Приятели, помествам този откъс от книгата  "Анна, бабаmа  на Иисус.." с автор КЛЕР ХАРТСОНГ за да е видно и да стане ясно на читателя, че Иисус и Мария Магдалена са били сгодени, имат три осиновени деца и по-късно се женят, с който въпрос много често се спекулира.

......Голямо удоволствие ми доставя да споделя някои от най-съкровени спомени за делата на Иисус и проповедите през последните негови години на физическия план. Тези запомнящи се проповеди бяха дадени, за да подхранят семената на светлината, които са във вас от началото на света.

Споделям с теб няколко от многобройните опитности, на които присъствах, за да чуя и бъда свидетел за живота и учението на моя внук. Това обхваща някои от най-хубавите години от неговата кратка служба в Палестина, която започна късно през месец септември на 28 г. сл. Хр. и достигна връхната си точка през ранния април на 30 г. сл. Хр. - точно година и половина по-късно. От тези изживявания сега споделям само една малка част за да разшириш своето разбиране, че има по-голямо значение, мощ и милосърдие в неговата дейност и думи. Вашите свещени книги откриват само оскъдна част от щедростта, която Иисус свободно даваше на тези, които имаха уши да слушат. За тези, чиято душа търси и жадува за освобождаващата светлина на любовта, ще препоръчам да изследват тези по-малко известни дела, за които свитъците от Мъртво море и на Наг Хамади разкриват. В тях има повече информация за Сина на Човека, преведени направо от богатия арамейски език, на който той говореше.

Сега нека да разкажа по-подробно за Мария-Магдалена. С финансовата щедрост на баща си, Мария-Магдалена превърна своето имение близо до Магдала в болница и приют за сираци. С помощта на майка си моята внучка разшири своя дом във Витания в убежище за умствено, душевно и телесно изостанали деца и възрастни. Магдала беше мястото, където неомъжените майки можеха да родят своите незаконни деца и те да бъдат приютени, докато станат достатъчно големи, за да поемат своя собствен  път. Някои от тези деца, които проявяваха желание да следват монашеския живот на есеите, бяха отвеждани в Кумран.

Иисус и Мария-Магдалена осиновиха три бездомни деца след техния годеж - Йожи, Иуда и Мириам. Винаги имаше мно­го деца близо до внука и внучката ми, когато те отиваха сред тълпите народ.

Един от моите любими спомени от времето на ранните про­поведи, е за сватбата на Иисус и Мария-Магдалена в Кана през декември 28 г. сл. Хр. Наистина, това беше едно великолепно събитие. Четирите години след годежа бяха позволили и на двете семейства да съберат голяма сума пари за зестра. Имаше също зестра и за Йоан бен Заведеев и неговата годеница Аби­гейл, които също възнамеряваха да се венчаят. Абигейл беше дъщеря на Мария и Клеопа, ученици на Иисус. Клеопа беше брат на Йосиф бен Яков, бащата на Иисус.

Беше решено, че обширният дом на рода в Кана, който пре­ди принадлежеше на Яков и Лоиз (дядото на Иисус), беше най-подходящото място за многото гости, които щяха да дойдат. Се­га имотът принадлежеше на Клеопа, след като неговата овдо­вяла майка Лоиз беше умряла, когато Иисус беше в Индия.

Мария и Клеопа поканиха повече от стотина гости. Бяха изми­нали години, откакто нашето многобройно семейство не беше се събирало заедно, така че това наистина беше голямо събитие. Ня­колкото месеца преди сватбата бяха посветени на приготовления, а следващите няколко седмици бяха определени за празнуване.

Точно преди произнасяне на сватбената клетва Мария-Магдалена извърши първото публично миропомазване на своя възлюблен с ароматно кедрово масло, една необикновена и много лечебна смес от билки, които тя беше събрала при последното пилигримство в Ориента, когато беше в подножието на Хималаите. От растенията Мария беше извлякла техните ароматни масла и направила мас, поставена в алабастрови купи. Малки стъкленички също бяха напълнени с чисто масло, миро. Те бяха херметически запечатани и внимателно съхранени, така че можеха да пристигнат непокътнати до Палестина. За този случай тя взе една от стькленичките, разчупи печата и изля цялото съдържание върху главата на Иисус. Разтри го върху ръцете и краката му. Нейната дълбока любов беше явна за всички, когато тя намокри и изсуши краката на своя възлюблен със своята, дълга тъмночервена махагонова коса. Всички бяхме дълбоко развълнувани от нейната преданост и заплакахме заедно с нея. Моят внук, който също плачеше, усети дълбоко върховната любов, която протече чрез Мария-Магдалена. Лицето му започна да свети с едно сияние, което наподобяваше светлината на слънцето през дек

