РАЗГОВОРЪТ С БОГА ПРОДЪЛЖАВА

Автор: Минчо Минчев

В този свят всичко е Бог!

Бог е Висш  разум и Абсолют!

Не считай, че Бог е високо!

Бог е живота ти!

За да видиш Бог в цялата му светлина и тъмнина
погледни себе си,

погледни съседа, близки и приятели,

врагове и крадци, измамници и тарикати.
Виж проституцията и порнографията,

наркотиците и техните разпространители.

Виж природата, техническите постижения,

медии и преса, бизнеса и фалитите.

Виж Здравната система, образованието, войната.

Виж радостта в детските очи, усмивката, тъгата.

Виж ужаса от трагедиите, плача на майките.

Виж твоето и чуждо щастие, любовта и омразата.

Виж Президента и Парламента,

Премиера и Министрите,
Управителя на БНБ, прокурори и съдии.

Виж онова, за което се сетиш.

Това е Бог!

Не считай, че Бог не е дявола, а ангела е Божия пратеник! 
Но ако искаш да разбереш как Бог участва във всичко това,
 прочети тази книга.
От автора
 

ВЪВЕДЕНИЕ

Читателю, ако решиш да продължиш с четенето по-нататък, най-напред знай, че преди да напиша тази книга „Разговорът с Бога продължава” аз, като автор, сам се сблъсках с всичко това, което е описано в нея с лични изживявания и убеждения, за да ми се покаже практически и нагледно, че от мен като човек нищо не зависи в живота ми, в това число и изпълнението на физиологичните нужди, независимо, че до преди няколко години считах, че като личност имам всички нужни възможности и условия, за да подреждам ежедневието си така, както аз считам, че ще е най-добре за мен. Да, но вече окончателно се убедих, че човешкото самочувствие за управление на личния си, семеен и обществен живот е само една огромна илюзия и измама, затова, че от нас като хора зависи нещо от раждането ни до смъртта. В същност, от нас нищо не зависи и всичко е подчинено на Висшата сила, наречена Висш разум или Бог. Това, което казвах току-що, е валидно за всеки един човек на земята, без изключение. Ние като хора не сме това, което считаме до този момент, че сме физическо тяло с разум и ум, мисли, памет и съзнание със свободна воля да уреждаме сами живота си и че той зависи изцяло от нас. Напротив, животът ни се поднася и предлага такъв, какъвто е и с продължителност такава, каквато е, но не от нас самите, а от Бог. Някой може ли да каже колко ще живее като години, до кога ще бъде здрав или болен, как ще протече животът му? Не, никой нищо не може да каже твърдо по тези въпроси! Това е достатъчен факт, за да утвърдим, че от нас нищо не зависи. Бог не е някаква абстракция, както много считат! Бог е цялата реалност, която възприемаме, но с измама, илюзия и козметика на събитията, заедно с разбирането за тях. Няма нищо случайно! В този свят всичко е Бог, а човечеството е най-голямата илюзорна измама, сътворена от Бог, която все още то само не разбира и който Бог проявавя себе си в човека, но се получава измама, подплатена с много мъка, скръб, лишения, бедност, омраза, тъга, войни, злоба, ненавист, убийства, изнасилвания, кражби, заблуди, лицемерие  и всичко от този род, които изцяло Бог ги създава като Творец и носител на цялото човечество. Казва се, че Бог е любов. Да, Бог е обич и любов, радост и щастие, но за този човек и тогава, когато Той реши и по начин както Той реши. Бог е цялото творение без изключение. Бог е Висшия разум и общото съзнание, което Той създава. Така, че Той решава на кой и колко от каквото да е. Това е истината, която трудно би се възприела, ако сам Бог не даде така наречения "разбиращ фактор" на човека, като част от себе си и проявен в човек!
Пишейки тези редове изглежда, че за цялата книга най-сложно ще е да направя въведението, защото то е нужно, за да се даде една обща представа за това как стоят нещата с Бог, Битието и човека и след това да се навлезе в събитията! Къде е Голямата истина? В света на хората все се е намирало някой някъде, който да е питал за Голямата истина или е прокарвал своя версия минаваща за истина? В какво се състои тя и кой може да каже нещо за нея? Всичко до сега за получаване на отговори по тези въпроси е опирало до някакъв вид тайни знания на мистични общества с техните канони и митове, кодове от символични знаци, заложени в стари загадъчни ръкописи, обекти и всякакви светилища, както и вероизповеданията със свои хранилища за писани сведения като вид пазители на тайните за истината. Нещата за Голямата истината най-вече се свеждат до сътворението на света и човека, вечния живот и безсмъртието на така наречената душа или съзнание, разкриване неограничените възможностите на човека и управлението света на хората. Особен вид съвременни загадки за Голямата истина носят специални държавни служби, обекти и информация с гриф „Строго секретно”, както и окултните неясноти около съвременните тайни общества, например, „масонството”. Когато става дума за изясняване на Голямата истина въобще, кой каквото и да говори, въпросите най-напред следва да се отнесат до съществуването на Единния Бог с техните отговори, има ли Го - няма ли Го, както е и с Библията с Битието и Иисус, описани