужда от лечение. Макар болестта да изглежда като негативно явление, в смисъл, че ви безпокои с различни симптоми и болки, ключът е в приемането й в ролята на индикатор. Когато започнете да го правите, започвате да сътрудничите с болестта, вместо да й се съпротивлявате.

Тъй като често болестта е израз на блокирани енергии, които частично са извън полезрението ви, не винаги е лесно да се разбере какво стои зад нея или зад определени симптоми. Понякога е много трудно да се определи какво се опитва да каже душата чрез определена болест. В такъв случай трябва да се насочите навътре в себе си и да изследвате внимателно, постепенно да разберете, кой вид енергия се проявява като болест и какво се опитва да ви каже този сигнал.

На това осъзнаване пречи факта, че много се страхувате от болестите. Първата ви реакция е преди всичко отричане или съпротива. Искате болестта да изчезне колкото се може по-бързо, защото ви плаши. Страхувате се от влошаване на здравето си, от лошо самочувствие, от неспособност да действате и най-накрая, от смъртта. Тази паническа реакция е действително жалка, защото не ви позволява да погледнете на болестта по-разширено. Бихте могли да видите болестта в друга светлина. Бихте могли да я възприемете като начало на промени, завръщане към нещо ценно, което сте загубили.

За да разберете „функцията на указател”, която има болестта, е много важно да кажете „да” на симптомите и болките, които са се появили в тялото ви. С приемане състоянието на тялото ви, вече решавате половината проблем. Тук проблемът не е в самата болест, а какво изразява в действителност – в скритите блокажи. Болестта ви „хваща за яката”, за да ви каже да обърнете внимание на намиращите се зад нея причини. Обръщайки се с лице към болестта и приемайки я сърдечно и с душата си, премахвате част от блока, без дори да разберете какво се опитва да ви каже болестта.

Обаче, не е лесно за вас такова основно отношение. Можете да изпитвате съпротива (емоционална или ментална), която ще ви накара да продължавате да казвате „не” – понякога леко, понякога упорито – на това, което се опитва да ви каже тялото ви. Често тялото ви се опитва да ви подскаже някои неща. Например, кара ви да усетите, че ви е нужна почивка, че трябва да отложите определени задачи, да се отнасяте към себе си по-добре и т.н. Макар още да не знаете как да интерпретирате болестта си на духовно ниво, много може да бъде разпознато по сигналите.

Но ако пренебрегвате езика на тялото си и продължавате да се съпротивлявате на болестта, е много трудно да стигнете до духовната същност и значението на болестта. Около това съществува прекалено много гняв и страх. Истинска вътрешна свобода може да се постигне само ако се застане лице в лице с болестта, с болката и дискомфорта, а също със своя страх и отвращение. Приемете ги, а след това спокойно и неутрално попитайте: „какво искате да ми кажете?”.

В обществото ви не е прието да се намирате в близък контакт с тялото си. Не се смята за естествено при вас да разговаряте с него като с живо същество, достойно за любов и уважение. В обществото си сте измислили много идеални стандарти как би трябвало да изглежда тялото ви, какво се разбира по „добра форма” и здраве, какво трябва и не трябва да се яде и пие. Накратко казано, съществуват всякакви правила и шаблони как трябва да изглежда продължителния и здрав живот.

Обаче, всичките тези идеализирани картинки нямат никакво отношение към пътя, по който върви душата. Пътя на душата е строго индивидуален. Затова трябва да имате нагласата да сте уникални и да се запитате сами за смисъла на симптомите и болестите ви. От вас се иска да дистанцирате от всички идеи на външния свят и да откриете дълбоко в себе си собствената истина.

Това е предизвикателство за вас, тъй като страхът и паниката, които ви завладяват в случай на заболяване, лесно ви насочват към външни авторитети. Започвате да търсите специалисти, които да ви посъветват и да ви успокоят. Това може да бъде лекар или експерт по алтернативна медицина. В основата си това не е особено важно. Важно е, че поради страха си в този момент, бягате от отговорност и я прехвърляте на някой друг.

Разбира се, няма нищо неправилно да се вслушате в мнението на експерт и доста често в това има смисъл. Но след това знанието трябва да се притегли вътре в сърцето. Да се определи ценността на това знание. Само вие сте стопанинът на своето тяло, на собствения си живот. Само вие знаете какво е най-доброто за вашето тяло. В най-пълния смисъл на думата – вие сте творци на своите тела.

