Блогрол
1. OTKROVENIYA - МАСЛОВ ЛЕОНИД ИВАНОВИЧ
2. ДИКТОВКИТЕ НА ПОСЛАНИКА НА ВЕЛИКОТО БЯЛО БРАТСТВО ТАТЯНА МИКУШИНА
3. SPIRALATA. NET - Най-големия сайт в България за виртуална духовна литература!
4. СВЕТОВНА ФИНАНСОВО-ИКОНОМИЧЕСКА КРИЗА! ПРОТОКОЛИ НА СИОНСКИТЕ МЪДРЕЦИ - ВИСША ШКОЛА ЗА СВЕТОВНИ УПРАВЛЕНСКИ АБСУРДИ!
5. СВЕТОВНА ФИНАНСОВО-ИКОНОМИЧЕСКА КРИЗА! КАК СИСТЕМАТА ПРАВИ БОГАТИТЕ ПО-БОГАТИ, А БЕДНИТЕ ВСЕ БЕДНИ?
6. ПРЕЗИДЕНТСКИ ИЗБОРИ 2011 ГОДИНА! - БЛОГ ЗА ПОДДРЪЖКА НА "ДВИЖЕНИЕ ЗА ДЪРЖАВНОСТ И ДУХОВНО ВЪЗРАЖДАНЕ НА РУСИЯ" - /ОТ БЪЛГАРИЯ/!
7. ПРЕЗИДЕНТСКИ И МЕСТНИ ИЗБОРИ 2011 - ЗАЩО НЯМА ДА ГЛАСУВАМ?
8. СВЕТОВНА ФИНАНСОВО-ИКОНОМИЧЕСКА КРИЗА ИЛИ "ВЪЛЧИ" КАПАН С БАНКОВИТЕ ЗАЕМИ! ВЪЗДЪРЖАЙТЕ СЕ ОТ ВСЯКАКВО ВЗЕМАНЕ НА ЗАЕМИ!
9. СВЕТОВНА ФИНАНСОВО-ИКОНОМИЧЕСКА КРИЗА - СРИВ НА КАПИТАЛА ИЛИ СИГНАЛ ЗА ГРАНДИОЗНИ ПРОМЕНИ!
10. ОБРАЗОВАНИЕТО, КОЕТО ДАВАТЕ НА ВАШИТЕ ДЕЦА!
11. ЦЕРН - ГОЛЕМИЯТ АДРОНЕН КОЛАЙДЕР, ГРАНДИОЗНА БЕЗСМИСЛИЦА НА СВЕТОВНАТА НАУКА ЗА 4.5 МЛРД. ШВЕЙЦАРСКИ ФРАНКА! - І част
12. /ДИКТОВКАТА Е ДОБРЕ ДА СЕ НАУЧИ НА ИЗУСТ/ Еволюцията е постоянно усъвършенстване - Маслов - 28.02.2008
13. Човечеството – Вселенски експеримент - Маслов 16.08.2008
14. НЯМА СЛУЧАЙНОСТИ - Маслов 31.07.2005
15. - За невярващите - Маслов 27.02.2007
16. СВЕТОВНИТЕ КАТАСТРОФИ И ТЕХНИТЕ ПРИЧИНИ
17. Невъзможно е да се спасите без да възприемате Думите на Създателя - 20.03.2007
18. ИЗТРЕЗНЯВАНЕ - Маслов - 29.05.2007
19. ПРОЗРЕНИЕ - Маслов 09.06.2007
20. ПЪТЯТ КЪМ СВОБОДАТА... - Маслов 17.10.2007
21. ОСНОВАТА НА РЕЛИГИЯТА НА ВИСШИЯ РАЗУМ - Маслов - 27. 10. 2004 г.
