Когато за­поч­не да се от­ва­ря ду­хов­на­та същ­ност на да­ден чо­­­век, той за­жи­вя­ва и ду­хо­вен живот – заг­риж­ва се за ду­ша­та си, за съз­на­ни­ето си, за своя Духовен Аз; изпитва не­об­хо­ди­мост да ­г­ра­ди мо­рал­ни­те ка­те­го­рии и да ги при­ла­га. Започва бор­­­­ба­ със са­мия се­бе си – меж­ду нас­то­яща­та вре­мен­на лич­ност, ко­ято го тегли към материята, и веч­на­та си ду­хов­на същ­ност.

В те­зи мо­мен­ти на по­мощ на хо­ра­та ид­ват Ду­хов­ни­те Уче­ния и Ду­­­хов­ни­те Учители. За всяка общност има Учение и Учи­­тел. На Земята по прин­цип те но­сят ед­ни и съ­щи пос­ла­ния – за мир меж­ду хората, за доброто, за все­об­ща­та лю­бов.

В ско­би ще кажем, че е не­ве­ро­ят­но как ду­хов­ни уче­ния с ед­­­ни и съ­щи принципи, да­де­ни от раз­лич­ни Ду­хов­ни Учители, мо­­­­гат да пре­­диз­ви­кат та­къв антагонизъм, вой­ни и уни­що­же­ния на без­­б­рой хора! Това е знак на затворената още духовност.

Всяка чо­веш­ка об­щ­ност е по­лу­чи­ла своя пророк, гуру, учи­тел и уче­ние на соб­с­т­ве­ния си език, съобразено с нейната спе­ци­­фи­ка­.

И по­не­же Иисус Христос е от Семейството на Светлината, ще се спрем в та­зи кни­га мал­ко по­ве­че вър­ху Не­го­ва­та мисия.

Преди Христос в ед­на част от хо­ра­та ду­хов­нос­т­та не е би­ла събудена, а за дру­га – бо­го­ве­те са би­ли стро­ги и страш­ни за­­ко­но­да­те­ли. Трябвало е да се спаз­ват без­б­рой правила. Ду­хо­венството е из­­пол­з­ва­ло зап­ла­хи­те и по то­зи на­чин е дър­жа­ло в под­чи­не­ние хората. Пълна тъм­ни­на е ца­ря­ла по от­но­ше­ние на ис­тин­с­ка­та ис­то­рия на Земята и за­ло­же­на­та у хо­ра­та ду­­хов­на същност. Страхът е бил гла­вният лост за ма­ни­пу­лация на обществото. Истинските зна­ния са би­ли па­зе­ни в тайна, за да не бъ­дат из­пол­з­ва­ни от масите; за да бъ­дат хората то­тал­но под­­чи­не­ни и по­кор­ни на влас­­т­ни­ци­те и духовенството. От Зе­мя­та към Космоса се е из­лъч­ва­ла чер­на енер­гия, породена от страх, ом­ра­за и насилие. Когато кос­ми­чес­ко тя­ло из­лъч­ва та­ки­­ва енергии, то вна­ся смут в га­лак­ти­ка­та си и в це­лия Космос. Дру­гите кос­ми­чес­ки обек­ти тряб­ва да се за­щи­та­ват с енер­ги­ен ек­ран, ко­ето им от­не­ма мно­го енергия.

Но тъй ка­то ос­но­вен прин­цип в Космоса е Любовта, по-вис­шите ци­­ви­­ли­за­ции и бо­го­ве­те-съз­да­те­ли са пред­п­ри­ели дей­ствия, за да про­ме­нят нещата.

Учението, сне­то от Иисус Христос на Земята, е има­ло за цел да от­во­ри сър­деч­на­та чак­ра на хо­ра­та и да ги обър­не към тях­­на­та ис­­тин­с­ка същ­ност – Любов, вза­имо­по­мощ и чувство за при­над­леж­ност към Цялото са би­ли необходими, за да се про­­го­ни стра­хът и да за­поч­нат да се от­ва­рят ду­хов­ните цен­т­ро­ве.

Христос е до­шъл да вър­не хо­ра­та към са­ми­те се­бе си. От съз­­да­ва­не­то на Земята ви­на­ги са съ­щес­т­ву­ва­ли духовните ка­те­гории. Много ци­ви­ли­за­ции са ус­пя­ва­ли да достиг­нат ви­со­ки мо­рал­ни ка­чес­т­ва и ду­хов­ни знания. За то­ва ве­че говорихме. Ид­­ва­не­то на Иисус е би­ло не да вне­се но­во Учение, а да от­во­ри съз­на­ни­­ето за Духовността, за да бъ­дат ос­во­бо­де­ни хо­ра­та от властта на материята. Той, като въп­лъ­ще­ние на Любовта, бла­­гос­т­та и зна­ни­е­то, е мо­гъл да по­ка­же на хо­ра­та тях­на­та ис­­тин­с­ка същност.

