През 2011 г. се навършват 180 години от рождението 120 години от заминаването на Елена Петровна Блаватска. Предлагаме ви материал, подготвен от Ирина Коротеева от Москва, посветен на Е.П.Блаватска.         Основаване на Теософското общество   „Учителят ме изпрати в Съединените Щати, като ми постави за цел да направя всичко, за да прекратя некроманията и неосъзнатата черна магия на спиритуалистите. Трябваше да ви срещна и да променя вашия начин на мислене, което и направих. Обществото беше сформирано и постепенно в него бяха привнесени основите на Учението от Тайната Доктрина – най-древната школа на Окултната Философия, която Господ Гаутама Буда реформира в миналото. Беше невъзможно това Учение да се предаде мигновено. То трябва да се влива постепенно, капка по капка”(Е.П. Блаватска до Г.С.Олкът).[23, октомври, 1907]   На 17 ноември 1875 година беше проведено заседание на Теософското общество, на което беше представен доклад по усъвършенствания Преамбюл, Президентът произнесе встъпителна реч и така Обществото беше напълно узаконено. Членове на Теософското Общество: Президент: Хенри С. Олкът; Вице-президенти: Д-р С. Панкреаст, Дж.Х.Фелт; Секретар-Кореспондент: М-м Е.П.Блавастка; Секретар-протоколист: Джон Сторер Коб; Касиер: Хенри Д. Нютон; Библиотекар: Чарлз Сотеран; Членове на съвета: Преподобни Д.Г. Виджин, Преподобни Р.Б.Вестбрук; М-с Ема Хардинг Бритен; К.Е.Симонс; Херберт С. Моначези; Адвокат на Обществото: Уйлям К. Джадж.   По-късно се присъединиха(бележка на автора на доклада): 1)Томас Едисон, американски изобретател; 2) Уйлям Крукс, виден физик и химик от XIX век, Президент  на лондонското кралско общество(1913 – 1915); 3) Камил Фламарион, знаменит френски астроном; 4) Уилям Джемс, американски философ и психолог; 5) Мотилал Неру, баща на първия министър-председател на независима Индия Джавахарлал Неру; 6) Уилям Батлер Йейтс, ирландски англоезичен поет, драматург. Лауреат на Нобеловата премия по литература за 1923 г.; 7) Анна Кингсфорд, една от първите жени в Англия, получили научна степен в медицината; 8) Чарлс У. Ледбитер, английски свещеник и писател; 9) Ани Безант английски обществен реформист; 10) Джордж С. Арундейл; 11) Чарлз Джинараджадаса; 12) Нилаканта Шри-Рам; 13) Джон Коутс.   Задачите на Теософското Общество били определени по следния начин: 1.Създаване на ядро на Вселенското Братство на Човечеството без разлика на раса, вероизповедание, пол, каста или цвят на кожата; 2.Съдействие в изучаването на сравнителната религия, философията и науката; 3.Изследване на необяснените закони на Природата и силите скрити в човека.   През 1880 година Учителят Кут Хуми писа: „Старшите Махатми желаят да бъде положено началото на „Братството на Човечеството”, истинско Всеобщо Братство, което трябва да се прояви по целия свят и да привлече вниманието на височайшите умове”.[16,с.24]   „Разбулената Изида”   Полковник Олкът разказва за написването на книгата „Разбулената Изида”: „Един или два месеца след създаването на Теософското Общество ние наехме две квартири на 34-ти Уест-Стрит, 433. Тя се настани на първия етаж, аз - на втория. От този момент работата над „Изида” продължи без прекъсване до нейното завършване през 1877 година. През целия си досегашен живот тя не беше свършила и една десета част от работата, която свърши над този литературен труд и аз никога не бях срещал подобна издържливост и неуморна работоспособност. От сутрин до вечер тя беше на работната си маса и рядко някой от нас си лягаше да спи преди два часа след полунощ. През деня на мен ми се налагаше да бъда по своите служебни дела, но винаги след ранния следобед ние се разполагахме заедно на нашата голяма маса и работехме докато умората не ни надвиеше. Какъв житейски опит! Образованието, за което би ми трябвал цял живот, ми беше дадено в сбита форма за по-малко от две години…   Тя работеше без определен план, но идеите я препълваха като неизчерпаем извор, който прелива. Те идваха хаотично, като безкраен поток, всеки параграф беше напълно завършван, независимо от предишния или от следващия… Обикновено ние седяхме един срещу друг на голямата маса и тя постоянно беше пред очите