22. Още веднъж за основите на Божествената регулярност - Маслов 02.06.2011
23. Тайната на Колективното съзнание - Маслов 04.10.2010
24. Одобрява ли Аллах джихад? ( Отговор на Исус чрез Ким Майкълс)
25. ВЕЛИКО БЯЛО БРАТСТВО
2. ДИКТОВКИТЕ НА ПОСЛАНИКА НА ВЕЛИКОТО БЯЛО БРАТСТВО ТАТЯНА МИКУШИНА
3. SPIRALATA. NET - Най-големия сайт в България за виртуална духовна литература!
4. СВЕТОВНА ФИНАНСОВО-ИКОНОМИЧЕСКА КРИЗА! ПРОТОКОЛИ НА СИОНСКИТЕ МЪДРЕЦИ - ВИСША ШКОЛА ЗА СВЕТОВНИ УПРАВЛЕНСКИ АБСУРДИ!
5. СВЕТОВНА ФИНАНСОВО-ИКОНОМИЧЕСКА КРИЗА! КАК СИСТЕМАТА ПРАВИ БОГАТИТЕ ПО-БОГАТИ, А БЕДНИТЕ ВСЕ БЕДНИ?
6. ПРЕЗИДЕНТСКИ ИЗБОРИ 2011 ГОДИНА! - БЛОГ ЗА ПОДДРЪЖКА НА "ДВИЖЕНИЕ ЗА ДЪРЖАВНОСТ И ДУХОВНО ВЪЗРАЖДАНЕ НА РУСИЯ" - /ОТ БЪЛГАРИЯ/!
7. ПРЕЗИДЕНТСКИ И МЕСТНИ ИЗБОРИ 2011 - ЗАЩО НЯМА ДА ГЛАСУВАМ?
8. СВЕТОВНА ФИНАНСОВО-ИКОНОМИЧЕСКА КРИЗА ИЛИ "ВЪЛЧИ" КАПАН С БАНКОВИТЕ ЗАЕМИ! ВЪЗДЪРЖАЙТЕ СЕ ОТ ВСЯКАКВО ВЗЕМАНЕ НА ЗАЕМИ!
9. СВЕТОВНА ФИНАНСОВО-ИКОНОМИЧЕСКА КРИЗА - СРИВ НА КАПИТАЛА ИЛИ СИГНАЛ ЗА ГРАНДИОЗНИ ПРОМЕНИ!
10. ОБРАЗОВАНИЕТО, КОЕТО ДАВАТЕ НА ВАШИТЕ ДЕЦА!
11. ЦЕРН - ГОЛЕМИЯТ АДРОНЕН КОЛАЙДЕР, ГРАНДИОЗНА БЕЗСМИСЛИЦА НА СВЕТОВНАТА НАУКА ЗА 4.5 МЛРД. ШВЕЙЦАРСКИ ФРАНКА! - І част
12. /ДИКТОВКАТА Е ДОБРЕ ДА СЕ НАУЧИ НА ИЗУСТ/ Еволюцията е постоянно усъвършенстване - Маслов - 28.02.2008
13. Човечеството – Вселенски експеримент - Маслов 16.08.2008
14. НЯМА СЛУЧАЙНОСТИ - Маслов 31.07.2005
15. - За невярващите - Маслов 27.02.2007
16. СВЕТОВНИТЕ КАТАСТРОФИ И ТЕХНИТЕ ПРИЧИНИ
17. Невъзможно е да се спасите без да възприемате Думите на Създателя - 20.03.2007
18. ИЗТРЕЗНЯВАНЕ - Маслов - 29.05.2007
19. ПРОЗРЕНИЕ - Маслов 09.06.2007
20. ПЪТЯТ КЪМ СВОБОДАТА... - Маслов 17.10.2007
21. ОСНОВАТА НА РЕЛИГИЯТА НА ВИСШИЯ РАЗУМ - Маслов - 27. 10. 2004 г.