в нея. С по-съвременните загадки за Голямата истина нещата опират до информацията за енергиите и космоса, както и местото на човека в изучаване и овладяването им, а също така до причините на различните видове заболявания и начините за тяхното лечение. В този ред на въпроси, които искат ясни отговори нещата също така опират до човека и появата му на земята, раси и под раси, народи и историята им. До момента на появата на тази книга каквито и нови версии на информация да излизат, винаги има нещо, което да е не пълно и нещо, което да противоречи на дадени открития, факти и сведения, а истината така е казана, че без ясно ръководство, тя никога не може да се разбере. В този смисъл книгата „Разговорът с Бога продължава” дава нов философски поглед за Голямата истина като тя спокойно може да се отнесе до категорията роман и към двете направления светска и Духовна науки, защото тематиката на разглежданите в нея въпроси плавно и нежно се преплита с реалния живот, езотеричното и мистичното към науката и обратно с цел изясняване на по-горните въпроси и изкарване на показ Голямата истина. Веднага следва да се каже, че книгата „Разговорът с Бога продължава” дава нови факти и сведения извън познатите до сега, които биха допълнили знанията на всеки един читател или по-точно би променила мирогледа на всеки един стигнал до последната страница на книгата.
В крайна сметка, според казаното в книгата, ГОЛЯМАТА ИСТИНА се състои в това, че тя се отнася до проявление на ЕДИННИЯ БОГ, който БОГ ЗАЕМА ВСИЧКО И ВЪВ ВСИЧКО, което означава, че освен Бог като материя и антиматерия не съществува нищо друго, без значение от наличието на всевъзможни форми, обекти и същества, в това число разум, мисли, съзнание и информация, енергия, сила и движение, както и всички химични, физични, природни, здравни, психологични и всякакви други процеси и състояния. Казано по друг начин, Бог е Висшият разум, който създава целия свят като част от себе си такъв, какъвто е с всичко проявено във вид на единици и системи, а приемането и наличието на разделеност на обектите и събитията, както и свободната воля на човека е само вид ИЛЮЗИЯ И ИЗМАМА на възприятията и разбирането, които пак Бог ги създава, че проявеното съществува извън цялото или Бог!
Както и да се умува, каквото и да се говори, тази магия само Бог може да я създаде и то така, че всеки човек, наличен на земята, да счита, че той сам е фактор за живота си със своя ум, мъдрост, умения и предприемчивост или, че някой му помага или му пречи да се развива както той счита. Това е цялата Голяма истина, състояща се в илюзия и измама, която Бог я създава, дори и това човек да счита каквото и да е. Ако писаното до тук вече не ви обърква, то продължете с четенето, за да разберете, че човешкото тяло е само един инструмент на Бога, който Бог се проявява във физическото тяло, наречено „човек”, за да си играе свой собствен театър на планетата Земя. Известно е, че Бог с приоритет се разглежда в езотеричната и Духовна литератури, но ясни категорични обяснения до момента по горното определение за Голямата истина, които да бъдат обвързани със светската наука няма, както е известно и това, че светската наука до сега няма единна позиция по въпроса има ли Бог или не. Изяснявайки тези неща в книгата „Разговорът с Бога продължава” изцяло става дума за Единния Бог с разкриване на част от нещата как Той създава света в съвкупност с голямата измама и илюзията на живота и процесите, наречен в Библията Бог, Дух, Йеова, „Аз съм оня, Който съм” и с други имена. Според Корана Бог е Аллах, а според съвременните Духовни учения Бог сам се нарича Абсолют, Висш разум, Творец, Създател, Глобална мисъл и памет и т.н.. Бог приема имена и на Възнесени Владици, в това число на Иисус, Ел Мория, Сен Жермен, Аз съм присъствие и т.н.. Бог е Висша сила, която се отъждествява с Дух. В митологиите Бог също приема много имена като в повечето случаи символизира някаква природна сила, слънцето, бурята и мълниите, но също така е Бог на виното, на любовта, на тъмнината и омразата с имена „РА, ЗЕВС, ДИОНИС, ВЕНЕРА, ЛУЦИФЕР и т.н”. С тези и други наименования за обозначаване на Единния Бог е видно, че в творбата става дума за разговор с Единния Бог или Висшия разум, за който науката често говори, но също няма ясна представа как Той твори и се проявява. 
Възможен ли е въобще разговор с Бог, наречен още Висш разум? 
Да, възможен е напълно такъв разговор с всеки човек, като потвърждение на този въпрос дава Библията и то така, че никой да не може да отрече това явление. Как става той? Отговор на този въпрос се дава в книгата „Разговорът с Бога продължава”.
С какво Библията потвърждава, че разговор с Бога е възможен?
