Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
23.11.2010 16:51 - Трифон Силяновски
Автор: templar Категория: Политика   
Прочетен: 6222 Коментари: 0 Гласове:
10

Последна промяна: 26.01.2011 14:46


Продължавам да считам за най-смислена мисия на този западащ блог изнамиране и показване на непровинциални български умове. Става въпрос за хора, които са порасли големи сами по себе си и величината им е универсална. Хора, за които можем да кажем не „големият български писател”, а „големият писател”, например. Човек, който ако отиде във Виена или Лондон пак ще бъде „голям писател”. Надмогнали българския културен и мисловен провинциализъм, дори и тогава, когато един ботуш е дал фира някъде из блатото на последния. По законите на диктатурата на пролетариата, тези хора в България са почти напълно неизвестни. По правило, те са мачкани от комунистите – убити са, минали са през концлагери или пък са емигранти по неволя.Такъв един своеобразен мъдър ум е Трофон Силяновски

* * *

Трифон Димитров Силяновски (1923-2005) принадлежи на видния крушевски род Силяновски, дал плеяда бележити представители на националния ни елит. Дядо му е строил главната църква в Крушево. Баща му – проф. Димитър Антонов Силяновски (1892-1971)  е сред водещите прависти, специализирал в Германия и Австрия, автор на учебници и създател на школа в българското гражданско право, декан на Юридическия факултет. Дългогодишен активен член и председател на Македонския научен институт. От същия род са ген. Георги Аврамов Силяновски (1857-), както и  неговият племенник  ген. Васил Константинов Силяновски (1870 -1946), женен за дворянката Ася, дъщеря на губернатора на град Тула, с която се запознава на прием в императорския дворец в Санкт Петербург по време на следването на офицера в Николаевската генералщабна академия.


imageТрифон Силяновски е роден през 1923г. В София в дома на професора по право Дим. Силяновски. Чести гости в дома на родителите му  са Й. Йовков, Н. Лилиев, Симеон Радев, Ал. Балабанов и други духовни първенци, от които той „попива“ много. След  като учи латински и орган, а по-късно и пиано (при Дим. Ненов), Т. Силяновски завършва класическа  гимназия и от 1941 до 1943 следва история на изкуствата и стилистика при Ханс Зеделмайер във Виена. Там е приет и в Консерваторията, като изнася рецитали в Скопие и Будапеща. Поради военните събития обаче се завръща в София, където  се дипломира едновременно в три специалности - право в Софийския университет, в Музикалната академия – композиция при проф. Панчо Владигеров и пиано при проф. Д. Ненов. Проф. Ст. Брашованов го подготвя за свой асистент по  история на музиката и музикална естетика, но „задържането“ му след 9.IХ.1944 осуетява тези планове.  На първото общобългарско състезание за  певци и инструменталисти през 1948г, Т. Силяновски получава втора награда и прави силно впечатлява със  забележителните си интерпретации на Бах и Бетовен, записани в Златния фонд на Радио София. Шостакович го нарича «гениален». Следват  негови блестящи концерти – солови и с оркестър.

Трифон Силяновски говори свободно старогръцки, латински, немски и още няколко езика. Автор е на книги, студии и над 70 непубликувани изследвания в областта на философията, естетиката, теологията, историята на изкуствата и проблеми на музикалната интерпретация, политология и др.

През 1949г. след смъртта на Георги Димитров група музиканти виждат портрети на Ленин, Димитров и Сталин. Трифон Силяновски казва «Първите двама си отидоха, кога ли ще си иде и третия?»  Арестуван е на следващата сутрин. Прекарва три години в концлагерите Куциян, Богданов дол и Белене. Подлаган е на всякакви издевателства, в това число е каран да си копае гроба и два пъти му е инсцениран разстрел.
След като излиза от завора работи като гробар, свири в заведения и дава частни уроци по гръцки, латински и пиано.  През 1959 му разрешават да работи като корепетитор в Софийската опера. През 1973 заедно с Пламен Карталов създават Камерната опера в Благоевград и Силяновски е неин музикален директор до 1982. Преподава четене на партитури в Музикалната академия в   Пловдив (1982-91). През 1997 е избран за извънреден професор в Държавната музикална акаделия. 

* * *

Ето как си спомня за Трифон Силяновски Владимир Дулов:

