Блогрол
1. OTKROVENIYA - МАСЛОВ ЛЕОНИД ИВАНОВИЧ
2. ДИКТОВКИТЕ НА ПОСЛАНИКА НА ВЕЛИКОТО БЯЛО БРАТСТВО ТАТЯНА МИКУШИНА
3. SPIRALATA. NET - Най-големия сайт в България за виртуална духовна литература!
4. СВЕТОВНА ФИНАНСОВО-ИКОНОМИЧЕСКА КРИЗА! ПРОТОКОЛИ НА СИОНСКИТЕ МЪДРЕЦИ - ВИСША ШКОЛА ЗА СВЕТОВНИ УПРАВЛЕНСКИ АБСУРДИ!
5. СВЕТОВНА ФИНАНСОВО-ИКОНОМИЧЕСКА КРИЗА! КАК СИСТЕМАТА ПРАВИ БОГАТИТЕ ПО-БОГАТИ, А БЕДНИТЕ ВСЕ БЕДНИ?
6. ПРЕЗИДЕНТСКИ ИЗБОРИ 2011 ГОДИНА! - БЛОГ ЗА ПОДДРЪЖКА НА "ДВИЖЕНИЕ ЗА ДЪРЖАВНОСТ И ДУХОВНО ВЪЗРАЖДАНЕ НА РУСИЯ" - /ОТ БЪЛГАРИЯ/!
7. ПРЕЗИДЕНТСКИ И МЕСТНИ ИЗБОРИ 2011 - ЗАЩО НЯМА ДА ГЛАСУВАМ?
8. СВЕТОВНА ФИНАНСОВО-ИКОНОМИЧЕСКА КРИЗА ИЛИ "ВЪЛЧИ" КАПАН С БАНКОВИТЕ ЗАЕМИ! ВЪЗДЪРЖАЙТЕ СЕ ОТ ВСЯКАКВО ВЗЕМАНЕ НА ЗАЕМИ!
9. СВЕТОВНА ФИНАНСОВО-ИКОНОМИЧЕСКА КРИЗА - СРИВ НА КАПИТАЛА ИЛИ СИГНАЛ ЗА ГРАНДИОЗНИ ПРОМЕНИ!
10. ОБРАЗОВАНИЕТО, КОЕТО ДАВАТЕ НА ВАШИТЕ ДЕЦА!
11. ЦЕРН - ГОЛЕМИЯТ АДРОНЕН КОЛАЙДЕР, ГРАНДИОЗНА БЕЗСМИСЛИЦА НА СВЕТОВНАТА НАУКА ЗА 4.5 МЛРД. ШВЕЙЦАРСКИ ФРАНКА! - І част
12. /ДИКТОВКАТА Е ДОБРЕ ДА СЕ НАУЧИ НА ИЗУСТ/ Еволюцията е постоянно усъвършенстване - Маслов - 28.02.2008
13. Човечеството – Вселенски експеримент - Маслов 16.08.2008
14. НЯМА СЛУЧАЙНОСТИ - Маслов 31.07.2005
15. - За невярващите - Маслов 27.02.2007
16. СВЕТОВНИТЕ КАТАСТРОФИ И ТЕХНИТЕ ПРИЧИНИ
17. Невъзможно е да се спасите без да възприемате Думите на Създателя - 20.03.2007
18. ИЗТРЕЗНЯВАНЕ - Маслов - 29.05.2007
19. ПРОЗРЕНИЕ - Маслов 09.06.2007
20. ПЪТЯТ КЪМ СВОБОДАТА... - Маслов 17.10.2007
21. ОСНОВАТА НА РЕЛИГИЯТА НА ВИСШИЯ РАЗУМ - Маслов - 27. 10. 2004 г.
22. Още веднъж за основите на Божествената регулярност - Маслов 02.06.2011
23. Тайната на Колективното съзнание - Маслов 04.10.2010
24. Одобрява ли Аллах джихад? ( Отговор на Исус чрез Ким Майкълс)
25. ВЕЛИКО БЯЛО БРАТСТВО
2. ДИКТОВКИТЕ НА ПОСЛАНИКА НА ВЕЛИКОТО БЯЛО БРАТСТВО ТАТЯНА МИКУШИНА
3. SPIRALATA. NET - Най-големия сайт в България за виртуална духовна литература!
4. СВЕТОВНА ФИНАНСОВО-ИКОНОМИЧЕСКА КРИЗА! ПРОТОКОЛИ НА СИОНСКИТЕ МЪДРЕЦИ - ВИСША ШКОЛА ЗА СВЕТОВНИ УПРАВЛЕНСКИ АБСУРДИ!
