Семейство. Конфуций е латинското звучене на китайското Кун Фу-цзи, което означава учителят Кун, философ. Той се родил в аристократично семейство, макар и бедно, но с богато родословие. Основател на рода бил Вей-Цзи, владетел на царството Сун. Прародител на Конфуций от четвърто поколение бил принуден да избяга в царство Лу, където на семейството се наложило да започне всичко наново.

Бащата на Конфуций Шулян Хе – доблестен офицер, комендант на малък град, имал скромен доход. От първата си жена той имал девет дъщери. Искайки да има достоен продължител на рода, на 66 години той се оженил повторно за добродетелно момиче. Родил им се син, който родителите нарекли Кев, а светът го знае като Конфуций. Той не бил навършил и две години, когато баща му умрял. Поради беднотията, на момчето му се налагало да изкарва прехраната с много неща, смятани за презирани. Когато бил на 17 години умряла горещо любимата му майка.

Живот и дейност. От 15 годишен той започнал да взима частни уроци, да се занимава със самообразование, да изучава литературата на любими древни мъдреци. На 19 години юношата се оженил. Когато му се родил син, той постъпил на държавна служба. Длъжността си като надзирател на продоволствените доставки Конфуций изпълнявал, както и всяка друга работа, с цялата си добросъвестност, вниквайки във всички детайли, качествено и безкористно, макар корупцията сред чиновниците в онези времена да била обичайно явление. Конфуций завършва своето образование към 30-та си година. Образованият човек в Китай по това време трябвало да може да чете, да смята, да умее да изпълнява ритуали, да разбира от музика, да стреля с лък и да управлява колесница. 22 годишен той вече открил своя школа, където преподавал учението за нравствеността, история, музика и изкуството да се управлява. Той смятал музиката за най-доброто средство за изправяне на лоши нрави и обичаи. Учителят взимал от слушателите си скромно заплащане. Известността му започнала да расте.

Като изследовател на древността и любознателен мислител, Конфуций извършил пътешествие до резиденцията на императора, където се запознал със съкровената царска библиотека. Тук той изучавал музика, която получила силно развитие в царския двор. Мислителят нямал отношения с двора, но се запознал с най-големия мислител по онова време Лао-цзъ, основател на философско-религиозна школа. Срещата направила огромно впечатление на младия мислител.

Когато Конфуций се завърнал в родината си – в Лу, там станали събития, които показали, че делата в живота на мъдреца съответстват на неговото учение. Управникът на Лу бил изгонен от чиновниците във властта и бил принуден да избяга в съседната провинция Ци. Конфуций заедно със своите ученици го последвал, не искайки със своя авторитет да подкрепя онези, които изгонили своя управник. Обаче управникът на Ци скоро започнал да се отегчава от съветите на мъдреца и Конфуций се върнал в родината си.

Тук той продължил да се занимава с учениците си и развивал своето учение. „За Конфуций винаги била характерна неподправената скромност. Той бил неизменно учтив, внимателен, приветлив, носил обикновени дрехи в черен и жълт цвят. В обкръжението на учениците си той бил сърдечен и естествен, чужд на превъзнасянето и надменността. Той никога не изтъквал своята образованост и умеел да се вслушва в съвети. Учениците имали голямо влияние над него. Не веднъж той променял своите решения според техните съвети…

Но още щом се появявал в двореца, той се преобразявал… Всички негови маниери/поклони, церемониални пози/ били разчетени и продиктувани от строги правила… И всичко това произтичало не от гордост или високомерие, а се правело в името на възраждането на традициите”.(6.-С.44,45)

Конфуций, както в последствие и Платон, смятал, че благото на една държава зависи от мъдростта и справедливостта на нейния управник. Той мечтаел да претвори в живота си тази идея. Но бил на 51 години, когато бил призван на служба при управника на Лу. След няколко години успешна дейност Конфуций станал най-близкия съветник на управника и така способствал за процъфтяване на царството, което започнало да безпокои съседните държави. Съседите не пропуснали да скарат управника с мъдрия съветник и използвайки слабостта на управника му изпратили за тази цел подарък 81 красавици и 30 талиги, запрегнати с по четири породисти коня. Управникът се подал на съблазънта. За да не се откаже от такъв подарък, той преднамерено поставил съветника в трудно положение, грубо нарушавайки една от ритуалните норми. В знак на протест Конфуций с няколко десетки ученици напуснал държавата Лу.

