Представям ви откъс от книгата "Анна, бабата на Иисус" за посвещението на Иисус в Голямата пирамида в Египет. Това е един епизод от неговият живот, непознат за човечеството и разкрит с тази невероятна книга. В нея се откриват факти и данни от историята около подготовката на идването Му на земята, обучението и мисията, която той изпълнява. Признавам, че с прочитането на тази книга, в мен се запълни една дупка от това, което ми беше нужно като информация. 

 "И така, Иисус, брат му Яков и братовчед му Йоан бен Захария, преминаха през всичките напреднали посвещения на Хорус за просветление, които представляват пътуване, което обединява и издига свързването на дух и материя като една въплътена душа. От Дендера те отидоха до Абидос, мястото на древния Храм, който напомня за възкресението на Озирис. Тук те участваха в Ритуала на Гробницата. Както съм споделяла с теб, Ритуалът на Гробницата не беше нещо ново за Иисус. Първото посвещение на Иисус в Ритуала на Гробницата се състоя в Кармел, когато беше дванадесетго­дишен. Имах привилегията и отговорността да въведа внука си в древния ритуал за „умиране" и възкресение. Той завърши пос­ледния ритуал с Маха Бабаджи в Индия почти дванадесет го­дини по-късно. Като премина през ритуала отново в Абидос, му се дадоха нови прозрения, както и възможност да подпо­могне брат си и братовчеда си. Стана така, че самата богиня представи присъствието на Бо­жествената Майка вътре в гробницата на Абидос, където три­мата верни приятели лежаха три дни. Когато крилете на Ней­ната любов ги обгърнаха, изчезна всякакъв страх, а жизнената сила, вътре в Нейното огромно енергийно поле, възкреси все­ки атом в ново осъзнаване за вечния живот. Иисус следеше всяка мисъл и приемаше обратно енергиите, проектирани навън в астралните сфери, пречистени от нехармонични емоции и унищожителни мисъл-форми. В тайните зали на Абидос Иисус се срещна с посветени същества, които управляваха засяването на кода на възнесението в човешките ДНК, както и със своя прародител - фараона Ехнатон. Иисус премина посвещението на елементите Земя, Въздух, Огън, Вода и Етер. Той проникна дълбоко в атомната структура на тялото си и откри целия Космос в себе си. Той проучи втъкаването на светлината в матрицата на възкресението, която е наречена „Цветето на Живота". Чрез разбирането за електромагнитните полета, свещената геометрия и трипластовата същност на светлина, звук и цвят, той пренесе тялото си в Полето от Светлина, което беше непроницаемо за дисхармоничните фактори. По този начин Иисус пое контрола над силите на живота и илюзията за смъртта. Той продължаваше да размишлява и да изговаря мантрата, която получи в Индия: ,, Аз съм възкресението и животът". След Абидос и едно спокойно пътуване с голяма лодка, надолу по Нил, за да участват в посвещения и ритуали в храмовете на Мемфис, Иисус, Яков и Йоан почиваха няколко месеца в Хелиопол, очаквайки завръщането на другите, които все още завършваха своите посвещения. Просторният дом на Мариам предлагаше спокойствие и мирно обкръжение, което позволяваше да се осмисли всичко, през което бяха преминали. Иисус се радваше на това време за почивка, самота и семейни разговори. Ако изпитанията в Британия и Хималаите бяха напрегнати, египетските посвещения бяха за кратък период, но по- опасни и поставящи на изпитание душата.   Иисус беше благодарен за цялата подготовка, която беше получил, за помощта на неговите приятели и за мъдрите учители, които бяха подкрепили неговото пътуване и самоусъвършенстване. Сега той се радваше на времето за освежаване и подновяване на връзката със своите братовчедки Мариам и Мария-Магдалина. С Мариам намираше една дълбока успокояваща хармония, а с нейния съпруг Натанаил можеше да се отпуска в смях и веселие. С Мария-Магдалина Иисус чувстваше едно пробудено желание да бъдат заедно. Те и двамата усещаха божествено избрания момент да бъдат заедно в Египет. Сега усещането за свобода им помагаше да поддържат интимни, но чисти отношения. В това време за възстановяване, докато очакваше останалите от неговите приятели да пристигнат обратно в Хелиопол, Иисус беше заведен чрез духа си при Съвета на Братството-Сестринството на Светлината. Той беше запознат с плана за публична де­монстрация пред човечеството на възкресението и възнесение­то. Планът беше предназначен да помогне на един несъзнателен и упорит народ да научи как може да преодолее всеки страх. Тъй като най-големият човешки страх е този от смъртта, беше му обяс­нено, че ще бъде предприет сложен процес в много измерения, който ще отпечата принципите на възкресението и възнесение­то в целия живот, през цялотр време и пространство. Така в Еги­пет беше поставена основата за по-късната мисия на Иисус. Последното посвещение на Иисус в Египет, както е случаят с всички посветени, които бяха достатъчно подготвени - беше в Голямата пирамида. Тази, най-голямата от пирамидите, която символизира мястото в човешкия мозък, където става просвет­лението, беше конструирана много отдавна, за да служи като за­ла за индивидуално и за планетарно възнесение. Макар че тя някак си стои като „заспала" във ваши дни, нейната истинска функция ще бъде възстановена, когато достатъчен брой човешки същества са готови да извършат преминаването от разделено към обединено съзнание. Когато тази основна точка е достигната, Ще стане верижна реакция, която ще активира други енергийни вихрови центрове, които фокусират енергия в различни етерни мрежи, намиращи се вън и вътре в Майката Земя.     Сега ще дам кратко описание за посвещението на Иисус в Голямата пирамида, намираща се при некропола на Гиза, на западната страна на река Нил. Натанаил пътуваше по суша до Голямата пирамида с провизии и една кола, докато Иисус и шестима приятели започнаха своето пътуване под земята, достигайки една древна зала под Хелиопол. Пред тежката желязна врата на Залата стоеше много стар жрец-пазител, който ги очакваше. Той ги преведе през поредица от зали, чиито врати работеха чрез звукова честота и съответстващ резонанс. Те преминаха невредими.      После вървяха през един дълъг, тесен, слизащ под реката Нил тунел, където попаднаха на катакомби, пълни с кости и разлагащи се трупове на хора, които не са могли да си позволят погребение в некропол. В тунела имаше различни разклонения, някои с врати, други бяха черни, зеещи дупки. Всички си носеха лампи, малки шишета с вода за пиене и достатъчно вяра, че ще могат да преминат през това изпитание. На три различни разклонения ги посрещнаха жреци-пазители. Посвещаваните бяха изпитвани, за да се провери тяхната готовност да продължат, а след това главният жрец ги поведе през следващата част на дългото пътуване. Когато най-после пристигнаха до една много голяма зала точно под Сфинкса, стотици метри под повърхността, те бя много удивени, че повече не се нуждаят от своите лампи. Тук бяха поздравени от Съвета на дванадесет възнесли се Учители, включително Сарапис Бей и Тот, които им се явиха във физическите си тела. Иисус разпозна тази зала от историите, които баща му и майка му му бяха разказвали, когато по-рано живееха в Египет. Беше му казано, че Сфинксът е имал „съпътстващ двойник”. Все още видимият Сфинкс представлява мъжкия слънчев принцип. Вторият Сфинкс, който олицетворяваше женския лунен принцип, е бил осквернен - камъните му са били използвани за построяване на някои от по-малките пирамиди в Гиза. Учителите използваха различни начини и пароли, които ведоха посвещаваните до подземния град още по-надолу. След като бяха подкрепени с храна, всеки получи определена задача, която щеше да подпомага посвещението на Иисус в Голямата пирамида, Яков отиде сам в една друга зала под Сфинкса, къде беше научен как да поддържа определена звукова честота, която щеше да бъде предадена в Голямата пирамида. Жреците заведоха Андрей и Яков бен Заведеев през съседни свързващи тунели, водещи до зали в Малката и Средната пирамида. Тук, от тези стратегически места, където координацията и хармонията могат да бъдат насочвани, те също щяха да предадат специфични звукови честоти в Голямата пирамида. Иисус, Мария-Магдалена, Мариам и Йоан бен Заведеев бяха придружени през тайнствено осветени коридори до отвесната шахта. След това те трябваше да продължат по своя път през извиващ и изкачващ се тунел до това място, което знаете като „Шахтата" в Голямата пирамида. Изкачването към „Шахтата" беше изпълнено с опасности, но гьй като те успешно бяха завършили различни посвещения, те ги бяха освободили от основните страхове. Лесно преминаха изкачването нагоре срещу гравитационните и магнитните си­ли, които ги притискаха надолу. Имаше моменти, когато се чув­стваха почти безтегловни, а телата си - въздухообразни. После се озоваха в пълна тъмнина - толкова плътна, че пламък не би могъл да издържи. Всеки се чувстваше напълно сам. За да про­дължат беше необходимо да си припомнят и използват цялата мъдрост, която бяха придобили през всичките предишни пос­вещения. Понякога се усещаха толкова слаби, замаяни и обър­кани, че да се продължи напред беше труден тест за силата на духа и общата подкрепа един към друг. Групата премина напред през специални енергийни зони. Тех­ните екстрасенсорни възможности се бяха повишили, започнаха да усещат, че от самите тях се излъчва сияние и една златиста фотонна енергия, наречена „врил" от атлантите, струеше от ка­менните стени, почти като етерно фосфоресциране. Започнаха да чуват звуци, които звучаха по такъв начин, че ако се вслушаха вни­мателно, щяха да бъдат ръководени за тяхното изкачване нагоре. Това беше тест за фино ориентиране по различните тонове и геометричните ъгли, което беше отпечатано в техните умове, които създаваха един вид ментална карта. Когато „Кладенеца" беше достигнат, те спряха, медитираха и се приготвиха за изпълнение на своята цел. Мариам зае своето място, точно под „Царската стая" горе. Тя беше усъвършенствала уменията зд съсредоточаване и беше преминала повечето от нивата на Ритуала на Гробницата. Понеже имаше благословията на Иисус и Мария-Магдалена и знаеше, че Натанаил се молеше за нея отвън, пред пирамидата, та уверяваше себе си, че не е сама. Чувствайки тежката чернота да обгръща туптящото й сърце и като си припомни историитеза онези, чийто сърца бяха спрели да бият в това място, къде лежеше, това накара съмненията да се появят като сенки на чудовища върху екрана на ума й. Мариам прегърна страха си и стана Изида в ада на Голямата пирамида за три дни. Това беше върховният тест, който я подготви за възложената задача, която тя по-късно щеше да изпълни, когато сегашното скрито посвещение беше представено външно - човечеството да види и почувства същото на хълма на Разпятието. Иисус, Мария-Магдалена и Йоан бен Заведеев бързаха. Те изкачиха ниския стръмен наклонен участък. Накрая достигнаха залата, която наричате „Залата на Кралицата". Отново спряха и медитираха няколко часа, докато получиха вътрешен знак, че е време да продължат. Според личните инструкции Йоан остана в „Залата на Царицата", където започна да произнася напевно определени звукови честоти. Иисус и Мария продължиха символичния Път на Посвещението. Те изкачиха коридора към „Голямата галерия" и накрая влязоха в „Кралската зала”. Тя беше конструирана да функционира като голямо резониращо пространство. Щом влязоха вътре, започнаха да чувстват великолепната комбинация от звукови честоти, които бяха тонирани от всички, участващи в ритуала. Те бяха на своите места, включително жреците и жриците, в тайните зали вътре и под Голямата пирамида. Всички аспекти на техните ментални, емоционални и физически тела бяха настроени и насочени към междупространствената музика на сферите. Така хармонизираха своето съзнание с определени слънчеви, звездни и галактически енергии. Макар че повечето от енергиите, които бяха изпращани към посвещаваните в изминалите времена, вече не бяха достъпни, енергиите, излъчвани от планетата Земя, към които бяха прибавени и тези на възнеслите се учители, все още бяха достатъчни да трансформират Голямата пирамида в една могъща зала за виртуална реалност. Мариам и Мария-Магдалена бяха преминали посвещение в „Кралската зала" преди седем години. Те бяха подготвени да служат като подпомагащи жрици на Изида при посвещението на Иисус. След като заведе своя любим братовчед до червения гранитен саркофаг, в който той трябваше да остане за седемдесет и два часа, Мария-Магдалена зае своята позиция при портала на „Цар­ската зала" и запечати енергийно влизането с мудри и монотон­но пеене. Тя действаше като висша жрица на Изида. После енер­гийно свърза всички участващи ученици в единна мрежа. Всеки, който участваше в подкрепа на индивидуалната и планетарната цел за посвещение за възнесение в Голямата пирамида, започна да изпраща честоти, които фокусираха вибрациите на светлина­та, звука и цвета в саркофага, където лежеше Иисус. „Царската стая" започна да вибрира с фини енергии, щом около саркофага беше създадена една многопространствена ге­ометрична матрица. Вътре, в този атомен ускорител, физичес­кото тяло на Иисус започна да свети с полупрозрачна светли­на, когато то беше изпълнено с божествената цел на Космичес­кия Христос. А ние, които според способността да получим та­зи задача, бяхме пробудени за нашия пълен потенциал. Сега ще обясня, че саркофагът вътре в „Царската стая" беше разположен по такъв начин, че фините енергии, излъчвани от могъщия енергиен вихър на Голямата пирамида, минаваха нап­раво през шишковидната жлеза на положения в саркофага. Тя не е служила като монументална гробница за древен египетски фа­раон. Голямата пирамида беше и е не само място за посвещение, но също и една изключително мощна енергийна зона за възне­сение. Тя беше създадена да помага на посвещаваните да се про­будят за пълното припомняне на тяхната истинска идентичност. Това е, моя обичана приятелко, тайната на Голямата пирамида. В този случай, обаче, церемонията за посвещението не беше просто улеснение на индивидуалния процес за духовното про­буждане на Иисус. Посвещението на Иисус за разпятието, възк­ресението и възнесението бяха улеснени от енергиите в Голямата пирамида. Цялата Земя и човечеството могат да подпомогнат планетарното възнесение във ваши дни. Бих те помолила, приятелко моя, да помислиш как би могла да се възполз­ващ от енергията на съзнателното извисяване в ежедневния живот. Когато осъзнаеш, че имаш винаги огромна подкрепа, твоите безпокойства могат да бъдат посрещнати с вяра и надежда, вместо със заплахата на страха. Всяка душа, която беше определена да играе значителна роля в подкрепа на Иисус в публичното демонстриране на разпятието и възкресението, присъстваше на специалната подготовка, Иисус и неговите близки придружители бяха тези от нас, които зна­еха как да се телепортират и да бъдат на две различни места едновременно. Така дойдохме в Голямата пирамида, за да участва­ме в тази мистерия. Други, които играеха по-малка роля, дойдоха в своите светлинни тела през време на „спането". По-късно с спомняха откъслечно това, което бяха видели в сънищата си. За всички съзнателно участващи тази репетиция помогна по-късно да бъдем емоционално дистанцирани, така че можехме да изиграем нашата част от Божествения план. Всяка стъпка от мисията на Иисус беше ръководена и отпечатана в планетарното съзнание. Макар че основната част от неговото посвещение в „Царската стая" се извърши в първите двадесет и четири часа, Иисус остана в саркофага за още двадесет и четири часа, за потвърждение на знака, което е бил даден на пророк Йов[1]. Йов преживял състояние близко до смъртта и раждане отново, като прекарал; три дни и три нощи в стомаха на една голяма риба, която го погьлнала. Нека да припомня, че каквото направи Иисус, същото направиха и другите. През това време Иисус и другите подкрепящи ученици изживяха възкресението, което трябваше да се случи в бъдещето, като събитие от виртуалната реалност. На нас ни беше разкрита основната насока, която подчини живота на нашата най-висша лична реализация и планетарното служене. Когато пос­вещението в Голямата пирамида завърши, всички, които участваха вътре, лесно излязоха навън през една замаскирана врата. Когато говорим за посвещенията на Иисус в Египет, искам да подчертая отново значението на груповата дейност, което тази история илюстрира. Иисус нямаше да може да изпълни това, което направи, без готовността на приятелите, които дойдохазаедно с него, за да подготвят себе си като най-квалифицирания подкрепящ екип. По същия начин не бихме постигнали това, което направихме, без разширеното съзнание, фокусираната преданост и безграничния пример, който Иисус ни остави. Както съм казвала и ще продължа да подчертавам: „Всичко, което Иисус направи, вие също можете. Дори повече можете да направите". Това ми позволява да обясня, че твоите изжи­вявания при посвещението могат да са различни от тези на Ии­сус. Да, Иисус беше и е едно изключително същество, чиято задача имаше планетарна и космическа цел. Усилията за изди­гане на твоя личен живот, който е също толкова значим, ще допринесе за успеха на планетарното възнесение. Може би ня­ма да въздейства толкова много, както направи Иисус, нито тво­ята отговорност към човечеството, ще е толкова голяма, както тази на внука ми. Но като Иисус, ти имаш същата лична отго­ворност да се самоусъвършенстваш, да създаваш хармония, къ­дето има конфликт и да прибавяш твоето просветлено, любящо присъствие към колективното възнесено тяло на съзнанието. Като Син на Мъжа и като един мъдър Брат, Иисус остави пример, който е възможен за всеки човек, когато има приобщава­не към любовта и единството. Тъй като космическата цел на ми­сията на Иисус и Мария-Магдалена бе да помогнат на цялото чо­вечество да се пробуди, те получиха помощ на космическо ниво. Каквато и да е твоята мисия, ти също ще имаш цялата подк­репа, от която се нуждаеш, за да успееш. В това осъзнаване, ти, също като твоя по-голям брат, можеш да получиш насърчение и надежда по пътя, докато разбереш себе си като Христос. Не е необходимо да отиваш до Голямата пирамида за посве­щение в този живот. И все пак, бих искала да те попитам: „Има­ла ли си опитност, в която чувстваш, че сякаш си в саркофаг и твоята ограничена същност и живот умират, и се появяваш ка­то нова идентичност, сякаш отново се раждаш за живот? Раз­позна ли зова да изравниш природата на твоето его с по-голямата сила, едно разширено чувство за благополучието на другите и способност да бъдеш по-състрадателно присъствие във всички твои взаимоотношения". По този прост, но значителен начин, ти също успяваш в твоето Христово посвещение".
  

Поздрави за постинга, Minchomin!
Прочетох с удоволствие цятата изложена тема. Да си призная, много малко съм чела на тази тематика и ми беше безкрайно интересно!

mnogo t1jni istorii