Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Блогрол
1. OTKROVENIYA - МАСЛОВ ЛЕОНИД ИВАНОВИЧ
2. ДИКТОВКИТЕ НА ПОСЛАНИКА НА ВЕЛИКОТО БЯЛО БРАТСТВО ТАТЯНА МИКУШИНА
3. SPIRALATA. NET - Най-големия сайт в България за виртуална духовна литература!
4. СВЕТОВНА ФИНАНСОВО-ИКОНОМИЧЕСКА КРИЗА! ПРОТОКОЛИ НА СИОНСКИТЕ МЪДРЕЦИ - ВИСША ШКОЛА ЗА СВЕТОВНИ УПРАВЛЕНСКИ АБСУРДИ!
5. СВЕТОВНА ФИНАНСОВО-ИКОНОМИЧЕСКА КРИЗА! КАК СИСТЕМАТА ПРАВИ БОГАТИТЕ ПО-БОГАТИ, А БЕДНИТЕ ВСЕ БЕДНИ?
6. ПРЕЗИДЕНТСКИ ИЗБОРИ 2011 ГОДИНА! - БЛОГ ЗА ПОДДРЪЖКА НА "ДВИЖЕНИЕ ЗА ДЪРЖАВНОСТ И ДУХОВНО ВЪЗРАЖДАНЕ НА РУСИЯ" - /ОТ БЪЛГАРИЯ/!
7. ПРЕЗИДЕНТСКИ И МЕСТНИ ИЗБОРИ 2011 - ЗАЩО НЯМА ДА ГЛАСУВАМ?
8. СВЕТОВНА ФИНАНСОВО-ИКОНОМИЧЕСКА КРИЗА ИЛИ "ВЪЛЧИ" КАПАН С БАНКОВИТЕ ЗАЕМИ! ВЪЗДЪРЖАЙТЕ СЕ ОТ ВСЯКАКВО ВЗЕМАНЕ НА ЗАЕМИ!
9. СВЕТОВНА ФИНАНСОВО-ИКОНОМИЧЕСКА КРИЗА - СРИВ НА КАПИТАЛА ИЛИ СИГНАЛ ЗА ГРАНДИОЗНИ ПРОМЕНИ!
10. ОБРАЗОВАНИЕТО, КОЕТО ДАВАТЕ НА ВАШИТЕ ДЕЦА!
11. ЦЕРН - ГОЛЕМИЯТ АДРОНЕН КОЛАЙДЕР, ГРАНДИОЗНА БЕЗСМИСЛИЦА НА СВЕТОВНАТА НАУКА ЗА 4.5 МЛРД. ШВЕЙЦАРСКИ ФРАНКА! - І част
12. /ДИКТОВКАТА Е ДОБРЕ ДА СЕ НАУЧИ НА ИЗУСТ/ Еволюцията е постоянно усъвършенстване - Маслов - 28.02.2008
13. Човечеството – Вселенски експеримент - Маслов 16.08.2008
14. НЯМА СЛУЧАЙНОСТИ - Маслов 31.07.2005
15. - За невярващите - Маслов 27.02.2007
16. СВЕТОВНИТЕ КАТАСТРОФИ И ТЕХНИТЕ ПРИЧИНИ
17. Невъзможно е да се спасите без да възприемате Думите на Създателя - 20.03.2007
18. ИЗТРЕЗНЯВАНЕ - Маслов - 29.05.2007
19. ПРОЗРЕНИЕ - Маслов 09.06.2007
20. ПЪТЯТ КЪМ СВОБОДАТА... - Маслов 17.10.2007
21. ОСНОВАТА НА РЕЛИГИЯТА НА ВИСШИЯ РАЗУМ - Маслов - 27. 10. 2004 г.
22. Още веднъж за основите на Божествената регулярност - Маслов 02.06.2011
23. Тайната на Колективното съзнание - Маслов 04.10.2010
24. Одобрява ли Аллах джихад? ( Отговор на Исус чрез Ким Майкълс)
25. ВЕЛИКО БЯЛО БРАТСТВО
Постинг
20.09.2011 17:12 - Духовното развитие и нервните разстройства - Част втора
Автор: minchomin Категория: Лични дневници   
Прочетен: 1310 Коментари: 0 Гласове:
5