Древното зна­ние е би­ло за­па­зе­но в зат­во­ре­ни ду­хов­ни об­щ­ности, ко­ито са съ­щес­т­ву­ва­ли на Земята и по вре­ме­то на Хрис­тос.

Преди да про­по­вяд­ва Учението, с ко­ето е известен, Той е бил на­пъл­но за­поз­нат с ус­ло­ви­ята на Планетата. Бил е свър­зан с древ­но­то є ду­хов­но знание. Уче­ни­ето е би­ло мо­ди­фи­ци­рано, без да се про­ме­ня не­го­ва­та същност, за да ста­не дос­тъп­­но за обик­но­ве­ни­те хора.

Проповядвайки братство, равенство, сво­бо­да и Всеобща Лю­бов, Иисус Христос е дал тласък да се въз­вър­нат на Земята из­­кон­ни­те кос­ми­чес­ки принципи, Божествените принципи. Той е съ­буж­дал Божествената същ­ност на хората.

С въз­мож­нос­ти­те си за чу­до­дей­ни из­це­ле­ния Иисус е бил в очи­­те на то­га­ваш­ни­те хо­ра божество. Много от ис­то­ри­­ите в Но­­вия за­вет са да­леч от истината, а голяма част от нея или не е от­­ра­зе­на, или по-къс­но съз­на­тел­но е би­ла пре­иначена от ду­­хо­вен­ството.

На Земята е до­шъл Учител от плът и кръв, кой­то се е ро­дил по чо­­веш­ки начин, за да мо­же да има зем­но чо­веш­ко тяло, но той е вла­де­ел всич­ки възможности, ко­ито ня­ко­га са би­ли пре­­дос­та­ве­ни на чо­ве­ка и ко­ито в мо­мен­та са в ла­тент­но със­то­яние.

Показвайки на хо­ра­та сво­ите зна­ния и способности, Иисус им е внушавал, че в тях е за­ло­же­на Божествена същ­ност.

Космическата Любов, която Той е излъчвал, се е предавала на хората. Така е отварял сър­деч­ни­те им чак­ри и ги е из­пъл­вал със Свет­ли­на.

Онези, ко­ито са об­щу­ва­ли с Не­го и са слу­ша­ли про­по­ве­ди­те Му, ви­­ди­мо са се про­ме­ня­ли до­ри физически. Започвали са да из­лъч­ват доб­ро­та и благост, да из­лъч­ват Лю­бов и Светлина. Той е вла­де­ел телепатията, сугестията, левитацията. Знаел е как­­во мис­лят и чув­­с­т­ват хората. Можел е да на­пус­ка фи­зи­чес­ко­­то си тяло, да го разгражда, да при­със­т­ва ед­нов­ре­мен­но на ня­­кол­ко места. Разбира се, зна­ел е как­во мо­же да извър­ши на Зе­мята и как­ва е съд­ба­та Му. За Него не е има­ло тайни. Задачата Му е би­ла да въз­ро­ди Ду­хов­ност­та, да є да­де път, ка­то пре­да­де Учението на оп­ре­де­лен брой хо­ра. Той е вливал Светлината вът­­ре в тях и по то­зи на­чин е от­­ва­рял ду­хов­ни­те им центрове. Вед­нъж усе­ти­ли ду­хов­на­та си същност, хо­ра­та са би­ли го­то­ви до­ри да за­гу­бят жи­во­та си, но да не се връ­щат към ста­рия на­­чин на съществуване.

Страхът на рим­ля­ни­те и ду­хо­вен­с­т­во­то от мощ­та на Иисус и от мно­­го­то Му пос­ле­до­ва­те­ли е ста­нал при­чи­на за реп­ре­сии над Него и над уче­ни­ци­те Му. Иисус Христос е до­шъл да за­­сее ни­ва­та и си е отишъл, ос­­та­вяй­ки я да кълни, да рас­те и да зрее. Отишъл си е за обик­но­ве­­ни­те хора, но за уче­ни­ци­те си е про­дъл­жил да бъ­де на Земята и да ги подкрепя.

