Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Блогрол
1. OTKROVENIYA - МАСЛОВ ЛЕОНИД ИВАНОВИЧ
2. ДИКТОВКИТЕ НА ПОСЛАНИКА НА ВЕЛИКОТО БЯЛО БРАТСТВО ТАТЯНА МИКУШИНА
3. SPIRALATA. NET - Най-големия сайт в България за виртуална духовна литература!
4. СВЕТОВНА ФИНАНСОВО-ИКОНОМИЧЕСКА КРИЗА! ПРОТОКОЛИ НА СИОНСКИТЕ МЪДРЕЦИ - ВИСША ШКОЛА ЗА СВЕТОВНИ УПРАВЛЕНСКИ АБСУРДИ!
5. СВЕТОВНА ФИНАНСОВО-ИКОНОМИЧЕСКА КРИЗА! КАК СИСТЕМАТА ПРАВИ БОГАТИТЕ ПО-БОГАТИ, А БЕДНИТЕ ВСЕ БЕДНИ?
6. ПРЕЗИДЕНТСКИ ИЗБОРИ 2011 ГОДИНА! - БЛОГ ЗА ПОДДРЪЖКА НА "ДВИЖЕНИЕ ЗА ДЪРЖАВНОСТ И ДУХОВНО ВЪЗРАЖДАНЕ НА РУСИЯ" - /ОТ БЪЛГАРИЯ/!
7. ПРЕЗИДЕНТСКИ И МЕСТНИ ИЗБОРИ 2011 - ЗАЩО НЯМА ДА ГЛАСУВАМ?
8. СВЕТОВНА ФИНАНСОВО-ИКОНОМИЧЕСКА КРИЗА ИЛИ "ВЪЛЧИ" КАПАН С БАНКОВИТЕ ЗАЕМИ! ВЪЗДЪРЖАЙТЕ СЕ ОТ ВСЯКАКВО ВЗЕМАНЕ НА ЗАЕМИ!
9. СВЕТОВНА ФИНАНСОВО-ИКОНОМИЧЕСКА КРИЗА - СРИВ НА КАПИТАЛА ИЛИ СИГНАЛ ЗА ГРАНДИОЗНИ ПРОМЕНИ!
10. ОБРАЗОВАНИЕТО, КОЕТО ДАВАТЕ НА ВАШИТЕ ДЕЦА!
11. ЦЕРН - ГОЛЕМИЯТ АДРОНЕН КОЛАЙДЕР, ГРАНДИОЗНА БЕЗСМИСЛИЦА НА СВЕТОВНАТА НАУКА ЗА 4.5 МЛРД. ШВЕЙЦАРСКИ ФРАНКА! - І част
12. /ДИКТОВКАТА Е ДОБРЕ ДА СЕ НАУЧИ НА ИЗУСТ/ Еволюцията е постоянно усъвършенстване - Маслов - 28.02.2008
13. Човечеството – Вселенски експеримент - Маслов 16.08.2008
14. НЯМА СЛУЧАЙНОСТИ - Маслов 31.07.2005
15. - За невярващите - Маслов 27.02.2007
16. СВЕТОВНИТЕ КАТАСТРОФИ И ТЕХНИТЕ ПРИЧИНИ
17. Невъзможно е да се спасите без да възприемате Думите на Създателя - 20.03.2007
18. ИЗТРЕЗНЯВАНЕ - Маслов - 29.05.2007
19. ПРОЗРЕНИЕ - Маслов 09.06.2007
20. ПЪТЯТ КЪМ СВОБОДАТА... - Маслов 17.10.2007
21. ОСНОВАТА НА РЕЛИГИЯТА НА ВИСШИЯ РАЗУМ - Маслов - 27. 10. 2004 г.
