Петък, 24.12.2010 год., Бъдни вечер е!
В едно от таз годишните послания на Иисус към човечеството, Той направи много принципна забележка след миналите Коледни празници /2009 год/. Тя се изразява в следното. Суетнята на човеците около Коледните празници е голяма. Всеки по свой начин си прави празника и в много случаи даже се прави повече от колкото е нужно, но същественото не се прави от никой, т.е. празнува се рожден ден на Иисус, който Християнската църква е провъзгласила за Господ, а на масата никой не слага прибори за рожденика Иисус, т.е. никой не Го кани на масата. Празнува се рожден ден без рожденика.
Предлагам така, правя призив да уважим Иисус с прибори и порция за Него на нашите маси и чаша вино налята също за Него, като рожденик. Нужно е да го направим и по този начин ще засвидетелстваме, че Коледа не се прави по инерция и суетня в целия свят, а е едно уважение на рожденика, Господ Иисус и Той присъства в нашето съзнание и на нашата трапеза. Пожелавам повече хора да поканят Иисус на Коледната си вечеря и да уважат присъствието Му на масата си.
А сега да проследим хронологията на самото раждане!
Откъс от книгата  "Анна,бабаmа на Иисус..." "Навъртах се около Мария-Анна толкова често, колкото тя ме допускаше. Обичах да поставям ръката си върху нарастващата ут­роба на тези красиви жени, чиито бебета, заченати чрез светли­на, сякаш бяха мои. Аз ги учех как да се свързват с тези души, които растяха в тяхната утроба. Всяка душа носеше свръхвисоката честота на Светлината, направо от Трона на Бога. Помагах на всяка идваща душа да задържи своята клетъчна конструкция от многостранна енергия в съвършен синхрон. С Метатрон, ар­хангели, серафими и херувими ние вплетохме и кодирахме ре­шетките на ДНК с огромно количество информация. Заедно под­готвяхме честотата в и около майките, съпрузите, общността, та­ка че скъпоценните души можеха да влязат във физически тела колкото е възможно по-хармонично и без болка. През януари получихме новина от съпруга на Юдит, Юстиниян, който току-що беше се завърнал от Рим. Той ни каза, че импе­ратор Август беше заповядал преброяването на населението на империята да се извърши през трите седмици след пролетното равноденствие. Това изискваше всяко домакинство да отиде в града на произхода на неговото семейство, да бъде записано в данъчните книги и да положи клетва за вярност към Рим. И зато­ва общността на Кармел се събра да разисква нашите различни мнения за това затруднение, което изискваше от нас римският император. Мнозина от нас се дразнеха, че трябва да раздвоят своята вярност между Бога и цезаря. По средата на този спор вниманието ни беше привлечено от силните удари на жезъла на Йосиф бен Яков по плочата на пода. Мълчаливо се обърнахме към Йосиф, който току-що беше отворил свитъка с думите на пророк Михей[1]. И той прочете: „Но спи, Витлеем Ефрат, макар и да си малък между хилядите в Юдея, и все пак от теб ще дойде този Един, който ще бъде упра­вител на Израил. Този, чието раждане е било предречено от древните, от дните на вечността. Отсега нататък идеше да ги освободи, докато дойде времето тази, която е трудна, да Го ро­ди. Тогава останалите от Неговото братство ще се завърнат при децата на Израил. И тогава Той щеше да стои и опазва своето стадо със силата на Бога, във величието на името на своя Бог, и народът щеше да се върне. Отсега Неговото царство ще се прос­тира до края на Земята. И този Един ще бъде мир." Той чете слова от пророк Михей, докато всички разбраха, че Създателят беше създал Божествена цел, използвайки импера­тора като инструмент, за да изпълни пророчеството. Йосиф предложи вместо да изразходваме енергия да спорим, всички, които бяха от Коляното на Давид, и семействата, дошли от Витлеем, да се съберат заедно, така че пътуването да е сигурно и удобно. Трябваше да се съобразим и с жените, чиято бременност беше към края, включително на Мария-Анна и Ребека. Беше мъчител­но да се мисли