22. Още веднъж за основите на Божествената регулярност - Маслов 02.06.2011
23. Тайната на Колективното съзнание - Маслов 04.10.2010
24. Одобрява ли Аллах джихад? ( Отговор на Исус чрез Ким Майкълс)
25. ВЕЛИКО БЯЛО БРАТСТВО
Постинг
20.11.2009 12:10 -
МОЖЕМ ЛИ ДА КАЖЕМ НА ДЕЦАТА СИ В КАКВО СЕ СЪСТОИ ЖИВОТЪТ?
Автор: minchomin
Категория: Технологии
Прочетен: 1631 Коментари: 1 Гласове:
Последна промяна: 06.01.2012 09:39
Прочетен: 1631 Коментари: 1 Гласове:
2
Последна промяна: 06.01.2012 09:39
Възпитанието на децата в съвременното общество заема главно място във взаимоотношенията между поколенията. Тази тема постоянно е подложена на дискусия, но за съжаление все още никой не може да се похвали и да каже „Да, аз намерих точната методика за възпитание на нашите деца”. Проблемът постоянно се трехвърля между родители, училища, улицата и т.н. С две думи, никой в днешно време не поема отговорност за процеса възпитание на децата. За жалост това най-често си проличава тогава, когато се стигне до ситуации, в които детето по една или друга причина излезе от общо приетите норми на поведение и тогава то бива сочено с пръст и всеки си измива ръцете, че не е виновен затова, че се е стигнало до този край. Погледнато реално всеки претендира, че той най-добре възпитава децата. Това се отнася както до родители, така и до училищното възпитание. Истината е друга и тя е, че обществото няма нужната подготовка за възпитание на младото поколение и всеки върши този процес сторед собственото си разбиране и според критерия си за нормите на възпитание и поведение. В един момент човек тайно си признава пред себе си, че той не е подготвен за тази тежка задача възпитание на децата си. За да разгледаме този въпрос и да получим известна представа за нещата е добре да изходим от петте естествени чувства в детето като тъга, гняв, завист, страх, любов.
Проблемът възниква тогава, когато някое от петте естествени чувства бъде изкривено. Едно нещо води до друго. С други думи, винаги когато човек прави някакъв избор, той е продиктуван от нивото, на което се прави и от съответната дълбочина на която произтича. Тъгата е естествено чувство. Тя е онази част в теб, която ти позволява да се сбогуваш, когато не ти се ще да се сбогуваш, да изразиш - да изтласкаш или проявиш онази мъка, която изпитваш при всеки вид загуба. Това може да бъде загуба на любим човек или загуба на хубав мобилен телефон и т.н. Когато имаш възможност да изразиш своята тъга, ти се освобождаваш от нея. Децата, на които се позволява да бъдат тъжни, изпитват едно здраво чувство по отношение на тъгата след като станат възрастни и обикновено успяват бързо да се справят със скърбите си. Децата, на които се казва „хайде, хайде не плачи", обикновено като възрастни не си позволяват да плачат, в края на краищата нали винаги им е казвано, че не трябва да правят това в живота. И така, те потискат своята скръб. Тъга, която постоянно бива потискана, се превръща в хронична депресия - едно противоестествено чувство. Хората са убивали поради хронична депресия, войни са водени, народи са падали под робство. Гневът е естествено чувство. Той е средството, което ти позволява да кажеш „Не, благодаря". Не е задьлжително той да бъде оскърбителен и в никакьв случай да вреди на друг човек. Когато на децата се позволява да дават израз на своя гняв, те развиват здравословно отношение кьм него в своите зрели години и обикновено успяват да го преодоляват много лесно. Децата, които са накарани да почувстват, че в гнева им има нещо лошо - че не трябва да дават израз на своя гняв и фактически не трябва да изпитват гняв - на тях ще им бъде трудно да се справят с гнева в зрелите си години. Гняв, който постоянно се потиска, се превръща в ярост, което е съвсем противоестествено чувство. Хората са убивали поради своята ярост, войни са се водели, народи са се проваляли, нации са се разбивали. Завистта е естествено чувство. Това е чувството, което кара едно петгодишно дете да се стреми да достигне дръжката на вратата, защото сестра му го може или да кара колело. Завистта е естественото чувство, което те кара да искаш да опиташ отново, да опиташ по-упорито; да продължиш да се