22. Още веднъж за основите на Божествената регулярност - Маслов 02.06.2011
23. Тайната на Колективното съзнание - Маслов 04.10.2010
24. Одобрява ли Аллах джихад? ( Отговор на Исус чрез Ким Майкълс)
25. ВЕЛИКО БЯЛО БРАТСТВО
Постинг
20.02.2010 17:42 - Ролята на музикалното образование в развитието на индивидуалността
Автор: minchomin Категория: Музика   
Прочетен: 1776 Коментари: 0 Гласове:
1

Последна промяна: 20.02.2010 17:49


    Същността на човека може да бъде представена в три аспекта:биологичен – индивид, социален – личност, духовен – индивидуалност. Музиката въздейства върху всичките аспекти на човека и го съпътства през целия му живот, от люлчината песен до траурния марш. Музикално-слуховата дейност на човека е детайлно изследвана в родната и чуждестранна литература. По свое време Аристоксен разграничавал акустичното възприемане от възприятието на истинската музика; мисленето за музиката от мисленето чрез самата музика, дал е представата за естетическо възприемане на музиката. Днес се диференцират две понятия: възприемане на музиката и музикално възприятие. Първото съответства на психологическото изследване на проблема, а второто - на музикологията и е насочено към постиженията на музиката като изкуство. Анализът на различните подходи към проблема за музикалното възприeмане позволява да бъдат отделени няколко обобщени нива (етапа) на музикалното възприемане: физиологично, психологично, теоретично и естетично. Физиологичното ниво в по-голямата си част съответства на биологичния аспект на човека; теоретичното - на чисто професионалния аспект; психологичното - на социалния аспект и естетичното ниво съответства на духовния аспект. Физиологичното и психологичното нива (етапи) са достатъчно разработени в литературата. Макар че фразите “Музиката възпитава духовно”, “Музиката е част от духовната култура”, “Прекрасното събужда доброто” и т.н., звучат като аксиоми, но не дават отговор на въпросите: къде, как, кога и коя музика, какви ценности възпитава. Дълго време в историята на музикалното образование и възпитание господстваше и продължава и в наше време да се разпространява функционалния подход при възприемането на музиката. Неговият смисъл е в това, че слушателят е ориентиран към субективното възприемане на музиката. Теоретичният анализ и собствената ни професионална дейност показват, че не само любителите, но и преподавателите по музика се впускат в разговори “около музиката” налагайки собствените си интерпретации, понякога доста отдалечени от замисъла на композитора. Такъв подход е близък до психологичното ниво на възприемане на музиката. Всеки изпълнител и слушател може да интерпретира едно произведение на изкуството в зависимост от нивото на собственото си съзнание, опирайки се на своя личен опит, на собствените си интереси. Дебюси давал като пример това, че едно момиче може да свири Моцарт и да си мисли, че свири Моцарт, но то да свири самото себе си. Общуването с Висшата Музика на психологично ниво не дава възможност на човека да излезе извън пределите на своето малко “аз”. Ето някои мисли, след прослушване на произведения от Фр.Шопен: “Тази музика ми подейства успокояващо. В съзнанието ми изникнаха картини на затихваща природа, на есенна гора. Под звуците на тази музика може да се почива”(Н.К.). “Музиката предизвика в мен чувството на щастие, спомени за село”(И.К.) Психологичното ниво на музикалното възприемане може да бъде отнесено към социалния аспект на човека, т.е. към личността. Създаването, формирането на личността е социализация на индивида (родова, обществена същност). Личността се формира по пътя на интериоризацията – чрез присвояване на продуктите на обществения опит и култура в процеса на обучение и възпитание. Това е въвлеченост на индивида в системата на обществените отношение, а индивидуалността представлява обособеност, отделеност от обществото, уникалност на човека. “Целта на съществуването на поредната личност (дошла) на планетата, е да събере нужния опит на превъплъщаващата се индивидуалност на човека, на Безсмъртната Триада, за да я обогати с нови опитности и да й даде възможност за по-пълно проявление на тези висши планове на съществуване, където се намира Триадата...”. По този начин психологичното ниво на възприемане на музиката е само етап в развитието на музикалното възприемане и в развитието на личността. В края на ХХ век естествените науки излязоха извън рамките на грубия материален свят. Откритията в различни области на науката не можеха да не окажат влияние върху изследванията на проблема за музикалното възприемане. Музикологията на В.