Потвърждава се с това, че в текстовете й се пише за наличие на такива разговори между Бог и библейските герои, които са хора, а Библията се води за книга на книгите и свещена книга на истината. Тя не е книга само на християните, а е световна книга. Като такава хората й отдават необходимото значение и вече има издание, направено със златни корици. С нея се занимават много научни колективи и никой не знае колко издадени копия има по всички държави. Това показва влиянието й в обществото, макар не всички, които я имат да я четат и разбират. Факт е, обаче, че точно Библията е причина за създаване на най-голямото Духовно течение в света на хората във вид на вероизповедание, наречено „християнство”, което обхваща над 2.2 милиарда човека и отделно Стария завет се признава и приема от мюсюлманския свят и исляма с население около 1.6 милиарда човека.
В същото време определени неща от Библията се приемат от някои будистки и индуистки общности, секти, течения и т.н., а образът на Иисус е идеологизиран от движенията „Ню ейдж" и "Бялото братство”. Така, че никой не може да отрече, че Библията не представлява четиво за Духовно влияние в целия човешки свят. Също така е друг въпросът в кое се крие истината в нея и поради тази причина точно в книгата „Разговорът с Бога продължава” ще стане дума за част от прокараната информация за разкриване на Голямата истина в Библията, но в никакъв случай това не е юдейско еврейско израелската история, както е записана. Тази библейско израелска история служи единствено за прокарване на част от Голямата истина за Бог, която истина е писана с малко думи между основните текстове така, че никой да не може да я разбере или да има предположение за нея, ако сам Бог не даде насочваща информация. В тази насока върви приказка за четене между редовете и разбиране смисъла на писаното, което фактически е част от Голямата истина. Това в крайна сметка са кодовете на Библията, за които много хора говорят, че ги има, но до момента никой нищо съществено не е казал по тези въпроси, а се приемат за кодове с всякакви възможности за приемане на тайни знания т.нар. „свещен граал”, които се отнася до чаша с кръвта на Иисус и всякакви други предположения за него, както и сандъчето за Мойсеевите скрижали, наречен „кивот”, както и тайната вечеря на Иисус с всякакви предположения и какво ли още не. Една от истините писана в Библията е, че Бог непрекъснато може да разговаря с хората и това много явно е казано в нея. В този смисъл, след като в Библията се казва на много места, че Бог е разговарял с библейските герои, то защо да не приемем, че подобен диалог е нормално състояние между човек и Бог през всяко време и е познато в съвременния свят с така наречения „вътрешен глас” на човека. Ако приемем, че въобще не е имало диалог между Бог и библейските герои, в този случай пропада цялата Библия, тъй като основните неща в нея са на база указанията на Бог към важните библейски герои, както например е Мойсей, пък и всички останали. Когато става дума за разговор, следва да се приема, че разговорът се отнася до слово, което винаги произлиза от разум и може да е съпроводен или да е предхождан от мисли. След като има разум с мисли и думи може да следва някакво действие. Тоест, става така, че да има мисъл, дума, действие е нужен разум, но не е задължително да се съпровождат по някакъв ред. От тук може да кажем, че Бог е разум и Той носи името Висш разум, който формира Висше съзнание.
Чрез книгата „Разговорът с Бога продължава” се дава ново философско виждане на понятието Бог с многото Му имена и взаимовръзката между антиматерия и материя, обединени чрез разума в една симбиоза, наречена живот. Казано по друг начин, разумът чрез антиматерия и материя създава живота. Бог е живота! Материята има атоми, които са изградени от елементарни частици, а антиматерията е обратното на материята, но тя съществува и поради тази причина в книгата ще се даде обяснение на тези въпроси, но в известен смисъл те ще бъдат коренно противоположни на отговорите, които дава науката......
Въпросите за Битието и творението винаги са представлявали интерес и са стояли на вниманието на науката дотолкова, доколкото тя е имала виждане по тях като не рядко теорията за Големия взрив се е издигала в култ и обратно до пълното му отричане. Каквото и да се говори за Големия взрив и Творението, винаги възниква въпросът, коя е първопричината за Битието и живота? Ето защо се обръщаме към Библията, защото тя определя като първопричина за Битието и човека именно Бог. От тук възникват безброй други въпроси по отношение на това, кой е Бог, какво представлява Той, има ли Го, няма ли Го, кой го видя, къде е Той, как твори, как създаде Битието и човека, как може да има разговор с Него и т.н....? Много и много въпроси, на които отговорът до сега винаги е опирал до задънена улица, защото няма ясно обяснение за самото понятие Бог или Висш разум! На база не пълното разбиране на понятието Бог различните митологии и вероизповедание обожествяват хора, за да има някакъв образ, с който да се приеме, че той е Бог и разум като Иисус, Шива, Зевс, Аполон и много други. Затова тази книга дава описания и определение за понятието Бог, казано възможно по най-опростен начин така, че всеки над средно ниво образован човек да разбере как  Бог, Висш разум, съществува и как Той твори и създава живота.

