СЪЩЕСТВУВА КОЛЕКТИВНА КРИЗА НА МИСЛЕНЕТО! 
 ЗНАЯ, ЧЕ ТОВА, КОЕТО КАЗВАМ Е ТРУДНО ЗА РАЗБИРАНЕ НЕ САМО ОТ ОБИКНОВЕНИЯ ЧОВЕК, НО И ЗА СПЕЦИАЛИСТА. ЗАТОВА ЩЕ НАПРАВЯ ОПИТ, ДОКОЛКОТО МОЖЕ ДА ОПРОСТЯ ЦЯЛОТО МИ ИЗЛОЖЕНИЕ ТАКА, ЧЕ ДА СЕ РАЗБЕРЕ ОТ ВСЕКИ. НЕ ТВЪРДЯ, ЧЕ ЩЕ СЪМ ИЗЧЕРПАТЕЛЕН, ЗАЩОТО ТОВА Е НЕВЪЗМОЖНО, НО ЦЕЛТА МИ Е ДА СЕ РАЗБЕРЕ ОБЩАТА ФИНАНСОВА И СОЦИАЛНО-ИКОНОМИЧЕСКА ОБСТАНОВКА, В КОЯТО СЕ НАМИРА ЧОВЕЧЕСТВОТО.

ЗА ДА ИМА  КРИЗА ИЛИ ПРОБЛЕМ В ДАДЕНА СИСТЕМА ОЗНАЧАВА, ЧЕ:
         
- В ЕДИН ИЛИ ПОВЕЧЕ ОТ МЕХАНИЗМИТЕ НА СИСТЕМАТА ИМА НАРУШЕНИЕ ОТ ПЪРВОНАЧАЛНОТО СЪСТОЯНИЕ;
- ЦЯЛАТА СИСТЕМАТА НЕ ОТГОВАРЯ НА УСЛОВИЯТА, В КОИТО СЕ НАМИРА И РАБОТИ;

СЛЕДВА ДА СЕ УСТАНОВИ КАКЪВ Е ПРОБЛЕМЪТ?
КРИЗАТА ЗАПОЧВА, КАТО ИПОТЕЧНА В ЕДНА ДЪРЖАВА, ПРЕВРЪЩА СЕ В ИКОНОМИЧЕСКА, КАТО ПОСТЕПЕННО ОБХВАЩА ЦЕЛИЯ СВЯТ.
ТОВА ОЗНАЧАВА, ЧЕ ФИНАНСОВИЯТ МЕХАНИЗЪМ НА СОЦИАЛНО-ИКОНОМИЧЕСКАТА СИСТЕМА /МОДЕЛ/ В СВЕТА Е  ИЗНОСЕН и ОСТАРЯЛ.
ЧОВЕКЪТ Е ОСНОВЕН ФАКТОР, ЗА ДА ФУНКЦИОНИРА СОЦИАЛНО-ИКОНОМИЧЕСКАТА СИСТЕМА. ТЯ Е СЪЗДАДЕНА ОТ ЧОВЕКА И РАБОТИ ЗА НЕГО.
СЛЕДОВАТЕЛНО, ОТ НЕГОВИТЕ ДЕЙСТВИЯ ЩЕ ЗАВИСИ РАБОТАТА НА СИСТЕМАТА. В МНОГО СЛУЧАИ, СОЦИАЛНО-ИКОНОМИЧЕСКАТА СИСТЕМА РАБОТИ ПРОТИВ ЧОВЕКА ПОД ФОРМАТА НА ВОЙНИ, ТЕРОРИСТИЧНИ АКТОВЕ,   ЕКСПЛОАТАЦИЯ, КОРУПЦИЯ, ИЗМАМИ И Т.Н.

   ЗА ДА СЕ НАРУШИ ФИНАНСОВИЯТ МЕХАНИЗЪМ Е НАРУШЕНО НАЙ-НАПРЕД МИСЛЕНЕТО НА ЧОВЕКА, СВЪРЗАНО С ПОЛУЧАВАНЕ НА ПО-ВИСОК КРАЕН РЕЗУЛТАТ ОТ РАБОТАТА НА СИСТЕМАТА.
ФИНАНСОВИЯТ КРАЕН  РЕЗУЛТАТ ОТ СТОПАНСКАТА ДЕЙНОСТ НА СИСТЕМАТА Е ВИСОКА ДОХОДНОСТ. ДОХОДНОСТТА Е ПРИЧИНА ЗА ВСИЧКИ ВРАЖДЕБНИ ДЕЙСТВИЯ НА ЧОВЕКА В СИСТЕМАТА.

  СЛЕДВА ДА СЕ ПРОМЕНИ МИСЛЕНЕТО НА ЧОВЕЧЕСТВОТО СВЪРЗАНО С ДОХОДНОСТТА Т. Е. „ПЕЧАЛБАТА”.

   ЗА ДА СЕ ПРОМЕНИ МИСЛЕНЕТО Е НЕОБХОДИМО ПРОМЯНА НА СЪЗНАНИЕТО.

   В СЛУЧАЙ, ЧЕ СЕ ПРОМЕНИ СЪЗНАНИЕТО СЕ ПРОМЕНЯ СОЦИАЛНО-ИКОНОМИЧЕСКИЯ МОДЕЛ НА УПРАВЛЕНИЕ.
 
ТОВА ОЗНАЧАВА, ЧЕ МОДЕЛЪТ СЛЕДВА ДА БЪДЕ  НА НОВ ТИП ЧОВЕШКИ ОТНОШЕНИЯ ОСНОВАНИ НА ДРУЖБА, ЛЮБОВ, ВЗАИМОПОМОЩ И ВЗАИМНА ПОДКРЕПА. 

   ПРОМЯНАТА НА СЪЗНАНИЕТО НА ЧОВЕЧЕСТВОТО Е СЛОЖЕН ПРОЦЕС И ПОДЛЕЖИ НА ЕВОЛЮЦИОННА ПРОМЯНА. ТОВА ОБЕЗАТЕЛНО ЩЕ СТАНЕ ВЪВ ВРЕМЕТО.

   ЗА ДА ПРОДЪЛЖАВА   СОЦИАЛНО-ИКОНОМИЧЕСКАТА СИСТЕМА ДА РАБОТИ НОРМАЛНО, НАМИРАЩА СЕ В ПРОЦЕС НА ЕВОЛЮЦИОННА ПРОМЯНА НА ЧОВЕШКОТО СЪЗНАНИЕ И ИКОНОМИКАТА ДА ИМА РЪСТ ЗА ВСИЧКИ ХОРА, Е НУЖНО ДА СЕ ВЪВЕДЕ ОТ ПРАВИТЕЛСТВАТА НА ВСЯКА ДЪРЖАВА РЕГУЛИРАЩ ИНСТРУМЕНТ, КОЙТО ДА РЕГУЛИРА СИСТЕМАТА ПО ОТНОШЕНИЕ НА ДОХОДНОСТТА.
 