стремиш, докато успееш. Много здравословно е да изпитваш завист и съвсем естествено. Когато се позволи на децата да дават израз на своята завист, те си създават здравословно отношение към нея в зрелите си години и обикновено успяват да я преодолеят много бързо. Деца, на които е внушавано, че завистта е нещо лошо, че не бива да й дават израз и фактически, че не бива да изпитват завист - на тях им е трудно да се справят със своята завист в зрелите си години. Завист, която непрестанно бива потискана, се превръща в ревност, която е противоестествено чувство. Хората са убивали поради ревност, войни са се водели, народи са се проваляли. Страхът е естествено чувство. Всички новородени идват на този свят с два страха: страха да не паднат и страха от много силен шум. Останалите страхове са усвоени реакции, които са предизвикани от околната среда, в която е поставено детето, и които детето е усвоило от родителите си. Смисълът на естествения страх е да изгради у чобека известна предпазливост. Предпазливостта е средство, което пази живота на тялото, тя е последица от любовта - любовта към Аза. Децата, които са научени, че страхът не е нещо добро, че не бива да проявяват страх и фактически не бива да го изпитват - трудно ще успеят да се справят със страха в зрелите си години. Страх, който постоянно се потиска, се превръща в паника, която е противоестествено чувство. Хората са убивали поради паниката си, войни са се водели, народи са се проваляли. Любовта е естествено чувство. Когато се позволи на детето да дава израз и да получава любов нормално и естествено, без ограничения и безусловно, без забрани и притеснения, то не се нуждае от нищо повече, защото радостта от изразяваната и получавана любов е достатъчна сама по себе си. Ала любов, която не е безусловна, която е ограничена, изопачена от наложени правила, ритуали и забрани, която е контролирана, манипулирана и потискана, се превръща в нещо неестествено. Деца, които са накарани да почувстват, че естествената им любов не е нещо добро, че не бива да й дават израз и фактически не трябва да я преживяват, трудно ще успеят да се справят с любовта като възрастни. Любов, която бива постоянно потискана, се превръща в стремеж да властваш над чувствата на другия, което е много противоестествено. Хората са убивали поради това чувство за власт, войни са се водели, народи са се проваляли. И така, естествените чувства, когато биват потискани, предизвикват противоестествени реакции и отклици. А повечето естествени чувства биват потиснати у мнозинството от хората. А всъщност тези чувства са наши приятели. Те са наш дар. Те са божествените оръдия, чрез които да изваеме своя опит. Хората получават тези средства при самото си раждане. Те са ни дадени, за да ни помогнат да се приспособим към живота. Защо става така, че тези естествени чувства биват потиснати у повечето хора? Отговорът е, че защото така са научени, да ги потискат. Някой са казали, че така трябва. Обикновенно това са техните родители. Онези, които са ги възпитали. Защото те на свой ред са били научени така от своите родители, които пък от своите. Нима майката и бащата могат да бъдат неподходящи хора, за да възпитават децата си? Да, когато са млади. В повечето случаи е така. Фактически истинско чудо е, че мнозина от тях се справят добре. Никой не е по-неподготвен да възпитава едни деца от младите родители. И между другото никой не знае това по-добре от самите млади родители. Повечето родители се заемат със задълженията на родители с много малък житейски опит. Те самите не са излезли от състоянието, в което техните родители се грижат за тях. Те все още търсят своите отговори, търсят решение на редица въпроси. Самите те не са открили все още себе си, а се опитват да напътстват и да стимулират други, още по-уязвими и от тях, да се търсят и себенамират. Самите те не са се достатъчно самоопределили, а са принудени да работят за самоопределението на други. Та те все още се опитват да преодолеят погрешната самоличност, която им е внушена от собствените им родители. Още не са открили Своята Истинска Същност, а се опитват на други да го внушават и се напрягат страхотно да изградят вярно