Запозна ни пианистът Асен Кантарджиев (най-добрият ми приятел, когото нелепата съдба отне през 1988 година). Той ми разказа за един универсално надарен човек – музикант, композитор, философ и теоретик на културата, на когото е забранено да работи, да се свирят негови произведения и да се публикуват негови работи. И въпреки това, той не спира да работи – да пише, да композира и да обучава напълно безплатно музиканти: от начинаещи, до известни светила, които не пропускат неговата консултация когато трябваше да излизат на сцена. Впоследствие аз лично се уверих че е така.
      Срещата с него обаче надмина и очакванията, които разказите на Асен бяха създали. Вместо очаквания силен характер, с респектираща ерудиция, срещнах човек, чиято доброта стопляше всичко наоколо. От това уважението ми към него нарасна многократно (между другото, за разлика от повечето хора, които общуваха с него, аз не можех да преодолея страхопочитанието си и дълго време му говорех на “вие” докато той не ме помоли да престана).
      Неговото влияние се оказа решаващо за мен, така, както и за много други хора, с които Трифон Силяновски е общувал. По това време идеологическата простотия и плесента, която покриваше сферата на т.н. “обществени науки” ме бяха накарали да поизгубя смисъла на това, което правя . Мислех да захвърля всичко и да тръгна да свиря по кръчмите (щях да печеля повече и да се чувствам доволен). Именно Фончо и неговата воля за борба ме накараха да продължа. Бях наистина впечатлен от този човек, създал огромно творчество без нито грам надежда че то ще види бял свят. Беше с глава по-високо от назначените партийни номенклатурни професори по философия (за музиката просто няма смисъл да се говори - има оценки за него от много големи световни композитори и музиканти), но не демонстрираше превъзходството си. Той караше всички около себе си да разбират че духовността има смисъл, много по-висш от институционалните, социалните и житейските теми, с които тя обикновено се свързва, че тя има значение за самите нас и нашето вътрешно развитие, а не за ролята, която играем в обществото. Затова той нито за секунда не се преклони пред мъчителите си, дори тогава, когато те се опитваха да замажат това, което са му сторили. Когато честват юбилея му като корепетитор в Пловдивската опера той връща ордена, който искали да му връчват – в резултат е изселен в Смолян.
От Трифон Силяновски научих че не е достатъчно да имаш оригинални идеи и мисли и да импровизираш, а е необходима дисциплина на ума, търпелива и системна работа над интелектуалния материал, благодарение на която от бликналата идея може да се появи същностна мисловна конструкция.

imageИстински шок изпитах когато вече се преселихме в София и му отидох за пръв път на гости – изведнъж попаднах сред хора от друг свят. Много от тях за мен бяха недостижими авторитети, за други научавах неща, които ме караха да изпитвам благоговение. Не можех да повярвам че седя на една маса с толкова знаменити и уважавани личности. Обръщението беше “господине”, нравите и възпитанието бяха коренно различни от тогавашните нрави и възпитание. Трифон Силяновски беше душата на този свят – неговият интелектуален генератор. Естествено, това бяха преимуществено хора, произхождащи от известни и уважавани преди 1944 година семейства, с блестящо образование и култура. Идваха и доста представители на съвременния артистичен елит, които се стараеха да си впишат в тази атмосфера. Без претенциозност и снобизъм се говореше по широк кръг от теми, хората не се стремяха да блеснат, а наистина се интересуваха от това, което се дискутира и се стремяха да търсят истината. Тези вечери ставаха истински събития, никога няма да ги забравя. За мен беше чест да общувам с тези хора, контактът с тях ми е дал безкрайно много, а липсата им се чувства болезнено.
Фончо беше сред тези, които много бързо след 1990 година разпознаха фалша на това, което се случва. Обзети от “демократична” еуфория, аз и пък и много други не обърнахме внимание на неговите предупреждения, че играем с белязани карти и в тази игра можем да загубим човешката си същност, да станем играчки в ръцете на тези, които създадоха тоталитарните лагери, а после се хванаха да създават демокрацията. И ако все пак в края на краищата успяхме да прозрем цинизма и лъжата, просмукали се в обществото ни, заслугата е пак негова, защото все пак именно той ни е дал ориентирите и координатната система, в която да поместим своите оценки за ставащото. От онова време са нашите най-разгорещени и горчиви спорове, в които, уви, той се оказа прав.

* * *

Вторият спомен, който избрах е на Иван Колев:

С композитора Трифон Силяновски се срещнах, когато се готвехме да публикуваме Шпенглер - Залезът за Запада. Някой ми каза, че вече има превод. Направил го бил един музикант. Така се запознах с Трифон Силяновски. Живееше в един стар, препълнен с книги апартамент в пресечка на "Патриарха". И при него обстановката беше като при Свинтила - легло и наоколо от земята до тавана рафтове с книги на по две-три реда. Силяновски беше много фин и деликатен човек, сякаш постоянно заслушан в нещо, което другите около него не чуват. Показа ми преводи от немски на Шпенглер, Винделбанд, Юбервег, Грабман. Правил ги през годините на социализма. Ей така, за себе си, за да не забрави немския, който той много обичаше. 
Много ме впечатли един негов разказ за престоя му във Виена. За събиранията на група композитори, историци, философи, на които той имал удоволствието да присъства и да участва в разговорите. Всъщност най-впечатляващото бяха очите на Силяновски по време на разказа. И накрая тихо каза: "Това беше най-прекрасното време от моя живот. Никога повече не попаднах сред толкова духовни хора".
А това "никога повече" обхващаше и годините прекарани в лагера Белене. Разказа ми как една зимна коледна нощ за забавление на охраната го извели навън "да си изкопаеш сам гроба в чест на "твоя" празник". Накрая, за да е "по-истинско", го накарали да влезе в изкопания гроб и стреляли във въздуха. След лагера бил няколко години интерниран в някакво село. Принудили го да живее известно време в обор при животните. А Силяновски познаваше Бах в детайли. ПРОДЪЛЖЕНИЕТО - В ДРУГИЯ МИ БЛОГ




Гласувай:
10



Няма коментари
Търсене

За този блог
Автор: templar
Категория: Политика
Прочетен: 3798673
Постинги: 428
Коментари: 2648
Гласове: 10559
Календар
«  Март, 2024  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031