    ИНСТРУМЕНТЪТ СЛЕДВА ДА БЪДЕ ТАКЪВ, ЧЕ САМИТЕ ХОРА ДА ГО ИЗПЪЛНЯВАТ И КОНТРОЛИРАТ.

     НА КАКВО ОСНОВАНИЕ ПРАВЯ ТОВА КАТЕГОРИЧНО ИЗЯВЛЕНИЕ?
 
    ЗА ДА СЕ СТИГНЕ ДО ТОЗИ ИЗВОД ТРЯБВА ДА СЕ ВНИКНЕ В СЪЗДАЛАТА СЕ ФИНАНСОВА-ИКОНОМИЧЕСКА СИТУАЦИЯ НЕ САМО ОТ МАТЕРИАЛНАТА СТРАНА НА НЕЩАТА, НО И РАЗГЛЕЖДАНЕТО НА ПРОБЛЕМА ОТ ГЛЕДНА ТОЧКА НА ОБЩОТО СЪСТОЯНИЕ, В КОЕТО СЕ НАМИРА СВЕТЪТ И ЧОВЕЧЕСТВОТО, КАТО ГЛАВЕН УЧАСТНИК В ТОЗИ ПРОЦЕС. ЗА ИЗЛИЗАНЕ ОТ КРИЗАТА Е НУЖНО ОСЪЗНАВАНЕ НА ПРИЧИНАТА И ДА СЕ ЦЕЛИ НЕЙНОТО ПРЕМАХВАНЕ.

За опровержение, на тази моя теза, ще приема всяка друга теза, която докаже противното на нея.
 
     І.ОБЩ ПОГЛЕД НА СЪЗДАЛАТА СЕ ОБСТАНОВКА:

     До 2008 год. в световната икономическа система е имало много и най-различни финансово-икономически кризи. Всяка държава, според нивото на съзнание на хората и Божията милост, по един или друг начин са успявали да излязат от затрудненото социално-икономическо положение и да си устроят живота така, както те го разбират. Едни по-материално, с голяма показност на икономическа мощ, други по-скромно материално.                   
 На 16 септември 2008 година, за пореден път се сгромолясва световната икономика, провокирана от борсовата паника на западните и руски борси. 
     ПОЯВЯВАЩИ СЕ ПОСЛЕДСТВИЯ: 
    - На 16.05.2009 год. в цяла Европа се проведоха митинги и протести срещу настъпващата Световна икономическа криза и появяващата се безработица.
    - „В близките две години работата си ще изгубят още 50 млн. души.
Все пак експертите на ООН не изключват, че в случай на по-нататъшно влошаване на икономическото положение в света тази цифра може да се удвои.”
                                                          Vesti.bg /28.05.2009 год./
     - "Лидерите от Г-8 призоваха за повече прозрачност на световните петролни пазари, след като от пролетта цените на петрола скочиха със 75 процента."
                                                           Vesti.bg /09.07.2009 год./
     -  „Междуфирмената задлъжнялост в България бележи 32% ръст за първите пет месеца на 2009 г. спрямо същия период на миналата година, а обявените в несъстоятелност дружества са 2,5 пъти повече”.   
                                                           Vesti.bg    29.07.2009

    Това са повече от ясни индикации, че проблемът „Икономическа криза” съществува. Правят се хиляди прогнози по отношение на това кога ще свърши тя, какъв ще бъде края й, кой ще спечели и кой ще изгуби от нея.
    Общото мнение, което се оформя от експертите е, че в световен мащаб тя все повече се задълбочава и не прилича на нито една икономическа криза до момента. 
    Правителствата виждат и разбират, че този процес се отразява върху тяхната работа и усещат политическа нестабилност под краката си. Това ги принуждава да правят различни опити за спиране на кризата и нормализиране на социално-икономическата среда.
   В тази обстановка, тихомълком се долавя, че  никой не е в състояние да направи точна диагноза на проблема и затова не може да се  предпише подходящото лекарство за нея. Ръководствата на финансовите институции  и големите корпорации започват да гадаят и да предприемат различни, но не сигурни, мерки за стабилизация и предпазването им от фалит. При всички случаи, мерките са в полза на преструктуриране на капитала, намаляне на дейността и съкращение на персонала при фирмите. При банките се затяга кредитната политика, т.е. рязко намаляне на кредитите и увеличение на лихвите.
И при банките и при фирмите, тези методи са не ефективни за общата стабилизация на икономиката в различните страни.
 
     Каква е истината? Какви ще са последствията?
Това са въпроси, на които никой не дава ясен отговор.
    Според мен, отговорът е един и той е следния:

”Световната икономическа криза е заложена в модела на Социално-икономическото управление на света като цяло, а Икономическия модел представлява отражение на колективното човешко съзнание.” 

 Последствията от това състояние ще бъдат:

-   ИЛИ пълна промяна на човешкото съзнание и съответно промяна на Социално-икономическия модел на управление в света;
- ИЛИ застой на човешкото съзнание и продължение на съществуващия модел, които е модел на противопоставяне, на неравнопоставеност между хората и сриване на световната икономическа система, с краен резултат – ТОТАЛНА ИСТЕРИЯ.

   ІІ. СЪЩЕСТВУВАЩА СРЕДА НА ТЪРГОВСКИТЕ ЕДИНИЦИ.