самоопределение на своите деца, когато те самите не са се самоопределили в своя живот. И така всичко излиза погрешно - техният живот и животът на техните деца. Ако имат късмет, вредата за децата им няма да бъде чак толкова голяма. Техните деца ще я преодолеят - но вероятно не без да прехвърлят тази вреда на собствените си деца. Повечето от хората се сдобиват с мъдрост, търпение, разбиране и любов, която им позволява да бъдат прекрасни родители, едва след като преминат възрастта, в която са родители. Това става така защото младежите, които създават деца, поначало не са предназначени за това да ги отглеждат и възпитават. Годините, в които хората трябва да започнат да отглеждат и възпитават деца, реално са годините, в които това вече е свършил процес. Човешките създания биологически са способни да създават деца още докато те самите са деца - което за изненада на повечето от нас трае до 40-50-годишна възраст.В иззвестен смисъл това е така. Трудно е да се приеме тази истина, но нека да се огледаме наоколо си. Може би поведението на човешкия род ще ни помогне да разберем какво се има в предвид. Трудността идва от това, че в нашето общество на нас ни се казва, че сме зрели хора и готови за живота на 18 - 21-годишна възраст. Като се добави към това и фактът, че мнозина от нас са възпитани от майки и бащи, когато самите те не са били много по-възрастни от 21 година, когато са започнали да ни възпитават, можеш да си дадеш сметка какъв е проблемът. Създаването на деца е активност, предназначена за младежите, чиито тела са добре разбити и силни. В нашето общество хората сме наложили мнението, че онези, които сьздават деца, носят отговорността за тяхното възпитание и отглеждане - и в резултат на това, не само, че сме направили целия процес на отглеждането на децата много труден, но също така сме довели до изкривяване на енергиите, свързани със сексуалния акт. Мнозина са забелязали това, на което обръщам внимание. А именно, че доста хора - може би повечето от тях не са действително способни да отглеждат и възпитават деца във възрастта, в която са способни да ги създават. След като обаче сме забелязали това, ние, хората сме предложили напълно погрешно разрешение на въпроса. Вместо да позволим на младите да се наслаждават на секса и ако създадат деца, да ги предадат на възрастните за отглеждане, ние внушаваме на своите младежи да не се занимават със секс, докато не бъдат подготвени да поемат отговорността да отглеждат децата си. Внушено им, че е нередно да имат сексуален опит преди да настъпи този момент на зрялост и сме създали по този начин табу около онова, което е едно от най-радостните тържества на Живота. Това, разбира се, е табу, на което нашите подрастващи не обръщат много внимание - и съвсем основателно -напълно неестествено е да му се подчиняват. Човешките същества имат желание да правят любов веднага щом почувстват вътрешния сигнал, че са готови за това. Такава е човешката природа. Ала начинът, по който те мислят за собствената си природа, по-скоро е свързан с това, което ние като родители им казваме, отколкото с вътрешното чувство, което те имат. Децата гледат към нас и очакват да им кажем в какво се състои животът Ето защо, когато изпитат първите си пориви да се докоснат, да се милват невинно един друг, да опознаят „различията" един на друг, те ще обърнат поглед към нас да им дадем сигнал за това, дали тази страна на собствената им природа е „добра"? Или е „лоша"? Дали ние я одобрявате? Дали не трябва да я потиснат, да я задушат? Да не й дадат право? Забелязва се, че онова, което мнозина родители казват на своите деца във връзка с тази страна на човешката природа, произхожда от различни неща: от това, на което те самите са били научени; от това, което тяхното вероизповедание твърди; от това, което смята обществото — всичко, освен естествения ход на нещата. В естественият ход на нашия род сексуалността е нещо, което напъпва във възрастта между 9 и 14 години, след 15-годишна възраст то присъства и получава израз у повечето хора. Така започва борбата срещу времето -децата се стремят да реализират своята бликаща сексуална енергия, а родителите се стремят да ги възпрат. Родителите