В.Медушевски, художественото възпитание на Б.М.Неменски, феноменологията на музиката на Р.А.Телчарова, музикалната психология на Г.С.Тарасов и други, плътно се приближиха до разработването на най-висшето ниво на възприемане на музиката, а именно – естетическото (духовното) възприемане. За определяне на най-висшето ниво на възприемане музиката В.В.Медушевски предложи термина “адекватно възприятие на музиката”. Този термин не само че се укрепи здраво в музикологията, но стана и обект на изследване в музикалната психология и музикалната педагогика. Адекватното възприятие на музиката представлява “идеал, еталон на съвършеното възприемане на дадено произведение, което се основава върху опита на цялата художествена култура...”. Адекватното възприятие на музиката - това е винаги рефлексия, “творчески процес, процес на потапяне, задълбочаване, разтваряне, овладяване на себе си, на другия човек, на предмета, до пълното му сливане с него. Подемът по духовната вертикала е възможен благодарение на потапянето в себе си”. Адекватното възприятие на музиката изисква признаване опита на “другия”. Р.А.Телчарова подчертава, че само осъзнавайки света на “другия”, човек придобива способността да изгради своя музикален свят. “Другият аз”, с който предстои да имаме отношения, в същото време се явява и отношение със самия себе си. Човекът е способен да овладее света на изкуството само чрез общуване, в диалогичност с него. Да си в света на музиката, значи да започнеш диалог с “аз”-а на композитора, на изпълнителя и в “най-широк смисъл на думата – с цялото Човечество”. Адекватното възприятие е възможно само в процеса на единение с музиката. Чрез състрадание, съпреживяване, съчувствие, съвместна радост, сътворчество, човек всеки път получава нов опит, отива на едно стъпало по-нагоре “по духовната вертикала”. “Вече се използва лечение с музика, но следствията не винаги са осезаеми. Причината е в това, че не е прието да се развива възприятието на музиката. Трябва от ранни години да се приучва към усвояване красотата на звука. Музикалността се нуждае от образование. Наистина, във всеки човек е заложена склонността му към звука, но без възпитание тя спи. Човек трябва да слуша прекрасна музика и пеене. Понякога една хармония завинаги ще събуди чувството за прекрасното. Но когато в семейството са забравени най-добрите панацеи, невежеството е голямо. Особенно когато светът се тресе от омраза, е необходимо да се побърза с отварянето на ушите на младото поколение. Без осъзнаване значението на музиката е невъзможно да се разбере и значението на Природата. И, разбира се, не може да се мисли за музика на сферите - за духа на невежата ще бъде достъпен само шумът. Песента на водопада, или на реката, или на океана ще се възприема само като рев. Вятърът не ще донесе мелодия и в горите няма да зазвъни тържествен химн. Най-добрите хармонии пропадат за ухото на този, който НЕ Е ОТВОРЕН. Може ли един народ да постигне своя възход без песен? Може ли без песни да съществува Братството? Н.К.Рьорих пише, че само ОСЪЗНАВАНЕТО на Красотата е спасение. Адекватното възприятие е невъзможно да се постигне чрез обучение. “Понятието “Адекватно възприятие” е в най-висша степен съотнасяне на абстрактното с огромно множество конкретни актове на реалното възприемане. За да може реалното възприемане да се нарече адекватно, слушателят трябва въз основа на владеене на музикалния език, на жанрово-стилистичните представи, на системата от художествени ценности и с помощта на своето художествено мислене, да разбере произведението и да намери в него дълбокия личностен смисъл. Но какво именно ще привлече слушателя в произведението – това зависи от вечно сменящата се система от потребности на личността”. Човек може да се научи да слуша музика като развива музикалното възприятие чрез актовете на реалното възприемане. За да може реалното възприемане да се нарече адекватно, слушателят трябва да владее музикалния език. Та нали ние се учим да четем, да пишем, да смятаме. Задължително трябва да разширяваме своето съзнание чрез развитие на системата от потребности, мотиви, интереси. Почти половината от всичката музика е свързана със словото: операта, оперетата, романсите, ораториите и т.н. Словото оказва съществена подкрепа при постигане на художествената същност на произведението. В инструменталната музика има програмни произведения и “чисто музикални”. Но П.