За да потвърдя тази моя теза, следва да има доказателства за нея. За целта ще се опитам да направя по-задълбочена аналогия на нещата, свързани с осъществяване на финансово-икономическата дейност в дадена държава, отчасти за България, и света като цяло.
Когато говорим за икономическа криза е добре да се изяснят някой понятия. Обикновено за даване на правилна оценка върху даден икономически проблем, независимо дали в микро или макро мащаб, в икономическата теория и практика се прави съпоставка на определено състояние на обекта от един период или дата към друг период или дата. В икономическата практика пазарните отношения са много динамични и те никога не са стабилни, особено, когато това се отнася за пазарната икономика. По тази причина има постоянни фалити на фирми, но тези фалити не оказват влияние на ръста на икономиката и ръста на безработицата в дадена страна, защото става така, че едни фирми фалират, а други се създават. Но, когато имаме срив на цели пазари и фалит на крупни финансови институции и промишлени корпорации, които оказват последващо влияние на пазарите и се получава верига от фалити и намаляне ръста на икономиката и увеличаване на безработицата, тогава вече може да се говори, че съществува икономическа криза. Т.е. в момента това състояние в икономиката съществува.   
Икономическа криза може да се отнася за лично или обществено състояние на нещата.
В личен /личност, семейство/ план означава нестабилно, стресово, състояние, свързано с недостиг на финансови средства за ежедневно поддържане на живота и покриване на разходи от първа необходимост, или страх от загуба на имущество или загуба на определени позиции в т.н. общество.
В обществен план /фирми, банки и застрахователни дружества, общински и държавни структури, държавен бюджет и взаимоотношение между държави/ означава нестабилно положение на пазара и пазарните отношения, несигурност в разплащането между търговските единици, трудно и/или/ невъзможно покриване на разходите за дейността и плащане към държавата. Затрудненост и/или/ невъзможност на общински и държавни структури да изпълняват ангажименти свързани с икономически, политически или военни проблеми.
Последствията в личен и обществен план свързани с кризисни състояния, са безработицата, беднотията, фалити, застрашената околна среда и срив на системата.
Икономиката е наука, която изучава икономическите процеси. Това включва анализа на производството, търговията и потреблението на стоки и услуги,  разпределението и преразпределението на дивидентите от дейността. Или казано по-просто, от многото злини, които съществуват в социално-икономически и политически отношения да се направи така, че да се избере най-малката злина. Това е най-големия проблем на всеки административен, стопански и законодателен орган. 
/Според Пол Самюелсън, Нобелов лауреат и автор на един от най-популярните учебници по икономика, в основата си икономиката е "посветена на разбирането за това как обществото разпределя своите недостатъчни ресурси"./ справка „Уикипедия”. Това условие е важно и ще послужи по нататък в темата. 
От икономическата наука знаем, че има микро и макро икономика. Микро икономиката е тази, която изучава икономическите процеси свързани със стопанските структури определени от Търговското законодателство на всяка държава като фирмите, банките, застрахователните компании, кооперациите и т.н.  
Макро икономиката е наука на икономиката на национално ниво като едно цяло — сбора от новосъздадените стоки и услуги, дохода на населението, нивото на безработица и принципите, определящи движението на стоки, услуги, хора и ценовите равнища, които са необходими за това.
Основни играчи в икономиката това са индивидуалната личност, семейство, фамилия, колективи, фирми, банки и застрахователни дружества или търговски единици. Правилата на играта се създават от  държавните органи под формата на закони, нормативи, данъци, такси, мита, санкции и т.н. .
За извършване на стокообмена, всяка една държава си създава национална валута с право на емисии от Централните банки, които са държавни или частни както Федералния резерв в САЩ. Контролът на емисиите се извършва от държавните органи, примерно Правителството. От 1973 година нито една държавна валута няма златно покритие. Количеството на държавни парични знаци става по специална формула, в която се взема в предвид всички фактори, които оказват значение на платежните средства в съответната държава. Най-голямо значение за това оказва наличните стоки и услуги, които се произвеждат и търгуват в съответната държава, начините на разплащане между и търговските единици, процент на изхабяване на паричните средства, спестяването и други фактори. Освен националните валути, като платежни средства в съответната държава могат да участвуват чужди валути /конвертируеми валути/ и  други ценни книжа. Чуждите валути, акции, облигации, и други ценни книги се предлагат за покупко-продажба на фондовия пазар. По този начин те имат двояко значение, един път като платежно средство и втори път като стока, която подлежи на покупко-продажба. При търговия с ценни книжа се изисква много добра подготовка на съответните инвеститори по тази материя. В много случаи те нямат нужната подготовка и затова се доверяват на посредници. Практиката показва, че именно посредниците са причина за големите финансови трусове, които неправилно консултират инвеститорите и извършват недоходоносни сделки.     
Пред всяка личност стои дилемата, докъде ще се простират нейните материални желания и духовни интереси. В зависимост от това, тя разбира по свой начин живота и взаимодействието й в околния свят. Тя преценява как ще задоволява своите потребности от финансова гледна точка.
Основната цел, при създаване на търговска единица, е получаване на определена доходност или „печалба”, като за етапа тя няма ограничение на какви нива да бъде, т.е. важи правилото „колкото по-голяма, толкова по-добре”.
Обикновено хората правят търговски единици за да спечелят повече пари от стопанската дейност, в сравнение с това, че парите им са вложени в банка и да получават определен лихвен процент за тях. Това сравнение е за даден период, например месец, тримесечно, шестмесечно, година. Т.е. 100 лв. вложени в банка за една година, примерно с 5 % лихва, носят 5 лв. доходност. Ако тези 100 лв., се вложат в някакъв бизнес, доходността следва да бъде по-голяма, примерно 25 % за една година, т.е. печалбата ще бъде 25 лв. Това е смисъла на цялата какафония около  бизнеса, не зависимо какъв е той, стига да е легален.
За да се осъществява стопанска дейност във всяка търговска единица са необходими три неща: управленски орган, който представлява фирмата,  специалисти/и или работници/ и активи /материални и нематериални/. Материалните и нематериални активи – земя, сгради, машини, съоръжения, интелектуална собственост и т.н., по стойност трябва да отговаря на паричните средства, с която управленските органи започват дейността. Паричните средства могат да бъдат собствени и заемни. В зависимост от тяхното съотношение ще зависи стабилността на търговската единица. За да се гарантира някаква стабилност за партньорите на търговската единица в обкръжаващата среда т.е. свободния пазар, този въпрос се решава законодателно за съответната държава още с регистрацията в съдебния регистър.      
