Сравнение на пътя на Христос с пътя на антихриста
Слово на Иисус на 16 ноември 2010   Целта на тази беседа е да разкрие истината за духовния път за разлика от пътя на греха и спасението, представен от господстващото християнство и от много други духовни учения. Това ще послужи като основа, на която мога да се позовавам, отговаряйки ви на специфични въпроси, касаещи тези теми. В течение на 17 столетия господстващото християнство държеше привилегията да определя същността на проблеми, свързани с греха и спасението най-вече в Западния свят. Това доведе до факта, че определени концепции, създадени от ранния католицизъм, толкова са се вкоренили в масовото съзнание, че никой не ги поставя под съмнение. Именно затова, че тези концепции често са едва ли подразбиращи се, в някои ранни отговори на ваши въпроси ми се наложи да ги коментирам, неоставяйки съмнение в техния произход. Обаче дойде време да се придвижим напред към по-дълбоко разбиране и затова ще продължа да изхвърлям някои концепции, в които много хора никога не са се съмнявали. Повечето християни са възпитани да вярват, че са грешници - или за това, че са потомци на Адам и Ева и следователно са жертва на първородния грях или защото самите те са извършвали грешни постъпки. И са запрограмирани да вярват, че грехът – това е еднопосочна улица. След като сте го извършили, попадате в капан, от който не можете да се освободите. Имате сила да „извършите” грях, но нямате сила да го „поправите”. Затова ви е нужна някаква висша сила – повечето християни я виждат в мен – за да се освободят от греха и да получат право на спасение. Цялата концепция за греха и спасението се основава на фундаменталното изкривяване на целта на творението, включвайки и това как работи Законът за Свободната Воля. Тази концепция се основава на множество предположения, но главните от тях са следните: - Съществува Бог далеко на небето, определящ стандарт, в съответствие с който действията могат да се разделят на грешни и праведни. По този начин именно Бог е определил концепцията за греха. - Целта на Бога при определянето на греха е да използва това като основание за съд над хората. Тези, които се окажат грешници, ще бъдат наказани от Бога със страдания в ада. - Далечният Бог или ви е създал грешен, от което не можете да се освободите или ви е дал свободна воля да грешите. Но когато направите избор в полза на греха фундаментално се променяте по някакъв начин и затова не можете да се освободите от предишните си избори, правейки други избори. Суровата реалност се заключава в това, че тези предположения не са от Бога. Те са били измислени от група същества, стремящи се да контролират човечеството. Те произтичат от съзнанието на антихриста, а не от Христовото съзнание. За да разберете това, ще ви е необходимо да знаете няколко концепции.   Концепция 1: Целта на живота Живеете в материална вселена, която е само една малка част от голямото цяло. Това цяло наричаме „светът на формите”. Процесът довел до създаването на вашия определен свят на формите, е бил иницииран от едно самоосъзнаващо се същество, достигнало състояние на съзнание много по-високо, отколкото можете да си представите на сегашното си ниво на съзнание. Това е нивото на Твореца, т.е. Същество, обладаващо самоосъзнаване, необходимо за създаване света на формите, който да бъде устойчив и да не се саморазрушава. В противоположност на това, в което вярват много религиозни хора, Творецът не е егоистичен и не е тиран, създал свят и населил го със същества, които да трябва да му се прекланят. Творецът е висш слуга, който създава свят от своето Същество, в смисъл, че той позволява на своето безформено Същество да бъде „заключено” във форма. Той също така разширява своето Същество в безброй самоосъзнаващи се свои разширения и след това им дава пълна свобода на волята да правят с неговото Същество всичко, което пожелаят. Целта е всяко самоосъзнато разширение на Твореца с времето да расте в своето самоосъзнаване докато не достигне нивото на съзнание на Твореца и по този начин да стане способно да създава свой собствен свят на формите. Съществото расте, започвайки с много ограничено чувство за идентичност. След това може постепенно да разширява своето самоосъзнаване в зависимост от това как то така да се каже „прави кариера във фирмата на своя отец”, то се учи на принципите, съгласно които може да създаде собствен свят, но не копие на този, в който е достигнало съзнанието на Твореца, а свят, явяващ се уникален израз на неговата Божествена индивидуалност. И така, важно е това, че целта на живота е растеж в самоосъзнаването. И вие растете, превъзхождайки сегашното си усещане за аз, продължавайки все така, докато не достигнете съзнанието на Твореца – и дори и след това продължавате да растете, създавайки собствен свят на формите.     