БЛОГ MINCHOMIN :: Вашият Аз от Светлина ( Христос говори чрез Памела Крибе)

Блогрол

1. OTKROVENIYA - МАСЛОВ ЛЕОНИД ИВАНОВИЧ
2. ДИКТОВКИТЕ НА ПОСЛАНИКА НА ВЕЛИКОТО БЯЛО БРАТСТВО ТАТЯНА МИКУШИНА
3. SPIRALATA. NET - Най-големия сайт в България за виртуална духовна литература!
4. СВЕТОВНА ФИНАНСОВО-ИКОНОМИЧЕСКА КРИЗА! ПРОТОКОЛИ НА СИОНСКИТЕ МЪДРЕЦИ - ВИСША ШКОЛА ЗА СВЕТОВНИ УПРАВЛЕНСКИ АБСУРДИ!
5. СВЕТОВНА ФИНАНСОВО-ИКОНОМИЧЕСКА КРИЗА! КАК СИСТЕМАТА ПРАВИ БОГАТИТЕ ПО-БОГАТИ, А БЕДНИТЕ ВСЕ БЕДНИ?
6. ПРЕЗИДЕНТСКИ ИЗБОРИ 2011 ГОДИНА! - БЛОГ ЗА ПОДДРЪЖКА НА "ДВИЖЕНИЕ ЗА ДЪРЖАВНОСТ И ДУХОВНО ВЪЗРАЖДАНЕ НА РУСИЯ" - /ОТ БЪЛГАРИЯ/!
7. ПРЕЗИДЕНТСКИ И МЕСТНИ ИЗБОРИ 2011 - ЗАЩО НЯМА ДА ГЛАСУВАМ?
8. СВЕТОВНА ФИНАНСОВО-ИКОНОМИЧЕСКА КРИЗА ИЛИ "ВЪЛЧИ" КАПАН С БАНКОВИТЕ ЗАЕМИ! ВЪЗДЪРЖАЙТЕ СЕ ОТ ВСЯКАКВО ВЗЕМАНЕ НА ЗАЕМИ!
9. СВЕТОВНА ФИНАНСОВО-ИКОНОМИЧЕСКА КРИЗА - СРИВ НА КАПИТАЛА ИЛИ СИГНАЛ ЗА ГРАНДИОЗНИ ПРОМЕНИ!
10. ОБРАЗОВАНИЕТО, КОЕТО ДАВАТЕ НА ВАШИТЕ ДЕЦА!
11. ЦЕРН - ГОЛЕМИЯТ АДРОНЕН КОЛАЙДЕР, ГРАНДИОЗНА БЕЗСМИСЛИЦА НА СВЕТОВНАТА НАУКА ЗА 4.5 МЛРД. ШВЕЙЦАРСКИ ФРАНКА! - І част
12. /ДИКТОВКАТА Е ДОБРЕ ДА СЕ НАУЧИ НА ИЗУСТ/ Еволюцията е постоянно усъвършенстване - Маслов - 28.02.2008
13. Човечеството – Вселенски експеримент - Маслов 16.08.2008
14. НЯМА СЛУЧАЙНОСТИ - Маслов 31.07.2005
15. - За невярващите - Маслов 27.02.2007
16. СВЕТОВНИТЕ КАТАСТРОФИ И ТЕХНИТЕ ПРИЧИНИ
17. Невъзможно е да се спасите без да възприемате Думите на Създателя - 20.03.2007
18. ИЗТРЕЗНЯВАНЕ - Маслов - 29.05.2007
19. ПРОЗРЕНИЕ - Маслов 09.06.2007
20. ПЪТЯТ КЪМ СВОБОДАТА... - Маслов 17.10.2007
21. ОСНОВАТА НА РЕЛИГИЯТА НА ВИСШИЯ РАЗУМ - Маслов - 27. 10. 2004 г.