Успоредно с осъществяване на стопанската дейност, и да се получава по-голяма доходност от собствениците, пред търговските единици стои въпроса за тяхната социална страна. Тя се изразява в създаване на работни места, да се опазва здравето на работещите, да се създават условия за спорт, отдих и културни занимания на работещите в тях, в някой случаи се подсигуряват жилища, безплатна храна, да се  опазва околната среда, да не се вреди на никой с осъществяване на дейността им и т.н. Този социален елемент е много важен и неговото отношение е право пропорционално на съзнанието на управляващите органи и обратно пропорционален на печалбата.
Във всяка търговска единица има три финансови интереса:-на собствениците; - на управляващите екипи;- на специалистите и/и или/работниците. В тези три интереса се крие целия финансово-икономически проблем в търговската единица. Загадката е следната. Минималната работна заплата на работещите се определя със закон. От там на сетне са големите противоречия и борби между трите групи.
Да ги разгледаме по-внимателно. Първо – Собствениците искат от инвестициите си максимално високи печалби. Това те могат да го постигнат, като сами управляват и работят в създадената от тях търговска единица; - сами управляват обекта; - наемат управленски екип за обекта. Всичко това зависи от компетентността и желание за работа от собствениците. От друга страна собствениците могат да участвуват в управленските органи на дадена търговска единица в зависимост от дела, който притежават в общия капитал на търговската единица. Второ – Собствениците ще получават по-големи печалби ако се договорят с управленските екипи да управляват за по-малко възнаграждение. Трето – Собствениците ще получават по-големи печалби ако плащат по-малко пари на работниците и вземат решения за влагане на по-малко средства в социалната страна на търговската единица. По тази причина законодателно е решено в съответни производства да има определени условия за труд и отдих. Затова собствениците негодуват при вкарване на инвестиции за опазване на околната среда. При взаимоотношението с работниците се получава така; собственикът сключва договор за управление на търговската единица с управленски екип. Съгласно търговското законодателство управленският екип сключва договор за работа с работниците и той определя работните заплати на работниците. За защита интересите на работниците има две възможности:- Първо – Всеки сам да се договаря за определена заплата с управленския екип; Второ – защита на работническите интереси чрез синдикати/профсъюзи/. Трите страни, собственици, управленски екипи и работници, дърпат чергата с баницата към себе си. Тези взаимоотношения са предпоставка на всевъзможни конфликти. По тази причина управляващите органи трябва да балансират нещата за защита интересите между собствениците, управляващите и работниците. Много често в големите фирми се дава възможност работниците да станат съсобственици с определен капитал, без право на участие в управлението. Това е добре, когато търговската единица е финансово  добре.
За да се вземе решение за създаване или участие в една търговска единица човек трябва да си отговори на три неща. Някой казват пари, пари и пак пари! ДА, но НЕ, както би казал наш известен журналист! Трите неща са:
Първо – човек следва да има идея какво ще прави;
Второ – желание да е осъществи;
Трето – да е финансира; 
В случай, че едно от тези три неща липсват, търговска единица не се получава. Така стои въпроса и с новите изделия или извършени услуги от търговската единица. Затова много често се казва, пари имам, кажи ми какво да правя с тях, или къде да ги инвестирам? Получаването на правилния отговора е най-трудното нещо и предпоставка за материален просперитет. По тази причина един от най-гомемите проблеми на пазарната икономика е стихийността, с което се получава пренасищане. В случай, че един бизнес се развива добре, то към него веднага започват да се приобщават много други инвеститори и това в даден момент става неконтролеруемо. Този случай важи и за България с пренасищане на строителни обекти с едно и също предназначение, например туристически обекти, жилища, търговски площи и т.н. Инвестициите много често стават недоходоносни и особено е опасно ако са строени с банков кредит. Една от причините за икономическата криза по света на етапа е ипотечна.    
Друг важен момент е организиране на дейността на търговската единица. За да заработи тя е необходимо да се даде отговор на няколко въпроса.
Първо - С един собственик или в сдружение ще бъде дейността?
Второ – С какви средства ще се работи; - собствени, заемни или комбинирано, и ако е комбинирано, в какво съотношение ще са те?
Трето -  В какъв мащаб да бъде фирмата или търговската единица, къде ще бъде установена тя, като местоположение и върху чия земя?
Четвърто – Сами ли ще работят тези, които създават търговската единица, ще наемат ли работници или комбинирано?
Пето – В случай, че има работници какви заплати ще получават.
Шесто – Каква ценова политика ще развива търговската единица?
Седмо – Как ще бъде осигурено материално-техническото обезпечение на дейността?
Осмо – Продукта, с което ще се занимава фирмата на кого ще се продава? Т.е. трябва да се разработи пазар.
Всичко това, следва така да се комбинира, че в края на отчетния период търговската единица, като направи отчета и като приспадне всички разходи за дейността, да е видно, че тя има печалба. Печалбата е този показател, който е най-важен за тези, които създават търговската единица.
Тя зависи от два фактора.
Първият е оборота, с който се върти капитала и втория е цената, на която се продава продукта. При всички положения цената на продукта не трябва да бъде по-ниска от себестойността т.е. разходите, при които той е произведен, или продукта, с който се излиза на пазара следва да бъде в такива количества, че приходите от продажбите да могат да покриват, така наречените постоянни разходи по дейността. Ако не се отговаря на тези условия фалитът на търговската единица е неизбежен. Това е голямата задача пред търговските единици. За реализиране на продукта са необходими пазари. По тази причина световната търговска дейност е създала три вида пазари като стоков пазар, финансов пазар и трудов пазар. Най-голями сделки на тези пазари се извършват на борсите като стокови, финансови и трудови.
Извода от всичко това е, че за извършване на търговска дейност се изисква голяма доза познания и умения. По тази причина човек следва да прави това, за което има най-добри познания и умения.
     ІІІ.ПРИЧИНИ ЗА СВЕТОВНАТА ФИНАНСОВА-ИКОНОМИЧЕСКА КРИЗА?
И все пак въпросите са:
- Ако всичко отговаря на  условията, защо има толкова много фалити на различни търговски единици?
-  Защо когато човек има нужните познания и всичко се прави по книга нещата не се получават и също има фалити?
   Ето, това са въпросите, на който следва да се опитаме да дадем отговор!
В съвременните търговски единици има всякакви специалисти, от метача до главния мениджър, всички те с всевъзможни дипломи от престижни учебни заведения. Красивите дипломи, обаче, не дават познание само по един много съществен въпрос. Кой е този въпрос?
   Има закон, неписан по никои учебници и който не се изучава в нито едно висше учебно заведение, макар и най престижно, и той се казва „СЪДБА”. Съдбата включва всички неписани неща, които съпътстват всеки един човек и те са основна предпоставка за подреждане на неговия живот.
Случайни събития НЯМА! Съществува Космически Закон за Причинно-Следствените връзки, познат като Кармичен закон. Той гласи така: – „Всяко следствие си има причина и всяка причина си има следствие”. 