Концепция 2: Как е създадена вселената Както съм обяснявал и друг път, материалният свят се намира в последната сфера, създадена от вашия Творец. В първия етап на творението Създателят се свива в една точка в центъра на пустотата. Ако нямаше пустота, то не би имало „пространство” за творение на формите. След това Творецът проецира своето Същество като сфера, отделена от пустотата, а след това проецира в нея самоосъзнаващо се разширение на себе си. Сферата е създадена от енергия и вибрира в пределите на определен спектър и е достатъчно плътна, за да „скрие” факта, че е създадена от Твореца. Същества, изпратени наскоро в създадената сфера, започват своя път с ограничено самоосъзнаване, не виждайки, че те и тяхната сфера са свързани с Твореца. В зависимост от ръста на самоосъзнаване те постепенно се признават за съ-творци на своя Творец и виждат, че тяхната сфера е разширение на Неговото Същество. Доколкото тези същества растат в своето самоосъзнаване, те постепенно повишават вибрацията на енергията, от която е създадена тяхната сфера. Когато вибрацията достигне критично ниво, цялата сфера „със скок” се възнася на по-високо ниво, което силно напомня квантов скок, за който говорят във физиката. Във възнесената сфера енергията вибрира на такова високо ниво, че вече е очевидно, че сферата произхожда от Твореца. Затова не може да съществува илюзия, че тя съществува независимо от Него. Наскоро възнеслите се същества разширяват себе си, създавайки следващата сфера в пустотата и след това влагат в нея своите самоосъзнаващи се разширения. Когато преминава новата сфера през процеса на възнесение, съществата, които са я създали се учат, наблюдавайки как техните разширения растат в самоосъзнаването. И когато техните разширения се възнесат, те създават следващата сфера. Този процес се е повтарял няколко пъти и материалната вселена е разположена в последната невъзнесена сфера. В какво е разликата между невъзнесената и възнесената сфера, която е станала част от духовното царство? В плътността на „материята” или енергията, използвани за тяхното създаване. В невъзнесената сфера материята е толкова плътна, че невъзнесеното същество в нея не може непосредствено да усети, че материята е създадена от светлината на Твореца. С други думи, материята ви се струва, така да се каже, отделна субстанция,  и вие не виждате, че в действителност е създадена от енергия. По този начин, съществото може да вярва, че води началото си от вътрешността на сферата, а не че е разширение на същество от по-високо царство. Също възможно е да вярва, че невъзнесената сфера е отделена от духовното царство или дори че е независима, самодостатъчна единица, несвързана с нищо извън нейните предели. Възможно е да вярва, че материята съществува сама за себе си, а не че е създадена от невидима духовна субстанция, в крайна сметка, произхождаща от Твореца. Всяка следваща сфера е по-„плътна” от предната, правейки тази илюзия все по-правдоподобна и затова e по-трудна за преодоляване. Илюстрация за това, макар и не много удачна, е плътността на материята на земята в разнообразните й форми, такива като желязо, камъни и други. В духовното царство „материята” е прозрачна и затова възнесените същества непосредствено чувстват, че всички различни типове „материя”  в действителност са създадени от светлина. В такъв случай е възможно да се проследи вибрацията на тази светлина, докато Творецът не стане видим като висш източник. Така че може да се каже, че процесът на възнесение е процес, при който самоосъзнаващото се същество преодолява илюзорността на материята и започва да вижда основополагащата реалност, че всичко е създадено от светлината на Твореца. Затова в действителност нищо не е отделно от Него, включително и това същество. Също може да се каже, че невъзнесеното същество започва своя път, мислейки, че то е ограничено от материята и че неговият Дух трябва да се приспособява към условията на материалния свят. В зависимост от нивото ви на израстване към възнесението вие постепенно ще започнете да осъзнавате, че не е необходимо вашият Дух да се приспособява към материята, а може да властва над нея. Когато напълно признаете, че Духът никога не е бил ограничаван от материята и не е нужно да се приспособява към външните условия на Земята, тогава получавате право на лично възнесение.   Концепция 3: Кой сте вие в действителност? Материалната вселена е най-плътната част от последната невъзнесена сфера. Тази сфера е създадена от същества, възнесли се в предидущата сфера. След това тези същества се разширили като самоосъзнаващи се разширения, които са били изпратени в нова сфера със задачата да я приведат – и самите себе си – към възнесение. Едно от тези същества е това, което ние наричаме вашето Аз Съм Присъствие. У много ученици на предишните учения на възнесените владици е останало впечатлението, че Аз Съм Присъствие е съвършено духовно същество. Проблемът е в това, че за повечето хора думата „съвършено” се подразбира като нещо статично, на което не му е нужно да расте или да се променя. Още повече, че ако вие действително разбирате целта на творението, то осъзнавате, че предназначението на всичко е да расте. Дори вашия Творец расте в зависимост от еволюцията на света на формите и в зависимост от това как неговите разширения израстват към неговото съзнание. И така вашето Аз Съм Присъствие е създадено, за да бъде част от последната невъзнесена сфера и по този начин да расте в самоосъзнаването, помагайки на сферата си да стигне до точката на възнесение. Както обяснявам на друго място, материалната вселена има четири различни нива. Обикновено говорим, че по-високо от тези нива (ефирния план) се намира духовното царство. Обаче има част от духовното царство, която формира сферата, в която съществува материалната вселена. Някои предишни учения описват това като висш ефирен план, затова предпазвам хората да не зациклят на интерпретацията на думите. Същността е в това, че вашето Аз Съм Присъствие е „съвършено„ в този смисъл, че то не може да попадне в капана на формата или да се загуби в нея. Това означава, че Аз Съм Присъствие не може да се спусне по-ниско от определено ниво на вибрации, а това означава, че то не може непосредствено да се въплъти на планета като Земята. Има Аз Съм Присъствия, които растат, работейки само в духовния или висшия ефирен план. Обаче, много Присъствия са избрали да изпратят свое разширение в по-плътно ниво, в което може да се попадне в капана на илюзията, че материята има власт над Духа или че материята е всичко, което съществува. Правейки това, Присъствието получава уникална възможност за растеж, изпитвайки илюзорността на материята отвътре и след това извисявайки се над нея и доказвайки че то – като Дух – има власт над материята, защото материята не е отделена от Духа, както ни се струва на пръв поглед. Точно обратното, материята е Дух.   