Възстановяването на близостта със собственото ви тяло изисква практика – това няма да се получи от само себе си. Не се разочаровайте прекалено лесно. Когато имате работа с трайна напрегнатост и симптоми, опитайте да ги изследвате още един път. Отпуснете се за няколко минути и с неутрално съзнание навлезте в тези места на вашето тяло, където усещате симптомите или болестта се проявява. Помолете болката или болестта да приемат формата на въображаемо живо същество, за да можете да поговорите с него. Помолете болката да се прояви като животно, дете или човек. Или поискайте да бъде като екскурзовод с произволна форма. Използвайте въображението си! Въображението е много точен инструмент за откриването на най-дълбоките подбуди на душата ви.

Ако направите това и забележите, че тялото ви отговаря с образи или чувства – можете да усетите радост. Това може да бъде щастието от възстановения контакт, от отново постигнатата близост. Ще усетите самоуважение към себе си, когато разберете, че сте единственият, който може да го направи и няма друг, който може да опознаете тялото ви отвътре. Тази самоувереност ще ви позволи по-лесно да усетите какво се опитва да ви каже болестта. Това няма да ви позволи да пренебрегнете отговорите, получени от вашия Аз, поради менталните конструкции и идеите на другите. Близостта със собственото тяло е висше добро при всякакви обстоятелства, но особено при случаите на неразположение и болести.

Това, което помага на тялото е любовта. Не подпомагате разговора с тялото си, когато се стараете да премахнете болестта, като усърдно повтаряте заклинания или визуализации. Все още това е борба и съпротива. Тайната е в постигане на разбиране за значението на страдащите части от тялото ви. Ако разберете това, нещата могат да бъдат трансформирани, а емоционалните блокировки отстранени. Така работи процесът на лечение. Да не воювате по един или друг начин с болестта, а да я приемете като приятел, който има желание да ви насочи в правилната посока. Трудно е да се приеме това, тъй като болестта ви плаши и ви причинява страдания. Обаче приемането на болестта е единственият начин, единственият път към Светлината. Болестта иска да ви върне обратно в Къщи.

Целта на болестта е да постигнете по-добро и дълбоко разбиране на себе си. А физическото възстановяване може да бъде резултат. Но не винаги се случва така. Не винаги болестта изчезва, щом достигнете до причината на емоционалния блокаж.

Тук искам да кажа няколко думи за хроничните и неизлечими болести.

В случаите на хронични заболявания съществуват постоянни физически проблеми, които се завръщат отново и отново. Особено сте уязвими през периодите, когато малко или много губите контакта с вътрешния си Аз, симптомите се завръщат, понякога в доста по-голям мащаб. Това може да ви отчая. Затова ви моля да разглеждате болестта в по-широка перспектива. Не се опитвайте да се избавите от нея. Опитайте да я приемете като желан гост.

Хората със хронични заболявания са се нагърбили с доста трудна задача. На ниво душа са решили да устоят на сраха, който идва с болестта, да устоят на идеализираните представи как трябва да бъде устроен живота ви. Приемането на такова предизвикателство изисква голямо мъжество.

Често се случва душата да избере хронично заболяване, за да се концентрира върху един специфичен проблем. Всеки път болестта ви връща към една и съща емоция. Съществува емоционална основа, която съпровожда болестта. Да имате повтаряне на проблема отново и отново е доста неприятно, но това дава много плодове на душата.

Доста често в такива животи има голяма дълбочина и богатство, които не винаги са забележими за другите. Затова не си струва да се борите постоянно и да се надявате на постижения в медицината. Болестта, фактически, се движи по спирала, издигайки се в кръг на по-високо ниво, макар да изглежда, че постоянно се връщате към едни и същи симптоми. На духовно ниво това не е така. Тук не отстъпвате, а постигате дори по-голяма дълбочина в работата си с чувства, които е възможно да са пропуснати в минали животи.