 Всичко, което на етапа се случва със Световната финансово-икономическа система е следствие на цялостното развитие на човечеството до момента. Това включва всички човешки отношения в различни периоди от време. Тези отношения, на даден етап от развитие на човечеството, са били считани за нормални. Сега вече те не могат да се приемат за нормални и следва да претърпят промяна.
Големият въпрос е.
До колко човечеството ще осъзнае тази необходимост от промяна, и до колко то ще желае да приеме промяната? 
Тази промяната следва да се осъзнае от всеки, без значение на неговото материално състояние и положение, което заема в обществото.   Това е голямото ОСЪЗНАВАНЕ.
   С развитие на науката, техниката и свободното предвижване на стоки, услуги и хора по света, собствениците и мениджърските екипи на търговски единици смятат, че тяхната дейност все повече следва да се разраства и материалното им състояние трябва да бъде все по-голямо. По тази причина световните капитали, пазарните отношения и паричните потоци са така сложно преплетени по света, че в момента по-голяма част от управляващите на тези капитали са безсилни да окажат каквото и да е влияние върху пазарите за предотвратяване на кризата.
На какво се дължи това?
На първо място можем да посочим това, че през целия двадесети век и началото на двадесет и първия век икономическите системи в света се управляват от два модела, като Пазарен модел и Държавно планов модел. Всичко, което е направено до момента в страните, в които действаше Държавно планова икономика се пролича, че тя бе добре замислена система, но лошо изпълнена на практика. Основна причина за това беше в липсата на достатъчно съзнание на така нареченото „общество”, което се състои от индивидуалности наречени „хора”. Тези „хора” не разбраха, че при управление на Държавно плановата икономика, освен условието за високо лично образование и интелектуална изтънченост, се изисква и високо индивидуално съзнание за да могат обществените фондове да бъдат в полза на самите хора, които съставят обществото, а не на група определени личности. По тази причина моделът, който беше изпълнен с добри, но кухи лозунги, претърпя пълен провал и се срина. В краят на двадесети век в противоположната страна на света действаше друг модел на икономическо управление т.н. „Пазарния модел”. Той се развиваше успешно и всички виждаха, че в него имаше нещо, което в Държавно плановия модел липсваше. Това, което липсваше в Държавно плановия модел на управление, а се виждаше в Пазарния модел като положително, беше свобода и равнопоставеност на собствеността, свободната инициатива на икономическите обекти и гъвкавостта на решенията вземани от техните субекти т.е. „хората”, които ги управляваха. Материалното изражение на тези хора по определени показатели превъзхождаше материалния измерител на хората от държавите, в които действаше Държавно плановия модел. По тази причина хората от страните на Държавно плановият модел, в това число и България, взеха общо решение и приеха за тяхна форма на икономическа система Пазарния модел на управление, при който основен икономически закон е, че „Цената на стоката се определя според търсенето и предлагането на пазара”.
В последните една две години се оказва, че в този модел също има нещо, което не е на ред и пречи на икономиките да се развиват нормално, а населението да има по-добър социален статус.
Кое е това нещо, което липсва и това, което е в повече и пречи на световните икономики да се движат с възходящ темп на развитие?
Това са въпросите, които в момента са без отговор от Държавните институции и научните учреждения от най-високо ниво по света.
Отговорът на тези въпроси е, че „ИМА НЕДОСТИГ НА ДУХОВНОСТ В ХОРАТА И ПРОЯВА НА МАСОВ СТРАХ ОТ ЗАГУБИ НА СОБСТВЕНИТЕ МАТЕРИАЛНИ ЦЕННОСТИ И ЛИЧНИТЕ ФИНАНСОВИ СРЕДСТВА ВЪВ ВСИЧКИ, БЕЗ ЗНАЧЕНИЕ С КАКВО СЕ ЗАНИМАВАТ И КЪМ КАКВА РЕЛИГИЯ ПРИНАДЛЕЖАТ”!
Този отговор може да не се хареса на някой, но това е действителността. Не трябва да се забравя от никой, че хората са индивидуални личности и всяка личност си има собствен свят, изпълнен с всевъзможни страхове. Те са дълбоко скрити в душите на хората и всеки преживява тяхната изява по различен начин. Един от методите за преодоляване на тези страхове е повишаване на духовността. Някой ще каже, как духовност има, религиите по света са обхванали всички хора, извършват се всички необходими ритуали, обреди, спазват се каноните, догмите, държавите имат своите обществени закони, образователните системи бълват високо образовани умни хора, съдебните системи действат безупречно, културните институции работят и са изпълнени със съдържание от високо културно ниво и т.н.
Да, на пръв поглед всичко е така и всичко си върви както си е било. Само, че никой от Водачите на световните религии или Държавните глави на така наречените 22-те икономически развити страни или някой научен авторитет от научните учреждения да излезе и да каже ясно на хората, че недостига на духовност води до липса на съзнание в хората, което е необходимо за осъзнаване на това, че човечеството и земята са в края на един голям космически цикъл и наближава началото на друг голям космически цикъл, в който материалните изражения ще заемат все по-малко място в човешкото развитие, като приоритета ще бъде в повишаване на духовността. Но не тази духовност, която ще изисква повече кланяне в храмове, църкви, джамии, синагоги и др., а духовност свързана с повишаване на съзнанието на хората. Съзнание, което е необходимо на хората да разберат кои са те. Добре да разбере всеки един кой е той като дух и тяло, с кого е свързан, от къде идва, защо се ражда в определено семейство, населено место, държава, за какво идва на тази планета Земя, къде отива след така наречената смърт, какво е тленното, кое е вечното, причини за болестите на тялото и душата и тяхното лечение, причините за раждане на хора с определени телесни смущения, същността на бедността и богатството и причините за тях. Следва да отбележим, че доказателства на тези въпроси има много. Невъзможно е да не се забелязват знаците, пръснати тук и там под формата на климатични условия, под формата на катаклизми, под формата на безпорядък в икономиката и финансовата сфера. Знаците се усещат и знаят от не малко духовно напреднали хора. Те непрекъснато работят за осъзнаване на въпроса от други хора, които се лутат в една или друга посока. За съжаление, проблемът почти не се разбира от управляващите органи по света. Определени учени имат усет за глобалните промени. Тук там се появява някой, който се опитва да предупреждава за тях, но викът повече се извисява за така наречено „глобално затопляне”. Гласът им не ще промени нещата, поради простота причина, че учените се стараят да въздействуват на процесите свързани с климата. Този подход е частичен и едва ли би се намерило някакво решение за въздействие върху промяна климата на земята.
В същност, промените на климата се дължат не на нещо друго, а на това, че се променят енергиите на земята. Животът на земята се е преобразувал многократно. Различни растителни и животински видове са се появявали и са изчезвали. Същото се отнася и за човешките формации. Промените, които са ставали с планетата Земя, са се налагали по няколко причини.
Първа и основна причина е била дейността на цивилизациите, които са обитавали Земята.
Втора причина е необходимостта да се коригира енергийният баланс на планетата, за да не се разруши тя.
Третата причина е придвижването на Слънчевата система към нови зони с нов вид енергия и необходимостта от пребалансиране на енергийните влияния между отделните космически тела.
Поради тези причини опитите за защита на земята от климатичните въздействия клони към нула. Същото важи и за опитите за спасяване на определени животински видове от тяхната естествена гибел и изчезването им от земята.
Тази промяна от материалното към духовното неминуемо води и до сриване на съществуващите Икономически модели.
Причината за това е, че Пазарният икономически модел, който е завладял света, не отговаря на условията свързани с условията за повишаване на духовността в световен мащаб. Основният принцип за неговото съществуване е породен от алчността, който от икономическата наука се нарича „печалба”. Нещо друго, което е още по-странно, че т.н. общество оценява и дава добра оценка на дадена обособена икономическа единица тогава, когато нейната печалба е по-голяма. Този показател така е завладял съзнанието на хората, че те са способни да търсят големи печалби включително и от държавните и общински структури. По този начин държавата се превръща в експлоататор. Това се поощрява от държавните институции, като се предполага, че така в хазната ще влязат повече приходи, които ще се преразпределят от органите за управление на държавите и общините.