Концепция 4: Защо се въплътявате? Когато Аз Съм Присъствие реши да изпрати свое разширение във въплъщение на Земята, това решение е добре обмислено. Присъствието съзнава потенциалните изгоди, а именно, че то може да расте в самоосъзнаването си и че изразявайки своята светлина, то може да способства за израстването на цялата планета към възнесението. Обаче Присъствието в същото време съзнава и неизбежния риск, че разширението трябва да живее своя живот, а това означава, че може да стигне до убеждението, че е в примката на материята и че дори производна на тази материя. Това се вижда добре чрез многото хора на Земята, които се считат за грешници и които мислят, че не могат да изкупят вината си или дори вярват, че те не са по-развити от животните. Когато Аз Съм Присъствие реши да изпрати разширение във въплъщение, то прави всичко, за да минимизира този риск. Вашето Присъствие има уникална индивидуалност, дадено му от духовните родители. То иска да изрази тази индивидуалност на Земята, а също и да получи опит чрез земния живот чрез тази индивидуалност – и едното и другото позволява на Присъствието да разшири своето самоосъзнаване. Обаче ако то помести или закотви своята индивидуалност в разширението, то тази индивидуалност може да се окаже загубена или изкривена. За да не се допусне това, Присъствието изпраща разширението си с много специфични свойства, които ние наричаме Съзнателно Вие. Напълно разбираме, че не всички духовни ученици ще са способни да достигнат до пълнотата на тази концепция и позволете ми да обясня причината. Най-важната характеристика на Съзнателното Вие е тази, че то е чисто съзнание. То има способността да каже „Аз Съм”, но доколкото то няма форма, то не може наистина да каже „Аз Съм” или „Аз Съм това”. Важният момент се състои в това, че Съзнателното Вие може да се проецира на кое и да е място или ситуация в материалния свят. То може да изпита отвътре материалния свят, но нищо от това, което изпитва не може да промени безвъзвратно. Има някои хора, изучаващи духовните учения, чиито умове са станали толкова съсредоточени върху материалния свят или дори изучаване на външните учения, че те винаги работят и никога не почиват. Има други ученици, които са изпитали – или спонтанно или в резултат на медитация или друга духовна дейност – състояние, в което умът замлъква и съзнават, че съществуват, но това за тях няма особен смисъл. Такива опити се наричат мистични, космически, трансцедентни, състояние на наблюдателя или по някакъв друг начин. Това е, което отделя религиозните хора от мистиците. Религиозните хора вярват във външното учение, докато мистиците имат вътрешно чувство, че те са нещо повече от физическо тяло и затова нещо повече от каквото и да е на Земята, включително и религиозното или духовно учение. Реалността на такъв опит е в това, че те имат случаи, когато Съзнателното Вие усеща себе си като чиста форма, а именно като чисто съзнание. Хората, които са нямали такива преживявания или които съзнателно не са разбрали какво са те, намират концепцията за Съзнателното Вие сложна за усвояване, доколкото тя за тях ще бъде поредната теория, а не непосредствен опит. Ако не сте усвоили напълно тази концепция, важно е да размислите над това, че Съзнателното Вие е подобно на чисто стъкло като лещата в камерата или лупата. Като илюстрация си въобразете, че стоите и наблюдавате мравуняк. Имате обща представа за него, но само отстрани. Сега си представете, че взимате медицински прибор: дълга, мека тръба с леща накрая и прониквате в дълбочина в мравуняка. Когато гледате през нея, виждате мравуняка отвътре, от гледна точка на мравките. Така вашето Присъствие получава опит на планетата Земя чрез Съзнателното Вие. Лещите са направени от чисто стъкло, а това означава, че светлината преминава в двете направления. Присъствието ви може да изпраща своята светлина в света чрез Съзнателното Вие и да получава от там впечатления. Но индивидуалността на Присъствието не е „инвестирана” в Съзнателното Вие и не може да бъде загубена. А доколкото Съзнателното Вие е чисто съзнание, то то също не може да бъде загубено. Но за да се разбере това, е полезно да се знае следващата концепция.   Концепция 5: Изпълнение и определяне на роли За Съзнателното Вие е много важно да се разбере следното. Доколкото то се явява чисто съзнание, то има способността да проецира себе си където пожелае и да изпита тази ситуация отвътре. Доколкото то се явява чисто съзнание, то никога не може да попадне завинаги в примката на това, в което се е проецирало. То винаги има възможност да се върне към състоянието на чисто съзнание и по този начин да се освободи от която и да е ситуация. Когато вашето Аз Съм Присъствие за първи път изпраща Съзнателното Вие в материалната вселена, то го изпраща в определена ситуация. Това е илюстрирано в историята с Райската градина. В действителност, както обяснява Майтрея в книгата си „Основни ключове към Духовната свобода”, това прилича на училищен клас на ефирен план, чиято цел се състои в подготовката на съществото да приеме физическо въплъщение на Земята. Един от основните уроци, които се учат в това училище, е че Съзнателното Вие може да се проецира в материята където си иска, но също, че то може да се