Лао Дзъ е роден през 604 г. пр. Хр. в царство Чу. Първоначално е носил името Ли Ър, после - Ли Дан. Служил е като чиновник - пазител на архива и съветник на джоуския управник Пин Уан (770 - 720 г. пр. Хр.). Дълго време Лао Дзъ се опитвал да създаде сред хората образа на по-добър живот, но когато заради глупаво управление в царство Джоу настъпил упадък, мъдрецът оседлал бивол и потеглил на запад.

Съобщава се, че пристигането на Лао Дзъ на пограничната застава Хангугуан било предшествано от появата на чудесни петцветни облаци. Стражът на заставата Ин Си бил умен и веднага разбрал какво предвещават тези облаци. И действително, скоро там се появил величествен старец, възседнал бивол. Стражът се поклонил доземи и, оказвайки дълбока почит, бил удостоен с кратък разговор.

В странстванията си Лао Дзъ бил придружаван от слуга на име Сюй Дзя, който му служел в продължение на няколкостотин години благодарение на хапче за безсмъртие, положено под езика му. Възползвайки се от присъствието на стража, Сюй Дзя започнал безцеремонно да иска от Лао Дзъ заплата за всички прослужени столетия. Раздразнен от нахалството на слугата, Лао Дзъ извадил изпод езика му хапчето. В този момент пред очите на пограничния чиновник Сюй Дзя се разсипал на прах и дошъл в състоянието, в което трябвало да се намира отдавна, ако бил умрял от естествената си смърт в полагащия му се срок. Потресеният Ин Си помолил Лао Дзъ да напише текст, в който да изложи учението, позволяващо му да твори такива чудеса. Така се появил този "труд в две части", както го характеризира историкът Сима Цян, който труд по-късно бил наречен "Дао Дъ Дзин".

Ин Си станал първият ученик на Лао Дзъ и станал известен под името Гуан Индзъ - Мъдрецът от заставата. Наблюдаващият заставата така дълбоко възприел духовния импулс на Лао Дзъ и целия се проникнал от мъдростта на учението му, че скоро сам съставил забележителния даоски трактат "Гуанин Дзъ" ("Мъдрецът от заставата Гуанин").

Къде отишъл след това удивителният човек Лао Дзъ, къде е завършил своя път - това остава една привличаща вниманието загадка на древното предание. Легендите потвърждават, че се е появил като Дзян Шудзъ - съветник на цинския управител Му Гун (665 г. пр. Хр.), и като Фу Цинцюн във времената на "великите варвари", и като безсмъртния даос Уан Фанпин по време на династията Хан. В "Книга за превъплъщенията на Лао Дзъ" ("Лао дзъ бян хуа дзин") има описания на пет появявания на Лао Дзъ близо до Чънду в периода 132 - 155 година. В памет на неговото последно появяване в планината Байлушан през 185 г. бил построен храм, посветен на Небесния учител Лао Дзъ. Съществува доктрина за "просвещение на варварите" , съгласно която будизмът възниква в Индия вследствие на проповедите на пристигналия от Китай Лао Дзъ. Но Сима Цян открито признава: "Никой не знае какво е свършил той." А традиционната версия на школата "Сян-фо" утвърждава мнението, че Лао Дзъ се е превърнал в безсмъртен странник, когото започнали с уважение да наричат Тайшан Лаодзюн ("Височайшият господин Лао") и който живее в своето обиталище отвъд облаците - двореца Тушита, намиращ се под трийсет и третото небе. Несъмнено е това, че изчезването на Лао Дзъ от полезрението е дало мощен тласък на развитието на даоското учение.

Рожденият ден на Лао дзъ се празнува в Китай ежегодно на 15 число на втория месец според лунния календар.

Същността на даосизма е концентрирана в главите на книгата Дао Дъ Дзин, на брой осемдесет и една — грубо пресметнато, 5000 думи — които вече 2500 години оказват едно от най-силните влияния върху китайската мисъл, философия и култура, както и върху световната мисъл и култура, като се проявяват както в пословиците, фолклора, бойните изкуства, така и в съвременната модерна наука, чак до бизнеса в неговия най-модерен вид. Докато конфуцианството се свързва с днешните практически правила за поведение, Даосизмът третира като едно по-високо, много по-глобално по обхват, по-духовно ниво на съществуване.

 

„Само пустото сърце обича своя път и само пустото сърце може да го извърви.“

„Дао дава на човека нещо повече от себепознание.“

„Силата на Дао е в неговата неизреченост.“

„Когато проникнеш в Дао, ставаш едно с тайната.“

„Който познава хората е просветен. Който познава себе си е мъдър. Който побеждава другите е силен. Който побеждава себе си е могъщ. Който знае достатъчно е богат. Който действа упорито е волеви. Който не се самопогубва е дълговечен. Който умре, но не го забравят, е безсмъртен.“

„Правдивите думи не са красиви. Красивите думи не са правдиви. Добрият не е красноречив. Красноречивият не е добър. Знаещият не е всезнаещ. Всезнаещият не е знаещ. Мъдрецът не се запасява, но колкото повече прави за другите, толкова повече забогатява; колкото повече дава на другите, толкова повече има. Небесният Дао допринася полза на всички неща, но не им вреди. Дао на мъдреца е: действай, но не отнемай.“