Официалната церемония продължи три дни. По време празнуването, танците и разговорите Мария-Анна научи от майката на Абигейл, че виното намалява. Тя отиде до Иисус в градината, където той се веселеше от сърце заедно с Йоан и други младежи. После, когато моят любим внук ме погледна право в очите, чух майка му да казва на един наблизо стоящ слуга: „Каквото той ви каже, направете го".

Иисус помоли да го заведат в избата, където се съхраняваха бъчви с вино, сок от грозде, ферментирало вино и големи глинени каци с вода. След като нареди на слугите да напълнят няколко от контейнерите за вода догоре, той помоли да бъде оставен сам. Аз не присъствах, когато Иисус работеше с ангелите на елементите, за да промени водата в ново вино или гроздов сок, който беше предпочитан от есеите, които спазваха строга диета. Но аз пих от новото вино, когато беше поднесено и то беше мног много по-сладко от това, което беше сервирано преди него. Не бях изненадана от способностите на внука ми в алхимията, тъй като той обърна водата във вино веднъж в Кармел, когато реколтата беше слаба. Това беше едно от първите публични чудеса както бяха наричани неговите духовни изяви[1].

А сега ела с мен, когато отново се връщам към скъпия спомен за един великолепен пролетен ден, през който Иисус говореше на огромна тълпа, събрала се на един хълм, високо над селището Витсайда. От нашето високо място можехме да виждаме Галилейското езеро и околните хълмове. Близо до върха на един хълм имаше широко отворено празно пространство, един естествен амфитеатър. Тези от нас, които бяха негови близки ученици, по­магаха на нарастващата тълпа да намери място, откъдето всички можеха да слушат, полегнали на одеала или седящи на камъните.

Това беше един от тези неочаквано топли дни, с които е на­дарена Галилея през пролетта. Нежен бриз милваше лицата ни, вълнувайки тревата по хълмовете, сякаш беше продължение от морето долу. Лястовици и морски птици се стрелкаха и кръжа­ха над главите ни между белите облаци, които плуваха покрай едно заслепяващо сияйно слънце. И все пак, това слънце, което даряваше всички със своята топлина и светлина, не беше рав­ностойно на блясъка, който забелязах да се излъчва от лицето на моя любим внук. Спрях погледа си върху него, очаквайки с нетърпение да чуя гласа му, който минаваше през сърцето ми като тиха спокойна вода.

Мнозина, които присъстваха, бяха скептици, дошли от лю­бопитство или по покана на някой приятел. Освен това, вина­ги имаше болни и сакати, доведени от някой техен роднина. Иисус, Мария-Магдалена и другите основни двадесет и чети­ри ученици - жени и мъже - най-напред помагаха на немощ­ните. Да помагам по какъвто и да е начин беше най-голямата радост за душата ми.

Дори когато оказвах помощ, не можех да сваля очите си от внука и внучката ми, когато те ходеха между народа. Семплите дрехи на Иисус и Мария бяха еднакви, направени от фино изтъкан избе­лен лен. Техните качулати връхни пелерини бяха изтъкани от най-фина бяла вълна. Всеки имаше и едно тъмно наметало, за да пок­рива техните бели дрехи, а също и за да сменят по един типично галилейски  начин облеклото си с тъмни дрехи, когато беше необ­ходимо да се прекосява страната, без да се набиват на очи.

По този начин те пътуваха не от страх за себе си, а за да не бъде вьзпрепятствана тяхната мисия за човечеството. Жените, които се грижеха и перяха белите дрехи на учениците, считаха работата си за много значима. Сега, когато гледах нашите учители и техните сияещи, загорели лица, в сравнение със заслепяващата белота на техните дрехи, като че виждах най-чистия носител на святост.