проецира обратно от каквито и да са физически условия. Като груба илюстрация си представете, че искате да бъде актьор в дадена пиеса. Водят ви зад кулисите на театъра. Там има много закачалки с различни костюми. Вие разглеждате различните възможности и след това се съсредоточавате върху един костюм, а именно костюма на Хамлет. След това си представяте какво би било да видите света отвътре чрез тази роля и решавате да се проецирате в нея. И така, вие обличате костюма, гримирате се и излизате на сцената, за да изпълните вашата лична версия на Хамлет. Именно това е правело Съзнателното Вие в училището на мистериите на Майтрея. То започвало с различни предопределени роли и по този начин се е учили да играе роли, без да се отъждествява с тях. Въобразете си, че играете в пиесата Хамлет. За да се представите добре, трябва да се вживеете в ролята, действително да си представите какво е да си Хамлет. Обаче вие все още знаете, че не сте Хамлет и след известно време ви омръзва да седите с череп в ръце и със сериозен глас да говорите: „Да бъде или да не бъда”. Затова вие просто си излизате от сцената, сваляте костюма и се връщате към чистото съзнание. След това може да изпробвате друга роля и така нататък за известно време. Обаче идва момент, когато разбирате, че искате по-голям опит. Вместо просто да играете роли, определени от други, искате да изпитате какво е да създадеш роля ти самия. Това напълно съответства на Закона за Свободната Воля, но има един малък нюанс, който не всички разбират. Представете си още един път, че сте зад кулисите и мерите различни костюми, ушити от други. Когато обличате такъв костюм и излизате на сцената, лесно ви е да си спомните, че сте облекли костюм, който е ушил някой друг и че играете роля, предназначена за някой друг. За това е малко вероятно, че вие постепенно ще започнете да мислите, че действително сте Хамлет или че се намирате не в театъра, а в реалния свят. И затова е малко вероятно, че ще започнете да вярвате, че заради това, което се е случило сега, нямате право да съблечете костюма, макар и самите вие да сте го облекли, и да излезете от тази роля. Може да се помисли, че когато пристъпите към момента да определите своя собствена роля, вие ще направите това, каквото бихте правили и в театъра. Вие шиете костюм, който ще виси после на закачалката, пишете ролята, която ще играете. След това обличате този външен костюм и излизате на сцената, добре помнейки, че вие сте облекли този костюм и можете да го съблечете. В действително всичко това е доста по-фино. Въобразете си, че вместо това да шиете външен костюм, който после да облечете, в действителност шиете около своето тяло. С други думи, вие не го възприемате като външен костюм, в който да се проецирате. Вместо това, вие постепенно създавате костюм около себе си, а това означава, че ще започнете да възприемате света чрез него, без да можете да го съблечете нито веднъж и затова нямате ценностни критерии за възприемане на света без костюма. Вместо това да обличате костюма, вие постепенно се сраствате с него. Това е, което изпитват повечето хора при раждането си. Вие нямате съзнателна памет за съществуването си в друго царство и влизането в тялото по време на раждането. Напротив, струва ви се, че вашето чувство за „аз” се е зародило вътре в тялото и затова е лесно да се повярва, че не съществувате независимо от него. Можете ли да разберете, че ако излезете на сцената и играете Хамлет толкова дълго, че започвате да вярвате, че вие самият сте Хамлет, започвате да губите първоначалното си чувство за идентичност? Вие повече не играете роля, вие сте затънали в нея. Ролята повече не ви принадлежи, вие принадлежите на ролята. Точно това може да се случи със Съзнателното Вие, ако то започне да определя своя собствена роля, преди да бъде готово за това посвещение. Обаче при това Съзнателното Вие не се променя, променя се чувството за самоосъзнаване. И Съзнателното Вие може да се избави от това просто като се върне към чистото съзнание.   Концепция 6: Разбирането за забранения плод Историята с райската градина разказва за забранения плод, който Адам и Ева не трябвало да ядат. Змията измамила Ева, като й казала, че ще станат като богове, познаващи доброто и злото, ако хапнат от плода. В своята книга Майтрея обяснява това много подробно, но същността на учението е такова, че „забраненият плод” има отношение към процеса на самоопределянето на своя собствена роля. Той бил „забранен” не защото това било действително така, а защото това било много фино и сложно посвещение, предназначено за по-развити ученици. Ако ученикът приемел това посвещение прекалено рано, то имало голяма вероятност да попадне в примката на определената роля. И тогава ще е склонен да вярва, че не може да се освободи от нея със собствени сили. Разбирате ли защо? Когато опитвате да се проецирате в предопределена роля, лесно ви е да помните съществуването си извън тази роля. Но когато създавате роля около себе си и нямате опита да проецирате себе си в тази роля, вие нямате ценностни критерии. И затова ви е по-сложно да осъзнаете, че можете да се проецирате обратно в чистото съзнание. Напротив, можете да започнете да вярвате, че вие не сте чисто съзнание, а ролята, която просто играете и нищо повече. Задача на учителя е да подготви ученика към посвещението да определя своята роля, но първо убеждавайки се, че ученикът може да я преодолее, да излезе от нея, когато се пресити  да възприема света чрез нея. Как Майтрея прави това? Можете да си помислите, че учителят чете лекции пред духовен училищен клас. Майтрея действително е правел това. Можете да си помислите, че учителят