АЗ СЪМ Великият Божествен Направляващ. Използвахме началото на нов космически цикъл, за да дадем през това време тези послания, с които да ви помогнем да се сложи началото на нов подем във вашето израстване в духовността – на всички, които са способни на такъв подем и го желаят.

Ще бъда максимално кратък, понеже вече получихте основното Учение, и всичко важно за този етап вече е казано. И сега според степента, в която прилагате Учението, ви се дават напътствия, които да коригират вашия курс във вярното направление и ви дават нужната подкрепа, за да продължите напред.

Дойдох да ви обърна внимание на това, че ситуацията на планетата се утежнява с всеки изминал ден, макар че това не е новост за вас. Затова бих искал да ви напомня за възможността да пишете писма до Кармичното Ръководство ^[1], дори и извън дните на неговите редовни заседания по времето на лятното и зимното слънцестоене.

Тези от вас, чиито сърца им подскажат необходимостта да се даде допълнителна помощ на планетата, биха могли да ни пишат и да поемат още едно, макар и малко, задължение за работа в духовността, до лятното слънцестоене, а и не само. Понеже е добре грижата за планетата да е не само наша, но и ваша постоянна грижа. И докато изпълнявате поетото допълнително задължение, насочвайте своята Благодарност и Любов към Майката Земя.

Ние бихме били благодарни на всяка допълнителна помощ, получена от вас.

АЗ СЪМ Великият Божествен Направляващ.

^[1] Препоръки за писане на писма до Съществата на Светлината, дадени в посланието от 23 юли 2010 от Господ Сурия, които могат да се използват съответно и за писането на писма до Кармичното Ръководство:

«…Казано ви е как се пишат писмата до нас. Първо благодарите за възможността, която ви се дава. После излагате своето искане, след което заявявате какво задължение поемате, за да ви помогна, защото така повелява Законът – да дадете, за да можете да получите това, което ви се дава. Накрая изгаряте писмото, призовавайки ангелите-вестоносци да ми го доставят. Искам да ви напомня, че не е необходимо задължението, което ще поемете, да е нещо много голямо, изискващо много време. Достатъчно е да поемете задължение да правите дори нещо много малко, но да го правите постоянно и да го правите от все сърце и то да ви носи радост. Например всеки ден да ми изпращате своята Любов и Благодарност макар и с няколко думи, в молитва или мантра, с призив, в стих или в песен, а може и в рисунка, която да ми посветите. Може и всеки ден да е различно. Важното е в това време, което ще ми посветите, да пребивавате на най-високото възможно за вас ниво на вибрации, след като предварително сте се постарали да успокоите вашето съзнание и да го откъснете от илюзията около вас…»

© Росица Авела