„Пътят от хиляди мили започва с първата крачка.“

„Който побеждава другите е силен; победилият себе си е могъщ.“

„Знаещият другите е умен, знаещият себе си е просветлен.“

„Спрете злото, докато не съществува, задръжте болестта преди да се появи.“

„За да придобиеш знание, всеки ден прибавяй по нещо. За да придобиеш мъдрост, всеки ден изхвърляй по нещо.“

„Да действаш, значи да бъдеш.“

„На този свят няма нищо по-меко и по-слабо от водата. Но да подчини твърдото и неподатливото, тя няма равна на себе си. Всеки знае, че слабото побеждава силното, че непреклонният отстъпва пред добродушието - всеки го знае и все пак никой не се съобразява с това.“

 

Книга за Пътя и Неговата Сила

 

ЕДНО

Дао, което може да бъде казано,

не е вечното Дао.

Име, което може да се назове,

не е вечното име.

Безименното е начало на небето и земята.

Назованото е майката на десетте хиляди неща.

Когато е лишен от желания,

човек може да съзре проявеното.

И първото, и второто,

избликват от един и същи източник,

но се различават по име;

това се проявява като тъмнина.

Тъмнина сред тъмнината.

Портата към всички тайни.

ДВЕ

Под небето всеки вижда красотата като красота,

само защото има грозота.

Всеки познава доброто като добро,

само защото има зло.

Ето защо, да имаш и да нямаш възникват заедно.

Трудно и лесно се допълват.

Дълго и късо контрастират помежду си;

Високо и ниско зависят едно от друго;

Глас и звук са в хармония;

Задното следва предното.

Ето защо мъдрецът не прави нищо,

а само учи на мълчание.

Десетте хиляди неща се въздигат

и падат безспирно,

Създаваш, но не притежаваш,

Работиш, но без възнаграждение.

Свършената работа се забравя.

Затова остава вечна.

ТРИ

Щом не величаеш нечии дарби — няма и свади,

Щом не трупаш съкровища — няма и обир.

Щом не виждаш примамливи неща,

сърцето ти не се обърква.

Ето защо мъдрите управляват,

като изпразват (от емоции) сърцата си

и тъпчат (с Ки) корема си (хара),

като отслабват амбициите си,

и укрепват костите си.

Ако на хората липсва знание и желание,

тогава умните няма да се месят.

Ако нищо не се прави,

всичко ще е наред.

ЧЕТИРИ

Дао е празен съд;

използват го, но никога не го напълват.

О, бездънен извор на десетте хиляди неща!

Острото направи тъпо,

Развържи възела,

Смекчи блясъка.

Смеси се с прахта.

О, дълбоко скрито, но винаги присъстващо!

Не зная от кое време идва.

То е праотец на императорите.

ПЕТ

Небето и земята са безжалостни;

За тях десетте хиляди неща са като чучела.

Мъдрите са безжалостни;

За тях хората са като чучела.

Пространството между небето и земята

е като мях.

Изгледът се променя, но не и формата;

Колкото повече се движи,

толкова повече ражда.

Многото думи важат по-малко.

Придържай се здраво към центъра.

ШЕСТ

Духът на долината нивга не умира;

Той е жената, първоначалната майка.

Портата е коренът на небето и земята —

прилича на едва различим воал.

Влез; той никога не ще падне.

СЕДЕМ

Небето и земята са вечни.

Защо са вечни?

Те са неродени,

затова и вечно живи.

Мъдрецът върви след всички,

и така е пред всички.

Той е свързан с един, и така с всички.

Като действа без своето его,

той постига пълнота.

ОСЕМ

Най-висшето добро е като вода.

Водата дава живот на десетки хиляди неща

и не пресъхва.

Тя извира и от местата,

които хората отхвърлят

и е също като Дао. В мястото където пребиваваш

дръж се здраво за земята.

В медитацията влизай навътре във сърцето.

В поведението си към другите бъди мил и учтив.

В думите бъди искрен.

В управлението — справедлив.

В бизнеса — компетентен.

В действието — съблюдавай времето.

Няма борба: Няма вина.

ДЕВЕТ

По-добре спри, преди да напълниш,

отколкото да препълниш.

Направиш ли острието твърде остро,

то скоро ще стане тъпо.

Струпай куп злато и нефрит,

и никой не ще го опази.

Стреми се към богатства и звания,

и ще те сполети беда.

Щом свършиш работата, се оттегли.

Това е небесния Път.

ДЕСЕТ

Като носиш тяло и душа

и прегръщаш единствения,

можеш ли да избегнеш раздялата?

Като присъстваш докрай и ставаш гъвкав,

можеш ли да бъдеш като новородено?

Като измиеш и изчистиш първичното зрение,

можеш ли да си неопетнен?

Като обичаш всички и управляваш страната,

можеш ли да си без способности?

Като отваряш и затваряш небесните врати,

можеш ли да играеш женската роля?

Като разбираш и откликваш на всички неща,

можеш ли да не правиш нищо?

Да раждаш и да отхранваш,

да носиш, ала да не притежаваш,

да работиш, без да получаваш похвали,

да водиш, но без да господстваш,

ето това е Изначалната Добродетел.

Източник: http://www.spiralata.net/kratko/articles.php?lng=bg&pg=1230