Последна промяна: 20.09.2011 17:17

Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg
Материалът е продължение от
http://minchomin.blog.bg/lichni-dnevnici/2011/09/20/.823222

Кризи на стадия духовно преобразяване

Същността на споменатото изкачване всъщност се състои в пълна трансформация и прераждане на личността. Това е дълъг и сложен процес, състоящ се от различни фази: фаза на активна чувствителност с цел да се отстранят препятствията пред потока на духовните сили; фаза на развитие на вътрешните способности, досега скрити или слабо изразени; фаза, в течение на която личността трябва безмълвно и кротко да позволява на духа да работи със себе си, мъжествено и търпеливо понасяйки неизбежните страдания. Това е време наситено с промени, когато светлината и тъмнината, радостта и болката се сменят постоянно. Често силите на човека на този етап дотолкова са ангажирани с трудни и понякога мъчителни вътрешни събития, че той не може да се справи добре с разнообразните изисквания на външния живот на личността. Страничният наблюдател, даващ оценка на този човек от гледната точка на неговата нормалност и практическа ефективност вероятно ще стигне до извода, че той, някакси, е станал “по-лош”, „струва” по-малко, отколкото преди. По този начин вътрешните проблеми на духовно развиващия се човек се задълбочават от неразбирането и несправедливите оценки на семейството, приятелите и даже лекарите. Той неведнъж чува неодобрителни забележки за пагубното въздействие на духовните стремежи и идеали, лишаващи човека от неговите достойнства в практическия живот. Подобни съждения често предизвикват дълбока подтиснатост, душевен смут и униние.

Това изпитание, както и всички други, трябва да бъде преодоляно. То учи човека да се справя с личната си чувствителност и му помага да постигне твърдост и независимост на съжденията. Затова на такова изпитание не трябва да се оказва съпротива, а то да се приеме търпеливо. Ако все пак близките на човека разберат състоянието му в тази ситуация, те могат да му окажат важна помощ, да го избавят от излишни страдания. Става дума само за определен преходен период, когато човекът е излязъл от предишното си състояние, но още не е достигнал ново състояние. Така и гъсеницата, която се превръща в пеперуда, трябва да премине през стадия на пашкул, стадий на безпомощност и безсъзнателност.

За разлика от гъсеницата, човек е лишен от онази безопасност и тишина, в която пеперудата преминава през своята метаморфоза. Той трябва, особено в наши дни, да остане на своето място и според силите си да изпълнява дълга си пред семейството и обществото, да изпълнява професионалните си задължения така, сякаш нищо особено не се случва в неговия вътрешен свят. Стоящата пред него задача е много трудна. Тя може да се сравни с проблема, стоящ пред английските инженери, които трябвало да реконструират сградата на лондонската гара без нито за час да прекъсват движението на влаковете.

Не е учудващо, че тази толкова сложна задача понякога предизвиква такива нервни и душевни разстройства като изтощаване, безсъние, подтиснатост, раздразнителност, които от своя страна, поради тясното взаимодействие между духа и тялото, могат да доведат до различни физически симптоми. За да се помогне в такава ситуация е необходимо преди всичко да се идентифицира истинската причина за болестта и да се окаже на болния правилната психиатрична помощ, иначе чисто физическото лечение и приемането на лекарства само ще смегчат неблагополучието, но по никакъв начин няма да подействат на душевно-духовните корени на проблема. Понякога тези разстройства са следствие на претоварване – от прекомерните усилия да се ускори духовното развитие. Следствието от такива усилия е не трансформация, а изтласкване на низшите компоненти, изостряне на вътрешната борба със съпътстващото я нервно и духовно пренапрягане. Тези, които прекалено ревностно се стремят към съвършенство трябва постоянно да помнят, че работата по тяхното вътрешно прераждане се осъществява от духа и духовните енергии. Тяхната личностна задача е да призоват към себе си тези сили чрез вътрешно самоотхвърляне, медитация и правилно състояние на душата, да се стремят да отстранят това, което може да попречи на свободното въздействие на духа. Изпълнявайки тази задача, на тях им остава само да чакат с търпение и доверие разгръщането на духовното действие в душата.