ми. Перото й чисто и просто летеше по страниците; след това тя можеше неочаквано да спре, да гледа с отсъстващ поглед в пространството и след това, като че ли видяла нещо невидимо, започваше да го копира върху листа си. Цитирането завършваше и очите й отново придобиваха естествения си израз и тя продължаваше да пише до следващото прекъсване. Това се случи, когато живеехме на 47-ма Уест-Стрит в дом 302, - знаменитият „Ламасери”, тайната щаб-квартира на Теософското Общество. Аз казах: „Не мога да оставя този цитат непроверен, защото съм сигурен, че той не е записан правилно”. Тя отговори: „О, не се безпокойте, тук всичко е правилно”. Аз настоявах, докато тя не каза: „Почакайте минута, ще се опитвам да получа тези книги”. С отчужден поглед тя погледна към далечния ъгъл на стаята, където се намираше етажерка с различни антикварни дреболии и с глух глас каза: „Там!” После дойде за малко на себе си и повтори: „Идете и вижте там”. Аз отидох до етажерката и намерих там необходимите два тома, за които знаех, че ги нямаше преди това в квартирата. Сравних текстовете и се убедих, че бях прав, подозирайки, че има грешка в цитата на Е.П.Б., която й посочих и поправих всичко. После по нейна молба поставих двата тома на мястото откъдето ги взех. Заех се отново с работата и когато след известно време погледнах нататък открих, че книгите ги няма там! Е.П.Б, както всички знаят, беше страстна пушачка. Всеки ден тя изпушваше невероятно количество цигари, които свиваше с величайша ловкост. Правеше това дори с лявата ръка, докато с дясната преписваше ръкописа… В процеса на работа над „Разбулената Изида” не излизаше от дома по шест месеца. От ранно утро до късна вечер тя работеше на писмената маса. За нея беше в реда на нещата да работи по седемнадесет часа в денонощието. Прекъсваше само когато отиваше до столовата или банята, а след това отново се връщаше на своята маса”.[18,т.I, с.452] „Цялото си време прекарваше над работната маса, пишеше, пишеше, пишеше главно през деня, а понякога и до късна нощ, водейки огромна кореспонденция. Тук тя започна да работи над „Разбулената Изида”. Ежедневно изписваше със своя сбит почерк по двадесет и пет страници. Не ползваше книги, а, между другото, моят баща имаше огромна библиотека, почти цялата с английска литература, но тя много рядко се обръщаше към него за консултация”.[21, с.25-36] М-р В.К.Джадж пише за това в своя статия, публикувана във вестник „New York Sun” от 26 септември 1892 година: „Разбулената Изида” привлече широко вниманието към себе си и в отзивите на всички ню-йоркски вестници се подчертаваше, че в книгата се съдържа резултатът от огромна изследователска работа. За мен и за много други свидетели подготвянето на тази книга беше много странно с това, че за своите изследвания авторът не ползва библиотека и при това липсват предварителни бележки. Всичко беше написано изведнъж, като с вълшебно махване с ръка. Но въпреки това книгата съдържа множество препратки към издания, съхраняващи се в Британския Музей, а също и в другите най-големи библиотеки. И всяка препратка беше напълно вярна. Това говори, че тази жена или е способна да съхранява в своята памет такава маса от факти, дати, числа, наименования, сюжети, на което не беше способен нито един човек, или остава да се признае, че са й помагали някакви невидими същества”. Моят баща, споменавайки за нея и подчертавайки своето възхищение, често казваше: „Никога не съм срещал такава силна натура, силна в своите желания и стремежи”; обкръжението нямаше значение за нея, дори небесата да рухват, тя ще продължи своя път”.[21, с.26,27]     Кой написа „Разбулената Изида”?   „Ръкописите” на Е.П.Б., изготвени по различно време, имаха големи различия. Най-големи бяха ръкописите, написани за нея, когато тя спеше. Един пример за това е началото на главата за цивилизациите на древен Египет. Както обикновено ние приключвахме работа в два часа през нощта, много уморени и двамата, предвкусвайки кратката почивка за пушене и последната беседа преди лягане. На следващата сутрин, когато слизах за закуска, тя ми показваше цял куп, поне 30-40 страници, ръкописи, изписани с прекрасен почерк. Тя казваше, че всичко това е написано за нея от Учителя, чието име за разлика от другите никога не се споменаваше. Тези страници бяха съвършени във всички отношения и отиваха за печат без поправки.” „Аз споменах, че частта от „Изида”, написана от самата Е.