      Кризата започва като ипотечна в САЩ, постепенно се превърна в глобална финансова, а сега започва да се трансформира и в световна икономическа криза. Икономистите единодушно обявиха, че такова нещо не се е случвало със световната икономика от Голямата депресия насам.
Как така стана, че в България тя също ни засяга, нали действа Валутен борд? Да, Валутен борд действа, но лакомията не се спира пред нищо. Тя се изразява, чрез управителните органи на всички възможни структури, съгласно Търговския закон, банковите и застрахователни структури и техните пазари подкрепени от Държавните органи. Явно се забравя, че когато водата се простира на широко се губи дълбочина и корабите засядат в плитчините. Аз нямам за задача да правя анализ за това, колко банки са фалирали или, колко работници ще останат без работа, защото това не е необходимо, но е редно да кажем няколко основни неща, които са валидни за икономиката като цяло.
Според проф. Макфорън: „Да произвеждаш повече отколкото можеш да продаваш се равнява на пълна глупост”. Това е най-големия проблем на пазарната икономика, а именно реализацията на произведената стока. Като се има в пред вид, че всеки може да прави всичко, така и икономиката се прави от всеки, без значение дали му приляга или не. Важното е да се правят голями печалби. Колкото по-бързо толкова по-добре! В името на печалбата хората са способни да минат през всичко като свръх производство, високи цени, корупция, измами, надлъгвания и т.н., за което човек може да се сети. На етапа в материално изражение успява безскрупулността, наглостта, измамата, лъжата и т.н. Все пак трябва да сме наясно, че много хора, които се занимават с малък или голям бизнес,  са честни и почтени хора. Но, правилата на играта в бизнеса са такива, че той ни кара да проявяваме всички свои негативни  качества, които са заложени във всеки един човек на земята, без изключение, включително и в мен. Нека да дадем един пример. Целият живот преминава в някакви сделки, от сутрин до вечер. Самото понятие „сделка” е съглашение между две или повече страни, което установява, определя или прекратява техни права и задължения. Това е юридическото обяснение на „сделка”, а зад думата „сделка” стоят невероятни човешки отношения. Тази дума „сделка”, в буквален смисъл е надлъгване между хората. Това е основата на целия живот, всичко е сделка, всичко е надлъгване в пълния смисъл.
Друг съществен момент е това, което е произведено, кой ще го купи? Купувачите кои са, имат ли пари или ще вземат заем, имат ли възможност да върнат парите ако вземат заем? Въпроси, на които никой не търси отговори и най-вече Държавните органи за управление. Ролята на Държавните органи за управление се изразява  да стоят като Американски наблюдатели върху салдото на текущата сметка и фискалния резерв и да отчитат те дали са в плюс или в минус като, с това приключва тяхната дейност. Какво правят за задвижване на потреблението и икономиката като цяло? С една дума казано „нищо”! Много често се забравя, че най-добрия пазар е тогава, когато стоката се купува от место. За да се купи тя от место е редно да има пари в населението. Българските заплати са най-ниски в ЕС. Значи това не става, трябва да се вземат заеми. Да, но заемите също няма да се върнат и ето ти кризата. Проста работа!
Методите и принципите на Българското правителство за управление на финансово-икономическа система не е по различно от дейността на правителствата в другите държави по света. Та нали ние черпим все световния опит и се сравняваме с другите държави. Да, добре е да се взема така наречен „челен опит”, но се оказва, че вземаме това, което води до общия световен проблем свързан с корупция и измами. Най-голямата грижа на българското правителство е била и си остава грижата за преразпределение на паричните средства от Държавния бюджет и Европейските фондове. В това перо на държавните финанси винаги е действал принципа „Ти ще ме подкрепиш да спечеля изборите, а аз ще те подкрепя да печелиш конкурси за изпълнение на проекти”. В другите държави, които се смятат за развити и демократични този принцип също важи. Новините ежедневно съобщават за подобни договорки свързани в висши държавни чиновници. Този принцип е валиден и за Управителните органи в банковата система, като основна движеща структура във финансовото обезпечаване на икономиката и най-вече в отрасли с големи печалби. Банковата система е една от най-загадъчните системи за населението от столетия насам, свързани с тайната за определяне цената на заемите. В тяхната дейност специалистът трудно се оправя, а да не говорим за обикновения човек. Най-печеливша операция на банковите институции е кредитната дейност. Целта на кредитите е ясна на всеки, който малко или много е искал да купи нещо или да развива стопанска дейност. За неговото отпускане се плаща лихва. Освен лихвата, започват такси, комисионни, измислени застраховки, плащане на преводи и т.н. и никой не може да разбере това в какви размери става. Самия Закон за потребителски кредит в България е така е омотан, че самия той дава възможност банките да се възползуват от това състояние и да извършват заблуди на хората. С това се получава така, че като вземеш кредит, да не можеш да разбереш неговата цена. Т.е. за една услуга от тях плащаш няколко пъти.         
     Нека да дадем един виден пример със строителния отрасъл в Република България. По сегашни цени строителството на 1 кв. м. застроена площ не надвишава 200-250 евро. Пазарната цена на 1 кв. м. застроена площ е от порядъка на 600 до 2000 евро. Човек трудно може да извади пари в брой и да си купи жилище. Това е навсякъде по света. В случай, че вземеш заем за жилище, той ще е дългосрочен и лихвата, която трябва да се върне по него в края на периода се стига до там, че тя ще е близо колкото главницата. На практика се получава така, че ако жилището струва 100 000 лв, с лихвата ще струва, примерно 130-150 хил. лв.. Т.е. една стока се плаща два пъти. Оказва, че  този процес съществува почти в цялата търговска мрежа т.е. всичко, което е на кредит. Във всички отрасли  цената на стоките на пазара често пъти надвишава многократно себестойността им. Това особено е валидно за т.н. „монополисти” в областта на енергетиките, съобщенията и др. Не малко влияние оказват и така наречените отраслови асоциации. В България често сме свидетели на такова нещо като например играта с цените на олиото, захарта, солта и безброй други случаи. Това явление, което се казва „свободен пазар”, тихо и кротко стопява спестяванията на хората в световен мащаб. Работните заплати на 90% от населението по света не отговарят на равнището на цените на стоките необходими за нормално съществуване. Сега научавам от пресата, че в България цената на хляба е два пъти по-висока от цената на хляба в Румъния. Разбира се примери по света могат да се дават без брой. По този начин се залага принципа на страха за физическо оцеляване на личността, тъй като се свива покупателната възможност на населението. Това води до страха в личностите на мениджърските екипи от загуби на финансовите институции и големите корпорации. Управленските екипи на финансовите институции и корпорациите с цел да увеличат печалбите си правят такива системи за икономическо управление, с така наречените „кухи печалби”, че самите автори на тези операции вече не разбират как са ги създали и как работят и не намират начин за излизане от това финансово състояние. За по-голяма каша в управлението на световните икономики действат принципите на измамата, корупцията, надлъгването, на поклонничеството пред големите корпорации и финансови институции, на несъобразяване на човечеството с природните закони и опазване на околната среда, принципа на тълкуване на земята като стока.