е провеждал лични консултации с учениците, като е давал лични наставления. Майтрея е правел и това. Но ето как Майтрея действително е „учил” и ето защо той се нарича Велик Посветител. Да вземем за пример типичен нов ученик. Той решава да изпита определена роля и след това прави избори и извършва действия чрез тази роля. Ако приемете ролята на Хамлет, то можете да правите това, което прави този персонаж или можете да решите да защитите живота си, първи нападайки този, който е решил да ви убие. Но как се учите от своите действия? Оценявайки ги. И тук има един тънък момент. Не можете истински да оцените действията си, извършени чрез дадена роля, докато още сте в ролята и гледате на света през нея. Защото докато гледате на света през ролята, всяко извършено от вас действие ще бъде оправдано, необходимо или единствено възможно. И така, вие можете да се учите само оценявайки действията си чрез ценностните критерии, които са извън ролята Тези критерии, разбира се, са Майтрея. Вместо това да гледате действията си чрез ролята, Майтрея ще ви покаже, как да ги видите извън нея. Той ще ви даде своя Дух на Добротата, за да знаете, че дори да се извършили нещо, което не е било най-добрия избор, вие все още сте любими на учителя и можете просто да поправите предишните си избори и да направите по-добри. Но как Майтрея ще ви даде този драгоценен критерий? Няма да се получи, ако той просто ви каже как вижда действията ви. За да получите неговото видение, трябва да използвате способността на Съзнателното Вие да се проецира навсякъде, където може да си въобрази. По този начин трябва да се проецирате временно извън сегашната си роля в единство с Майтрея, и тогава можете да видите своите действия през неговите очи. Ще изпитате както неговия реализъм, така и добротата му. Можете ли да разберете невероятната мъдрост на този подход –той отстранява проблемите на общуването чрез думи. Докато четете тези думи, вие явно ги разглеждате като нещо идващо извън ума ви, извън сегашната ви роля. Дори и да вярвате, че аз съм истинския Иисус или някакво друго същество, вие възприемате думите чрез ума си, а не чрез моя разум. В резултат на това вие можете да спорите или да интерпретирате думите ми, основавайки се на филтъра на сегашната ви роля. Ще видите моите думи не така, както ги виждам аз, а така както ги възприемате чрез ролята си. Това означава, че вие не можете да използвате думите ми, за да излезете от ролята си. Как можете да постигнете пълнотата при обучението си? Никога няма да стане това чрез думи, а само когато Съзнателното Вие се проецира в единство с мен, така че да възприемате учението непосредствено, така както го възприемам аз. И тогава ще преодолеете бариерата на думите, които винаги са обект на интерпретация. Ще получите също ценностни критерии извън ролята си, което ще ви позволи постепенно да не се отъждествявате с нея. Единствения верен начин да се учите от духовен учител е да гледате извън пределите на външното учение и да го използвате само като трамплин, за да се настройвате на неговото Присъствие, докато Съзнателния Вие не успее да се проецира в единство с учителя. И така, новият ученик ще се обучава при Майтрея, докато не докаже, че проецирайки се в коя да е предопределена роля, може да се проецира от нея в единство с Майтрея. Причината да се проецира ученика в единство с Майтрея е, че поради плътността на сферата на новия ученик му е трудно да се проецира в единство със своето Аз Съм Присъствие. Затова се започва с опит да се стигне до единство с учители, които се усещат по-добре. Обаче истинската цел е ученикът постепенно да стане способен да влиза във която и да е роля и да се проецира в единство с Присъствието. В момента, когато ученикът винаги може да получава ценностни критерии вътре в себе си, проецирайки се в единство с Присъствието, той става духовно самодостатъчен. И тогава е готов за посвещението да определя свои собствени роли.   Концепция 7: Приемане на въплъщение и падане във въплъщение Казах, че Съзнателното Вие прилича на чисто стъкло, така че светлината може да минава през него и в двете посоки. Това също означава, че Съзнателното Вие може да „вижда” в двете посоки. С други думи, Съзнателното Вие може да гледа на Аз Съм Присъствие и да каже: „аз съм това, което съм”, в мисъл „аз съм това, което е Аз Съм на върха”. Разширявайки съзнанието си, когато то достигне пълно единство, Съзнателното Вие получава право на възнесение. Може да се каже, че до вашето пробуждане Аз Съм Присъствие гледа на света чрез Съзнателното Вие. А след пробуждането Аз Съм Присъствие гледа на себе си чрез Съзнателното Вие. Съзнателното Вие може да погледне надолу към Земята и да си определи особена роля върху нея. То може да реши, че иска да изпита какво е да възприема света чрез тази роля и да изрази себе си чрез нея. След това може да се проецира във физическо тяло, за да изиграе тази роля. Ако ученикът е достигнал духовна самодостатъчност преди приемането на въплъщение, той никога няма да може напълно да се отъждестви с тялото или с която и да е роля на Земята. Сега трябва да разберете една тънкост. Ако работите с учител, вие приемате въплъщение и не се опитвате да определяте своя роля докато не станете духовно самодостатъчни, опирайки се на своето Аз Съм Присъствие като на вътрешен източник на ценностни критерии. Затова вие няма да затънете в никоя определена ви роля. Проблем възниква тогава, когато ученикът реши да приеме посвещението да определя своята роля преди да стане духовно самодостатъчен. В този случай той по-скоро се отделя от учителя и затъва в ролята си. Това се случва защото определил ролята