П.Б. отстъпва по качество на частите, написани за нея от Някой. Това е напълно ясно, та как е можела Е.П.Б. без да има необходимите знания да пише вярно по разнообразните теми, разглеждани в тази книга? В нейното наглед нормално състояние тя четеше книгата, правеше необходимите бележки, пишеше, правеше грешки, поправяше ги, обсъждаше ги с мен, караше ме да се захвана за работа, помагаше на моята интуиция, молеше приятелите да доставят необходимите й материали и продължаваше дотогава, докато някой от Учителите не й дойдеше на помощ. Във всеки случай Те не бяха винаги с нас”. Е.П.Б. съобщава на своите роднини” „Когато пишех „Изида”, тя ми се удаваше толкова лесно, че това не беше труд, а истинско удоволствие. Защо трябва да ме хвалят за това? Когато ми казват да пиша, аз се подчинявам, а след това мога да пиша лесно почти за всичко – за метафизика, психология, философия на древните религии, зоология, естествени науки и за много други неща. Аз никога не си задавам въпроса: „Мога ли да пиша за това?” или „Ще се справя ли с тази задача?” Просто сядам и пиша. Защо? Защото ми диктува този, който знае всичко… Моят Учител, а понякога и други, познати от моите минали пътешествия… …Аз ти намеквах за Тях и преди… и искрено ти казвам, че когато пиша по непозната или малко позната тема, се обръщам към Него и един от Тях ме вдъхновява. Той ми дава възможност просто да препиша от ръкописите и дори от печатен материал, появяващ се пред очите ми във въздуха, по време на което аз нито веднъж не съм била в безсъзнателно състояние. Именно осъзнаването на неговото покровителство и вярата в Неговото могъщество ми позволиха да стана толкова силна умствено и духовно… и дори Той(Учителят) не винаги е необходим; защото по време на Неговото отсъствие по някакви други дела, Той оставя в мен заместител на своите знания… В такива моменти вече пиша не аз, а моето вътрешно Его, моето „светло аз”, което мисли и пише вместо мен”.[20, с.157] В друго писмо тя съобщава на сестра си: „Не зная, Вера, вярваш ли ми или не, нещо необикновено се случва с мен. Ти не можеш да си представиш в какъв чуден свят на картини и видения живея. Аз пиша „Изида”-та, по-скоро не пиша, а преписвам и прерисувам, което тя лично ми показва. Понякога ми се струва, че древната Богиня на Красотата сама ме води през всички страни и тяхното минало и аз описвам това. Седя с отворени очи и сякаш виждам и чувам всичко, което реално се случва около мен и в същото време виждам и чувам това, което пиша. Дъхът ми секва, страхувам се да помръдна, опасявайки се, че чарът ще изчезне. Като във вълшебна панорама пред мен бавно преминават столетие след столетие, образ след образ. Аз пропускам всичко това през себе си, свързвайки епохи и дати и зная със сигурност, че не може да има грешка. Нации и народи, страни и градове, отдавна отишли в тъмата на доисторическото минало, възникват, след това изчезват, отстъпвайки място на други, след което ми казват съответните дати.” Полковник Олкът казва: „След появата си, „Изида” направи такава сензация, че първото издание беше разпродадено за десетина дни. Критиката като цяло се отнасяше към нея благосклонно… Най-правдивото изказване за нея, са думите на един американски автор, че това е „Книга, съдържаща в себе си революция”.[ 18, т.I, с.294, 297]     Е.П.Б. – американска поданица и руска патриотка   „По различни причини Е.П.Б. беше принудена да стане американска гражданка. Това много я тревожеше, тъй като подобно на всички руснаци тя беше страстно предана на своята страна” – спомня си нейната племенница мисис Джонстон в списанието ”The Path”. Е.П.