Друга, в определен смисъл противоположна трудност пред човека, е да се справи с особено мощния поток на духовната сила. Тази скъпоценна енергия може лесно да се прахоса в излишни чувства и излишна трескава дейност. И обратното - в някои случаи тази енергия прекалено много се сдържа, натрупва се, недостатъчно се реализира в дейността, така че в крайна сметка нейното налягане също поражда вътрешни разстройства. Така силният електрически ток разтопява проводника предизвиквайки късо съединение. По този начин човек трябва да се научи разумно да управлява потока на духовните енергии; да ги използва в плодотворна вътрешна и външна дейност без да ги разпилява.

 

Тъмната нощ на душата.

 

Когато процесът на трансформация достигне връхната си точка, неговият решаващ, последен етап често се съпровожда от силни страдания и вътрешна помраченост. Християнските мистици наричат това състояние “тъмната нощ на душата”. Външно то напомня на болест, която психиатрите наричат депресивна психоза или меланхолия. Нейните признаци са: състояние на тежка подтиснатост, стигаща до отчаяние; изразено чувство на собствена недостойност; остро самоосъждане – съвършено безнадежден и прокълнат; угнетяващо чувство за парализираност на ума, загуба на сила на волята и самоконтрола, съпротивление и затормозване при всякакви действия. Някои от тези симптоми могат да се проявят в по-слабо изразена форма и в предшестващите стадии, без обаче да достигат напрегнатостта на “тъмната нощ на душата”.

Това своеобразно и плодотворно преживяване, каквото и да ни изглежа, не се поражда от чисто болестни състояния. То има духовни причини и дълбоко духовно значение.

След това така наречено “мистично разпятие” или “мистична смърт” настъпва победното възкресяване и с него свършват страданията и болестите. То носи със себе си пълно оздравяване и награда за всичко преживяно.

Избраната тема ни накара да се занимаваме почти изцяло с негативните и необичайни страни на вътрешното развитие. Това съвсем не означава, че хората, вървящи по пътя на духовното израстване изпитват нервни разстройства по-често от другите. Нека отбележим следното. Първо, при много хора духовното развитие протича по-хармонично, отколкото в описаните случаи, вътрешните трудности се преодоляват и човек преминава от етап на етап без нервни реакции и без особени физически проблеми.

Второ, нервните и психичните разстройства при обикновените хора често протичат по-тежко и трудно се поддават на лечение от тези, които имат духовни причини. Разстройствата при обикновените хора често са свързани със силни конфликти на страстите или с конфликти на неосъзнати влечения при съзидателна личност, или се пораждат от нечие противодействие на собствените им егоистични изисквания или желания. Обикновените хора по-трудно се лекуват тъй като техните висши аспекти са прекалено слабо развити и няма на какво човек да се опре, за да ги убеди да се подчинят на такава самодисциплина, която ще им позволи да си възстановят вътрешната хармония и здраве.

Трето, страданията и болестите на онези, които вървят по пътя на духовното израстване, каквито и тежки форми понякога да приемат, в действителност са само временни реакции, така да се каже “отпадъци” от органичния процес на израстване, водещ към вътрешно прераждане. Затова често те изчезват от само себе си с преминаването на породилата ги криза или сравнително лесно се елиминират при правилно лечение.

Четвърто. Страданията, предизвикани от отлив на духовната вълна се компенсират с лихвите не само от периодите на прилив и вътрешен подем, но и от вярата в значимата и висока цел, заради която е започнато това вътрешно пътешествие. Предвиждането на победата е много голяма мотивираща сила и утешение, неизчерпаем извор на мъжество. Ние трябва да възбуждаме в себе си този образ колкото се може по-ярко и често да помагаме в това на нашите спътници. Защото това е едва ли не най-добрата помощ, която можем да им окажем. Ние трябва да се стремим колкото се може по-изразително да си представим благостта на победилата и освободена душа, която съзнателно се причестява с мъдростта, силата и любовта на Божествения живот, да съзрем с вътрешния си взор осъществяването на земята на Царството Божие за Негова слава, съвършенството, което представлява картина на освободеното човечество – новородено творение, пълно с Божествено ликуване. Подобни видения са помагали на великите светии и мистици да понасят с усмивка вътрешните страдания и физическите мъки, те са вдъхновили словата на свети Франциск Асизки: В очакване на блаженството всяка мъка е наслада...”