за дългото пътуване, когато техните утроби бяха толкова големи, вече с оформено дете. През следващите седмици Йосиф организира нещата така, че да има достатъчно коли, продукти и здрави мъже, за да мине пътуването гладко. Зимните студове бяха отминали и пролетта вече беше във въздуха. Пасхата Наближаваше. Беше време за раждане на агнета, стригане на стадата, за подготовка за нова реколта - неща, които изискваха внимание, преди да започнем нашето пътуване. Предстоеше също и Определяне на част от нашата реколта, за да бъде предадена на Събирачите на такси. За да има в нашата общност през цялото група от мъже, ние се разделихме според произхода на нашите родове и посоките на пътуването. После започнахме да напускаме Кармел по предварително уговорено време. Когато достатъчно голяма група от нас се придвижваше за­едно, щеше да има по-малко безпокойство от скитащи банди от крадци, които ограбваха непредпазливите по пътищата. Вместо да се притесняваме, решихме да запретнем ръкави и да си оси­гурим най-доброто при нашите неблагоприятни обстоятелства. Мария-Анна и Ребека пътуваха в една отрупана с меки пос­телки кола, теглена от два здрави вола. Седмица преди нашето пристигане се случи и една приятна изненада. Ребека роди мо­миченце, наречено Мариам. Както много млади и възрастните също се возеха в каруца. Аз яздех едно муле. И няколко други жени яздеха магарета, камили или вървяха пеша. Повечето от мъжете и децата също вървяха пеша. Носехме нашите музикал­ни инструменти, храна, палатки и фураж за добитъка. Пеехме, разказвахме си истории около огньовете вечер и се редувахме в задълженията. Когато преминахме покрай предградията на Йерусалим, пътят се разшири и стана павиран с камъни, изсе­чени и донесени от римските гарнизони и роби. Кладенците по протежение на пътя ни снабдяваха с вода. Чувствахме се закриляни и защитени, докато пристигнахме в тесните улици на Витлеем, които бяха претъпкани от шумни тълпи от хора, животни и превозни средства. Римските вой­ници бяха навсякъде. Техните мечове и копия стърчаха срещу небето, а камшиците им плющяха върху гърбовете на робите и наивните пешеходци, които не знаеха определените правила. Никога след Александрия не съм чувала толкова крясъци. Но точно преди Витлеем, близо до Етам, където бях живяла много отдавна, имаше долина, напоявана от малък извор. Тази земя принадлежеше на един далечен роднина, бащата на Аби- гейл, жената на сина ми Лука. Тук избягахме от шума на разрас­налото се село. Построихме лагер близо до кладенеца, където пояха овцете и добитъка. Беше добре близките ни приятели и семействата ни да са около нас. Очаквахме и други членове на семейството, които щяха да дойдат от Галилея, Юдея и Самария. За да повдигнем духа си, използвахме тази възможност, за да създадем едно чудесно семейно събиране. Сестрата на Йосиф бен Яков, Елисавета (която беше братовчед­ка на Мария-Анна от бащина страна) беше родила детето, зачена­то чрез светлина преди шест месеца. Бяха изминали двадесет го­дини от последната бременност на Елисавета. Нейната утроба бе­ше безплодна последните осем години, след спиране на нейния месечен цикъл. Затова бяхме нетърпеливи да поздравим това чуд­но дете. Според с указанието, което нейният съпруг Захария беше получил от архангел Гавраил, детето им беше наречено Йоан. Те имаха и голяма дъщеря на име Азира, която се беше омъжила нас­коро и очакваше своето дете. Захария предложи да останем в Храма в Йерусалим, където той изпълняваше своите задължения като свещеник. Така че Мария-Анна и аз можехме да останем с Елисавета в малкото им жилище в предградията на Витлеем. Ребека остана в лагера, със Симеон и бебето, докато тя все още преминаваше през пречистването, както беше наречено времето на кървене след раждането. Йосиф идваше и си отиваше всеки ден. Когато настъпи първият ден, през който тези от Галилея трябва да бъдат записани, ние отидохме при човека, който преброяваше и събираше