Като авторска книга тя е много лична, защото в нея се описват различни фрагменти с вътрешно личностни състояния, преживявания и събития от живота на автора, без които практически е невъзможно да се даде ясно обяснение как се стигна до този разговор и как Бог твори, защото разговорът се води между автора и Бог.

Науката в почти всички свои области работи с понятието ПРОЦЕС, а Духовните общности и Духовната литература боравят с понятията Бог, Дух, Душа, което е едно и също нещо, но казано по различни начини и по този начин се създава възможност за всякакви версии на теоретични постановки.

Къде е общото между процес и Бог? Това е важният въпрос, който за сега е без ясен отговор, но той ще се каже в тази книга!!!

Даването на верен отговор за процес и Бог ще даде разбиране за други въпроси, които на етапа минават в раздел хипотези, мистерии, чудеса и обърканост на хората по много направления за личностни, здравни, научни, исторически, верски, обществено политико икономически, военни и още десетки направления от живота.  

Точно тук помага разговорът с Бога, защото само Той може да каже къде е заложена истината и от къде да се тръгне за нея. Бог е Висшият Разум, Твореца и Създателя, Той е Глобалната мисъл и памет, Той е Абсолют. Абсолют означава всичко и на всякъде без ограничение в пространството. Не казвам времето, защото то е само линейна величина като часове, дни, месеци, години и т.н., както и метеорологично. Изпреварване или закъснение на времето никога не може да се получи като линейна величина за нещо, освен в мислите, защото по начало всяко едно събитие започва с дадено начало и на определено място с конкретно предназначение, та дори и за милионна част от секундата, както е, например, движението на светлината. Това, че в пространството има много събития, от които едно да изпреварва друго, то това вече е съвсем различен въпрос и в крайна сметка, за да се анализират, те трябва първо да се разглеждат самостоятелно и след това в някаква комбинация. В този смисъл не може да се говори за пространство и време като общи състояние или величини, защото в пространството всяко едно събитие започва в точно време „сега”, като събитието може да е отминало, да е в процес на ставане или тепърва да предстои. Самият процес може да е комбинация от различни събития и състояния също с начално време „сега”, минало и бъдеще. Когато става дума, че Бог е Абсолют, това означава, че Той е всичко и навсякъде. В пространството съществува само Бог и нищо друго. Поради тази причина Абсолют веднага е в противоречие с идеята за съществуване на нещо самостоятелно като отделна единица извън Бог, освен илюзорно за хората и личността. В този смисъл Бог ще е космоса, небето, звездите, слънцето, луната, земята, водата, природата с нейната флора и фауна и всичко, за което може да се сетим. Бог като понятие „Абсолют” се дава в новите Духовни учения, които са Божие слово, предадени по начин,  както са предадени Библията и Корана. В тях също става дума за разговор между Бог и човека. Изхождайки от думата Абсолют, то веднага излиза, че Бог е човека, защото, съгласно Библията, Бог създава Битието, но Той създава и човека, което означава, че Създателят е един същ и този Създател е Висшия разум или Абсолюта. Това означава, че в човека съществуват някои особености с общо наименование „ИЛЮЗИЯ”. Тоест, нещо нереалистично и измамно като състояние и съществуване. С казаното до тук остава висящ въпроса до къде човекът има самостоятелност от Бог с т.нар. „свободна воля” и дали изобщо има такова чудо „свободна воля”, или всичко е мит и илюзия за нея, след като Бог е Абсолют! Абсолют още означава, че нищо не е извън Висшия разум и всичко съществува чрез Него, което означава, че всичко е Висшият разум или Бог.  Чрез тази книга се обяснява, че човекът е Бог, но живеещ в илюзорна измама, че той е самостоятелна личност и живеещ със свободна воля отделен от Бог, което на практика е невъзможно въобще ........

Основната идея в настоящата книга „Разговорът с Бога продължава” е да се даде на читателя едно ново разбиране за обединение на Висшата сила като понятие, наречена с имена, както казах, Божий Дух, Единен Господ Бог, Висш Космически Разум, Глобална мисъл и памет, Абсолют, Аллах, Висш Аз, Творец, Създател, Его, Душа и т.н.. В Библията Бог е с имена на Йеова, „Аз съм оня, Който съм” и с други имена, а в Новия завет се обожествява Иисус и се казва, че той е Господ Бог, но в тях също се говори за Единния Бог като негов отец. В Библията се  казва още, че и Мойсей е Господ, но това става ясно с внимателен прочит на Стария завет. В  Корана като книга на мюсюлманското население и исляма се говори, че Единният Бог е Аллах. Така, че наименованията на Единния Бог е едно от объркващите неща за хората и често пъти това води до противоречие и противопоставяне на едно вероизповедание с друго или Духовните общности.

В съвременните Духовни учения се казва, че Бог е всичко и навсякъде, но до момента няма ясна научна представа как Единният Бог е всичко и навсякъде. В Раздел „Битие” от  Стария завет на Библията се говори, че Бог е създал света за седем дни. Този въпрос също не е за подценяване, защото тя категорично казва, че Бог е създал света. Знаем също, че Библията и Корана са Божие слово и това никой не може да го отрече, освен явни атеисти, които нямат и представа въобще за Бог и Божието слово, но няма и как да го разберат, ако сам Бог не реши това да стане. В Библията, глава „Битие” се казва с няколко точки, че Бог е създал човека и му е дал свобода да твори и да се размножава на земята. Обаче знаем пак от Библията, че човекът непрекъснато е бил направляван от Бог, дори се стига до там, че с потопа Бог унищожава изцяло човечеството и Той желае да има нов модел човек с главен представител Ной и неговото семейство. Така, че това противоречи изцяло на свободата, която Бог е дал на човека. Историята за потопа и Ной се обяснява както в Библията така и в Корана. Старият завет от Библията се признава и от исляма, тъй като в него са дадени от Бог много указания на Мойсей и тези указания днес са предпоставка  за част от обичаите, традициите и облеклата на мюсюлманите. В този смисъл Бог направлява човека и днес, колкото и Бог да е казал, че дава свобода на човека. Когато в Библията става дума за ангели, то е добре да се отбележи, че тези Божии „представители”, наречени „ангели или Архангели” често пъти се явяват в съня на библейските герои. Тоест,  библейските герои са сънували, докато Бог директно е говорил с хората. Тази разлика е добре да се запомни, защото от нея могат да се направят съществени изводи за същността на истината в Библията. Например, в Евангелията на Матея е записано така,  [1:20]  Но когато намисли това, ето, Ангел Господен му се яви насъне и каза: Иосифе....., .