си, ученикът започва да гледа на учителя през нейния филтър на възприятие. По този начин, ученикът започва да проецира определени качества на учителя, например, че учителят се стреми да го принуждава или осъжда за това, което е направил. И когато това се случи, ученикът не е способен повече да прави това, което описах, а именно да проецира себе си в единство с учителя. Това е много важен момент, от който можете да извлечете полза, ако внимателно разсъждавате над него. Както казах, когато проецирате себе си в единство с Майтрея, то ще видите действията си така както ги вижда той и това видение е зад пределите на думите и тяхната интерпретация. Вие действително не можете да се скриете от това. След време, когато вече не желаете да правите това, ще можете да видите Майтрея и да слушате външни думи, които той ви казва, но сега тези думи ще бъдат интерпретирани през филтъра на приетата от вас роля. Затова ако вашата роля е да видите Майтрея като външен учител, стремящ се да ви отведе до този чудесен плод и желаещ да ви накаже за непослушание, то вие ще интерпретирате всичко, което ви каже по такъв начин, че това да потвърждава образа, проециран от вас. След това ще продължите да се отделяте от Майтрея докато съзнанието ви не се спусне на такова ниво, че повече да не успявате да възприемате училището на мистериите. И тогава буквално падате във физическо тяло. Това символизира историята с Адам и Ева, които след като вкусили забранения плод, се видели голи – те започнали да възприемат себе си и Майтрея през филтъра на създадената им роля. След това се постарали да се „скрият от Бога”, в смисъл, че те се отказали да се проецират в единство с Майтрея. Вместо това те  се криели зад образи, съществуващи само в умовете им. Историята разказва, че след това били изгонени от райската градина и се наложило да изкарват с пот на чело прехраната си, но това е просто възприятие чрез отделната роля. В действителност всичко ставало вътре в тях, а падналите същества просто си създали образа на злия Бог и го вписали в книгата Битие. И така, може да се каже, че ако отначало сте достигнали духовно майсторство, то приемате въплъщението, в противен случай падате в него. А когато падате, нямате съзнание за съществуване извън отделната роля и физическото тяло, а това означава, че ви е много по-трудно да възстановите усещането за чисто съзнание и способността да се проецирате зад пределите на сегашното аз и ролята си.   Концепция 8: Разликата между вътрешните и външните ценностни критерии А сега да преминем към друго фино различие и позволете ми да кажа едно и също по два различни начина: 1. Аз Съм Присъствието се намира в царството, чиито вибрации са много по-високи от четирите нива на материалната вселена. Разликата е толкова голяма, че тя формира един вид „хоризонт на наблюдението”. Например, известно ви е, че очите ви могат да виждат само определени форми на светлината. Ако честотата на светлинните лъчи е по-висока или по-ниска от определено ниво, то вашите очи не ги виждат – т.е. има хоризонт, зад който не можете да виждате. Когато Аз Съм Присъствието за първи път изпраща разширение в материалната вселена, „възприятието” на Съзнателното Вие трябва да се настрои на вибрациите на царството, в което е изпратено – в противен случай то просто няма да може да фокусира съзнанието си в това царство. Като груба илюстрация това може да се сравни с радио, което трябва да се настрои на определена честота за да се слуша определена станция. 2. Казах, че Съзнателното Вие е чисто съзнание. Затова сега възниква въпросът как това чисто съзнание може да влезе в царство с определени вибрации и да остане там. Какво не му позволява просто да се изхлузи от материалния план; как може да остане съсредоточено в определено място каквото е физическото тяло на Земята? За да се убеди, че чистото съзнание на Съзнателното Вие ще се закрепи в определено място, Аз Съм Присъствие го проецира в предопределена роля в определено обкръжение. Например, в Училището на Мистериите на Майтрея е имало много предопределени роли. Това означава, че Съзнателното Вие не се е спускало в Училището на Мистериите като чисто съзнание, а се е спускало в определена роля и по този начин е възприемало Училището чрез нея. В резултат се получава, че когато Съзнателното Вие се спуска за първи път, то не може непосредствено да възприема Аз Съм Присъствие и затова не може да се види като негово разширение. Именно затова му е нужен учител, намиращ се в същото царство на вибрациите (така че да може да го види), но достигнал Христосъзнание и затова научил се да се приема като разширение на Присъствието. Тогава този учител може да направлява Съзнателното Вие по пътя на издигане на съзнанието му, докато сам не успее да достигне до вибрациите както на този свят така и на своето Аз Съм Присъствие. Може да се каже, че това прилича на тренировка очите ви да виждат както видимата, така и ултравиолетовата светлина. Това е процес на навлизане в личното ви Христобитие, когато Съзнателното Вие заявява за своето единство с „Отца”, със своето Аз Съм Присъствие. Вие непосредствено виждате, че сте разширение на Аз Съм Присъствие и че не произхождате от материалния свят. Вие сте в света, но не сте от него. Когато достигнете тази точка на духовна самодостатъчност, то завършвате Училището на Мистериите на Майтрея и следователно повече не се нуждаете от външен учител. Не се нуждаете повече от външни ценностни критерии, доколкото имате вътрешните критерии на вашето Аз Съм Присъствие. Важно е да размислите над разликата между външния учител и вътрешната връзка със своето Аз Съм Присъствие. Позволете ми да ви дам