22. Още веднъж за основите на Божествената регулярност - Маслов 02.06.2011
23. Тайната на Колективното съзнание - Маслов 04.10.2010
24. Одобрява ли Аллах джихад? ( Отговор на Исус чрез Ким Майкълс)
25. ВЕЛИКО БЯЛО БРАТСТВО

Постинг

Обратно към блога | Предишен постинг | Следващ постинг

17.10.2011 21:37 - Вашият Аз от Светлина ( Христос говори чрез Памела Крибе)

Автор: minchomin Категория: Лични дневници

Прочетен: 1407 Коментари: 0 Гласове:

Последна промяна: 18.10.2011 14:15

Вашият Аз от Светлина Времето, многомерността и Светлинния ви Аз В предишните раздели в известен хронологичен ред, ви разказахме за историята и вътрешното развитие на Работниците на Светлината. Всичко казано преди създава впечатлението, че се развивате във времето от точка А към точка Б, от тъмнината към светлината, от невежеството към мъдростта. В известен смисъл това е така. Но сега ни се иска да привлечем вниманието ви към друга перспектива. Да погледнете по друг начин на себе си. Това е перспективата, издигаща над времето, над конкретната история, която ви запознава със съществуването извън времето, с други думи, с многомерността. Съществува част от вас, която е абсолютно независима от пространството и времето. Във всеки произволен момент тя е свободна да влезе във всяко измерение или област на опита. По всяко време е свободна да избере светлината или тъмнината. От перспективата на Земята, вие се движите от точка А към точка Б по линеен начин. Например стъпка по стъпка преминавате през четирите етапа на вътрешно развитие, които обсъдихме вече. Обаче от гледна точка на вечността и многомерността, истинската ви същност не се развива с времето. Сега само изследвате развитието. В действителност нямате нужда от развитие. Истинската ви същност позволява усещане за развитие по собствен избор, който е мотивиран от дълбокото знание за важността от изследване на дуалността. От гледна точка на вечността вашето духовно Аз във всеки един момент е свободно да изследва произволна точка от линията намираща се между точка А и точка Б, така чак до Я. Във всеки един момент можете да активизирате за себе си произволна реалност за съзнанието, доколкото идеята, че сте привързани към определен етап от развитие не е нищо друго, освен илюзия. Причината, поради която искаме да привлечем вашето внимание към такава перспектива е следната: може да помогне да преминете през вътрешните бариери. Може да помогне да преминете през завесата от илюзии и да влезете в пряк контакт със своето Светлинно Аз: енергията на ангела, който сте в действителност. За да разберете за тази перспектива като правилен ъгъл за разглеждане на самия себе си, ще трябва да разширим малко разбирането за времето. Времето На най-високото ниво от единството времето не съществува. Това е нивото на Духа, на Бог, на чистото битие. На това ниво няма нито развитие, нито „установяване”, има единствено „битие”. На най-ниското ниво от единството, където разделението се усеща най-силно, е въведено понятието за илюзорно линейно време. Под „илюзорно” имам предвид научното, абстрактно понятие за време, лишено напълно от субективност и чувствено съдържание. В такъв вид разбиране времето е обективна структура, която е извън вас, нещо извън вашите усещания, някаква външна структура. Например, „автобиографията”, която представяте при кандидатстване за работа, е базирана често на обективна поредица от фактори. През тази година правих това, през миналата завърших училище и т.н. Подчертавате видимата външна страна на нещата. Вътрешната страна - мотивацията, субективността, значимостта - не е включена. На енергийно ниво, разликата между времената е реалност, която се „променя” в зависимост от усещанията. Времето е понятие, основано на усещанията: начин за сортиране на усещанията. На тези нива времето съществува, но не е нещо независимо или външно по отношение на вашето съзнание. Например на астрално ниво, където пътувате насън и пребивавате след смъртта, няма часовници. Часовниците са опит да се премахне от времето субективността, т.