Считам, че следва да бъда правилно разбран по въпроса за печалбата. Аз съм икономист и добре разбирам значението на печалбата. Тя е полезна за обществото, тогава когато не надвишава стотици пъти нивото на лихвените проценти, които банките дават като годишна лихва за вложени парични средства за депозит. В икономическите науки се прокарва идеята, че нормата на печалба за различните отрасли не следва да надвишава себестойността на произведения продукт повече от 25 %. Печалба над този процент се смята за изнудване, надлъгване, измама, грабеж, експлоатация. Най-големия проблем, до който е стигнала човешката изобретателност, е тълкуването на земята като стока. В научните икономически теории не може да се намери форма, с която да се тълкува земята като стока, тъй като в нея няма вложен човешки труд, за това се приема твърдението, че земята е „особен вид стока”. Каква научна теория? Това дава възможност за всякакви пазарни набези върху земята от всички държави по света, без изключение. На практика се получава така, че да стигнем до рая се минава през ада.
Нека да вникнем в следния казус. На континента Антарктида защо никой не купува все още земя? Отговорът е ясен, защото там няма формация от хора, които да са го завладели и да създадат държава, поне за сега. Т.е. хората в държавата са тази причина земята да се тълкува като стока. Всички научни теории са създадени от хората, като голяма част от тях са против самите хора. Цялата човешка история се е градила на войните, на завладяване на земи и обявяване на т.н. от историците „Велика държава”. Властващите в тези държави са причина земята да се тълкува като стока т.е. „ОСОБЕН ВИД СТОКА”.
Как бързо се забравя, че цялото творение включително и земята е дело на Твореца-Бог. Бог е дал земята с водните запаси и с цялата си красота и природни ресурси да се ползуват от всички хора и целия животински свят, без изключение, на принципа „На всеки според нуждите и на всеки според възможностите”. Това е добре познат принцип, но той се използуваше в страните с Държавно планова икономика като кух и лишен от съдържание. При животинският свят този принцип се спазва стриктно, но при хората, НЕ. Земята и всички природни ценности на нея се използуват в икономиките като средство за носене на голями печалби от определени хора с помощта на всякакви пазарни манипулации подплатени от държавни закони, надмощие между хората и държавите, като не в редки случаи и с помощта на военна сила. За сравнение бих казал, че на етапа в България и всички други държави цената на земята се продава от 1 евро до „не зная” колко евро. Това значи, че скъпата цена на земята води до високи цени на земеделските и горски продукти, на жилищни сгради, промишлените обекти и техните стоки и услуги. Така например към днешна дата /17.05.2009 год./ един кг. череши се продава на 15 лв.. Оставям без коментар. Всичко това води до нарушаване на баланса между цените на стоките, реалните работни заплати и покупателната възможност на населението. Защо колегите икономисти забравят, че в крайна сметка всички стоки са предназначени за населението? Населението е това чудо, което движи икономиките. Следователно, те ще се продават и купуват на пазара ако в населението има налични парични средства отговарящи по стойност на стойността на стоките. Да, парични средства има, но по-голяма част от тези парични средства не са в населението, а са незнайно къде, с което е нарушен покупко-продажния баланс на стоките. Е, оказва се, че такъв икономически подход и модел на управление на икономиките не са допустими за човечеството и то повече не може да живее по тези правила. Ако се продължава по този начин на съществуване в света, икономическата криза се задълбочава като изхода от нейния край ще бъде само един и той е
„ТОТАЛНА ИСТЕРИЯ НА ХОРАТА И УПРАВЛЕНСКИТЕ ЕКИПИ ВЪВ ВСИЧКИ ДЪРЖАВИ”. Необходими са други правила на обществения живот, правила свързани с принципите на почитане на достойнството в човека, на равнопоставеност, на ненамеса във вътрешните работи, на която и да е държава и народ, на опазване на околната среда, или с две думи принципа на Любовта. В същност принципа на Любовта не е нищо друго освен СВОБОДА. Свобода на равно ползуване от всички хора по света на земята и нейните природни ценности. Свобода за еднакво дишане на чист въздух, пиене на чиста вода и употребяване на храна без боклуци и отпадъци в тях. Свобода на религиите и вероизповеданията и уеднаквяване на техните учения в световен мащаб. Религиозните учения, следва да бъдат в автентичните форми на ученията на великите личности като Куатцел Куатъл, Лао Дзъ, Буда, Кришна, Исус и Мохамед, които са основоположници на всички религии по света и техните разклонения. Философията на ученията на тези личности се крие в принципа на единство и взаимодействие на противоположностите като основно изискване за съществуване на цялото, т.е Вселената. Пример за това е магнита. Той не може да съществува без двата полюса. Голямата разлика на това философско учение от философските учения на Хераклит, Хегел и Маркс е, че в тях са заложени принципа на единство и борба на противоположностите, които взаимно се изключват. Това е голямата разлика, това е голямата заблуда. Хората са част от Вселената и техният принцип на съществуване следва да бъде в единение, а не в борба, не в състезание за по-голямо финансово, материално, спортно, военно надмощия.
Истината е друга и тя е, че всички световни религии, без изключение, са променили автентичните учения на религиозните основатели и са напасвани ученията така, че да служат изцяло на религиозните институции и управляващите държавни вихрушки по онези времена. Дойде краят на една епоха и началото за разобличаване на тези манипулации и разкриване на истинската същност на ученията.
В случай, че естеството за финансовата криза не се разбере от Световните лидери, Религиозните водачи и Мениджърските екипи на финансовите институции и всички търговци по света и не се вземат крупни мерки за премахване на причината за Световната икономическа криза резултатите от нея ще са с такива последствие, че това ще бъде най-страшната икономическа криза, която познава човечеството по света, от неговото съществуване до сега. Истерията на обществата ще е неописуема. Наливането на парични средства в големите финансови институции и големите корпорации няма да оправи положението, а само ще го забави и ще го задълбочи. Всичко това ще бъде като бомба със закъснител. За даден проблем следва да се търси и реши причината за него, а не да се търси решение на проблема. Проблемът Световна икономическа криза съществува като факт и той се задълбочава, а основната причина за него е „НЕДОСТИГ НА ДУХОВНОСТ В ХОРАТА И ПРОЯВА НА МАСОВ СТРАХ ОТ ЗАГУБИ НА СОБСТВЕНИТЕ МАТЕРИАЛНИ ЦЕННОСТИ И ЛИЧНИТЕ ФИНАНСОВИ СРЕДСТВА”!
Що се касае до недостига на ресурси според Пол Самюелсън, Нобелов лауреат и автор на един от най-популярните учебници по икономика, който посочва, че икономиката е "посветена на разбирането за това как обществото разпределя своите недостатъчни ресурси”, може да се каже, че недостиг няма, от всичко има достатъчно и това е най-голямата илюзия на човечеството, че има недостиг от нещо. Това просто не е вярно. Въпросът е в тяхното заграбване и разхищение. От всичко има достатъчно. Така и налични пари трябва да има достатъчно. Единствено държавните органи имат право да печатат легално пари. Те трябва да бъдат толкова в обръщение, колкото са наличните стоки на пазара, в които стоки е включен и цената на труда на хората. Цена, в която се позволява да се живее нормално  без недостиг. Може ли някой да каже как се определя цената на земята и как са предвидени пари за нея. С поред мен това е невъзможно. Ето един пример за нарушение на платежния баланс. Тези обстоятелства са достатъчна причина за съществуване на Световната финансово- икономическа криза.
От как света съществува, успех са имали тези държави, в които техните управници са отговаряли на три условия и това е формулата за управление „Държавник-Просветен-Учен”. Управлението следва да е съобразено с космическите закони. В противен случай връзката се къса и човечеството търпи наказание за тези свои действия.
      ЗА СЕГА ВЪВ ВСИЧКИ ДЪРЖАВИ ПО ОТНОШЕНИЕ НА СВЕТОВНАТА ИКОНОМИЧЕСКА КРИЗА СЕ ГОВОРИ САМО ЗА ЕДНО:
„КАКВО ТРЯБВА ДА СЕ НАПРАВИ ЗА ДА СЕ ПРЕДОТВРАТИ КРАХА НА СИСТЕМАТА?”
КЛАСИЧЕСКИТЕ МЕТОДИ НЕ МОГАТ ДА ВЪЗДЕЙСТВУВАТ ЗА РЕГУЛИРАНЕ НА СВЕТОВНАТА ИКОНОМИЧЕСКА КРИЗА.
ГЛАВНИЯТ ВЪПРОС, НА КОЙТО СЛЕДВА ДА СЕ ДАДЕ ОТГОВОР  И ДА СЕ РАБОТИ ПО НЕГО Е:
„Какво следва да направим, за да създадем една РАБОТЕЩА икономика, която да съдейства на устойчивия темп на ръста? Ръст, не само за елита но и за всички хора.” 
 