И.Чайковски смяташе, че във всяко сериозно музикално съчинение има скрита програма. Ако това липсва, произведението се превръща в “празна игра на акорди, ритми и модулации”. Когато звучи музика, това означава, че композиторът разказва за своите мисли, чувства, за своя живот. Или за още нещо. Адекватното възприятие – това е диалог. А в живота умеем ли да слушаме събеседника си? Като начало е необходимо да се установи тишина. Не само външна, но и вътрешна. Собствените мисли и емоции са шум, който ни пречи да разберем събеседника. В слуховото възприемане съществуват два аспекта: пасивен и активен. Пасивният аспект е достъпния за слуха звуков диапазон, който постъпва в мозъка като сигнал. Активният – това е чуването на обертоновете, водещи до изменения в гласовия апарат и гласовия диапазон. Пасивният аспект - това е слушането, дадено ни от природата. Активният аспект – това е чуването, умението да се разбере смисъла на казаното. За да се научим на активно възприемане е необходима тишина. За съжаление днес много хора се страхуват от тишината. Защото тя им навява ужас. А нали има тишина кристална, прозрачна, вълшебна. Наистина, става все по-трудно да я намерим . Но само в тишината ние се научаваме да различаваме и външните звуци.   О, Господи, каква тишина! Потъват в нея нашите сънища и догадки и намират истината на дъното ето на тази безкрайна тишина! З.Миркина   Настройвайки слуха си към звуците на окръжаващия ни свят и към вътрешния акорд на своя организъм, ние изцяло променяме системата на своето чувствено възприемане. В процеса на активно възприемане нашия слухов апарат се превръща в орган на познанието. В Индия се смята, че активното слушане е средство за разширяване на съзнанието. Откъс от съчинение на ученици: “На мен ми харесва да седя в тишина, тъй като тогава започвам да мисля за живота, за себе си. Но понякога тишината не ми харесва, тъй като се вслушвам в нея и ми става страшно. Обичам да слушам музика в тишина... Аз искам светът да стане така приятен, както са тихата музика или тишината” (Оля М. 6 клас). “Ако се вслушаш в тишината, може да ти се стори, че тя е като музика” (Катя М. 6 клас). След слушането на “Фуга за орган” от Бах. “....събужда в мен спомени. Човек трябва да слуша тази музика сам, да помисли за живота и да направи някакви изводи” (Сергей Г. 8 клас). “...Вдъхновение. Музика за това, че трябва да вярваш в Бога, да правиш света по-добър. Чувство за увереност, че всичко ще бъде добре. Чувство за твърдост. Тази музика сякаш възнася духа ми във висините” (Анна З. 8 клас). “Тази музика зове към стремеж да живееш” (Олеся Р. 8 клас).   Н.А.Желещикова                           Кандидат на пед.науки, педагог,  психолог, музикант     Литература 1.   Бандура Н. О программности в произведениях  А.Н.Скрябина. // Новая эпоха.№ 2/25. Латвия. – 2000. – С.65 – 74. 2.   Голдмен Д. Целительные звуки: - М.: Издательский дом «София», 2003. – 224с. 3.   Грани Агни Йоги. 1961. Записи Бориса Николаевича Абрамова. – Новосибирск: Издательство «ППК «Полиграфист». Предприятие «Алгим», 1994. – 400 с. 4.   Желещикова Н.А. Воспитание музыкально-педагогической культуры студентов педколледжа как фактор их профессиональной подготовки. /Диссертация на соискание учёной степени кандидата педагогических наук. – Магнитогорск. – 1999.  5.   Зинченко В.П. Мир образования и/или образование мира.// Мир образования. – 1996.-№ 4. С.10-15. 6.   Кантонистова Ирина. Волшебная сила молчания. //Орифламма – 1(23)2005г. С.31-34. 7.   Медушевский В.В. О содержании понятия «адекватное восприятие».// Восприятие музыки: сб. статей. – М.: Музыка.- 1980.- С.141-155. 8.   Тарасов Г.С. О двух подходах к развитию восприятия музыки. //Психологический журнал. Т 15 №6.- 1994.- С.130-132. 9.   Тельчарова Р.А. Введение в феноменологию музыки. – Москва.: Институт философии АН СССР, – 1991. – 214с. 10. Учение Живой Этики: В трёх томах. Т. 3. – СПб.: отд-ние изд-ва «Просвещение», 1993. – 814с. Братство. №292. С.743.     
Редактор на изданието Татяна Мартинеко mtv757@yandex.ru Мир, Светлина и Любов!  


Тагове:   образование,


Гласувай:
1
0



Няма коментари
Търсене

За този блог
Автор: minchomin
Категория: Лични дневници
Прочетен: 2901504
Постинги: 1741
Коментари: 1164
Гласове: 3632
Спечели и ти от своя блог!
Календар
«  Юли, 2018  
ПВСЧПСН
1
2345678
9101112131415
16171819202122
23242526272829
3031