таксите във Витаеем. Това беше едно мъчение, незавависимо колко философски се опитвах да гледам на нещата. Късно същата вечер контракциите на Мария-Анна бяха започнали. Иосиф я качи на едно магаре и ние забързахме към малката стая на Елисавета, която се намираше над един обор. Той водеше към заградена кошара и пещера в хълмовете, които бяха използвани за Подслон на животните и за складове. До нейната стая достигаше бриз от един вътрешен двор, който се споделяше от три свързани жилища, които принадлежаха на брата на Захария, Зенос. След това Йосиф качи Мария-Анна по тясната каменна стълба и я постави да легне върху специалния сламеник, който беше подготвенен за този труден час. Йосиф вече беше изпратил бързоходец да дове Лука, за да бъде лекар в случай, че има някакви усложнения. Бяхме на по-малко от три мили от пещерите в хълмовете и заградения обор, където Ханах преди толкова много години беше родила Ауриана. Размишлявах, че са изминали почти петстотин деветдесет и две години от този момент, когато Ханах и нейното по-висше Аз, спяхме в простия обор-пещера, на земята, наглеждани от Наоми. Сега отново бях във Витлеем, очаквайки момента на моментите, за който бях се въплътила толкова отдавна. Следвай­ки Йосиф и Мария-Анна, Елисавета носеше Йоан на хълбока си, а в другата си ръка държеше вързоп с кърпи от египетски памук. Аз носех съдовете с вода. Дребното тяло на Мария-Анна трепереше, когато едва си поемаше дъх. Контракциите й се ускориха и ставаха все по-интензивни, когато се приближихме към среднощния час. Ние непрекъснато й напомняхме да диша, докато се напъва и да се отпуска при силните родилни болки. Между дъвченето на корени, които намаляват болката, тя повтаряше мантри към своето любимо дете, за да го успокои, както и себе си. Обърна­ла очите си навътре към Светия от Светите, в центъра на своя мозък, тя се молеше и премина в много дълбоко състояние на транс. Аз проверих положението на Иисус в утробата й и отк­рих, че той слиза надолу към родовия канал. Контракциите постепенно се засилиха към полунощ. Тя про­дължаваше да понася болките с изключителна твърдост за тол­кова младо момиче на шестнадесет години. Аз я окуражавах да произнася в звуци усещането, което я поглъща. Родовият канал започна да се отваря с главата на Иисус. Беше добре, че бяхме подготвили тялото на Мария през последните месеци за проце­са на раждането. Поради това, че тя не беше познала мъж, ние й помагахме чрез използването на мехлеми, масажи и разширява­не на деликатната тъкан, през която сега Иисус минаваше. Някъде дълбоко от моето същество се издигна песенна мо­литва. Сърцето ми запя познатата песен за най-висшата участ, която жриците на Хатор пееха на новородените души. Високо над нас, като неподвижна звезда в небесата, беше Бет Елохим[2] Меркаба. Множество ангели, власти и елементали се събраха и кръжаха във въздуха. Сякаш целият живот сдържаше дъха си, когато дълбокото мълчание проникна в самата същност на Не­бето и Земята. Скоро Неговата глава, покрита с къдрава тьмнокестеняво златиста коса, последвана от Неговото малко телце, легна в ръцете ми. „Слава на Бога във Висините. Мир и благоволение между хората!" - изговаряха ангелите. Стаята ни сияеше със златна  светлина. „Вижте, това е Моят син, в когото АЗ СЪМ. В теб е моето благоволение." - бяха думите, проникнали в сърцата ни от всемогъщия Бог. Така ние приехме Сина на Човека. И точно както той ми беше обещал и показал преди време, самият Иисус се предаде в моите малки ръце! Аз наистина бях благосло­вена между жените, както беше и неговата прекрасна майка. Иисус беше роден в знака на Овен. Неговото раждане беше около един час след полунощ на двадесет и първия ден на нисан съгласно еврейския календар, което отговаря на ранния ап­рил в 4 г. пр. Хр. съгласно вашия Григориански календар. Йосиф остана с нас през времето на раждането. Понякога той се отдалечаваше, чувствайки, че не трябва да пречи на