Сега да се спуснем за известно време от тази височина в долината, където хората се трудят “с пот на чело”. Ако се погледне на този проблем от гледна точка на медицината и психологията, то трябва да се уточни един важен въпрос. Както вече казахме, макар че разстройствата, съпътстващи кризите на духовното развитие напомнят на някои болести, а понякога даже не се отличават от тях, в действителност техните причини и значение са съвършено различни, а в определен смисъл даже противоположни. Съответно и тяхното лечение трябва да бъде различно. Нервните симптоми на обикновените болни имат, като правило регресивен характер, тъй като тези болни са неспособни на тази вътрешна и външна адаптация, която е необходима за нормалното развитие на личността. Например някои не успяват да се освободят от емоционалната си зависимост от родителите и остават в това състояние на детска зависимост от тях или от тези, които ги представляват, поне символично. Понякога на болните не им достига собствена воля да се справят с трудностите на обикновения семеен или социален живот. Без сами да осъзнават това те търсят в болестта освобождение от задълженията си. В други случаи причина за болестта може да бъде емоционална травма, например, разочарование или загуба; нямайки сили да приеме ситуацията, човекът реагира на нея болезнено.

Във всички приведени случаи става дума за конфликт между съзнателната личност и низшите импулси, които, работейки в сферата на безсъзнателното, започват частично да преобладават над силите на съзнанието. Страданията пък, предизвикани от хода на духовното развитие, обратно на това, започват да придобиват изразено прогресивен характер. Това е следствие от напрежението свързано с израстването или борбата между личността и идващите отгоре енергии.

Така тези два типа заболявания трябва да бъдат лекувани по съвършено различни начини. При болестите от първия тип лекарят трябва да помогне на болния да се върне в състоянието на нормален човек. За целта той трябва да освободи пациента от ограниченията и заповедите, от чувството на страх и зависимост, от прекомерния егоцентризъм и грешни оценки, от изкривената представа за реалността. Неговата задача е да доведе човека до обективно и разумно виждане на нормалния живот, до осъзнаване на собствените му задължения и правата на другите хора. Незрелите и конфликтиращи помежду си фактори трябва да бъдат развити и приведени в съгласие, по този начин се реализира успешният личностен психосинтез.

Що се касае до втората група болести, то задачата на вътрешната хармонизация – лечението - се състои в това, духовните енергии да бъдат асимилирани от вече формиралата се нормална личност, т.е. става дума за духовен психосинтез около по-висок вътрешен център.

Очевидно, че методите за лечение, подходящи за болни от първата група са непригодни, а понякога и вредни за пациенти от втория тип. Лекар, който не разбира проблемите на последните, не знае за възможностите за духовно развитие или го отрича, може да усили, а не да облегчи трудностите. Такъв лекар е в състояние да обезцени или да осмее неуверените още духовни стремежи на пациента, разглеждайки ги като празни фантазии, или в най-добрия случай, като чиста сублимация. С негова помощ пациентът може да стигне до извода, че по-доброто за него е да втвърди личностната си защита и напълно да игнорира гласа на душата. Но от това неговото състояние само ще се влоши, борбата ще се изостри, освобождението ще се забави.

Напротив, лекар, който сам върви по пътя на духовното развитие или поне осъзнава духовната реалност, може да окаже огромна помощ на нашия пациент. Във времето, когато човекът още се намира на стадия на неудовлетвореност, тревога, несъзнателни стремежи, с изгубен интерес към всекидневния живот, но без представа за висшата реалност, докато търси облегчение съвсем не там, където е възможно и удря на камък, в този момент разкриването на истинската причина за неговите страдания може да му помогне да намери правилния изход в пробуждането на душата. И това ще бъде същината на лечението.

На човека, намиращ се във втория етап на духовния път, чувстващ се щастлив в духовната светлина, в атмосферата на блажени полети на неосъзнаваеми висоти, е много важно да му се разкрие природата и целта на неговите преживявания, да бъде предупреден за тяхната временност, за превратностите на чакащите го странствания. Тогава нашият странник ще бъде подготвен за състоянията на спад, няма да се разочарова, няма да бъде подвластен на съпътстващите спада съмнения и униние. Ако това предупреждение е закъсняло и човекът се нуждае от лечение през периода на депресивната реакция, то много важно е той да бъде убеден, че неговото състояние е временно и той непременно ще излезе от него.