една илюстрация. Казах, че когато приемете определена роля, Съзнателното Вие започва да възприема света чрез филтъра на тази роля. Това може да се сравни със слагането на цветни очила и всичко, което виждате, е оцветено от очилата. Така е казал и Павел – вие виждате през мътно стъкло. И така, когато носите очила, можете да виждате света само през тях. Всичко, което виждате около себе си, е оцветено от очилата. Това е сравнимо с това как виждате учителя като отделно от вас същество. Всичко, което ви говори е „оцветено” от очилата ви – ролята, чрез която Съзнателното Вие възприема света. Сега да си представим, че очите ви могат да се обърнат на 180 градуса. Мозъкът може, така да се каже, да се обърне и да гледа себе си. В този случай ще бъде невъзможно да си сложите каквито и да е очила, а това означава, че възприятието ви не може да бъде изкривено. Започвате ли да разбирате какво искам да ви кажа? Това е много важно, ако искате да се издигнете по-високо по вашия духовен път. Може да се каже, че има два различни вида възприятие, достъпни за Съзнателното Вие. Можете да гледате външния свят, в който се намирате, или да гледате навътре, към своето Аз Съм Присъствие. Когато гледате външния свят, вие можете да правите това само чрез ролята, която сте приели чрез Съзнателното Вие. Това означава, че за да гледате навътре трябва да гледате зад предела на ролята. Можете да построите в редица всички духовни търсачи на света и ще видите, че много хора са предприемали искрени усилия по духовния път. Те са изучавали духовните учения и са изпробвали всички видове техники и повечето от тях ще кажат с абсолютна увереност, че са следвали истински духовен път. Но в действителност повечето от тях са следвали духовния път само гледайки го през филтъра на приетата от тях роля. Всичко, което те правят по своя духовен път, е оцветено от техните възприятия, а това означава, че тези хора в действителност ще се отъждествяват още повече със сегашните си роли. Колкото повече действия правят на духовен план, толкова повече те се свързват с тази роля, която не им дава да се обединят с Присъствието. Точно обратното – истинският духовен път е разтъждествяване със сегашната роля, докато Съзнателното Вие не разбере, че то е повече от тази роля, че то е разширение на Присъствието и като такова никога не може да бъде отделено от него. И така, сега възниква същественият въпрос: как да се излезе от рамките на света и духовния път чрез роля, която трябва да преодолеете? Единственият отговор се заключава в това, че Съзнателното Вие трябва да разбере и признае, че то е чисто съзнание. И затова има способността да проецира себе си извън сегашната роля. В школата на мистериите ученикът достига това, проецирайки себе си в единство с Майтрея. По такъв начин вижда своите действия с неговите очи, за разлика от виденията през филтъра на ролята, която го е и подбудила да направи тези действия. Обаче в зависимост от израстването на ученика Майтрея също го учи да гледа навътре и да види действията си с очите на Аз Съм Присъствието. Разбирате ли разликата? Вие сте индивидуално същество, също както и Майтрея. Той гледа на света от определена гледна точка. За вас може да е важно да разберете гледната точка на Майтрея, защото ви дава ценностни критерии извън вашата роля, извън менталните ви рамки. Но, в края на краищата, това не е висшата перспектива. Вие сте разширение на Аз Съм Присъствие, а не на Майтрея. Затова това, което действително ви е нужно, е да видите света и действията си от гледната точка на вашето Аз Съм Присъствие. Именно така вие и вашето Присъствие ще израствате. Но ето още една тънкост. Вашето Аз Съм Присъствие не е външно същество: то не е отделено от Съзнателното Вие. В действителност учениците забавят прогреса си, виждайки своето Аз Съм Присъствие повече приличащо на теистичен Бог, а именно като съвършено същество на небесата. В действителност вие никога няма да достигнете своето Аз Съм Присъствие, докато виждате извън себе си или отделно от себе си. Вашето Присъствие няма да ви говори гръмогласно от горящ храст. То въобще няма да ви говори с думи и това е другия важен момент. Думите са от този свят и за това са свързани и ограничени до нивото на неговите вибрации. Има много концепции, които просто не трябва да се предават с думи. Независимо от това възможно е да имате импулс, изпратен от вашето Аз Съм Присъствие, който идва към вас чрез съзнателния ум като словесно послание. Това е сравнимо с това как аз предавам тази беседа чрез този посланик. Обаче е важно да се разбере, че всяко послание, предадено ви чрез думи, ще бъде в някаква степен изопачено от ролята ви. И затова повтарям още един път: това, което действително ви е необходимо е да се научите да проецирате себе си в единство със своето Аз Съм Присъствие, за да видите света такъв, какъвто То го вижда. Думи са необходими само там, където има разстояние, като се има предвид опита на единството отвъд разстоянията. Може да се каже, че по духовния път има фаза или ниво, когато ви е необходимо да видите Присъствието си като външно по отношение на вас и да се постараете да установите контакт с него, така както вие възприемате това. Но за да се издигне вашето ниво по-нагоре, трябва да излезете от пределите на самото желание да имате външни контакти, особено при вземането на решения. Трябва да сте готови да вземате решения, а след това да се проецирате в единство с Присъствието за получаване на висша обратна връзка. С други думи, докато подходът ви към духовния път се основава на външни възприятия, вие никога няма да се издигнете над определено ниво.