Мариам и няколко други жени пееха и свиреха на музикални инструменти. Децата, както и възрастните, запяха в хор, а където имаше място, хората танцуваха. Сърцата ни бяха изпълнени с радостни чувства, които ни отваряха за светлината на слънцето, за сладките песни на птиците, за ранната пролетна трева, дивите полски цветя и очарованието да имаме един Богопомазан сред нас. Той спираше понякога да вземе малко дете, поставяйки го на раменете си. Колко спомени вълнуваха сърцето ми, от предшни случаи, когато моят палав внук беше правил това много отдавна.

Така прекарвахме ранните следобедни часове. Иисус бешш доволен, че всеки може да чуе думите му. Мария-Магдалена изпълняваше своята подкрепяща женска роля, какъвто беше нейният обичай през време на тяхната служба сред тълпата. Мълчаливо и с голяма сила, тя увеличаваше енергията за нейния възлюблен, докато той ни канеше да седнем долу. После заемаше мястото си, откъдето всеки можеше да го види и чуе.

По това време много хора бяха дошли от близо и далеч, запълвайки цялото пространство на естествения амфитеатър и заобикалящите го хребети. Накрая, когато всеки беше вече спокоен той започна да говори, повишавайки гласа си, както са правили древните пророци много отдавна: „Деца на Единния Бог, ваша вяра ви доведе тук. Наистина, могъщи са делата на всички, чиято вяра е колкото синапово семе. Макар че вашата вяра може да е малка в началото, ако я подхранвате, тя ще израсте в огромен храст, където птици могат да гнездят. И затова аз дойдох при вас понеже вашата вяра е достатъчна, за да чуете моите думи. Както е със синапеното семе, и моите думи може да намерят място във вашите плодотворни сърца и умове, така че те да могат да поникнат и да станат плодоносни във вашия всекидневен живот.

Аз ви говоря така, че да бъдете с радост в сърцето и силни духом. Защото да се върви по Пътя на Учителя на Справедливостта, означава да не си спомняте повече вашата леност, която ражда слаба жътва, нито да си спомняте вашата бунтовност срещу Бащата-Майката Създател, чийто силни ръце ви подкрепят ден след ден. Ако имате очи - да видите и уши - да чуете, щяхте да знаете, че аз казвам само това, което моят Баща ми дава да ви кажа. Което виждате да правя, идва направо от Него. И Майката на Мъдростта Шекина - София, Светият Дух на Истината вътре във вас, ще ви направи свидетели, че това наистина е така.

Затова слушайте внимателно тези думи. Нека оставим тези струни на вина, които ви обвързват с осъждането за вината на другите. Освободете вашите близки от скрития капан на вашето осъждане. Не вдигайте ръка за протест, когато ви е отнета дреха­та, но дайте тази, която ви е в повече. Не казвайте с досада на някой, който е в нужда и ви моли за част от вашите припаси, а се радвайте от сърце, че можете да направите нещо за другите, как­то бихте искали те да направят за вас.

Познайте вашето истинско Аз и страстната дълбочина на ва­шето най-вътрешно същество. Съберете цялата енергия, която ва­шето малко Аз се опитва да събере или разкрие, и предложете всич­ко, което сте, на Даващия живот. Това е първата заповед, която превъзхожда всички други. И после по същия начин, с щедро със­традание, благословете тези приятели, които са привлечени да вървят с вас, предлагайки ви едно отражение. Дарете на вашите съседи тези добри неща, които бихте искали Бащата-Майката Бог да придаде на вас. Вие сте обичани, дори това сенчесто Аз, което все още прилага разделянето и не е отворило вратата към сърцето на нашия Баща-Майка Бог, и подкрепата, намираща се в него.

Това е творческият принцип, от който идва всичката спра­ведливост, което означава правилното използване на енергиите. Няма друга заповед, освен да обичаш Единния Бог вътре в теб, да обичаш и служиш на Единния Творец, от който и вие сте част, за да можете да имате по-изобилен живот. Питам ви: как по друг начин можете да познаете мир и напредък във вашата душа?