Също така това е приложимо и към наследствените или вродени физически дефекти. В тази връзка, понякога говорите за карма, но аз съм много предпазлив с тази концепция, тъй като във вас има тенденцията да свързвате кармата с престъплението и наказанието. Това съвсем не е вярно. Душата има искреното желание да се опознае напълно и да бъде свободна. Това е най-дълбокото й желание. Подтиквана от това желание, понякога поема болести и физически дефекти, които й помагат да достигне до тази цел. Това съвсем не е за да бъдат изплатени задълженията ви. Това е дълбокото намерение да станете свободни и понякога най-добрият начин да бъде постигнато това е изживяването на екстремално тежки обстоятелства вътре в собственото ви тяло. Само можем да изпитваме огромно уважение към такова намерение. Особено в обществото ви, където жестоките идеални образи се грижат само за това, да бъдете функционални, полезни, красиви и успешни. Тези идеи правят още по-трудна задачата да преживеете живота си с такива препятствия, но усещайки ги като нещо значимо и радостно.

Само най-смелите от вас приемат живот в немощно тяло. Те излъчват чистота и достойнство за тези, чийто живот преминава по-лесно. Когато сте успешни според преобладаващите стандарти на обществото, е много трудно да се спрете и да разберете кои сте в действителност и какви са движещите ви мотиви в този живот. Болката и немощта са „пътепоказатели” за такива хора. Те са „водачи” към истината и яснотата. Към истината, която не подразбира съвършенство, а любов и признаване на всичко, което съществува.

Накрая искам да кажа някои неща и за нелечимите болести. Понякога е очевидно, че някой няма да го бъде поради заболяване. Постепенно тялото се предава пред болестта. Земната обвивка се разрушава. Какво прави душата в този момент, намирайки се вътре в тялото? Докато продължавате да се съпротивлявате на болестта, не можете да влезете в контакт с душата си, с вътрешното си знание, което ви казва, че е време да кажете „довиждане”. Понякога усещате предварително, че е време да си тръгвате, но тази мисъл предизвиква във вас такъв ужас и мъка, че продължавате да се борите. С нетърпение очаквате новото лекарство, което трябва да се появи всеки момент или някакво друго перспективно лечение.

Това е напълно разбираемо и нямам намерението да ви съдя за това, но с това само се наранявате. Ако приемете ситуацията и позволите на смъртта да наближи, ще забележите, че смъртта не е противник, а приятел. Смъртта ви избавя от борбата.

Ако се съгласите с това, което смъртта иска да ви каже, ще преминете през няколко стадия преди да настъпи физическата смърт. Тези стадии дават възможност да се освободите от всичко земно. От любимите ви, от земното ви обкръжение, от чувствата, с които наблюдавате всичко около вас. Това е красив и естествен процес.

Когато сте с някого, който е неизлечимо болен и усещате, че той знае какво го очаква, опитайте да поговорите меко и внимателно с него за това. Това ще облекчи човека да направи прехода. Най-скъпото и ценно нещо, което можете да направите за един умиращ е да стоите до него и да му държите ръката. Няма друго, което трябва да знаете или да правите, когато изпращате човека.

Такава последна грижа е много важна за вашето общество. Всички поне веднъж сте се сблъсквали с това в семейството си или в кръга познати. Просто присъствайте до умиращия и усетете приближаващия преход. Усетете мощния момент, когато душата напуска тялото и се завръща в друго царство, в Къщи.

Не гледайте на смъртоносната болест като на враг, от когото неминуемо търпите поражение. Това не е битка. Доста често смъртта идва да ви освободи от още повече болка и немощ. Безусловно не сте губещия. Просто продължавате пътя си по друг начин.

Понякога съществуват определени задачи, които сте обичали да решавате в този живот и проблеми, които остават неразрешени. Това може да безпокои както вас, така и оставащите, които са засегнати. Моля ви да ги оставите с мир, тъй като по-дълбоката мъдрост ви води и свързва отново с любимите ви при нови по-добри обстоятелства. Някога отново заедно ще празнувате живота.

Днес моята най-голяма молба е действително прегърнете болестта, обкръжете я с любов и разбиране и й позволете да ви води към по-дълбокото разбиране на себе си. Поверете се на болестта и си позволете да навлезете в по-дълбока връзка със самия себе си. Да се смириш не означава да чакаш пасивно или да страдаш от болестта, а да сътрудничиш с нея като с приятел.

Обгръщам всички с любовта си и ви призовавам да усетите присъствието ми, да усетите Христовата енергия. Усетете любовта, която е достъпна за всички вас, и болни и здрави. Толкова много любов има около вас, която е достъпна за всички вас, щом се избавите от съжденията си, преценките за какво сте достойни, и за какво не, какво правите правилно, и какво не, за нещата, които все още трябва да направите или да постигнете. Освободете се от всичко това. Любовта присъства тук и сега за всички вас.