5. СВЕТОВНА ФИНАНСОВО-ИКОНОМИЧЕСКА КРИЗА! КАК СИСТЕМАТА ПРАВИ БОГАТИТЕ ПО-БОГАТИ, А БЕДНИТЕ ВСЕ БЕДНИ?
6. ПРЕЗИДЕНТСКИ ИЗБОРИ 2011 ГОДИНА! - БЛОГ ЗА ПОДДРЪЖКА НА "ДВИЖЕНИЕ ЗА ДЪРЖАВНОСТ И ДУХОВНО ВЪЗРАЖДАНЕ НА РУСИЯ" - /ОТ БЪЛГАРИЯ/!
7. ПРЕЗИДЕНТСКИ И МЕСТНИ ИЗБОРИ 2011 - ЗАЩО НЯМА ДА ГЛАСУВАМ?
8. СВЕТОВНА ФИНАНСОВО-ИКОНОМИЧЕСКА КРИЗА ИЛИ "ВЪЛЧИ" КАПАН С БАНКОВИТЕ ЗАЕМИ! ВЪЗДЪРЖАЙТЕ СЕ ОТ ВСЯКАКВО ВЗЕМАНЕ НА ЗАЕМИ!
9. СВЕТОВНА ФИНАНСОВО-ИКОНОМИЧЕСКА КРИЗА - СРИВ НА КАПИТАЛА ИЛИ СИГНАЛ ЗА ГРАНДИОЗНИ ПРОМЕНИ!
10. ОБРАЗОВАНИЕТО, КОЕТО ДАВАТЕ НА ВАШИТЕ ДЕЦА!
11. ЦЕРН - ГОЛЕМИЯТ АДРОНЕН КОЛАЙДЕР, ГРАНДИОЗНА БЕЗСМИСЛИЦА НА СВЕТОВНАТА НАУКА ЗА 4.5 МЛРД. ШВЕЙЦАРСКИ ФРАНКА! - І част
12. /ДИКТОВКАТА Е ДОБРЕ ДА СЕ НАУЧИ НА ИЗУСТ/ Еволюцията е постоянно усъвършенстване - Маслов - 28.02.2008
13. Човечеството – Вселенски експеримент - Маслов 16.08.2008
14. НЯМА СЛУЧАЙНОСТИ - Маслов 31.07.2005
15. - За невярващите - Маслов 27.02.2007
16. СВЕТОВНИТЕ КАТАСТРОФИ И ТЕХНИТЕ ПРИЧИНИ
17. Невъзможно е да се спасите без да възприемате Думите на Създателя - 20.03.2007
18. ИЗТРЕЗНЯВАНЕ - Маслов - 29.05.2007
19. ПРОЗРЕНИЕ - Маслов 09.06.2007
20. ПЪТЯТ КЪМ СВОБОДАТА... - Маслов 17.10.2007
21. ОСНОВАТА НА РЕЛИГИЯТА НА ВИСШИЯ РАЗУМ - Маслов - 27. 10. 2004 г.
22. Още веднъж за основите на Божествената регулярност - Маслов 02.06.2011
23. Тайната на Колективното съзнание - Маслов 04.10.2010
24. Одобрява ли Аллах джихад? ( Отговор на Исус чрез Ким Майкълс)
25. ВЕЛИКО БЯЛО БРАТСТВО
Постинг
11.07.2012 18:54 -
ВМЗ – Сопот! Приватизация или ненужна вещ за държавата!