Вярвайте повече в свидетелството, родено вътре във вашето собствено сърце, отколкото на това, което приемате като чудо, появило се в ръката ми. Защото аз не правя нищо от себе си. Това е Бащата-Майката Създателят в мен, Който извършва делата, които вие виждате. По същия начин това е същият Създател във вас, който увеличава вашата сполука и Който се грижи за вас ден след ден. Помислете за нежните лилии в полето. Те нито предат, нито тъкат. И все пак са красиви, за да бъдат забелязани. Вижте нашия брат, врабчето, как свободно лети в небето. В невинност и доверие, то се носи плавно по посоката на вятъра, подпомагано във всичко, където и да отива. Следователно, не се тревожете. Защото с вашата тревога вие не можете да купите повече време за сметка на утрото. Нито вашето безпокойство може да прибави ръст на вашето тяло. По-скоро бъдете спокойни и се насочете навътре, в съкровището на вашето сърце, и ще ви бъдат дадени всички неща. Вашият Баща-Майка Бог знае всичко, от което се нуждаете, и ще ви го даде дори преди да сте поискали. Когато в хармония и радост се сливате с вашето вътрешно желание, в момента на реализация то вече е ваше, тогава то сигурно ви е дадено.

Защото тук с мен вие можете да намерите ободряване, докато намерите вашия път към вечния Извор на нашия Бащата- Майката Бог. Хвърлете вашите изморителни товари на вина, фалшива гордост и ненавист. Престанете да ритате, както прави упоритото магаре, срещу угризенията за самоосъждане и обявете вашето законно наследство като Син-Дъщеря на Бога.

Вижте тези малки деца, които ме заобикалят и сядат на колнете ми. Да бъдете като едно от тези малки деца, е като да бъдете внимателни в настоящия момент, оставайки в невинност когато всички противоположности се срещат в Единния и спасението е трайно. В простия път на лилиите и в невинните игри на децата е даден ключът към Царството и всички негови богатства могат да бъдат намерени.

Повярвайте, всичко, което търсите, е във вас. Затова познайте себе си. Вашето тяло наистина е храм на Бога. Просто отворете вратата на сърцето си и влезте вътре, вашият Баща-Майка БоГ ви очаква. Дори сега Бащата-Майката Бог ви извежда от каменистия път, по който сте тръгнали, и приветства тази част от вашето същество, която вие осъждате като блуден син, и ви връща към вашето рождено право. Когато се обърнете и започнете да се стараете да се завърнете обратно у дома, в светлината, вие вече познавате тази светлина - Възлюбления, Когото вие безус­пешно сте търсили в нощта.

Възлюбленият е добър пастир, Който оставя в дома девет­десет и девет овци, когато знае, че те са на сигурно място, и търси едната загубена овца, за да ръководи нейното завръщане към святото подкрепящо сърце на нейната майка. Макар че ко­роната от тръни пробожда сърцето й от страданията на нейни­те деца, тя все още кани и приема всяко дете, без да го осъжда. Така аз съм дошъл да събера и нахраня стадото, което моят Ба­ща-Майка Бог ми е дал, връщайки дори изоставащите, като ги нося в моите ръце.

Вие не трябва да се изненадвате от казаното от мен, нито да се съмнявате в думите ми, тъй като аз разяснявам закона на вашата младост. Аз ви нося добрата новина, че вие сте свобод­ни да издигнете едно безсмъртно тяло от Божествена Светли­на, така че да можете да преодолеете илюзията на смъртта. Не всички, които чуват думите ми, ще разберат това, за което отк­рито говоря. Скоро обаче всичко, което е казано от Енох, Исаия и Йоан Кръстител, ще ви стане ясно. Аз идвам да направя ясен пътя на Учителя на Справедливостта, така че вие да не се обър­кате, когато денят се превръща в нощ. Бъдете сигурни, че кога­то тези дни дойдат, вие няма да бъдете оставени без утеха. За­щото през този ден аз ще известя един Нов Завет. А когато вие сте готови, аз ще изпратя моята Божествена Майка - Светия Дух на Истината, Която е разумът зад и във всички неща, за да бъде вашия втори утешител. Това наистина е обещанието, кое­то получих от моя Баща-Майка, който е Бог на любовта."[2]

В тишината, след като Иисус произнесе това обещание, нас­тъпи голямо спокойствие между присъстващите и аз видях много сълзи по сияещите лица на тези, които бяха приели тези думи дълбоко в своите сърца. Тези думи и още много отправяше Ии­сус към хората, които се събираха през останалите месеци на неговото обществено служене.....

[1] (Йоан 2:1-11). (бел. бог. ред)

[2] Проповедта на планината (Лука (6:12- 49) (бел. бог. ред.)