Най-кратката точна и всеобхватна молитва от човек към Бог обхващаща всичко добро за човека ще изглежда така:
"Моля ти се, Господи, позволи ми да пребивавам в радостта"!
Не е нужна нито дума повече!  Радостта е най-висшето и пълно позитивно състояние, в което човек може да пребивава. Повече от това на никой нищо му не е нужно. Всичко, което носи радост в човека е достатъчно. Говоря да достатъчно, а не за лакомия. Радостта е Божие състояние, но и лакомията е също Божие състояние, защото всяко състояние е Божие.
Аз написах и най-дългата молитва  към Бог, но с учебна чел за опознаване на Бог под заглавие " Всеобща съвременна молитва". Тя все още подлежи на редакция, но може да се използва от любителите на молитвите. Това е!

е чудесно състояние на духа.

http://vbox7.com/play:280e7e0788&start=1930

РАДОСТТА
„ Радостта не е щастие, защото щастието винаги е примесено с нещастие. То никога не може да бъде намерено чисто, винаги е замърсено. То винаги има дълга сянка от страдание зад себе си. Точно както денят е следван от нощта, щастието е следвано от страданието.
Тогава, какво е радостта? Радостта е състояние на трансценденталност. Човек не е нито щастлив, нито нещастен, а напълно умиротворен, тих, в пълно равновесие. Толкова мълчалив и толкова жив, че мълчанието му е песен, а песента му не е нищо друго, освен мълчание.
Радостта е вечна, а щастието е мигновено. Щастието е причинено отвън и, следователно, може да бъде отнето отвън - налага се да зависите от другите. А всяка зависимост е грозна, всяка зависимост е обвързване. Радостта извира отвътре, тя няма нищо общо с външното. Тя не е причинена от другите, тя изобщо няма причина. Тя е спонтанния поток на собствената ви енергия.
Ако собствената ви енергия е застояла, няма радост. Ако енергията ви се превърне в поток, в течение, в река, настъпва огромна радост - не по някаква друга причина, а поради това че сте станали по-флуидни, по-леещи се, по-живи. В сърцата ви се ражда песен, избликва силен екстаз. Когато ти дойде гост, се наслаждавай на госта, на радостта, когато си отиде наслаждавай се на отсъствието, на болката, на страданието. Наслаждавай се и на двете. Каквото и да дойде, приеми го. Ако приемеш цялостта на двете противоположности, а това е начинът по който функционира животът - ти си просветлен. Това е твоята съдба, това е животът такъв какъвто е и нищо не може да се направи относно него."
ОШО