Само когато се научите да използвате вътрешни възприятия, ще се издигнете до ниво, от което започва истинския път на личното Христобитие. За да застанете на този път, като начало вие необходимо да разберете антихриста.    Концепция 9: Разликата между Христос и антихриста  Казах, че за да се закрепи в материалния свят, Съзнателното Вие трябва да има „роля” за игра. То започва да се проецира в предопределената роля, но след това започва да създава роли „около себе си”. Сега стигнахме до фундаментална разлика. Ако Съзнателното Вие следва направленията на учител, то няма да започне да определя своя собствена роля, докато не достигне духовна самодостатъчност, т.е. докато Съзнателното Вие не се признае за разширение на Аз Съм Присъствие. Тогава у него ще се появят вътрешни ценностни критерии и няма да са му нужни външни. Защо това е толкова важно? Защото когато се проецирате в определена роля, вие имате външни ценностни критерии. Знаете, че ролята ви не е определена от вас, това нещо, което е дошло отвън. Но когато сами избирате ролята си, вие губите (щом ролята бъде напълно определена) всякакви външни ценностни критерии. Няма да гледате на ролята като на нещо, което сте приели; няма да помните съществуване извън ролята – това много прилича на това как повечето хора не помнят за съществуването си преди раждането. И така, процесът на определяне на ролята може да бъде описан – и е описан от мистиците – като духовна смърт, забрава, сън. Целта, разбира се, е в това, че преминаването през този процес е голямо предизвикателство и за това води до голямо израстване. Така че как да се „събудите” от тази смърт или забрава след като сте загубили цялата външна памет за ценностните критерии? Обръщайки се към вътрешните ценностни критерии, а именно към своето Аз Съм Присъствие. Когато се видите като разширение на Присъствието, определената от вас роля също ще бъде разширение на индивидуалността на Присъствието. Тогава ще помните, че ролята ви е определена като разширение на нещо по-голямо от Съзнателното Вие. И стремейки се да го опознае, Съзнателното Вие може постепенно да се пробуди до пълното осъзнаване, че е разширение на Присъствието и че се намира тук само за да отвори за него вратата - да познае света тук и да изрази своята индивидуалност, издигайки света на по-високо ниво. Същността тук е, че когато си определяте ролята, основавайки се усещането на единство с Присъствието, тя (ролята) не може да се разглежда като отделна. По този начин, извътре в ролята не може да се видите като отделно същество. Не можете да стигнете до убеждението, че сте Бог, който може да определя кое е истина, както ще обясня по-нататък. Знаете, че има нещо зад пределите на ролята ви, по-висока цел, по-висока истина, и стремейки се към по-голяма яснота, вие постепенно ще се пробудите. Но какво се случва когато ученикът решава да започне да определя собствената си роля, преди учителят да е решил, че той е готов? Очевидно, такъв ученик не може да определи роля в единство с учителя и той все още не е достигнал достатъчно единство с Присъствието. В резултат такъв ученик не може да определи ролята си, основавайки се на Христосъзнанието. Съзнанието на Христос – това е свързващ и обединяващ принцип в творението, единство на цялото разнообразие от форми. Затова единственият вариант за ученика е определяне на своя роля на основата на съзнанието на антихриста, но тук има още един тънък момент. Разбирам, че за много християни антихриста се асоциира с нещо очевидно и умишлено зло, например Сатаната или дявола. В действителност антихристът всъщност не е зло, това е просто неутрален ефект на факта, че невъзнесената „материална” сфера е още толкова плътна, че затъмнява лежащата в основата реалност, че всичко е създадено от Съществото на Твореца. С други думи, когато познаете невъзнесената сфера отвътре, ще можете непосредствено да възприемете, че материята в нея е създадена от духовна светлина, затова не виждате свързващата нишка между многото различни форми. Мислите, че както формите са действително отделени една от друга, така са отделени и от царството Божие и дори съществуват независимо. И така, важният момент тук е, че Христос – това е съзнание, което вижда единството за всички форми, а антихриста – съзнание, което не може да види това. По този начин, антихриста не е нито добро, нито зло. Антихристът е просто нереален, основан на илюзии, той самият е илюзия. Но именно затова, че той е илюзия, позволява на Съзнателния Вие да получава опит, който не би могъл да получи чрез съзнанието на Христос. Това е преживяване на отделно същество, а това означава   - наред с другото – че вие може да изпитате какво е да израстваш над другите същества или че можете да правите нещо за другите, без да вредите на себе си. Като груба илюстрация помислете над това колко много различни роли можете да играете на Земята. Ако се виждате като продължение на Присъствието, то знаете, че целият живот е едно. Затова ще избирате роли, ненарушаващи свободната воля на другите, такива като учители, духовни наставници, лечители, изобретатели, писатели, актьори и т.н. И не избирате нито една от тези роли, които нарушават свободната воля на другите – такива като пират, диктатор или престъпник. За да „оправдаете” избора си на такава роля, трябва да използвате ума на антихриста, за да скриете че това, което правите на другите, всъщност го правите на себе си.  ПРОДЪЛЖАВА на http://minchomin.blog.bg/lichni-dnevnici/2011/06/23/sravnenie-na-pytia-na-hristos-s-pytia-na-antihrista-oshte-ot.770573

Превод Таня Темелкова Източник: http://www.universalpath.org/article.php?id=1796
Накратко

http://www.spiralata.net/kratko/