е. вас и вашите усещания. Това е грандиозна илюзия. На астрално ниво времето е ритъма на усещанията. Понякога почивате, срещате се с някого, след това учите и т.н. Когато завърши единият етап и започва другият, не се определя от часовника, т.е. от нещо външно, а от вътрешният поток на усещанията, от това, което изглежда естествено. Естественото чувство за време или ритъм може да бъде част и от земния живот. Субективността на времето, т.е. усещането на времето в различни обстоятелства по различен начин, ви е познат на всички. Казвате, че „времето лети”, когато получавате удоволствие и „се влачи”, когато чакате при лекаря или на опашка в супермаркета. Вашият вътрешен скептик би могъл да отбележи: времето се възприема като движещо се бавно, когато обстоятелствата се възприемат като негативни и върви бързо, когато обстоятелствата са позитивни. Но само по себе си времето е винаги едно и също, тиктака по един и същ начин, но го възприемаме по различен начин. „Обективната основа” в разбирането на времето се нарича линейно време. То произлиза от рационалния научен подход към времето. Но представете си, че часовници не съществуват, няма ден и нощ, няма естествени въздействия, такива като Слънцето, Луната, приливите, чрез които можем да се ориентираме във времето. Тогава бихте могли да разчитате единствено на субективното си усещане за време. Обективното измерване на времето – часовниците – не са основани на нещо външно; те са плод на човешкия ум, който иска да разделя и класифицира. Човешкият ум се е абстрахирал от определения порядък на нещата в естествените явления на Земята. Но „време само по себе си”, което е независимо от човешкият фактор, не съществува. Това е илюзия, производно на вида съзнание, което вярва в разделението. В действителност времето е субективно. Времето е способ за разделяне на усещанията така, че да усещате последното. Например, казвате за някого: „Той е стара душа”. Какво реално имате предвид: броя години или брой проживени животи? Или чрез думата „стар” изразявате определени качества, такива като мъдрост, равновесие и спокойствие, а не количество време? Чрез фразата „стара душа” имате предвид времето като усещане. В пълния смисъл на думата, времето е „динамика на установяване” на вътрешно ниво. Затова може да бъде само спомагателна концепция, защото помага да различите естествения ритъм или поток на нещата. Но когато се смята за нещо обективно, което е над и по-висше от вас, то ограничава и обърква. Вие не сте ограничени от конкретна времева линия. Не сте линейно същество. Съществуват нива от вашето битие, които са извън контура на времето, което усещате сега. Точно към този аспект, т.е. към многомерността, искаме да привлечем вниманието ви. Многомерност Съгласно линейното разбиране за време, не можете да бъдете едновременно на повече от едно място. Под личност се разбира линейна концепция, обхващаща тяло, мозък и съзнание, по някакъв начин привързано към тялото. (Науката все още не може да обясни, как точно са „свързани” тялото и съзнанието, но основно се придържа към идеята, че съзнанието не може да функционира без физическото тяло.) Съгласно „завършената” субективна концепция за времето, намирате се там, където е вашето съзнание. Местоположението във времето и пространството се определя от фокуса на вашето съзнание, а не от местоположението на физическото тяло. Например, ако седите на перона и очаквате идването на влака. Трябва да чакате известно време и затова вперили поглед в нещо просто седите и незабелязано влизате в леко променено състояние на съзнанието. Мислите за някой, с когото сте говорили вчера. Лесно възпроизвеждате разговора и си припомняте съвсем реалистично какво въздействие е имал върху вас. Преживявате отново отделни моменти от разговора, привличайки ги от миналото в този момент. И ето какво става в действителност: вие пътешествате в миналото и отново се свързвате с тези енергии от онзи момент. Енергията Сега взаимодейства с енергията Минало като е възможно да предизвика