Автор: minchomin
Категория: Лични дневници
Прочетен: 3766 Коментари: 0 Гласове:
Последна промяна: 14.01.2013 00:46
Прочетен: 3766 Коментари: 0 Гласове:
0
Последна промяна: 14.01.2013 00:46
Приятели, /тази статия е от месец юли 2012 год и прогнозата ми е била актуална за онова време, както и сега. Желая ви приятно четене. До 10 януари статията ще бъде с нова прогноза./
Ще се опитам да споделя мнение, което е по-различно от тези, с които сме свикнали да ни дават по медии и преса. То отдавна напира в мен и се отнася до приватизацията на фирма "ВМЗ" гр. Сопот. Пряко отношение по разглежданите въпроси нямам, но косвено ДА, ИМАМ и затова давам мнение!
Мотивът ми е да се внесе допълнителна яснота по казуса ВМЗ от друга гледна точка и всеки сам да даде оценка на това, което го вълнува и да прецени как да постъпи, особено наетите хора в това дружество.
Във фирма "ВМЗ" гр. Сопот работих 18 години и заемах определени длъжности. През 1994 год. напуснах по мое желание но след това, като банков експерт и последствие търговски посредник продължих да имам връзки с нея приблизително до 2007 год., или общо около 30 години взаимоотношения. Това ми даде възможност да я опозная от много страни.
В един момент разбрах, че ако прекратя всякакви връзки и я отминавам ще е по-добре за мен. Въпреки това, колкото и да се старая да я премахна от съзнанието си, все още изпитвам някои асоциации и чувства само със споменаването на това име „легенда”, от което трудно може да се избяга, особено ако се живее и работи в района на нейното позициониране. Където и да се иде на лично или обществено събитие, с който и да седнеш две приказки да си кажеш, все ще се прокара дума за тази фирма. Има хора, на които трудовият им път е минал само в нея и те с мъка виждат какво става сега. Затова казвам име "легенда".
За моя радост аз все по-рядко се сещам и се надявам да я забравя изцяло. Всичко е следствие на това, че в карловската "Розова долина", т.н. "Стремска долина", защото през долината минава река Стряма, хората по един или друг начин бяха и са свързани с тази структура. Чувствата са резултат на миналото.
Преди 1989 год. ВМЗ Сопот бе символ на социалистическата икономическа мощ с неограничен финансов ресурс, а днес и тя едва връзва двата края, за да закърпи някои и друг висящ разход в батака на вътрешно политическите борби и световните конспиративни дейности.
ВМЗ Сопот при т.н. "социализъм", бе пример за управление в най-сложна фирмена структура и организация на производство. В България тя имаше най-много служители с висше образование от всякакви специалности. Всички висши учебни заведения в страната, културни институции, спортни деятели търсиха форма на контакт с ръководството й. Паралелно с производството няколко средни училища в района подготвяха кадри за него.
Като предприятие имаше една от най-добрите фирмени социални дейности в България, на които можеха да завидят дори много от сегашните фирми гиганти по света. Да, това беше период на противопоставяне на двата лагера, социализъм и капитализъм и продукцията на фирмата се продаваше по света като топъл хляб.
Сега ВМЗ Сопот стана пример за Висшите Икономически Училища как един стабилен фирмен гигант по време на рецесия и загуба на пазари може да издържи много време от натрупани капитал и финансов ресурс и да понесе кризата, до невъзможност за нейното цялостно възстановяване и стигане до абсурден крах.
По настоящем се стигна до там, че често липсват дори работни облекла и лични предпазни средства за работещите, до едва поддържащи и изпълняващи продуктови поръчки при студ в цеховете през зимата до минус 15-20 градуса, а лятната жега е над 40 градуса, с последваща бавна гибел на дълготрайните активи.
От много време не е никаква „тайна” какво произвежда и с какво търгува тази фирма. Казано накратко това е оръжие, като една малка част от него се консумира от българската армия, а останалата част е за други цели по света, разбира се военни.
Без значение къде ще се използува това оръжие, следва да е ясно на всеки, че „хуманно оръжие" не съществува. Неговото предназначение е убийство, пряко или косвено, от едни хора на други хора и животни и внасяне на страх за покорство на хора от други хора.
Като предприятие за препитание на хората, без да се има предвид неговата продуктова структура, най-много работещи е имало в периода около 1982-1987 години с брой заети приблизително 24 000 човека, в това число с филиалите й в цяла България.