из­раждането на бебето, в което ние по-старите жени бяхме погълнати. Стеснителността на Йосиф, който макар че беше съп­руг на Мария-Анна, но все още не беше имал интимна връзка с нея, изчезна в момента, когато главата на Иисус започна да излиза. Той незабавно застана до мен. Преди няколко дни беше отишъл до обора долу, да качи едно Малко корито, което беше използвано, за да се хранят в него овцете и добитъка. Той вече беше го измил и посипал с овче руно и прясна слама, която можеше да се намери по това време на годината. Добавихме надиплени кърпи от египетски памук. Тези скромни ясли по-късно щяха да приемат детето Иисус, та­ка че Мария-Анна да може да си почине. Йоан лежеше в една люлка близо до Елисавета. Той беше останал буден през време на раждането. Понякога проплакваше и Елисавета му даваше да суче, докато тя миеше и разхлаждаше лицето и ръцете на Мария-Анна. Но после, когато Мария-Анна изискваше повече внимание, Йоан лежеше в люлката или в нервните ръце на Йосиф. Сякаш предпочиташе да бъде свидетел в най-трудните моменти на събитието. Той присъстваше на раждането на братовчед си, чийто път щеше да подготви. Докато Елисавета се грижеше за изваждане на плацентата от Мария-Анна, аз нежно положих Иисус върху гърдите на май­ка му, с все още свързаната пъпна връв. После поставих пла­центата в специално масло в един съд, за да бъде по-късно ритуално изгорена. Йосиф се въртеше около сина си и своята лю­бима Мария, както той я наричаше. Ние запазихме тишина, до­като пулсирането на живота, свързващ Мария-Анна и нейното бебе, накрая престана. Тогава отрязахме и завързахме пъпната връв и измихме новороденото бебе. Той беше тук, благополучно освободен! Ние се молехме на Бащата-Майката Бог с цялото си сърце, ум и душа! Молихме се сила­та и мъдростта да подкрепят и подготвят Иисус бен Йосиф, за да изпълни всичко, за което беше дошъл. Ние се чудехме, че Лука още не беше дошъл, но бяхме благодар­ни, че неговите медицински умения не бяха необходими. Макар че навън все още беше тъмно, една голяма светлина заливаше на­шата малка стая, като че беше ден. След като бяхме измили и миропомазали Мария-Анна, я поставихме на нейното легло, което беше зад едно килимче, което разделяше стаята. Иисус беше повит в пелени, изтъкани от най-фин египетски памук, които Мария-Анна беше внимателно подгънала и избродирала с цветя, геомет­рични фигури, които бяха общи за потомството на Давид. Можех­ме да чувстваме присъствието на Великия Един около нас. Общу­ването между много сфери и измерения се чуваше вътре в нашите сърца, когато ние безмълвно седяхме заедно през следващите ня­колко часа, гледайки спящото бебе върху гърдите на Мария-Анна. После се почука на вратата. Елисавета скочи, за да я отвори и видя своя хазяин и зет Зенос да стои с Лука, чието ускорено дишане показваше, че беше тичал. Лука веднага приближи сво­ята по-малка сестра и бебето Иисус. След като изми ръцете си, той внимателно ги прегледа и беше много радостен, че и два­мата бяха здрави и силни. Както беше подготвен през младостта си, Лука по-късно за­писа тази най-чудна от историите за Иисус. Тези летописи, ма­кар и променени, поеха оцелели, относително непокътнати през вековете и във ваши дни са познати като Евангелието на Лука. Лука развълнувано се извини, че не е присъствал на ражда­нето, но обясни, че се е грижел за друга раждаща жена, като по­магал и на майката, и на детето да издържат едно критично със­тояние. Аз се успокоих вътрешно, когато осъзнах, че моите ръце поеха Иисус бен Йосиф, точно както моят внук ми беше обещал. Малко по-късно Зенос се върна, за да съобщи, че на улицата долу са се събрали празнуващи. Някои бяха овчари, които рабо­теха за тъста на Лука. Те му казали, че им се явили ангели, дока­то били със своите стада на хълма. Други от групата сподели­ли, че са били събудени от много ярки сънища, в които им било казано да дойдат в дома на Елисавета. Когато за последен път видели