промени в усещането за този момент и следователно променя миналото. Под промяна на миналото нямаме предвид, промяната на някакви физически факти, а влагането в тях на друга интерпретация или перспектива. Обаче променяйки чувственото съдържание на конкретното минало събитие усещате, че променяте самото събитие. Просто помислете над следния пример. Разговаряли сте с някого, който е бил искрено обиден от ваша забележка, макар въобще да не сте имали намерение да го критикувате. Човекът, с който сте разговаряли, е започнал да се възмущава и си е тръгнал. Сега на свой ред вие се чувствате обидени, усещайки едновременно погрешното разбиране на събеседника, гняв и шок. Връщайки се в къщи, няколко часа сте напрегнати от преживяното, след това разрешавате на всичко това да си иде и спите добре през нощта. На следващия ден, седейки на перона и чакайки влака, ненадейно си спомняте за този разговор, но вече под друг ъгъл. Изведнъж осъзнавате защо човека се е обидил толкова на вашата забележка. Сега можете да наблюдавате емоционалната му реакция в съвсем нова светлина, все едно, че няма нищо общо с вас. Ранили сте го не вие, а просто сте докоснали негова стара рана. Тази перспектива води до друга вътрешна, емоционална реакция. Усещате облекчение, разбиране и да… прощаване. „О…, разбирам…, горкия човек…”. В този момент вие сте претворили миналото. Изпълни ли сте го с нова интерпретация на фактите, което е изменило първоначалната ви реакция. Ако сме точни, това не означава, че първоначалната реакция няма смисъл. Това означава, че енергията на гнева, шока и невярното разбиране са били преобразувани в разбиране и прощаване. Чрез енергийно взаимодействие между миналото и бъдещето е била извършена „духовна алхимия”. В действителност физическите факти не са толкова важни. Точно чувственото съдържание на ситуацията, енергийната реакция, реално формират вашия живот и вашата реалност. Затова с пълно право можете да твърдите, че сте в състояние да променяте миналото, пътувайки в миналите енергии, които имат нужда от преобразуване. Докато седите на перона и пътешествате в миналото съществува слой от съзнанието, който все още е в тялото. „С периферията на съзнанието” можете да усетите, че ръцете ви замръзват или че младежите зад вас разговарят прекалено силно. Съзнанието е способно да се дели. То може да се намира едновременно на няколко места. Това означава, че едновременно съзнанието може да се намира в различни енергийни реалности. Това е значението на многомерността. Съзнанието ви не е ограничено от времето и пространството. Макар по време на земния живот да е вярно основно условие, че някаква част от съзнанието винаги е привързана към земното тяло, то не е ограничено от някаква точка във времето. Не сте ограничени от минало и бъдеще, защото те не са фиксирани. Те са течащи полета от усещания. Могат да бъдат променяни и можете да взаимодействате с тях от точката Сега. Съзнанието ви е многомерно дори и да си мислите, че е заключено в затвора на физическото тяло. Познат ли ви е израза: „Затънала е в миналото”? Тя не може да позволи на миналото да си иде, защото съзнанието й е пълно с емоции и усещания от миналото, такива като разкаяние и дори печал. Този човек „не е тук”, той е в миналото. Както и в предишния пример, тя взаимодейства с миналото от сегашния момент, но не по освобождаващ, алхимичен начин. Тялото й се намира тук и сега, но съзнанието й е заседнало в миналото. За нея времето е спряло, макар часовникът да продължава да тиктака и да отмерва изминалите седмици и месеци. И всичко това е защото няма промяна в усещанията. Тя не се намира в синхрон с естествените жизнени процеси и усещания. Това е още един пример за многомерността. Дори ограничени чрез стеснен фокус на съзнанието, продължавате да сте многомерни. Под това имам предвид следното: многомерността не е нещо, което ставате, това е нещо, което сте. Такава е природата ви, естественото състояние на битието. Истинският въпрос е: как можете да се усетите многомерни чрез освобождаване