Странстване. На 55 години Конфуций фактически се оказал в изгнание. В продължение на 14 години той се местил заедно с учениците си от една провинция в друга, надявайки се да срещне управник, при когото ще може да осъществи своята мечта за нова държава, високо нравствена и хуманна, обезпечаваща достоен и справедлив живот на своите граждани. Навсякъде го посрещали с почитание, определяли му добър доход, но не го привличали към държавна дейност. Най-накрая, когато Конфуций бил на 64 години, управникът Чу-гун предложил на философа длъжността първи сановник(чиновник с високо положение и голямо влияние – бел.пр). И отново Конфуций останал верен на своите убеждения. Той се отказал от ласкателната длъжност, тъй като управникът бил заел трона незаконно, заобикаляйки своя баща.

На какво учил мъдрецът управниците и сановниците?

Държавата според Конфуций е пирамида. На върха й е Синът на Небето, т.е. управникът. По средата на пирамидата са сановниците, управляващия апарат. В основата е народът. Главното внимание е в средата на пирамидата. Каквото е поведението на пирамидата, такъв е и народът. Да управляват народа могат само благородни мъже. „Моралът на благородния мъж е подобен на вятър, моралът на безчестния човек е подобен на тревата. Тревата се накланя натам, накъдето духа вятъра”. Мислителят учил управниците, че държавата е като голямо семейство. А родовото семейство се сплотявало в общ труд за благото на всички. В него всички си помагали един на друг, в него живеело дълбокото почитане на по-големите от по-малките и грижата на по-големите за по-малките. По своята същност такова семейство е построено на йерархическия принцип, който стои в основата на мирозданието: помощ от висшето на нисшето и подчинение на нисшето на висшето.

Последни години от живота. След това Конфуций се върнал в родното царство Лу, където продължавал да учителства, ползвайки се с всеобщо уважение и неоспорим авторитет. Той продължил да се занимава и със систематизиране на древни книги. „Сборник старинни песни” е книга, която се е появила благодарение на това, че Конфуций събрал и обработил старинни поеми. Около две години пред смъртта си той написал кратка история на държавата Лу за 240 години: от 721 до 481 пр.н.е.

Великият мъдрец Конфуций преминал в другия свят на 73-та година от живота си, преживявайки малко преди заминаването си смъртта на жена си, сина си и любимия ученик Ян Хуея. Три години учениците му живели в къщичка около неговия гроб, извършвайки траурни церемонии в съответствие с осветен от учителя ритуал.

Учението. Конфуций проповядвал своето учение устно. За мирогледа на великия философ научаваме от записите направени от неговите ученици, главно от книгата „Лун юй” – „Беседи и съждения”.

Съгласно учението на Конфуций, идеалът на човешкото съществуване е заключен в древността, която задава нормата и образеца на достойното поведение. Затова трябва да се изучават старинните книги и живота на великите подвижници. „Конфуций вярвал, че просвещението, пропагандата на житейските канони сами ще свършат своята работа… Но това/ връщането към златното старо време/ трябва да се направи съзнателно. Всеки човек трябва да бъде взискателен към себе си, да спазва установените правила и канони; едва тогава цялото общество ще се излекува от своя недъг”(6.- С.46,40).