Тоест, Йосиф сънува за Ангел Господен. Тези моменти са от изключителна важност и поради това обръщам внимание на тях, защото самото заглавие на книгата е „Разговорът с Бога продължава” и това е точно така, тъй като на практика книгата е вид продължение на други книги със заглавие „Разговорите с Бога” на американския автор Нийл Доналд Уолш като някои негови разглеждани въпроси в определен смисъл се допълват и доизясняват. ....... Когато става дума, че може да се разговаря с Бог, то това по безспорен начин е записано още в 3 точка на Битие със създаването на света. Например, глава първа [1:3]  „Рече Бог:....”. Реч става само чрез словото,  но също така и с мисълта, а мисълта може да е първична на словото. Ще дам още един пример от Библията. „[1:27]  И сътвори Бог човека по Свой образ, по Божий образ го сътвори; мъж и жена ги сътвори.

[1:28]  И благослови ги Бог, като им рече:....”

„Рече” означава „каза” и става дума за слово. Това е достатъчен пример, че още със създаването на човека Бог е разговарял с творението си. Сън и будно състояние на човека са две различни неща, въпреки, че и съня на човека го прави Бог. Пояснявам тези неща, защото те са допълнение относно цялото разбиране за човека и Бог.

В книгата се разглеждат въпросите, че човек е изцяло управляван от Бог, дори казвам, че човек е едно от проявленията на Бог, но живеещ в илюзорна измама така, че човекът да счита, че е отделен от Бог и че е самостоятелна личност със своя физика, начин на живот и свои психологични възможности. Този момент е важен за цялото изложение в книгата.

Бог е първопричина за тялото и разума на човека, на чувствата, усещания, емоции, мисли, памет, ум, съзнание, страх, срам и други психологически качества. В този смисъл е казано в Библията, че  Бог създаде човека по свой образ и подобие, защото всички тези неща се предават на човека от Бог. В книгите „Разговорът с Бога продължава”, тъй като не е само една книга, постепенно ще вкарат читателя в разбирането, че Бог е човека, който човек живее в една огромна илюзорна измама създадена от сам Бог, че човека е самостоятелна личност, че е отделен от Абсолюта и ще се разбере напълно, че човек е управляван и ръководен в цялата своя дейност от Бог. Тоест, Бог чрез проявлението си в човек поставя сам себе си в огромна илюзорна измама като приема всичко, което може да се случи на човек във вид на събитие, форма и психология. Тази илюзорна измама прикрива истината, че човек не е самостоятелна личност със свободна воля, който човек нито има собствен разум като личност, нито има ум, памет, а човешкия мозък не ражда нито една мисъл, както до сега счита науката и всеки един човек, че той може да мисли. Всички мисли, думи и действия Бог ги прави в човека като функции от Неговата цялостна дейност.

Знаем, че Библията освен, че е Божие слово тя е книга на истината. Това, че Бог дава всички състояния на човека като вид разум, мъдрост, болести, икономически състояния по съвсем ясен начин е казан в Библията. Друг е въпроса дали сам Бог дава възможност да се обърне внимание с прочита й точно на този въпрос, прикрит от идеята за Иисус в нея. В книгата „Разговорът с Бога продължава” аз извеждам другата идея, че Иисус е синоним на Единния Бог и фактически точно чрез Евангелията става ясно, че чрез Божието слово е създадена версията за библейската юдейско, еврейска, израелска история, която приключва с кръста и Иисус забит на него. Когато говорим за юдеи, следва да се знае, че това понятие идва и става дума от земите, в които се разиграва измамната и лъжовна история, а това са земите на днешна Палестина и Израел като част от земята на Палестина.

Предполага се, че в Библията има КОДОВЕ, но никой до момента не е открил, какво представляват кодовете на Библията. В книгата ще стане дума по въпросите за кодовете на Библията и кодовете на другите съвременни учения, но не всичко, защото ще има друга книга специално за Главния код на Библията, който я определя като измамна книга.

Приемам, че с прочитане на тези първи страници от въведението е възможно в някои хора да възникне възмущение от рода, например, как е възможно човек да не е самостоятелна личност и да е зависим от Бог? Прочитайки и затваряйки последната й страница считам, че мнението на читателя ще се промени като мироглед, защото нещата се разглеждат от много гледни точки, а не праволинейно само от това, че човек има свободна воля, разум, мисли, съзнание или, че Иисус или Бог е само любов.

Всяка една личностна мисъл, дума, действие, усещане, емоция Духовна общност, общество, държава, световен ред се създава и поддържа от Бог чрез различни състояния на човека и хората като общество.