и преобразуване? Как да се възползваме от многомерността, за да се предвижвате свободно по измеренията и да не губите контакта с божествения Дух? Ваша духовна участ е - да сте многомерни, мъдри и осъзнаващи. Ваша съдба е - да станете напълно осъзнати, многомерни творци. Да си съзнателно многомерен означава да се освободиш от илюзията за линейно време и разбирането, че не си нищо повече от своето тяло. Да си съзнателно многомерен означава: да отъждествяваш себе си с Духа (Бога) вътре в себе си, да си напълно свободен да навлизаш в произволна сфера на опит (измерение) по свой избор. Да си съзнателно многомерен е съществена част от реалността на Новата Земя. Причината, поради която се сражавате с концепцията за многомерността е следната: разглеждате „пребиваването на две места едновременно” по физичен начин. Физическото тяло не може да се намира на две места едновременно. Но измеренията не са физически места, да кажем, това не са късове материя. Измеренията са царство на съзнанието, сфера на съзнанието, действаща в съответствие с конкретни закони. Вашето съзнание може да участва в различни измерения едновременно. Това става и СЕГА. Съществуват реалности на миналото, на бъдещето, астрални планове, минали животи, ангел, който е вътре във вас и дори повече, които се пресичат и срещат във вас, точно тук и сега. И сега сте многомерни, но осъзнавате ли го? Позволявате ли на промените да навлизат и излизат, приемате ли енергиите, които носят и осъзнавате ли ги като свои? През цялото време взаимодействате с други измерения, част от които сте, но ако го правите съзнателно и ги приемате, реално ги преобразувате. Издърпвайки от тези измерения блокираните или спрели енергии и задържайки ги в Светлината на съзнанието си, освобождавате и усвоявате части от своя Аз, а по този начин променяте настоящето си. Вътре във вас се срещат много сфери на съзнание и в действителност сте стопанина, който избира коя от тях да изследва. Свободни сте да пътешествате в произволна от тях, бързо или бавно, далече или близо. Дотогава, докато се отъждествявате с Духа в себе си, запазвате осъзнаването на свободата си. Когато се ограничавате в мислите си, поддържайки вярата, че всичко „това е невъзможно”, „това е лошо” и така нататък, се лутате в илюзията на разделението. В плен сте на илюзията за линейност на времето, на илюзията, че сте тялото си, че сте отделни от Бог. При такива случаи душата е временно „привързана” към конкретни сфери за усещане. Тя забравя за истинския си произход, за своята божественост и своята свобода. Такава връзка се нарича и карма. Процеса на „развързване” или на „отлепяне” преминава през ред етапи на това, което наричате „вътрешно израстване”. От човешка гледна точка (линейна), „освобождавате се” от кармата и бавно се преобразувате съобразно четирите етапа на вътрешното развитие, които вече описахме. Обаче от гледна точка на Духа, просто се завръщате в естественото си състояние на божествено осъзнаване. От тази гледна точка освобождаването от кармата не е нищо друго освен припомняне на своята божественост. Вашето Светлинно Аз Вътре във вас се срещат много измерения, много сфери на съзнание. И вие сте истинският стопанин, творец на цяла област от измерения. Вие сте многолъчна звезда, съзнание на душа с много проявления. Свободни сте да активирате всяка избрана от вас реалност. Отхвърляйки понятието за линейно време или хронология, си разрешавате да вярвате, че не сте зависими нито от миналото, нито от бъдещето. Тогава и само тогава можете да се усетите в центъра на вибриращото поле от измерения, от всички еманации на единния вечен божествен извор: истинското себе. Представете си се в центъра на всички реалности, на всички възможности, а след това си изберете една, която има най-много Светлина. В това поле, изберете най-яркия, най-привлекателния лъч. А сега влезте за момент в него и почувствайте, какво Е да си този лъч. Това е и вашето Светлинно Аз. Това е част от вас, която прилича повече на Бога. Традиционно съществата, които