се нуждаят от всяка подкрепа и сътрудничество, каквито могат да имат в тази борба, защото, както бе отбелязано, те изискват от своите деца да не правят нещо, което е част от тяхната природа. И така, възрастните са създали всякакви фамилни, културни, религиозни, социални и икономически ограничения, забрани и норми, които да оправдаят техните неестествени изисквания спрямо собственото им поколение. По този начин децата са принудени да приемат, че собствената им сексуалност е нещо неестествено. Та нима може „нещо естествено" да бъде толкова срамно, винаги възпирано, контролирано, ограничавано, обуздавано и отхвърляно. Някой би казал, че преувеличава. Какво би било въздействието върху едно 4-5-годишно дете, когато родителите му дори не използват правилното название за определени части на тялото? Какво трябва да говори това на едно дете? Ще може ли то спокойно да се отнася към тях? Чисто и просто „не се говорят такива думи", както казваше баба ми. Техните заместители звучат по-добре. Това е така само защото придаваме на действителните им названия толкова „негативен смисъл", че почти не сме в състояние да ги използвате в обикновен разговор. В ранните години, разбира се, децата не знаят защо родителите им се чувстват по този начин, но остават с впечатление и то често неизличимо впечатление, че определени части на тялото са „неприлични" и всичко свързано с тях е притеснително - да не кажем „непристойно". Когато децата пораснат и навлязат в юношеството, те започват да осъзнават, че това не е вярно, но тогава съвсем ясно им се дава да разберат каква е връзката между бременността и сексуалността и как трябва да се грижат за децата, които раждат, така че им се създава нова причина да чувстват „нещо непристойно" във връзка с всяка проява на сексуалност - и така кръгът се затваря. Това води до объркване и не малко опустошение в обществото - което винаги е резултат от опита да се измами природата.
Материалът е от Интернет
Проблемът възниква тогава, когато някое от петте естествени чувства бъде изкривено. Едно нещо води до друго. С други думи, винаги когато човек прави някакъв избор, той е продиктуван от нивото, на което се прави и от съответната дълбочина на която произтича. Тъгата е естествено чувство. Тя е онази част в теб, която ти позволява да се сбогуваш, когато не ти се ще да се сбогуваш, да изразиш - да изтласкаш или проявиш онази мъка, която изпитваш при всеки вид загуба. Това може да бъде загуба на любим човек или загуба на хубав мобилен телефон и т.н. Когато имаш възможност да изразиш своята тъга, ти се освобождаваш от нея. Децата, на които се позволява да бъдат тъжни, изпитват едно здраво чувство по отношение на тъгата след като станат възрастни и обикновено успяват бързо да се справят със скърбите си. Децата, на които се казва „хайде, хайде не плачи", обикновено като възрастни не си позволяват да плачат, в края на краищата нали винаги им е казвано, че не трябва да правят това в живота. И така, те потискат своята скръб. Тъга, която постоянно бива потискана, се превръща в хронична депресия - едно противоестествено чувство. Хората са убивали поради хронична депресия, войни са водени, народи са падали под робство. Гневът е естествено чувство. Той е средството, което ти позволява да кажеш „Не, благодаря". Не е задьлжително той да бъде оскърбителен и в никакьв случай да вреди на друг човек. Когато на децата се позволява да дават израз на своя гняв, те развиват здравословно отношение кьм него в своите зрели години и обикновено успяват да го преодоляват много лесно. Децата, които са накарани да почувстват, че в гнева им има нещо лошо - че не трябва да дават израз на своя гняв и фактически не трябва да изпитват гняв - на тях ще им бъде трудно да се справят с гнева в зрелите си години. Гняв, който постоянно се потиска, се превръща в ярост, което е съвсем противоестествено чувство. Хората са убивали поради своята ярост, войни са се водели, народи са се проваляли, нации са се разбивали. Завистта е естествено чувство. Това е чувството, което кара едно петгодишно дете да се стреми да достигне дръжката на вратата, защото сестра му го може или да кара колело. Завистта е естественото