Книгата е написана по действителни събития и факти с прякото участие на автора в тях, а останалите герои са личности с действителни имена също участващи в различни събития, за да стане ясно, че нещата не са измислица, а са част от реалния живот. Книгата още е написана изцяло под въздействието на Висшия разум с ясното мое разбиране, че пишем книга точно за разкриване на истината за Бог и за човека.

Тази е първа книга от поредица книги, които са написани за даване на яснота на хората по взаимовръзката „Бог, човек, Битие”.

След средата на книгата съдържанието е изцяло е във форма на диалог между мен като автор и пряко действащо лице във факти и събития от една страна и Бог като Творец с творчески идеи и Създател на всички реални и потенциални факти, събития, случки с мое участие и участието на други хора, с които Той ни е събирал по един или друг повод в реалния живот. Диалогът с Бог в книгата практически се води в мен като тяло изцяло по мисловен път. Той все едно става между двама човека седнали на маса със сладка приказка за изясняване на техни въпроси, затова от тук нататък може някъде да казвам ние, тоест, отнасящо се мен и Бог.

Същественото е, че в процес на водене на разговора ще се разбере, че той изцяло се води само от Бог и аз като ум все едно не съществувам, а моето тяло като човек и личност е обвивката, в която съществува Бог като Негово разширение и присъствие с Висш Аз и в тялото ми се води този не лек диалог, а ръцете ми като част от тялото пишат на компютъра това, което Бог желае, без аз като личност да мога да влияя на нито една дума, независимо как тя е записана и какъв смисъл изразява. Казвам не лек разговор, защото често пъти диалогът ще е не само приятелски разговор между „две личности” поставени в кавички и образно казано в едно тяло, но на места ще бъде конфликтен, поради това, че той трябва да даде разбиране на хората каква е тази чудна магия наречена с общо понятие Бог, на който всеки се моли за добър личен живот, здраве, благополучие, сдобиване с деца, за всякакво лично и семейно щастие, за живот без войни и различни други насилствени неща, а на практика Бог прави всичко това, което се случва на хората и Той води живота им към едно или друго събитие и състояние. Въобще не става дума да описвам целият си живот ден по ден, а става дума за това да се даде на читателя една основна база данни от факти и събития за получаване на яснота как се стига до разговора с Бог, къде е Той, какво представлява и как Той указва влияния върху нашия живот като хора и личност от раждането ни до смъртта и преди раждането като зачатие и какво става със съзнанието след смъртта. По тези въпроси, особено за срещи с „представители” на Бог, например, „Архангел Михаил” и за съзнанието след смъртта,   досега от много хора са правени безброй опити да се описват, но книгата ще даде един друг поглед на нещата  като цяло и дали въобще съзнанието може да се усъвършенства с така нареченото САМОУСЪВЪРШЕНСТВАНЕ, според пирамидата на психолога Ейбрахам Маслоу и както се говори в Духовната литература да се прероди.

Съзнанието в съвременните Духовни учения се отъждествява с Душата като се казва, че аура и Душа е едно и също нещо. Аурата или Душата, според тях, се състои от няколко фини енергийни тела, които са около физическото тяло и са носители на:

- Астрално тяло – носител на чувства и емоции;

- Ментално тяло – носител на мислите;

- Духовно тяло – носител на паметта;

- Каузално тяло – това е тялото на Бог някъде далеч в космоса.

Всички тези тела не се определят с ясна граница между тях освен с физическото тяло и по този начин се счита, че при смърт те се отделят от физическото тяло като Душата или съзнанието продължават своето съществуване някъде в космоса, а Духът се сливат с така наречените „монади” като други по-малки части на Бог и става една каша, която каша също е в противоречие на това, че Бог е Абсолют.   

Що се касае за Духът, то нещата тук също се размиват и се казва, че в сърцето на човек има само Божия частица, а цялото физическо тяло е все едно тяло на нищо с някакво заковане за земята и съществува единствено само като носител на Аурата и едва ли не да е носител само на болести. На практика изглежда да е така, но нещата са съвсем други и тази теория подлежи на голяма ревизия, защото в един момент ще се окаже, че тялото може да е безсмъртно. Не рядко в Духовната литература се казва, че Душата влиза в човек при физическото му раждане, а Духът при зачатието. Изобщо въпросът е изцяло изкривен от основната постановка, че всичко е Бог и че Бог е Абсолют. Тезата, че душата е частица от Бог остава напълно безсмислена, което означава, че Бог сам си играе на всякакви теоретични постановки, които са за занимание на сам себе си като човек.

Темата за прераждането на съзнанието или душата е вълнувала и вълнува безброй хора по света. Тя е описвана в стотици книги и са казвани различни версии, но до този момент всичко е описвано със съответно дадени Духовно учения чрез други и различни хора, например, книгата „Пътят на душите”с автор Майкъл Нютон, а също така чрез хипнози и така наречената „регресия”. Тези въпроси са описвани и на база чужди разкази чрез изпадане в клинична смърт или в кома и възстановяване на спомени под въздействието на регресия с хипноза и други подобни методи за възбуждане на изгубени памет със спомени, които биха представлявали някакъв научен интерес от медицинска и психологическа гледна точка до въпросите на Ядрената механика и космологията като спектърът на цялата наука е много широк и е пълна измама. Чрез книгата „Разговорът с Бога продължава” ще се даде обяснение по въпросите за вярата и за така често повтаряната Божествена любов, омраза, разкъсване на всички приятелски и семейни връзки до човешкия провал в пълния смисъл на думата. Ще се даде обяснение, че всичко е възможно, тъй като от нас нищо не зависи и Бог дава вектора за направление на живота както на хората така и за всичко останало. 