са най-близки до Бога, ги наричат архангели. Точно сега, в това измерение, сте именно вие. Вие сте архангели. Архангелите притежават известна индивидуалност. Всички те са уникални. Може да се каже, че всички архангели притежават определени характеристики, което не може да се каже за Бог или Източника. Бог Е Всичко и Нищо. Архангелите са навлезли в „сферата на разделението”, в сферата на Аза, който е различен от Другия. Те са част от дуалността, макар и съвсем слабо. Архангелът е аспект на Бога, който се проявява като конкретно същество, с конкретна форма. Гръцкия философ Платон е наричал това Идея. Според нашите термини, това е основата или „архетипа” на енергийната реалност, която надвишава физическия свят. В този смисъл, архангелите са платоновите Идеи. Съществува архангел (Идеята) на Любовта, Истината, Доброто, и т.н., всеки от тях олицетворява конкретен аспект на Бога. Архангелите не са толкова личности, колкото енергийни полета със свои индивидуални особености. Защо Духът или Бог въплъщава своите аспекти по този начин? Той го прави заради радостта от творчеството. Архангелските енергии са израз на безкрайната творческа радост на Бога. Архангелите не са извън Бог. Извън Бог не съществува нищо. Бог е всичко. Във всички сътворени енергии Той присъства като „аспект на Духа”. Точно този аспект прави всичко ЕДИННО. Това, което разделя едно същество от друго, което ги прави уникални и различни, е „аспекта на Душата”. Аспекта на Душата защитава индивидуалността на съществото. Всичко сътворено, което притежава индивидуалност е съединение на Духа и Душата, съзнанието (духа) и усещането (душата). Творението е танц на Духа и Душата. Ако можем да се изразим така, архангелите са първородните деца на Бога. „Първи” не в линеен смисъл, а в смисъл като тясна близост с Бога. Вътре в своята божественост носят дълбоко осъзнаване („аспекта на Духа”). Хората възприемат архангелите като ярка и чиста Светлина. Съществуват различни архангели. Всеки архангел излъчва енергия както лъчите на Слънцето. Протягайки лъчите си все по-далеч и по-далеч, архангелите се докосват до неизвестни пространства с нови за тях сфери на усещане. Архангелската енергия се протяга и със спонтанно творческо движение се задържа там, където има нещо Друго, различно от нея, което не е Светлина, а представлява Тъмнината. Тук термина Тъмнина означава: по-голяма отдалеченост от Единството/Духа, по-приближена към сферата на индивидуалността. Бог или Духът не е нито Тъмнина, нито Светлина. Бог просто Е. Архангелите са същества от Светлина. Но сътворявайки Светлината, Бог сътворил и Тъмнината. Точно затова архангелите са в дуалността, извън Единството. Защото притежават усещане за индивидуалност. Създаването на Светлина (на ангел) предизвикало сътворяването на Тъмнина, тази част от Аза, в която няма достатъчно Светлина. В тази полярност има красота. Защото полярността създава динамика в творението. Бог, чистото битие и съзнание, страстно желаел усещания. И Той/Тя получава усещане чрез сътворението на Вселената, чрез наличието във вселенските аспекти на светлината и тъмнината. Бог не знаел какво са се канели да усетят архангелите след навлизане в сферата на дуалността. Ето какво е очаквал: да не ЗНАЕ всичко, а да усети нещо ново. Отделяйки се от Единството, архангелите навлезли в празно пространство, пространство с потенциални възможности, пространство с безброй възможности. Те открили, че могат да сътворяват много форми и да живеят в тях. Всяка форма, която заселвате като съзнателно същество, притежава определена гледна точка или перспектива, която позволява на „безформеното съзнание” да усеща всичко по различен начин. Целият процес на рисковано излизане на архангелите в търсене на усещания може да бъде оприличен на огромен водопад от искряща светлина. Енергията на архангелите се изливала от Бога/Източника като огромен поток искряща и ярка вода, пръскаща във всички направления. От огромния поток вода се отделяли по-малки потоци, а от тях, още по-малки и т.