Мария-Анна, знаели, че тя скоро ще роди. Било им казано да станат, да дойдат и да видят току-що роденото дете, наречено Емануил. Принц на мира, който е благословен от Бо­га, както и Йоан, синът на Захария, който по-късно щеше да бъде наречен Йоан Кръстител. Когато слънцето започна да се издига, тези възлюблени пи­лигрими бяха поканени да се изкачат по стълбите, зад главната къща на Захария и по двама-трима да седнат за кратка медитация заедно със спящото бебе. От време на време Иисус щеше да отваря своите бадемови синьо-сиви очи, за да погледне към тези членове на семейството, които бяха първите, дошли да го поздравят. От моите деца тук бяха Натан, Лука и Ребека, които бяха дош­ли със своите съпруги и съпрузи. Ребека дойде със своето бебе Мариам. Йоаким и другите ми синове и дъщери бяха далече. Йосиф от Ариматея и неговата супруга Мария от Магдала, как­то и сестра му Марта, бяха за преброяването във Витания. В Учудваща синхронност Мария-Магдалена беше родена в същия час след изгрев слънце, докато раждането на Иисус стана преди изгрев слънце през същия този ден. Между работниците на тъста на Лука имаше едно младо мом­че на дванадесет години на име Натанаил бен Толми. Бил в групата на овчарите, които забелязали ангелите. Той носеше в ръцете си едно осиротяло новородено агне, което донесе като дар за Иисус. Когато видя Иисус, падна на колене и плачейки      каза, че в едно видение преди няколко месеца видял същото това дете, за което един ангел му казал, че това е обещаният Месия. Когото плачеше, неговите сълзи падаха върху меката въл­на на неговия блеещ подарък. Когато той вдигна очи, Мария-Анна го покани да дойде напред. Поставяйки нежно ръка на главата на Натанаил, тя го погледна сериозно в очите му и каза: „Ти, мое дете, си обичан от Бога. Този, който сега е с нас, те повика от света, за да бъдеш негов приятел и ученик завинаги Тя помоли Йосиф да вземе агнето, докато тя поставя бебето Ии­сус в обгорените от слънцето ръце на Натанаил. Осъзнах, моя възлюблена приятелко, че историята ми става сложна. Разбирам, че много от това, което споделям сега с теб, си противоречи с притчите от Библията, приети от христия­ните днес. Макар че рискувам да внеса объркване и смущение в душата ти, моето намерение е да дам яснота и широта за духа. Не приемай на доверие историята ми. Но все пак, дай й шанс да работи в сърцето ти, а след това и върху ума ти. Напомням ти, че тези думи са дадени по такъв начин, за да достигнат до съзнанието ти, за да можеш да обсъдиш алтернативите. Необ­ходимо е самата ти да откриеш скрита вътре истина, която да те издигне, преобрази и засили твоето собствено знание. Моята цел е много повече от това да дам нова версия за Христовата история. Искам да те подготвя за идването на Хрис­тос в твоето собствено сърце. По този начин ти си готова за голямата промяна, която става в теб. Затова отвори сърцето си и си спомни енергиите чрез твоите чувства. По-нататък ще кажа защо съм тук, с теб. Целта на моето ид­ване много отдавна е целта на моето същество - да е тук, в този момент. Не трябва да мислиш, че съм отдалечена във времето и пространството, или че това, което се случи преди 2000 го­дини, няма връзка с твоите дни. Ти си в процеса на новото писане на твоята история. Наистина, някои от вас са се върна­ли от бъдещето именно за тази цел. Аз съм Анна от Кармел и се завърнах, за да бъда свидетел на раждането на Христос в теб, за да те поема точно така, както поехБлагословения Един преди 2000 години. Когато ти поднесох хронологията на събитията и разкази за познати личности, които ти опозна, знай, че това е предаване на преобразуванатачестота. Това е много по-важно, отколкото думите, чрез които то става. Когато веднъж чуеш, можеш да научиш нещата извън думите. Ще си припомниш коя наистина си ти и ще изпълниш твоята мисия, като изиграеш твоята част от тази велика драма на планетарно възнесение, която ние заедно пресътворихме".  