 В живота няма нищо случайно и това, което се преписва на случайности или, че определени събития са предварително планирани, организирани и изпълнени от човека е чиста илюзорна измама. Идеята, която днес се шири в медийното пространство, че на човек му е провървяло за бизнес или за нещо друго в живота, защото е попаднал в точното време на точното място при подходящите хора е лъжовна и измамна идея, която няма нищо общо с действителността на живота. Още по-измамна и илюзорна е идеята, че силата на мисълта на човека е способна да привлича събития и факти, за които също има не една и две книги, но това ще стане ясно пак в тази книга, защото самия Бог е причина за всяко състояние, а не мисълта на човека.

Аз нямам представа колко хора разбират от къде произлиза идеята за Дарвиновата теория, че животът на земята е тръгнал от морето с еволюция на видовете и със стигане до другата негова идея и теория, че човек произлиза от маймуната, но Чарлз Дарвин черпи идея, която е заложена като първоизточник в глава „Битие” на Библията и за мен няма никакво съмнение, че Дарвин взаимства теорията си точно от Библията. Днес, обаче, Дарвиновата теория почти масово се отрича, дори това го направи един всепризнат световен учен и очен хирург, който в света на медицината пръв присажда човешко око и то в интервю водено от Кеворк Кеворкян в предаването „Всяка неделя” по БНТ, Канал 1, а това е руския професор и лекар Ернс Мулдашев. Безспорно проф. Мулдашев е авторитет не само в медицината, но и в областта на Духовните учения, защото Той направи много негови твърдения в специални книги написани благодарение на научни експедиции в Хималай под егидата на ЮНЕСКО с така наречения „генофонд на човечеството”.

В книгата „Разговорът с Бога продължава”, прокарвам постановката, че генофонд на човечеството не съществува въобще, защото на практика не е нужен на никой, а още по-малко на човечеството, защото сам Бог е генофонд! Да, това са интересните моменти, на които ще дадем аргументиран отговор в тази и другите книги. Идеята за Иисус идва точно от Божието слово. Обаче, масово се разпространява становището, че Библията е написана от над четиридесет човека, поради това, че в нея няма писан автор с име. Този факт дава предпоставка за хиляди други мнения, митове и легенди относно произхода на самата Библия, които сам Бог ги създава. Знаем, че изучаването и проучването на Библията е било основна задача също на безброй хора по света в областта на науката, християнството и много други люде, които не попадат в тези две категории, защото никой не знае колко хора самостоятелно са изучавали тези въпроси. Винаги е имало различно мнение за съществуването на Иисус като реален библейски герой, а неговата идеологизирана верска същност постоянно е представлявала интерес на масите хора дали той е бил роден от непорочно зачатие и дали той е бил толкова светец, че днес да е вид модна икона по всякакви снимки разпространявани в Интернет.

Писателят Дан Браун с книгата „Шифърът на Леонардо” разклати света на любопитството с образа на Иисус и идеята, че той е бил женен за Мария Магдалена чрез описване на една чисто криминална съвременна история, с която се дава предпоставка за прокарване на идеята, че Иисус не е бил толкова светец, колкото го митологизират  християнските църкви, католическа, православни, десетките секти и Духовни общности, в това число и Бялото братство в България основано от г-н Петър Дънов, че Иисус като обожествен в Библията герои и днешен Духовен идол е само любов.

Аз отново ще си позволя в това въведение да цитирам два-три текста от Библията, за да се види, че точно образът на Иисус в Библията е описан като образ на „САТАНА” с цялата му коварност за живота на хората и това не е шега, защото сам Единния Бог прокарва в Библията цитираните по-долу слова и те не са извадени от контекста, както обичат някои да твърдят, особено преподаватели по вероучение в учебните заведения и църквата. За контекста аз имам съвсем друго становище и то е, че Библията въобще не се познава като четиво, та дори и от папата в Рим. Всяка дума от нея означава точно това, което е написано и не може да се говори за никакъв контекст. И така най-напред ще цитирам Евангелието на Лука, глава втора:

” [2:27]  И дойде по вдъхновение в храма. И когато родителите донесоха Младенеца Иисуса, за да извършат на Него обичая по Закона,

[2:28]  той Го прегърна, благослови Бога и рече:

[2:29]  сега отпускаш Твоя раб, Владико, според думата Си, смиром;

[2:30]  защото очите ми видяха Твоето спасение,

[2:31]  що си приготвил пред лицето на всички народи, -

[2:32]  светлина за просвета на езичниците, и слава на Твоя народ Израиля.

[2:33]  А Иосиф и майка Му се чудеха на казаното за Него.

[2:34]  И благослови ги Симеон и рече на Мария, майка Му: ето, Тоя лежи за падане и ставане на мнозина в Израиля и за предмет на противоречия, -

Обърнете внимание на подчертаното, особено на точка 31 и точка 34 защото става дума точно за „новородения” Иисус.

