2. varg1
3. radostinalassa
4. mt46
5. leonleonovpom2
6. wonder
7. planinitenabulgaria
8. kvg55
9. zaw12929
10. hadjito
11. sparotok
12. bosia
13. getmans1
14. rosiela
2. katan
3. wonder
4. leonleonovpom2
5. mt46
6. bojil
7. vidima
8. dobrota
9. ambroziia
10. donkatoneva
2. vesonai
3. radostinalassa
4. lamb
5. hadjito
6. samvoin
7. manoelia
8. mimogarcia
9. bateico
10. iw69
Негодникът винаги е конкретен …
Вестник „Печатарски работник” е орган на БКП, профорганизацията, ДКМС и административното ръководство при държавна печатница „Димитър Благоев”-Пловдив. Той е най-железният рупор на БКП в Пловдив, където строго се съблюдава комунистическата линия на пловдивските дейци на партията. На 24 май 1986 год., в брой 129, на първа страница е публикувана уводната статия „С уверени стъпки към нови победи!” на „Певеца на партията” в Пловдив Спас Гърневски, на който ръководството на БКП е гласувало доверие да очертае пътя на местните печатари към „светли бъднини”. Утвърденият склададжия в печатницата изпълнява стриктно своя комунистически дълг. Ето и публицистичното му „творение”:
С уверени стъпки към нови победи!
Наред с останалите празници на годината Първи май остава един от най-светлия ден, записан в националния ни календар, така както е намерил своето достойно място и се е превърнал в знаме на прогресивното работническо движение на народите по цялата земя.
Вече един век стъпките на Първи май кънтят по улиците и площадите, оставят по паважите кървави следи, падат пронизани до гордо вдигнатите знамена, отприщват пороите на слънцето с нежния допир на трудовите длани. Няма народ, който уважава себе си и цени труда си, да не е оставил диря в историята на първомайското движение. Своите светли страници от тая история са записали и българските работници, обединени под алените знамена, понесени от Кирковата „Дружна песен днес да екне, песен, песен на труда…”.
Колелото на историята е извървяло своя победен оборот за редица народи, които днес свободно заливат площадите, за да манифестират своя съзидателен труд така, както направихме и ние, българите на Първи май.
Тази година този ден е малко по-особен за нас. Само преди месец априлска България застана единна около трибуната на конгресната зала, за да очертае стратегическите пътища и бъдещето на идните поколения. Решенията, които се взеха, са известни на всички ни. Контурите на новия път са ясно и точно очертани. Но ясно е и това, че новият начин на мислене е свързан с нов начин на действие, че всички ние, членовете на социалистическото общество, и всеки на своето място, сме длъжни да дадем всичко от себе си с любов и отговорност в общото дело. Само тогава очертаният път ще бъде не само построен, но с живителния труд на всички ни ще се превърне в една модерна магистрала, която ще ни отведе в бъдещето на идния век, напълно подготвени за него.
Календарният април отново събуди природата за началото на поредния кръговрат на сезоните – листата обсипаха с бледа резеда дърветата, после ще позлатеят, а наесен ще си отидат, за да се повтори след това всичко отново.
Историческият Април обаче продължава. При него кръговрати няма. Веднъж събудил и природа, и хора за живот, той е едно непрекъснато движение напред и нагоре. А двигателят на това движение е трудът на хилядите скромни, известни и неизвестни хора, навили часовника си за първа смяна, застанали до станове и машини, по трактори и комбайни, втъкали дните си в слънчевия ден на родината. Затова е законна гордостта, затова с открити сърца заехме на Първи май своето място в редиците под трицветни и алени знамена.
По мраморния площад на родния град отекнаха стъпките и на пловдивските печатари. Твърдо и уверено, с поглед в бъдещето.
Печатарите винаги са били в първите редици на трудовите битки с времето. Доказателство за това са големите успехи, постигнати през изтеклата петилетка. Доказателство ще са и победите през настоящата.
Месец май ни дари и с нашия професионален празник – Деня на славянската писменост, култура и българския печат. Празникът наречен слово, това е празникът на нашия труд, изпод чийто пръсти малките буквички, подредени една до друга и в срещата си с черното мастило и бялата хартия, добиват плът и съдържание, за да посеят духовна светлина в душите на хората.
Няма по-свято дело от това, затова и ние трябва да се гордеем с плодовете на нашия труд.
Нека с достойнство и чест, както посрещнахме Първи май, с вдигнати чела да се поздравим и на професионалния ни празник, уверени в постигнатите успехи, убедени в бъдещите победи.
Спас Гърневски
Това словоблудство, което прочетохте е само началото от поредицата „творби”, с които ще ви запознаем на Гърневски – Амфоров, Певеца, Лимбосания, Гърльо. Ще публикуване и част от неговите знакови стихотворения, в които със същия плам възхвалява комунизма, Април, Септември, Альоша, съветския войник, Свободата, носена от 09.09.1944 г. и още блудства със словото, но подчертаващи кристалния комунистически лик на това лице. Убеден съм, че хората трябва да познават дееца на „правата вяра” и защо той се възпротиви на създаването на музей на жертвите на комунизма. Негодникът винаги има име.
Тагове:
СиСорт» с нов модел фотосепаратори „OPT...
Чужденците в Първа лига
Петър Андасаров - вечното любовно недора...
Турският вътрешен министър: Целият свят ...
Нещо повече - искат и днес да са актуални и ако може - даже да ни водят.
/Нямаме нищо против тях - да си лежат в гробището на Историята./
Но да не вампирясват. Да не се повампируват. Страх ни е за децата.
Но, благодаря. Не знаех, че тоя БЕСЕН антикомунист, е бил възторжен "комунист".
Аз съм бил до 40-тата си година ИЗВЪН Партията, а след това - вътре. Чудесно познавам и едната, и другата среда, без висшите ешалони, но те станаха ЯСНИ след 10-ти, и почти всички ЗАПАЗИХА ДОСТОИНСТВО, не се изметнаха като Гърневски.
Главната задача на Партията, беше развитието на ИКОНОМИКАТА и повещаването на стандарта на живот НА РАБОТНИКА И СЕЛЯНИНА. Интелигенцията беше на втори план, но и това имаше ОБЯСНЕНИЕ, ако не оправдание. У Главния Враг, най-развитите капиталистически страни, работникът и селянинът имаха по-висок стандарт, вражеската пропаганда печелеше последователи сред тях, и само това, че интелигентите бяха по-зле, поддържаше самочувствието на "трудещите се" у нас, че са ГОСПОДСТВАЩА класа. Нашите десни ПОСТОЯННО "ЗАБРАВЯТ", че преди 9-ти стандартът ни на живат е бил ОЩЕ ПО-ИЗОСТАНАЛ от тия най-развити и богати страни.
2. Чара с Чар в блогарите
3. Медиапул
4. Промените 89
5. Е - вестник
6. Гласът на жабата
7. Декомунизация
8. в-к Дневник
9. блиц
10. Бивол
11. Големият Живко Желев
12. Блога на Милен Радев
13. сайт Държавна сигурност
14. Пловдив 24
15. Разузнаване
16. Радио Пловдив
17. П О Т
18. Марица - Пловдив
19. П. Симеонов - документи
20. Пловдив Утре
21. ЦИК - Избори
22. ЕСК
23. Пловдив-онлайн
24. Трафик-Пловдив
25. 24 часа
26. СПОРТАЛ
27. VBOX 7
28. ФАКЕЛ - Р. Леонидов