Когато чо­ве­чес­т­во­то е би­ло в крайна­та фа­за на инволюцията, Той му е дал тласък, за да тръг­не то от­но­во към еволюцията. Про­­дъл­жил е да при­със­т­ва с ду­­хов­на­та си същ­ност и да да­ва мо­­гъ­ща ду­­хов­на енер­гия и Свет­ли­на на зем­ни­те хора.

Наречените от нас „тъм­ни фла­нел­ки“ са се пог­ри­жи­ли да се по­­лу­­чат мно­го из­к­ри­вя­ва­ния и Неговото ду­хов­но Учение от Свет­лина и Любов да се пре­вър­не в ре­ли­гия и по­вод за войни. Ду­ховенството е до­ве­ло не­ща­та до по­каз­ност и це­ре­мо­нии и в го­ля­ма­та си част съв­­сем се е от­да­ле­чи­ло от ис­тин­с­ка­та същ­ност на Учението.

Две хи­ля­ди го­ди­ни чо­ве­чес­т­во­то от­но­во и от­но­во пре­от­к­ри­­ва Иисус Христос и Учението Му. Веднъж включена, енер­ги­­ята на Ду­ха про­дъл­жа­ва да тво­ри ду­хов­ност у хо­ра­та и да ги во­ди към тях­на­та из­кон­на същност.

Сега на Земята е за­поч­нало обе­ди­ня­ва­нето на ду­хов­ни­те уче­­ния. Докато ис­тин­с­ки се стиг­не до гло­ба­ли­за­ци­ята на то­зи процес, ще има дос­та изпитания, но то­ва ня­ма да вър­не не­­ща­та назад. Земните хо­ра ве­че са хо­ра на Духа и то­ва е не­об­­ра­тимо.

Две хи­ля­ди го­ди­ни в кос­ми­чес­ки ма­щаб са две секунди, но за Зе­мята то­ва е мно­го вре­ме и то се е ока­за­ло достатъчно, за да се изо­па­чат ду­хов­ни­те про­по­ве­ди на Богочовека Иисус и хо­­ра­та да стиг­нат до вой­ни за­ра­ди вя­ра­та си.

Употребихме тер­ми­на „Богочовек“, за­що­то Иисус Христос е точ­­но то­ва – въз­мож­нос­ти­те на Бога, проявени от човек.

Спасител е дру­го­то име, с ко­ето го назовавате, и Той на­ис­ти­­на е такъв. Когато чо­ве­чес­т­во­то щеше окончателно да за­гу­­би сво­ята ис­тин­с­ка същ­ност и да ос­та­не за­ви­на­ги в тъм­ни­на­­та и страха (това би по­гу­било ва­ша­та цивилизация), Иисус Хрис­тос вне­се на Земята мо­гъ­ща ду­хов­на енер­гия и Светлина. Свет­лината, ко­ято Той разпръсна в зем­на­та аура, се пре­да­де по мно­го дъл­га ве­ри­га от хора. Това е Неговият ис­тин­с­ки под­виг, за кой­то Той се е под­гот­вял как­то във вис­­ши­те сфери, та­­ка и на Земята. Човечеството е би­ло в със­то­яние на ези­чес­т­во, със зат­во­ре­ни ду­хов­ни центрове. Духовната същност е би­­ла зак­лю­­че­но­то съкровище, ко­ето тъм­ни­те си­ли стро­го са ох­ранявали. Отключването на то­ва сък­ро­ви­ще от Христос да­де тла­­сък на чо­ве­чес­т­во­то да из­ле­зе на ду­хов­ния друм и да гра­ди мо­­рал­ните кате­го­рии.

През своя прес­той на Земята Иисус е бил в пос­то­ян­на връз­ка с ви­­со­ки­те све­то­ве; получавал е под­к­ре­па от Семейството на Свет­­ли­ната и от Своя Отец.

Слизането на един мо­гъщ Дух в плът на Земята е би­ло не­и­мо­­вер­но труд­на задача, за­що­то Той е тряб­ва­ло да се все­ли в смър­т­­но чо­веш­ко тя­ло и да ра­бо­ти в го­ля­мо ограничение. Безспорно Иисус е вла­де­ел енер­ге­ти­ка­та на тя­ло­то и на Планетата и за­то­ва е бил в със­то­яние да из­пъл­ни труд­на­та си задача.