Б. пише на своята леля, госпожа Фадеева: „Скъпа моя, пиша ти защото ме притискат странни чувства. Днес, 8 юли, е знаменателен ден за мен, но само един Бог знае добър знак ли е това или лош. Днес се навършват точно пет години и един ден, откакто пристигнах в Америка и ето сега си дойдох от Върховния съд, където положих клетва за вярност на Американската Република. Сега аз съм равноправна гражданка със самия президент на Съединените Щати… Всичко това е прекрасно: такава е моята оригинална съдба; но ми беше толкова противно да повтарям след съдията тирадата, която изобщо не очаквах – че аз, отричайки се от поданство и послушание на Всерусийския Император, приемам задължението да обичам, защищавам и почитам единната конституция на Съединените Американски Щати… Ужасно зловещо ми беше да произнеса това най-подло отричане!... Сега аз като че ли съм политическа и държавна изменница?... Приятно!.. Само че как ще спра да обичам Русия и да уважавам Господаря?... По-лесно е да си изпуснеш езика, отколкото да го изпълниш на дело”.[19, февраль. 1895] Основателите на Теософското Общество напуснали Америка на 19 декември 1878 г и пристигнали в Бомбай на 16 февруари 1879 година. Независимо от своето американско гражданство госпожа Блаватска винаги е била истинска руска патриотка. Нейната сестра Желиховска пише: „Започна войната между Русия и Турция и Елена Петровна не можеше да намери покой. Нейните писма, написани през 1876 – 1877 години, са изпълнени с тревога за своите съотечественици и страх за своите близки роднини, участващи активно в нея. Тя забрави за своите антиматериалистически и антиспиритуалистически статии, за да насочи огъня и пламъка си срещу враговете на руската нация… Всички спечелени от нея пари от статии в руските вестници, а също и първите приходи за публикацията на „Разбулената Изида” били изпратени в Одеса и Тифлис за ранените войници и техните семейства или в Обществото на Червения Кръст.     Последни години   През последните седем години върху Е.П.Б. връхлетя истински ураган от клевети, преследвания, интриги, абсурдни обвинения във всевъзможни грехове и пороци. Предадоха я и преминаха в лагера на най-злите врагове най-близките, онези, на които тя вярваше и обичаше с цялата си душа. Теософите напускаха обществото на тълпи. Тя страдаше, преживяваше, но вършеше работата си: тя трябваше да бъде защитена, укрепена, да й отдаде до последно всичко, което може… и хората помнеха това… Тя изключително дълбоко страдаше, смятайки, че е опетнила доброто име на своите Учители, техните Учения, че е навредила на делото и на самата теософска идея. И всичко това заради тези злощастни парапсихологични феномени и чудеса, които толкова щедро вършеше навсякъде, притежавайки изключителни способности, но отнасяйки се към тях с пренебрежение, наричайки ги „психологични капани”. Тя искрено се надяваше, че виждайки чудесата, хората ще започнат да вярват в дълбоките учения, които стоят зад тях и във великите Учители, които дават тези Учения. А когато желанието да станат ученици на Учителите, се превърна в масова треска и гонитба за посвещения, за получаване на окултни способности и бяха малко тези, които помнеха, че ученическият път – това е служение, добродетели, обети и кодекс на честта, страданията й нямаха граници. Тя искрено смяташе, че е изгубила делото заради собствената си глупост. През последните си години тежкоболната Е.П.Б. пишеше неспирно; нейната непреклонна воля заставяше тялото да й служи. Тя бързаше да завърши „Тайната Доктрина”, труд, който, както казваха самите Учители, съдържа „същността на Окултната Истина”. Още дълги години тази книга ще бъде източник на знания и информация за бъдещите ученици”.(3) На 8 май 1891 година в Лондон, на 60 годишна възраст Елена Петровна Блаватска умира. Лора Купер, една от най-близките ученички на Елена Петрова пише: „Настъпващата нощ й донесе много мъчения и беше последната нощ, която тя прекара с нас… Когато умря последната надежда, болногледачката излезе от стаята, оставяйки Клод Райт, Уолтър Олд и мен около нашата любима Е.П.Б.: двамата стояха на колене пред нея, държейки ръцете й, а аз бях отстрани, поддържайки с ръка главата й. Така останахме неподвижни в продължение на дълго време, и така, в тишина, Е.П.