Централно понятие в Учението на Конфуций е „Жен” – хуманност или човеколюбие. В това понятие се съдържа и характеристиката на човека, и целта на неговото нравствено усъвършенстване, и закона за отношенията между хората в обществото. Правилното отношение между хората се състои във взаимността. „Не прави на другите това, което не искаш за себе си” е златното правило на етиката на взаимоотношенията. Учителят призовавал да се обичат хората. Ако сърцата на хората горят с любов, те ще станат като едно семейство. „И така, вие трябва да обичате другите като себе си… да им желаете това, което желаете за себе си”, казвал той. „Конфуций смятал, че човек трябва да се научи без всякакви наказания да следва правилата на хуманността и етикета”. „Ако народът се ръководи чрез законите – казвал той – то макар че той(народът) ще се старае да ги заобикаля, у него няма да има чувството за срам”(6. – С.46). Понятието „жен” се трактовало от мислителя много широко и включвало множество качества: любов към хората, искреност, вярност, безкористие, справедливост, достойнство, правда, мъжество. Това било съвкупност от съвършенства, идеал, който притежавали само древните. Хората „жен” фактически били подвижници, носители на висшата етика. Човеколюбието въплъщавало общите принципи на взаимоотношенията между хората, а конкретното им въплъщение ставал ритуалът, съблюдаването на церемониите и обредите, т.е. правилата на етикета.

Ритуалът „ли” у Конфуций не се свежда до външната церемония. Чрез ритуала човек проявява своето уважение и разбиране на другия човек. Ритуалът е ценен като средство за достигане на съгласие в семейството и обществото. Ритуалът позволявал да се установява взаимност между хора с различна възраст и социално положение. Етиката на ритуала произтича от убеждението, че човешкото съгласие е по-важно от абстрактните истини. Макар че ритуалът и хуманността са тясно свързани, хуманността се явява ядрото на всичко. „Ако човек не е хуманен, каква е ползата от церемониите?” (6.- С.48). Това, което учителят нарекъл ритуал, било по своята същност насочено към изработване на чувство за мярка, за да не превишават ръководителите своите пълномощия и да не злоупотребяват със своето положение.

Конфуций смятал, че в основата на „жен” и „ли” е „сяо” – синовната почтителност, уважението към родителите и към по-големите изобщо. Почитта на сина към бащата е висшия първичен принцип, а доносничеството за бащите е безнравствено. През 66 г. пр.н.е. този етичен принцип е бил установен със закон в Китай. Конфуций разбирал култа към предците „като част от всеобщия нравствено-политически порядък… „Ако не бъдем старателни в изпълнението на дълга си към предците, нравствеността на народа няма да се подобрява” – казвал той”(6. – С.42).

Същата тази функция изпълнявало неговото учение за изравняване на названията. Формулата на Конфуций: „Господарят трябва да бъде господар, сановникът – сановник, бащата – баща, синът – син”. Ако хората се представят за такива, каквито не са в действителност, ако делата им не съответстват на думите, то в отношенията между хората съгласието се заменя със смут. Поправянето на названията е мярка за отговорно отношение към думите и необходимо условие за съгласие.

Да следва висшите принципи било задължението на „Цзюн-цзи” – благородният мъж. Това е образът на човешкото съвършенство. Той се стреми да познае „Дао” – правилния път. „Не знаейки волята(на небето), не може да станеш благороден мъж”. Той е човеколюбив. „Благородният мъж притежава човеколюбие, дори когато се храни. Той е длъжен да бъде човеколюбив дори когато търпи неуспехи”. Той умее да изгражда отношения с хората. „Благородните живеят в съгласие(с другите хора), но не ги следват”. Той заимства от хората доброто, сближава се с най-добрите, отнася се към всичко еднакво „без да проявява пристрастие”. Той постоянно се учи, защото само „този, който, повтаряйки старото, научава нови неща, може да бъде наставник на хората”. Той изхожда от убеждението, че единственият начин да въздейства благотворно на хората и делата в държавата, е самият той да стане безупречен. „Ако не можеш да усъвършенстваш себе си, то как ще можеш да усъвършенстваш другите хора”. „Благородният човек мисли за дълга, безчестният се грижи за изгодата”, - учил Конфуций.

Конфуций учил, че „усъвършенстването на човека е начало на всичко” и че „ако в корена има пренебрежение, то не може да бъде добро това, което трябва да порасне от него.”  През целия си живот той се стремил да покаже пример за това, какъв трябва да бъде благородният мъж.