н. дотогава, докато не станали на миниатюрни капчици течна светлина. Тях може да ги сравним с индивидуалните единици на съзнание, всяка от които притежава собствен набор от усещания. Тогава е започнал истинският танц на Духа и Душата! Индивидуалните единици съзнание, които наричаме души, се отправили на пътешествие. Дълбоко вътре в себе си, носели енергията на Духа или Източника, а също и енергията на архангела, от който израсли. Но отивайки все по-далеч и по-далеч, стигнали до усещането, че могат да забравят за своя произход, да забравят за своята божественост и да се заблудят в тъмнината и илюзията. Полярността на светлината и тъмнината, могат да бъдат най-добре усетени като живеещо на Земята човешко същество. Описвайки отделянето на архангелите от Източника, които с времето станали хора, създава впечатлението, че говорим за линеен, хронологичен ред. Но това не е така. Изливането на водопада енергия от Бог става в този момент. Тази история разказва за личности, които съществуват СЕГА, а не за такива, които са съществували някога. В този момент, вътре във вас, съществува слой от чиста архангелска енергия, слой чиста Светлина. Но има и слой объркване и страх. Във всеки един момент можете да изберете да бъдете самата Светлина, ангел, какъвто сте в действителност. И това не е нещо, което трябва да развивате, това е част от вашата същност. Важното е да осъзнаете, че не е нужно да търсите духовни учители, наставници или ангели. Няма по-висш авторитет от вас. Вие сте „първородните”, седящи в подножието на Божия трон. Вие сте Бог и ангел. Най-лесният начин да влезете в контакт със Светлината е да се свържете със слоя чисто съзнание, чистия вътрешен Дух. Това се осъществява чрез мълчание, на вътрешно и външно ниво. Мълчанието е присъствало винаги във вас; трябва само да го осъзнаете. Свързвайки се с мълчанието, с промяната на вечността в себе си, можете да почувствате желанието на Духа да усеща. От това желание се е родил вашият Аз от Светлина. Душата изпитва най-великата радост при взаимодействието на Духа и усещането, при взаимодействието на божествеността и човешкото. Това е и тайната на Вселената. Когато сте чист Дух, реалността ви е статична. Нищо не се променя. Усещането и движението се появяват само тогава, когато има взаимовръзка с нещо извън вас/Духа. Когато усещате нещо друго, освен вас самите, получавате покана да изследвате, да усетите, да откриете. Но за да усетите нещо друго, освен вас, се налага да се изолирате от абсолютното Единство, от Бога/Духа. Когато го направите, ставате индивидуална душа. Вие сте индивидуална душа, с единия крак в сферата на Абсолюта, а с другия в сферата на Относителното (= дуалността). Изследвайки относителността (дуалността), можете толкова много да се отдалечите от Дома, че да загубите контакта с елемента на Духа във вас. Тогава душата се мята в илюзиите на страха и разделението. Най-великата радост е възможна тогава, когато приемате участие във сферата на Усещането, оставайки свързани с Духа, с Дома. Балансираното взаимодействие между Духа и Душата е източник на най-велико творчество и Любов. От тази перспектива, всички вие все още сте на пътя към откриването на правилното равновесие между състоянието на абсолютното Единство и състоянието на индивидуална душа. В настоящия момент Работниците на Светлината работят върху голямото осъзнаване на своето единство с Духа. Тяхното пътешествие в дуалността е било дълго и далечно и те, т.е. вие, мои скъпи читатели, сте готови да се завърнете в Къщи. Обаче, не в статичния Дом на Чистото Единство, а в динамичната творческа реалност на божествените многомерни хора, чиито усещания ще са пълни с радост и Светлина. Това е края на серията за Работниците на Светлината. Всички, които четат тези думи, са изпълнени със стремеж да се завърнат в Къщи и с дълбока решимост да изпълнят съкровените си желания. Пазете своите стремежи и желания, имайте им доверие. Защото те ще ви заведат до Дома. С най-дълбока Любов, Йешуа. Накратко

http://www.spiralata.net/kratko/

Нагоре