Б. си замина. Ние дори не можахме да усетим мига, в който тя престана да диша. Чувство на голямо умиротворение изпълни стаята, а ние мълчейки, стояхме на колене…” (5) Невъзможно е да се изброят всички некролози и статии в памет на Елена Петровна, които се появиха в много страни по света. След една година, през април 1892 година Председателят на Теософското общество Хенри Стил Олкът издаде „Изпълнителна заповед”, в която в частност се казваше: „В своето последно Завещание Е.П.Блаватска изказа желание на годишнината от нейната смърт някои от нейните приятели да се „съберат в Щаб-квартирата на Теософското Общество и да прочетат глава от книгата на Едвин Арнолд „Светлината на Азия” и откъси от Бхагават Гита” и тъй като правилно би било колегите й, които я надживяха да не позволяват да заглъхне паметта за нейната служба на човечеството и нейната любов до самозабрава към нашето Общество, долуподписаният предлага тази годишнина да се нарече „Денят на Белия Лотос”…” Текстът на Изпълнителната Заповед беше издаден от полковник Хенри С. Олкът и напечатан в списание Луцифер брой X, номер 5 от Май 1892, стр. 250-251 „…Вие никога няма да я познаете такава, каквато я познавахме ние и затова никога няма да можете да съдите за нея справедливо и безпристрастно. Вие виждате само повърхността на нещата… Във вашите очи, в най-добрия случай за онези, които я обичат, въпреки нея самата – това е странна, чудна жена, психологическа главоблъсканица; импулсивна и добросърдечна, но въпреки това нелишена от пороци. Ние от друга страна…, намираме в нейното вътрешно „Аз” мъдрост по-дълбока, отколкото вие самите някога можете да възприемете…” – Кут Хуми.(6)     Картина на Н.К.Рьорих „Вестител”, посветена на Е.П.Блаватска     *** Две мисии на Светлината Диктовка на Госпожа Теософия от 19 януари 2010 г.       Литература: 1)    Тук и по нататък(освен в онези абзаци, където са указани препратки към други източници) Мери Неф. Лични Мемоари на Е.П.Блаватска М. Издателство „Сфера” 1993 г. Серия „Белый лотос”. През 1927 година, по покана на г-н К. Джинараджас Мери Неф пристига в Адяр. Там по указание на д-р Ани Безант тя подредила и систематизирала архивите на Теософското Общество. За изпълнението на поставената задача и се наложило да прегледа маса книжа, книги, вестници, списания, писма и брошури. Скоро й станало ясно, че в архивите на Теософското Общество се пазят голямо количество документи свързани с Е.П.Б., с помощта на които можело да се запълнят много празни места в нейната биография. По предложение на д-р Джордж Арундейл Мери публикувала серия статии за живота и дейността на Блаватска. Значително количество от използваните в тази книга материали е взето от дадения източник. 2) «Письма Махатм»  Рериховский Центр духовной культуры, Самара, 1993г. М - Синнету, п. 46, с. 190. 3) Елена Сикирич. Статья «Загадка сфинкса». Журнал «Новый Акрополь»  [Электронный ресурс] – Электрон. дан. -  Режим доступа: http://www.newacropol.ru/Alexandria/philosophy/Philosofs/EPB-spisok/sfinks/), свободный. – Загл. с экрана. – Яз. агл. 4)    Г.С. Олькотт  Издательство  «Сфера», М,  2002г.  «Практическая теософия» Страницы  старого дневника. 5)     Оккультный мир Блаватской. М. Издательство «Сфера» 1996г. с. 445.   6)    Там же с. 468.     http://sirius-ru.net/ Редактор на изданието Татяна Мартиненко mtv757@yandex.ru Мир, Светлина и Любов ---------------------------------------------------------------------------------------------------------------   http://r.sirius-ru.net/2011/2011-05-02.htm    http://www.sirius1-bg.net/sirius/buletini/2011/tm/br2_0511.html

и мнозинството не знае или отрича малкото, което знае за нея и революционните й трудове.
Прекрасен постинг, minchomin!
Хубави празници!

bven, много си права!
В случай, че съвременното общество на капитала и финансите признае учението на УЧИТЕЛИТЕ, в това число и Блаватска, то трябва да се раздели със своя сегашен начин на живот основан върху лъжата и измамата! За сега това не е в интерес на тези, които управляват властта, науката, образованието и формират общественото мнение не само в България но и по света. Затова в нито едно учебно заведение не се говори по тези въпроси. Нашата задача е да даваме тази информация на хората, за да се разбере каква е истината и всичко ще си дойде на мястото.
Хубав ден ти желая!!!