През годините 1984-1985 години до ден днешен предприятието е с намаляващи производствени мощности и работещ персонал, поради пазарна конюнктура. Въпреки всичко, основното производство и търговия си остана оръжието, т.е. продукти, с които се убиват хора, независимо как ще се кръщават те, например, за защита или продукти за получаване на доходи.
Днес във фирма „ВМЗ” работят около 3500 човека, което е показател, че все още голяма част от доходите на хората в Общ. Карлово и Общ. Сопот, т.е. цялата Стремска долина са пряко и косвено зависими от нея. На пръв поглед това е така, но само погледнато от върха на Балкана към нейните производствени корпуси. Другото е заблуда от едни хора на други хора в долината на розата, че ВМЗ може да работи и печели само от производство на оръжие.
От ВМЗ Сопот напуснаха по различни причини много кадри и всеки хваща своя път за препитание, а други се пенсионират и напускат по естествен начин.
Всички, които продължават работа в тази фирма, без значение, че мотивът им е за изкарване на хляба си, дават своето съгласие да се произвежда оръжие с нагласата за повече поръчки, като по този начин се явяват стимулатори и преки участници в неговото производство и търговия.
До ден днешен фирма ВМЗ гр. Сопот е държавна собственост. Отдавна се приватизираха всички други фирми в България, които произвеждаха оръжие. Приватизацията на ВМЗ гр. Сопот се мъдри в главите на управляващите от много време, но тя се спира с една единствена цел, т.е. политически игри за търговски далавери и предизборни кампании. От години се знае, че България няма концепция за т.н. Военно-промишлен комплекс, а след влизане на България в НАТО някои търговски приоритети за търговия с оръжие се промениха изцяло.
По тази причина всяка политическа сила, която идваше на власт си назначаваше свое "послушно" фирмено ръководство и лъжеше хората, че ВМЗ ще се стабилизира и ще увеличи заплатите на работниците. Това бяха пълни глупости на търкалета, които продължават и днес. За сравнения през цялото това време се получаваше така, че заплатите са едни от най-ниските в страната. От цялата дейност на фирмата единствено получаваха високи доходи търговските посредници на входа и изхода от дейността на фирмата. През последните години даването на заплати на работещите беше нещо като празник, защото все по-рядко се получаваха на време.
Постепенно стана ясно и за най-невежия и политически твърд Министър, че ако държавата не се освободи от тази собственост, наречена ВМЗ - Сопот, управляващите ще започнат да сънуват всякакви кошмари, следствие недоволството на хората работещи в нея. Много от тях все по ясно забелязват капана на заблуди и лъжи, а други вегетатират в нея, примерени и отчаяни.
Вече няма друг път, Правителственото решение е взето и сега се тръби демонстративно, че приватизация ще има.
И какво от това, че ще има приватизация на ВМЗ Сопот?
Нищо! Получава се една голяма шумотевица! Само се сменя собствеността! От един капиталист, в лицето на държавата, тя ще премине в ръцете на друг капиталист, т.н. "частници". Инак капитализмът, държавен или частен, си е с едно и също "зловещо" лице.
Смяната на собствеността, обаче, води до друг кошмар, които предстои за работниците на фирмата, тъй като те постоянно са плашени от факта, че ако се приватизира фирмата ще останат без работа и с тях е свършено, като хора, а също така, че ако тя се приватизира те ще трябва да си нарушат ежедневното спокойствие, защото до сега им се гарантира от държавата някакви нищожни доходи, общо за всички, без значение кой има работа и кой не.
Ето, този момент сега служи като повод за уреждане на политически игри и синдикални недоволства. Нещо повече, дори се стигна до там, че със специални законови уредби от държавата може да се продава собственост на фирмите и с приходите от продажбата да се дават дори за заплати на работещите в тях. Това държавно решение беше най-голямото кощунство и порнография, защото тази собственост беше постигната с труда на всички работещи във фирмата до този момент. По тази причина всички държавници, политици и синдикалисти, които бяха във ВМЗ Сопот за да донесат "радостната" вест за приватизация, говориха, че държавата трябва да спаси ВМЗ чрез намиране на "подходящ" стратегически инвеститор, а също така да "гарантират" защита от тяхна страна на "интересите" на работниците. Е, на това се казва „дрън – дрън ярена” и пълен популизъм, поради простата причина, че докато предприятието е държавна собственост, то изпадна в това състояние. Стабилизация със "стратегически" инвеститор, който ако се намери, то може да бъде дотолкова, доколкото неговата интереси да не се нарушат, т.е. да не загуби това, което ще вложи при покупката, без значение какво ще произвежда. Подобни примери от приватизацията в страната има много.