ІV. МЕРКИ ЗА ОГРАНИЧАВАНЕ НА СВЕТОВНАТА ИКОНОМИЧЕСКА КРИЗА
Какво е необходимо да се направи за излизане от Световната икономическа криза?
Без каквото и да е съмнение следва да се осъзнаят причините и да се преодолее страха от нейното съществуване. Ограничаване по най-бърз начин на нейното разпространение във всички държави, чрез премахване на пъпната връв на причината й.
Може да се каже, че досега всеки си мисли, че кризата ще отмине и няма да засегне неговия личен интерес. Затова повечето хора смятат решаването на Световната икономическа криза, че е задача на някой друг, а не негова лична. Правителствата на различните държави правят това неохотно. Те не искат да разберат основните причини за кризата, затова тя съществува. Тези и други неблагоприятни условия в света, до едно създадени от човечеството, съществуват не защото не могат да бъдат променени, а защото няма ясно виждане на причината и необходимата колективна воля за това.
С ясно виждане на причините на проблема „Световна икономическа криза” и с колективно желание и воля всичко се променя.
За да стане това е необходимо да се направи следното:
1………………………………………………………………………………………..............................
2…………………………………………………………………………………………............................
............................................................................. .не се четат.......

Разработени са  точки. Те не се публикуват по три причини.
1.Вероятността да се използуват от определени лица за политически цели и манипулации е много голяма.
2.За да се приложат на практика е необходимо осъзнаване от политиците на проблема „Световна икономическа криза”. Мерките могат да се приложат на практика само от власт имащите с прокарване, чрез законодателните органи, на съответните държави на „Закон срещу икономическата криза”.
3.Причините за Световната икономическа криза са ясни. Ясни са и мерките, които следва да се вземат за нейното ограничаване и спиране. Необходимо е воля за да се премахне причината, а не да се решава проблема.
АЗ СЪМ готов да водя разговор за необходимите мерки с всеки един, който твори промяна.
Материалът е поместен в www.spiralata.net , форум, раздел „Образование и религия”

    Календарът, съставен от цивилизацията на маите, завършва
 с 21-23 декември 2012 г.

В ТОЗИ ЛИНК Е КОДЪТ И РЕШЕНИЕТО ЗА КРИЗАТА 

 http://minchomin.blog.bg/biznes/2010/03/18/svetovna-finansova-ikonomicheska-kriza-samo-s-viarata-i-liub.513437