---

[1] Пророк Михей се бори срещу онези, които третират бедните зле. Той е наречен „пророк на бедните" (3 Царств. 22:1 -28); (2 Паралип. 18:1- 27). (бел. Ред.). [2] Домът на боговете (иврит).



http://www.spiralata.net/s.php?SearchType=2&find=%C0%ED%ED%E0%2C+%E1%E0%E1%E0%F2%E0+%ED%E0+%C8%E8%F1%F3%F1

КАК ХИТРОУМНИЯ ЛУКАВЕЦ ОБЪРКВА ХОРАТА В КОВАРНИТЕ СИ БАСНИ И КАК ГИ ОБВИВА В "ЛЮБОВ" И "ИСТИНА"!!!
ПРОЧЕТИ ПРИЯТЕЛЮ, КАК ЕЗИЧНИЦИТЕ СА ОСКВЕРНИЛИ БОГА С ВЪВЕЖДАНЕТО НА "РОЖДЕСТВО ХРИСТОВО"!
НЕ БИВА ХОРАТА ДА БЪДАТ ЗАБЛУЖДАВАНИ, ЗАЩОТО ВСЕКИ ОТ НАС ЩЕ БЪДЕ СЪДЕН ЗА ПОСЛАНИЯТА, КОИТО ОТПРАВЯМЕ КЪМ ЧОВЕЧЕСТВОТО!

http://estirbg.blog.bg/lichni-dnevnici/2010/12/24/ognenite-ezici-na-ezichestvoto-shte-ni-izgoriat-quot-rojdest.656460

Аз поднасям информация!!! Всеки, който със своето СЪЗНАНИЕ е готов да я приеме ще е приеме. Този, който не е готов за подобна информация ще я отхвърли. Не е задължително всеки да я приеме. На масата има поставена чиния с мед, един ще го приеме като най-добрата храна, друг няма да го приеме. Така е и с тази информация. Или я отхвърляш или я приемаш!!!
ЕТО КАКВО КАЗВА ЕЛ МОРИЯ В ПОСЛЕДНАТА СИ ДИКТОВКА " Учението, което даваме, при цялата му привидна простота, е най-сложното Учение, което съществува на земното кълбо в дадения момент. Защото това Учение отваря за вас вратата към Вечния живот. Но само онези, които са способни да усвоят това Учение в цялата му пълнота, ще получат ключовете от вратата водеща във Вечността". http://minchomin.blog.bg/lichni-dnevnici/2010/12/23/vie-postigate-ne-dvijeiki-se-v-shirota-a-navlizaiki-v-dylboc.655931

ТИ СПОКОЕН ЛИ ЩЕ БЪДЕШ, КОГАТО НА МАСАТА НА НЕУКОТО ЧОВЕЧЕСТВО ПОДНЕСЕШ ОТРОВА ВМЕСТО МЕД?! ЗАЩО ВИЕ ВСИЧКИ ИЗОПАЧАВАТЕ БОЖИЕТО СЛОВО В УКРАСЕНИ ПО ЧОВЕШКИ "БОЖИИ БАСНИ"?
Исая 5:20
"Горко на ония, които наричат злото добро, а доброто зло; Които турят тъмнина за виделина, а виделина за тъмнина; Които турят горчиво за сладко, а сладко за горчиво! "
Защо не поглеждате към Библията и не сверявате всичко с Нея?

Не съм спокоен от това, че човешкото съзнание е все още в летаргия. Сверяването с Библията бих ви казал така, защо не отворите очи и да погледнете ще сега се пише новата Библия? Нямам повече коментар по въпросите ви.