Аз няма да давам рецепти как да се действа, но, според мен, тази правителствена, политическа и синдикална мисия за стабилизация на предприятието и защита на работещите в него е невъзможно да се случи, поради няколко причини:
- Днес е „време разделно” и 2012 година е година на глобални промени и считам, че производството на оръжие предстои да се спре постепенно и окончателно за света като цяло, колкото и невероятно да изглежда това. Алтернативата за сега е не ясна, но при всички случаи ще има други нови "методи" за съществуване на хората.
- Преди години Стремската долина беше разтърсена от две експлозии на военна продукция, във ВМЗ Сопот, за което ръковоствата на фирмата всяка година си дават курбан, че жертви нямаше и в поделение в гр. Карлово. С това се даде началото на серия последващи взривове в държавата България. Последният за сега, през пролетта на 2012 год., беше около „петолъчката” край гр. Сливен.
За тези взривове се изтъкват различни причини, само не една, която е, че случайни събития никога не съществуват и има много неща, за които от логическа гледна точка, човек няма обяснение, но взривовете са си такива и мисля, че те са ясно предупреждение, че в България оръжие не следва да се произвежда.
- Възниква въпросът, за каква стабилизация на фирма ВМЗ Сопот говорят Министрите и за какво става въпрос. Отговорът е „ЗА НИКАКВА” и дори, според мен, е грешно ако се правят опити за стабилизиране на военното производство в тази фирма!
- Другият въпрос е: „Какво ще става с хората от долината на р. Стряма”? Отговорът е: „Да се настройват за глобалните промени и да забравят за военно производство, независимо това дали се харесва като алтернатива или не”!
Приятели, това мисля аз и това ви казвам. Възможно е моето мнение, на някой да му изглежда странно, това е нормално. Затова може да забрави, че го е чел. Все пак, аз се надявам, че за някои то може да послужи като сигнал и да им светне лампичката, с която да си зададат въпроса. „Какво все пак става”?
Мотивът ми е да се внесе допълнителна яснота по казуса ВМЗ от друга гледна точка и всеки сам да даде оценка на това, което го вълнува и да прецени как да постъпи, особено наетите хора в това дружество.
Във фирма "ВМЗ" гр. Сопот работих 18 години и заемах определени длъжности. През 1994 год. напуснах по мое желание но след това, като банков експерт и последствие търговски посредник продължих да имам връзки с нея приблизително до 2007 год., или общо около 30 години взаимоотношения. Това ми даде възможност да я опозная от много страни.
В един момент разбрах, че ако прекратя всякакви връзки и я отминавам ще е по-добре за мен. Въпреки това, колкото и да се старая да я премахна от съзнанието си, все още изпитвам някои асоциации и чувства само със споменаването на това име „легенда”, от което трудно може да се избяга, особено ако се живее и работи в района на нейното позициониране. Където и да се иде на лично или обществено събитие, с който и да седнеш две приказки да си кажеш, все ще се прокара дума за тази фирма. Има хора, на които трудовият им път е минал само в нея и те с мъка виждат какво става сега. Затова казвам име "легенда".
За моя радост аз все по-рядко се сещам и се надявам да я забравя изцяло. Всичко е следствие на това, че в карловската "Розова долина", т.н. "Стремска долина", защото през долината минава река Стряма, хората по един или друг начин бяха и са свързани с тази структура. Чувствата са резултат на миналото.
Преди 1989 год. ВМЗ Сопот бе символ на социалистическата икономическа мощ с неограничен финансов ресурс, а днес и тя едва връзва двата края, за да закърпи някои и друг висящ разход в батака на вътрешно политическите борби и световните конспиративни дейности.
ВМЗ Сопот при т.н. "социализъм", бе пример за управление в най-сложна фирмена структура и организация на производство. В България тя имаше най-много служители с висше образование от всякакви специалности. Всички висши учебни заведения в страната, културни институции, спортни деятели търсиха форма на контакт с ръководството й. Паралелно с производството няколко средни училища в района подготвяха кадри за него.