Друг цитат:

Синодална Библия

ВТОРО ПОСЛАНИЕ НА СВЕТИ АПОСТОЛ ПАВЛА ДО ТИМОТЕЯ

[3:16] Всичкото Писание е боговдъхновено и полезно за поука, изобличаване, изправяне и назидаване в правдата,

---- Този текст показва, че Библията е Божие слово и точно това Божие слово твърди тези неща.

[4:1] И тъй, заклевам те пред Бога и Господа нашего Иисуса Христа, Който ще съди живи и мъртви, кога се яви Той и настъпи царството Му:

/----- Царството Божие е всеки ден и Бог съди де що хора има по земята както Той е решил, а Господа нашего Иисуса Христа е вмъкнато като допълнение./

Казано е следното в Евангелието на Матея като слова за „любовта” в кавички на Иисус: 

[10:34] Не мислете, че дойдох да донеса мир на земята; не мир дойдох да донеса, а меч; 
[10:35] защото дойдох да разлъча човек от баща му, и дъщеря от майка й, и снаха от свекърва й. 

[10:36] И врагове на човека са неговите домашни.

Тук специално трябва да се обърне внимание на израза „човек от баща му”, защото е общо понятието човек, което дава предпоставка за особено разбиране за човека и Бога.

Евангелията от Библията прокарват постановка за някаква връзка на Иисус с жена, които няма да цитирам, но истината е такава, че Библията прокарва вид „сатанински” образ на Иисус, който Иисус не е нищо повече, както казах, от СИНОНИМ на ЕДИННИЯ БОГ. Тоест, сам Бог казва за себе си, че носи меч, а не мир и по този начин Той е сатаната.

В книгата „Анна, бабата на Иисус” версията за връзка на Иисус с Мария Магдалена е описана в цяла глава и че е имало сватба от няколко дни в „обществото на Иисус”, наречено „есеите” с вино и всички други сватбени гощавки. Дори в една от главите на книгата се казва, че Иисус в Индия се е учил на секс точно с дъщерята на известен друг синоним на Бог, т.нар. „Бабаджи”. За да се проследят тези неща са нужни доста различни и обширни познания, които без Бог не са възможни да станат. Затова така задълбочено правя това въведение, за да може човек да придобие първоначална представа за общите истини, илюзии и заблуди и ако е нужно да се прочетат други книги, които цитирам, за да се сравни с това, което аз пиша.

Така, че в тази и другите книги ще давам подробни обяснения на тези истини и заблуди. Все още има много неща, които минават като легенда, мит или хипотеза.

В Библията има КОДОВЕ, които кодове показват, че тя е книга на измамата, прокарана като Божие слово, която измама без прякото участие на Бог за нейно обяснение никога не може да стане ясно. Това е ценното на книгата „Разговорът с Бога продължава”, колкото и елементарно да изглежда, че е написана. 

До сега единна истина с едно и също мнение по какъвто и да е въпрос между различните хора почти няма и трудно би могло да има нито за възникването на света и големия взрив, нито за макро космоса, нито за микро частиците, нито за демокрацията, нито за НАТО, нито за парите като инструмент на икономиката, нито за Божията любов, нито за секса, нито за каквото и да било, а още по-малко да има единно становище за Бог, поради простата причина, че Бог така иска да бъде и Той дава всички различни идеи и различно тълкуване на писанията. Бог така е завъртял и устроил нещата в Библията и в другите Духовни учения, че сам Той да носи много имена и да е причина за непрекъснато противоречие на хората от света. Една от причините за многото войни и за днешния тероризъм чрез ислямисти е прокарване на идеята за Божия защита чрез различни фанатици от всякакви вероизповедания, които Бог ги създава. Фанатик не е нищо друго, освен това, че Бог иска така да бъде даден човек по съответна кауза, например идеята за „джихат”.

В Корана е записан т.нар. „джихат”, който се тълкува като идея едва ли не за защита на Бог, но самите мюсюлмански общности вече виждат, че тази дума днес носи хиляди проблеми за света с масови самоубийствени действия и много други жертви в половината мюсюлмански свят, като тези хора вече сами търсят начин да дадат друго звучене на думата „джихат”. Тя, обаче, няма ясно тълкувание в Корана. Поради тази причина и този повод се проведе конференция на мюсюлманите по така наболелия днес въпрос за съществуването на „Ислямска държава”.

В Корана, обаче има записана една точка, за която днес се мълчи, но никой не може да я отрече или да я премахне, защото Коранът като книга не е с едно копие, а той е разпространявана книга както Библията. Тази точка е била и е като основа за всички ислямски сътресения по света с всякакви актове, дори и действията на членовете на Ислямска държава, защото в тази свещена книга, наречена „Коран” е записан следния текст, а Корана се изучава така, както никоя друга Божествена книга от целия ислямски свят. Всичко, обаче, Бог го прави и внушава на хората с мислите, които им дава и по този начин се явяват и ислямските фанатици.

Продължава на адрес http://minchomin.blog.bg/lichni-dnevnici/2015/06/11/vyvedenie-ot-knigata-quot-razgovoryt-s-boga-prodyljava-quot-.1368030

Основната част на книгата не е публикувана, а тя все още не е издадена.
Забележка: