БЛОГ MINCHOMIN :: ОЦЕЛЯВАНЕТО НЕ Е ПЪРВИЧЕН ИНСТИНКТ

Блогрол

1. OTKROVENIYA - МАСЛОВ ЛЕОНИД ИВАНОВИЧ
2. ДИКТОВКИТЕ НА ПОСЛАНИКА НА ВЕЛИКОТО БЯЛО БРАТСТВО ТАТЯНА МИКУШИНА
3. SPIRALATA. NET - Най-големия сайт в България за виртуална духовна литература!
4. СВЕТОВНА ФИНАНСОВО-ИКОНОМИЧЕСКА КРИЗА! ПРОТОКОЛИ НА СИОНСКИТЕ МЪДРЕЦИ - ВИСША ШКОЛА ЗА СВЕТОВНИ УПРАВЛЕНСКИ АБСУРДИ!
5. СВЕТОВНА ФИНАНСОВО-ИКОНОМИЧЕСКА КРИЗА! КАК СИСТЕМАТА ПРАВИ БОГАТИТЕ ПО-БОГАТИ, А БЕДНИТЕ ВСЕ БЕДНИ?
6. ПРЕЗИДЕНТСКИ ИЗБОРИ 2011 ГОДИНА! - БЛОГ ЗА ПОДДРЪЖКА НА "ДВИЖЕНИЕ ЗА ДЪРЖАВНОСТ И ДУХОВНО ВЪЗРАЖДАНЕ НА РУСИЯ" - /ОТ БЪЛГАРИЯ/!
7. ПРЕЗИДЕНТСКИ И МЕСТНИ ИЗБОРИ 2011 - ЗАЩО НЯМА ДА ГЛАСУВАМ?
8. СВЕТОВНА ФИНАНСОВО-ИКОНОМИЧЕСКА КРИЗА ИЛИ "ВЪЛЧИ" КАПАН С БАНКОВИТЕ ЗАЕМИ! ВЪЗДЪРЖАЙТЕ СЕ ОТ ВСЯКАКВО ВЗЕМАНЕ НА ЗАЕМИ!
9. СВЕТОВНА ФИНАНСОВО-ИКОНОМИЧЕСКА КРИЗА - СРИВ НА КАПИТАЛА ИЛИ СИГНАЛ ЗА ГРАНДИОЗНИ ПРОМЕНИ!
10. ОБРАЗОВАНИЕТО, КОЕТО ДАВАТЕ НА ВАШИТЕ ДЕЦА!
11. ЦЕРН - ГОЛЕМИЯТ АДРОНЕН КОЛАЙДЕР, ГРАНДИОЗНА БЕЗСМИСЛИЦА НА СВЕТОВНАТА НАУКА ЗА 4.5 МЛРД. ШВЕЙЦАРСКИ ФРАНКА! - І част
12. /ДИКТОВКАТА Е ДОБРЕ ДА СЕ НАУЧИ НА ИЗУСТ/ Еволюцията е постоянно усъвършенстване - Маслов - 28.02.2008
13. Човечеството – Вселенски експеримент - Маслов 16.08.2008
14. НЯМА СЛУЧАЙНОСТИ - Маслов 31.07.2005
15. - За невярващите - Маслов 27.02.2007
16. СВЕТОВНИТЕ КАТАСТРОФИ И ТЕХНИТЕ ПРИЧИНИ
17. Невъзможно е да се спасите без да възприемате Думите на Създателя - 20.03.2007
18. ИЗТРЕЗНЯВАНЕ - Маслов - 29.05.2007
19. ПРОЗРЕНИЕ - Маслов 09.06.2007
20. ПЪТЯТ КЪМ СВОБОДАТА... - Маслов 17.10.2007
21. ОСНОВАТА НА РЕЛИГИЯТА НА ВИСШИЯ РАЗУМ - Маслов - 27. 10. 2004 г.
22. Още веднъж за основите на Божествената регулярност - Маслов 02.06.2011
23. Тайната на Колективното съзнание - Маслов 04.10.2010
24. Одобрява ли Аллах джихад? ( Отговор на Исус чрез Ким Майкълс)
25. ВЕЛИКО БЯЛО БРАТСТВО

Постинг

Обратно към блога | Предишен постинг | Следващ постинг

02.11.2009 17:49 - ОЦЕЛЯВАНЕТО НЕ Е ПЪРВИЧЕН ИНСТИНКТ

Автор: minchomin Категория: Технологии

Прочетен: 1060 Коментари: 0 Гласове:

Последна промяна: 02.11.2009 22:38

Първичен културен мит е, че злото е вродено у хората. Това е митът за първородния грях. Според този мит, злото е не само заложено в основата на човешката природа, но и по рождение хората са такива. Вторият културен мит, който по необходимост следва от първия, е, че „оцеляват най-приспособимите". Според този втори мит, някои от хората са слаби, а други силни, тъй че за да се оцелее, човек трябва да е от страната на силните. Бихме сторили всичко, за да помогнем на своите събратя, но когато стане дума за собственото си оцеляване, трябва първо да се погрижим за себе си. Готови сме дори да оставим другите да умрат. Готови сме дори да направим и нещо повече. Ако ни се струва, че се налага за оцеляването на нас и на нашия род, готови сме да убиваме, което предполага да убиваме „слабите" - и така да се самоопределяме като „най-приспособимите". Някои от нас, хората, дори твърдят, че такъв е основополагащият ни инстинкт. Той е наречен „инстинкт за оцеляване" и именно този културен мит е формирал до голяма степен нашата обществена етика, изграждайки груповото ни поведение. Ала нашият „първичен инстинкт" не е оцеляването, а по-скоро справедливостта, единството и любовта. Това е първичният инстинкт на всички съзнателни същества навсякъде по света. Той е вложен в нашата клетъчна памет, той е нашата родова природа. Той разбива нашия първи културен мит. Ние не сме зли в своята основа, ние не сме родени в „първороден грях". Ако нашият “първичен инстинкт" е бил оцеляването и ако основата на нашата природа е злото, ние никога не бихме се спуснали инстинктивно да спасим едно дете да не падне или един мъж да не се удави, или когото и да било от каквото и да било. А всъщност, когато действаме според първичните си инстинкти и проявяваме основата на своята природа и не мислим за това какво правим, ние, хората, се държим така дори с риск да пожертваме себе си. И така, нашият „първичен инстинкт" не може да бъде „оцеляването". И нашата първична природа явно не е „злото". Нашият инстинкт и нашата природа отразяват Истинската ни Същност, която е справедливост, единение, любов. Разглеждайки обществените последици, много е важно да се разбере разликата между справедливост и равенство. Първичният инстинкт на всички същества не е да търсят равенство, нито да бъдат равни помежду си. А всъщност истината е точно противоположна. Основният инстинкт на всички живи същества е да бъдат единствени по рода си, а не еднакви. Да се създаде общество, в което две същества са наистина равни, е не само невъзможно, но е и нежелателно.
Социалните механизми, които се стремят да породят истинско равенство - с други думи икономическа, политическа и социална еднаквост - работят срещу най-висшата идея и предназначение на човека, което е той да има възможност да постигне най-върховното си желание и по този начин истински да пресътвори себе си. За това се иска равенство на възможностите, а не фактическо равенство. Именно това се нарича справедливост. Фактическото равенство, наложено от външни сили и закони, ще елиминира, а няма да породи справедливост. То ще елиминира възможността за истинска себереализация, която може да бъде върховната цел на всички хора.
А какво би създало свобода на възможностите?
Това са системи, които ще позволят на обществото да удовлетвори основните жизнени потребности на всеки индивид, като по този начин освободи всички, за да се стремят към своето развитие и себеосъществяване, а не единствено към оцеляване. С други думи, системите, които имитират истинската система живот, са такива системи, при които оцеляването е гарантирано. И тъй като личното оцеляване не е проблем, то никога не би следвало да се допуска някой от членовете на човешкия род да страда, когато има достатъчно за всички. В тези случай личният интерес и общия интерес са идентични. Общество, което е било създадено около мита за „първородното зло" и „оцеляване на най-приспособимите", не може да постигне подобно разбиране. Любовта няма никакви изисквания. Това прави любовта именно любов. Ако любовта ти към друг човек е свързана с изисквания, то значи, че тя не е никаква любов, а фалшификат. Например, в контекста на въпроса за брака. В него възниква обмяна на обещания, каквито не се изискват от любовта. Въпреки всичко ние ги изискваме, защото не познаваме какво е любов, така че се заставяме един друг да си обещаеме нещо, което любовта никога не би поискала. В последните години виждаме, че бракът заема все по-малко място в живота между мъжете и жените. Можем ли да преустроим своята обществена институция, наречена „брак", така че тя да не изисква нещо, което Любовта не би поискала, а по-скоро да изразим нещо, което само любовта би изразила. С други думи да променим брачния обет. Нещо повече, да променим очакванията, върху които се основава този брачен обет.
Да, тези очаквания трудно могат да се променят, защото те са наше културно наследство. Те се пораждат на свой ред от нашите културни митове. Един от нашите културни митове е свързан с това, че любовта е по-скоро да даваш, отколкото да получаваш. Това се е превърнало в културен императив. Ала той подлудява, нанася ни повече вреда, отколкото дори можем да си представим. Той държи хората в несполучливи бракове, прави всякакви взаимоотношения нефункционални и въпреки това никой, нито родителите ни, от които очаквате напътствие, нито духовенството, от което очакваме просветление, нито психолозите и психиатрите, на които се надяваме, за да получим яснота, нито дори писателите и творците, от които очакваме интелектуално ръководство, се осмеляват да отправят предизвикателство към този преобладаващ културен мит. И тъй, пишат се песни, разказват се истории, правят се филми, дават се напътствия, предлагат се молитви и родителски съвети, които поддържат Мита. Не ни остава нищо друго, освен да го приложим в живота си. Ала не можем и това не е наш проблем, проблемът е в самия Мит.

Нагоре