Живкопис

На живота - под купола,под шапитото

Вълшебник ме кани на златно ревю!

О, колко е хубаво,…даже страхотно-

с маестрото Живко -– на арт-рандеву!

Фиеста!Фиеста!Ракети!Пайети!

Мираж-вернисаж!О, какво пиршество!

Земята е тясна!Звезди и планети

лудуват, пируват на туй тържество!

Фиеста копняла Картинната зала -

Живкопис  да я стопли в тез строги стени.

Дъхът си тя спира насред Карнавала:

Как Четир сезона тоз Магесник върти?

Пролет е, пролет!С Палитра стоцветна-

с великденски , сякаш, бои за яйца

поляните с Китеник Живко наметнал-

с наметка от дъхави , живи цветя.

Лято е знойно.Пладнуват жетвари

сред изкласили  в  позлата жита.

Децата издигат над покриви стари

бъдните дръзки Мечти- Хвърчила.

Есен е песенна. Време-за риба.

Приятелят  Барба с подарък дойде.

Направо от мрежите носи сафрида.

Ухае картината с дъх на море.

Зимен декор.През стъкла заснежени

Дъх трескав е стоплил кристалния пласт.

По белия двор- Летаргични видения

косите си сребърни кичат със мраз.

Звездите се гонят из ателието,

танцуват на Фаро-пазача  в съня

и като нимфи го любят в морето,

а Фарът забравен сам среща деня.

На пристана чака Големият кораб.

В гирлянда превърнат е целият кей.

Сияй Свето-музика.Кани просторът:

-Маестро, ела с нас на Рейд!

Живкопис-туй е рейдът ти-в Калейдоскопа-

-Фиестата земна-в неземни очи.

С поредния Рейд ти отвлече Европа,

 с тез багри омайни я пак похити.

Фиеста,фиеста!Да бъде фиеста!

На грижите –делникът  вън остави!

В Хиляда вълшебни Фиести да шестваш,

Маестро-любимец на всички звезди !