Две хи­ля­ди го­ди­ни той про­дъл­жа­ва да нав­ли­за в сър­ца­та и умо­­ве­те на зем­ни­те хо­ра и ни­то за миг не е пре­къс­вал сво­ята дей­ност. Той е в сър­ца­та на хо­ра­та и там е Истината. Затова, ко­­га­то мис­ли­те за Неговото Учение, ко­га­то тър­си­те Истината, ко­­га­то сте обезсърчени, обър­не­те пог­ле­да си на­вът­ре и виж­те сър­­це­то си – то свети. Винаги тър­се­те под­к­ре­па вът­ре в се­бе си, а не навън. По­средниците меж­ду Бог и хо­ра­та не мо­гат да свър­­шат онова, ко­­ето все­ки сам мо­же да направи, об­ръ­щай­ки се към сво­ята ду­хов­­на същност.

След ид­ва­не­то на Христос у вас е Светлината и вие мо­же­те да се обър­не­те към та­зи Светлина. С та­зи Светлина Той вле­зе във все­­ки от вас, не­за­ви­си­мо да­ли из­по­вяд­ва­те ня­как­ва ре­ли­гия, ня­как­­ва вяра.

Има още мно­го хора, ко­ито не се гри­жат за ду­хов­ност­та си и не тър­сят Светлината, но то­ва е тях­на­та сво­бод­на воля. Се­га е най-вър­хов­ни­ят момент – тряб­ва да се постараете да от­во­­­ри­те ду­хов­ни­те си същности. Христос е у вас и има­те ключа, за да от­к­лю­чи­те сво­ята ду­хов­на страна.

Както мно­гок­рат­но казахме, на Земята и око­ло нея са без­б­рой све­т­ли бойци, ко­ито за­ед­но с Христос и с всич­ки свет­ли ду­­хов­ни Учи­тели во­дят пос­лед­на­та бит­ка за спа­се­ни­ето на зем­­ни­те хора, за ос­во­бож­да­ва­не­то ви от клет­ка­та на де­зин­фор­­ма­ци­ята и тъм­ни­на­та.

Вие сте по­до­бие Божие. И ако ис­ка­те да се про­яви­те ка­то такова, тря­б­ва съз­на­тел­но да ра­бо­ти­те със Светлината, ко­ято Христос вне­се в сър­деч­на­та ви чакра.

Все­ки чо­век има енер­гий­ни центрове, през ко­ито се за­­реж­да с уни­вер­сал­на енергия. Планетата също притежава такива цен­т­рове. Сър­дечната чак­ра на Земята бе­ше мо­гъ­що за­ре­де­на със Светлина и ду­хов­на енер­гия чрез при­със­т­ви­ето на Иисус Христос.

Неговото Слово, пус­на­то в зем­но­то пространство, про­из­ве­де чу­­деса, ко­ито бя­ха не­ви­ди­ми за обик­но­ве­ни­те хора. С могъщата енергия на Словото Си Той отвори за хо­ра­та вратите на Новата ера и им да­­де въз­мож­ност да тръгнат към това, ко­ето са всъщност.

Енергията и си­ла­та на то­ва Слово про­дъл­жа­ват да дейс­т­ват и не се загубват. Напротив, ум­но­жа­ват се, за­що­то вли­зат във все по­­ве­че и по­ве­че хора.

„В на­ча­ло­то бе Словото и Словото бе у Бога, и Словото бе Бог. Вси­чко чрез не­го ста­на и ко­ето е станало, ни­що без не­го не стана. В не­го бе жи­во­тът и жи­во­тът бе ви­де­ли­на за человеците. И ви­де­ли­­на­та све­ти в тъмнината, и тъм­ни­на­та я не обзе.“[1] Познавате то­зи биб­­лейс­ки текст. След ка­то Словото е пър­во­на­чал­на­та енергия, ко­­ято е из­пол­з­вал Творецът, зна­чи то мо­же да тво­ри све­то­­ве и чудеса.

Словото на Иисус пре­обър­на ис­то­ри­ята на Земята. То да­де инер­ци­­я на хората, за да из­ля­зат от застоя и ги от­п­ра­ви към Бо­жес­т­вената им същност.

На Земята и днес пос­то­ян­но се случ­ват чу­до­дей­ни из­це­ле­ния и се по­явя­ват об­ра­зи на свет­ци и светици, на Богородица и на са­мия Христос. Това са зна­ци за хората, за да не униват. Човекът има пос­то­ян­на не­об­хо­ди­мост от зем­ни до­ка­за­тел­с­т­ва и мно­го чес­то ги получава, за да е сигурен, че във все­ки миг има под­к­ре­па от свет­­ли­те си­ли и не е забравен. Остава и сам той да си помогне, ка­­то обър­не взо­ра си на­вът­ре към све­те­що­то си сър­це и из­пъл­ни по­велите, ко­ито сър­це­то ще му даде.

[1] Ев. на Иоана. Гл. 1:1–5.