Като предприятие имаше една от най-добрите фирмени социални дейности в България, на които можеха да завидят дори много от сегашните фирми гиганти по света. Да, това беше период на противопоставяне на двата лагера, социализъм и капитализъм и продукцията на фирмата се продаваше по света като топъл хляб.
Сега ВМЗ Сопот стана пример за Висшите Икономически Училища как един стабилен фирмен гигант по време на рецесия и загуба на пазари може да издържи много време от натрупани капитал и финансов ресурс и да понесе кризата, до невъзможност за нейното цялостно възстановяване и стигане до абсурден крах.
По настоящем се стигна до там, че често липсват дори работни облекла и лични предпазни средства за работещите, до едва поддържащи и изпълняващи продуктови поръчки при студ в цеховете през зимата до минус 15-20 градуса, а лятната жега е над 40 градуса, с последваща бавна гибел на дълготрайните активи.
От много време не е никаква „тайна” какво произвежда и с какво търгува тази фирма. Казано накратко това е оръжие, като една малка част от него се консумира от българската армия, а останалата част е за други цели по света, разбира се военни.
Без значение къде ще се използува това оръжие, следва да е ясно на всеки, че „хуманно оръжие" не съществува. Неговото предназначение е убийство, пряко или косвено, от едни хора на други хора и животни и внасяне на страх за покорство на хора от други хора.
Като предприятие за препитание на хората, без да се има предвид неговата продуктова структура, най-много работещи е имало в периода около 1982-1987 години с брой заети приблизително 24 000 човека, в това число с филиалите й в цяла България.
През годините 1984-1985 години до ден днешен предприятието е с намаляващи производствени мощности и работещ персонал, поради пазарна конюнктура. Въпреки всичко, основното производство и търговия си остана оръжието, т.е. продукти, с които се убиват хора, независимо как ще се кръщават те, например, за защита или продукти за получаване на доходи.
Днес във фирма „ВМЗ” работят около 3500 човека, което е показател, че все още голяма част от доходите на хората в Общ. Карлово и Общ. Сопот, т.е. цялата Стремска долина са пряко и косвено зависими от нея. На пръв поглед това е така, но само погледнато от върха на Балкана към нейните производствени корпуси. Другото е заблуда от едни хора на други хора в долината на розата, че ВМЗ може да работи и печели само от производство на оръжие.
От ВМЗ Сопот напуснаха по различни причини много кадри и всеки хваща своя път за препитание, а други се пенсионират и напускат по естествен начин.
Всички, които продължават работа в тази фирма, без значение, че мотивът им е за изкарване на хляба си, дават своето съгласие да се произвежда оръжие с нагласата за повече поръчки, като по този начин се явяват стимулатори и преки участници в неговото производство и търговия.
До ден днешен фирма ВМЗ гр. Сопот е държавна собственост. Отдавна се приватизираха всички други фирми в България, които произвеждаха оръжие. Приватизацията на ВМЗ гр. Сопот се мъдри в главите на управляващите от много време, но тя се спира с една единствена цел, т.е. политически игри за търговски далавери и предизборни кампании. От години се знае, че България няма концепция за т.н. Военно-промишлен комплекс, а след влизане на България в НАТО някои търговски приоритети за търговия с оръжие се промениха изцяло.
По тази причина всяка политическа сила, която идваше на власт си назначаваше свое "послушно" фирмено ръководство и лъжеше хората, че ВМЗ ще се стабилизира и ще увеличи заплатите на работниците. Това бяха пълни глупости на търкалета, които продължават и днес. За сравнения през цялото това време се получаваше така, че заплатите са едни от най-ниските в страната. От цялата дейност на фирмата единствено получаваха високи доходи търговските посредници на входа и изхода от дейността на фирмата. През последните години даването на заплати на работещите беше нещо като празник, защото все по-рядко се получаваха на време.
Постепенно стана ясно и за най-невежия и политически твърд Министър, че ако държавата не се освободи от тази собственост, наречена ВМЗ - Сопот, управляващите ще започнат да сънуват всякакви кошмари, следствие недоволството на хората работещи в нея. Много от тях все по ясно забелязват капана на заблуди и лъжи, а други вегетатират в нея, примерени и отчаяни.