Жизнената сила на Ученито. „Опасенията на Конфуций за неговото учение се оказаха напразни, то не загина. Последователите му не само събраха неговите мисли и разработиха наследството му, но и образуваха сплотена община, която стана сериозна духовна сила в Китай”(6. – С.55).

През трети век, когато на власт дошъл император Цин, обединил разпокъсания Китай в мощна империя, започнали гонения на последователите на Конфуций. Били изгорени всички негови книги, стотици конфуциански учени били убити или изпратени на строителството на китайската стена. Дори в тези условия преданите на Учението спасявали ръкописите или ги заучавали наизуст.

С идването на Ханската династия Учението на Конфуций се възродило отново. „Конфуций бил провъзгласен за най-великия мъдрец на нацията, посланик на Небето. Неговото Учение беше част от китайската култура чак до епохата на Мао Цзе-дун”(6. – С.57).

От XVII век Учението на Конфуций станало известно в Европа и предизвикало широк отзвук. Монтескьо и Волтер се възхищавали на неговата нравственост.

Имало(и сега има) немалко опити да се представи Учението на Конфуций като чисто земен идеал, да се докаже, че нравствеността може да бъде укрепена независимо от религията, от висшите търсения на духа, че хармонично общество може да бъде създадено без помощта на Небето. Така може да говори само онзи, който е повърхностно запознат с неговото Учение. А сам Конфуций, великият Посланик на Небето, казвал: „никой не ме познава… Познава ме само Небето”. Елена Ивановна Рьорих писа: „Спомням си разказа, как веднъж великият Конфуций бил тежко ранен и приятелите му, дошли да го навестят, предполагайки, че той е изправен пред смъртта, му предложили да започне да чете молитви, на което мъдрецът се усмихнал и казал: „Моята молитва вече отдавна започна”. И действително не беше ли целият му живот непрестанно преклонение пред Великия Идеал, тази истинска молитва пред Най-висшето?”(5.-Т.1.-С.253).

Днес и името, и Учението на великия мъдрец Конфуций стана достояние на всички културни хора, независимо къде живеят. Както е Казано в „Надземното”(п.310): „Мислите на Конфуций, Питагор и Марк Аврелий останаха в страниците на историята”.

Списък на литературата:

1. Васильев Л.С. История религий Востока (религиозно-культурные традиции и общество): Учебное пособие для вузов по спец. «История». – М.: Высш. шк.,1983. – С.259–282.

2. Гусейнов А.А. Великие моралисты. – М.: Республика, 1995.

3. Дедже Джемс. Конфуций. / Сто великих людей мира. Зороастр, Будда. Конфуций. Магомет. – Киев: МП «Муза», 1991.

4. Письма Елены Рерих. 1929–1938. – Новосибирск: Вико, Алгим, Т.О.О. «Аура», 1992.

5. Рерих Н.К. «Алтай-Гималаи»./ Составитель Богданова И.М. Предисловие акад. Гафурова Б.Г. Послесловие акад. Окладникова А.П. Комментарий Тюляева С.М. и Решетова Ю Г. – М.: Мысль, 1974.

6. Светлов Э. У врат молчания. Духовная жизнь Китая и Индии в середине первого тысячелетия до нашей эры. / В поисках Пути, Истины и Жизни. – Брюссель: Жизнь с Богом, 1973. – Кн.3.

7. Словарь по этике. / Под ред. А.А. Гусейнова и И.С. Кона. – М.: Политиздат,1989. – Изд.6.

8. Спирина Н.Д. и др. Конфуций. / Н.Д. Спирина, Н.Е. Гребенникова, А.П. Юшков. Светочи Мира: Сборник. – Новосибирск: Сибир. Рерихов. Общество, 1994. – Ч.1. – С. 34–45.

9. Философский энциклопедический словарь. – М.: Сов. энц., 1983.

http://sirius-ru.net/

Редактор на изданието Татяна Мартиненко mtv757@yandex.ru

Мир, Светлина и Любов!

---------------------------------------------------------------------------------------------------------------

http://r.sirius-ru.net/2011/2011-08-01.htm

http://www.sirius1-bg.net/sirius/buletini/2011/tm/br1_0811.html