На четвъртия етап, когато човек попада в “яма” по пътя си нагоре, работата за оказване на помощ е много сложна. Най-общо тя обхваща следните задачи. Първо, да се обясни на пациента смисъла на неговото вътрешно преживяване и как трябва да се държи в дадената ситуация; второ, да му се покаже как човек може да управлява дълбочинните си влечения без да ги избутва в сферата на безсъзнателното, трето, да му се помогне в преобразуването и използването на собствените му психически енергии; четвърто, да се научи да овладява влизащия в неговото съзнание поток духовни енергии и да го използва; пето, да се осъществи ръководство и сътрудничество при пресъздаването на личността на пациента т.е. при собствения му психосинтез.

В периода на “тъмната нощ на душата” помощта става още по-трудна поради обстоятелството, че човек като че ли се намира в плътна мъгла, той е потопен в своите страдания и светлината на духа не достига до неговото съзнание. Единственото, което може да се направи е да му се повтаря непрекъснато, че състоянието му е само временно, а не постоянно, защото именно увереността в последното хвърля пациента в дълбоко отчаяние. Препоръчваме също така устойчиво да му се внушава, че тези мъки, колкото и тежки да са, притежават такава духовна ценност, съдържат в себе си зародиш на такова високо щастие, че ще дойде време, когато той ще ги благославя. Така ще помогнем на пациента да понесе страданието с покорност и смирение.

Следва да се отбележи, че описаните психологически и духовни средства по никакъв начин не изключват физическото лечение, стига то да облегчава страданията. Особено ценни са тези средства, които поддържат целителните сили на природата: здравословно хранене, упражнения по релаксация, съприкосновение с природата, подходящ ритъм на различни видове физическа дейност.

В някои случаи лечението е затруднено от това, че при пациента се наблюдава смес от прогресивни и регресивни разстройства. Това са случаите на неравномерно и дисхармонично вътрешно развитие. Такива хора с едната част от своята личност могат да достигат високо духовно ниво, а с другата да остават роби на детска зависимост или на безсъзнателни “комплекси”. Впрочем, може да се каже, че при щателен анализ проблеми от регресивен род се откриват при повечето вървящи по духовния път и почти при всички така наречени “нормални” хора. Въпреки това, обикновено регресивните или прогресивните прояви на заболяването решително преобладават. Заедно с това винаги трябва да се съобразяваме с възможността в заболяването да се наблюдава обединение на симптомите на двете групи. Затова всяко отделно разстройство трябва да се изследва и интерпретира, за да се разбере неговата истинска причина и да се намери подходящо лечение.

От горепосоченото става ясно, че за ефективна помощ при нервни и психични разстройства, възникващи в хода на духовното развитие, са необходими знания и опит на две нива: на лекар, специалист по нервни заболявания и психотерапия, и на сериозен изследовател на духовния път, а още по-добре – на странник по този път. В наше време едното и другото рядко се обединяват в един човек. Но тъй като нуждаещите се от този вид лечители стават все повече, хората способни да вършат такава работа трябва да се подготвят за нея.

 Лечението би могло да бъде по-ефективно, ако персоналът има съответната подготовка да осъществява всички детайли на лечението. И накрая, важно е хората, обществеността поне в общи черти да знае за основните взаимовръзки между нервно-психичните и духовните кризи. Тогава семейството би могло да помага на болния и на лекаря, а не да създава допълнителни трудности с невежеството си, със своите предразсъдъци и съпротива. Ако можехме да осигурим такава подготовка на лекарите, персонала и обществеността, това би предотвратило много страдания и много странници по духовния път по-леко биха постигнали своята висока цел: единение с Божественото.

 

 

image

 

 

http://sirius-ru.net/

Редактор на изданието Татяна Мартиненко mtv757@yandex.ru

Мир, Светлина и Любов!

 

http://r.sirius-ru.net/2011/2011-09-03.htm





Гласувай:
5



Няма коментари
Търсене

За този блог
Автор: minchomin
Категория: Лични дневници
Прочетен: 3407863
Постинги: 1741
Коментари: 1164
Гласове: 3633
Спечели и ти от своя блог!
Календар
«  Март, 2024  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031