Вече няма друг път, Правителственото решение е взето и сега се тръби демонстративно, че приватизация ще има.
И какво от това, че ще има приватизация на ВМЗ Сопот?
Нищо! Получава се една голяма шумотевица! Само се сменя собствеността! От един капиталист, в лицето на държавата, тя ще премине в ръцете на друг капиталист, т.н. "частници". Инак капитализмът, държавен или частен, си е с едно и също "зловещо" лице.
Смяната на собствеността, обаче, води до друг кошмар, които предстои за работниците на фирмата, тъй като те постоянно са плашени от факта, че ако се приватизира фирмата ще останат без работа и с тях е свършено, като хора, а също така, че ако тя се приватизира те ще трябва да си нарушат ежедневното спокойствие, защото до сега им се гарантира от държавата някакви нищожни доходи, общо за всички, без значение кой има работа и кой не.
Ето, този момент сега служи като повод за уреждане на политически игри и синдикални недоволства. Нещо повече, дори се стигна до там, че със специални законови уредби от държавата може да се продава собственост на фирмите и с приходите от продажбата да се дават дори за заплати на работещите в тях. Това държавно решение беше най-голямото кощунство и порнография, защото тази собственост беше постигната с труда на всички работещи във фирмата до този момент. По тази причина всички държавници, политици и синдикалисти, които бяха във ВМЗ Сопот за да донесат "радостната" вест за приватизация, говориха, че държавата трябва да спаси ВМЗ чрез намиране на "подходящ" стратегически инвеститор, а също така да "гарантират" защита от тяхна страна на "интересите" на работниците. Е, на това се казва „дрън – дрън ярена” и пълен популизъм, поради простата причина, че докато предприятието е държавна собственост, то изпадна в това състояние. Стабилизация със "стратегически" инвеститор, който ако се намери, то може да бъде дотолкова, доколкото неговата интереси да не се нарушат, т.е. да не загуби това, което ще вложи при покупката, без значение какво ще произвежда. Подобни примери от приватизацията в страната има много.
Аз няма да давам рецепти как да се действа, но, според мен, тази правителствена, политическа и синдикална мисия за стабилизация на предприятието и защита на работещите в него е невъзможно да се случи, поради няколко причини:
- Днес е „време разделно” и 2012 година е година на глобални промени и считам, че производството на оръжие предстои да се спре постепенно и окончателно за света като цяло, колкото и невероятно да изглежда това. Алтернативата за сега е не ясна, но при всички случаи ще има други нови "методи" за съществуване на хората.
- Преди години Стремската долина беше разтърсена от две експлозии на военна продукция, във ВМЗ Сопот, за което ръковоствата на фирмата всяка година си дават курбан, че жертви нямаше и в поделение в гр. Карлово. С това се даде началото на серия последващи взривове в държавата България. Последният за сега, през пролетта на 2012 год., беше около „петолъчката” край гр. Сливен.
За тези взривове се изтъкват различни причини, само не една, която е, че случайни събития никога не съществуват и има много неща, за които от логическа гледна точка, човек няма обяснение, но взривовете са си такива и мисля, че те са ясно предупреждение, че в България оръжие не следва да се произвежда.
- Възниква въпросът, за каква стабилизация на фирма ВМЗ Сопот говорят Министрите и за какво става въпрос. Отговорът е „ЗА НИКАКВА” и дори, според мен, е грешно ако се правят опити за стабилизиране на военното производство в тази фирма!
- Другият въпрос е: „Какво ще става с хората от долината на р. Стряма”? Отговорът е: „Да се настройват за глобалните промени и да забравят за военно производство, независимо това дали се харесва като алтернатива или не”!
Приятели, това мисля аз и това ви казвам. Възможно е моето мнение, на някой да му изглежда странно, това е нормално. Затова може да забрави, че го е чел. Все пак, аз се надявам, че за някои то може да послужи като сигнал и да им светне лампичката, с която да си зададат въпроса. „Какво все пак става”?
Следващ постинг
Предишен постинг
Няма коментари
Търсене
За този блог
Гласове: 3633