чувство, което те кара да искаш да опиташ отново, да опиташ по-упорито; да продължиш да се стремиш, докато успееш. Много здравословно е да изпитваш завист и съвсем естествено. Когато се позволи на децата да дават израз на своята завист, те си създават здравословно отношение към нея в зрелите си години и обикновено успяват да я преодолеят много бързо. Деца, на които е внушавано, че завистта е нещо лошо, че не бива да й дават израз и фактически, че не бива да изпитват завист - на тях им е трудно да се справят със своята завист в зрелите си години. Завист, която непрестанно бива потискана, се превръща в ревност, която е противоестествено чувство. Хората са убивали поради ревност, войни са се водели, народи са се проваляли. Страхът е естествено чувство. Всички новородени идват на този свят с два страха: страха да не паднат и страха от много силен шум. Останалите страхове са усвоени реакции, които са предизвикани от околната среда, в която е поставено детето, и които детето е усвоило от родителите си. Смисълът на естествения страх е да изгради у чобека известна предпазливост. Предпазливостта е средство, което пази живота на тялото, тя е последица от любовта - любовта към Аза. Децата, които са научени, че страхът не е нещо добро, че не бива да проявяват страх и фактически не бива да го изпитват - трудно ще успеят да се справят със страха в зрелите си години. Страх, който постоянно се потиска, се превръща в паника, която е противоестествено чувство. Хората са убивали поради паниката си, войни са се водели, народи са се проваляли. Любовта е естествено чувство. Когато се позволи на детето да дава израз и да получава любов нормално и естествено, без ограничения и безусловно, без забрани и притеснения, то не се нуждае от нищо повече, защото радостта от изразяваната и получавана любов е достатъчна сама по себе си. Ала любов, която не е безусловна, която е ограничена, изопачена от наложени правила, ритуали и забрани, която е контролирана, манипулирана и потискана, се превръща в нещо неестествено. Деца, които са накарани да почувстват, че естествената им любов не е нещо добро, че не бива да й дават израз и фактически не трябва да я преживяват, трудно ще успеят да се справят с любовта като възрастни. Любов, която бива постоянно потискана, се превръща в стремеж да властваш над чувствата на другия, което е много противоестествено. Хората са убивали поради това чувство за власт, войни са се водели, народи са се проваляли. И така, естествените чувства, когато биват потискани, предизвикват противоестествени реакции и отклици. А повечето естествени чувства биват потиснати у мнозинството от хората. А всъщност тези чувства са наши приятели. Те са наш дар. Те са божествените оръдия, чрез които да изваеме своя опит. Хората получават тези средства при самото си раждане. Те са ни дадени, за да ни помогнат да се приспособим към живота. Защо става така, че тези естествени чувства биват потиснати у повечето хора? Отговорът е, че защото така са научени, да ги потискат. Някой са казали, че така трябва. Обикновенно това са техните родители. Онези, които са ги възпитали. Защото те на свой ред са били научени така от своите родители, които пък от своите. Нима майката и бащата могат да бъдат неподходящи хора, за да възпитават децата си? Да, когато са млади. В повечето случаи е така. Фактически истинско чудо е, че мнозина от тях се справят добре. Никой не е по-неподготвен да възпитава едни деца от младите родители. И между другото никой не знае това по-добре от самите млади родители. Повечето родители се заемат със задълженията на родители с много малък житейски опит. Те самите не са излезли от състоянието, в което техните родители се грижат за тях. Те все още търсят своите отговори, търсят решение на редица въпроси. Самите те не са открили все още себе си, а се опитват да напътстват и да стимулират други, още по-уязвими и от тях, да се търсят и себенамират. Самите те не са се достатъчно самоопределили, а са принудени да работят за самоопределението на други. Та те все още се опитват да преодолеят погрешната самоличност, която им е внушена от собствените им родители. Още не са открили Своята Истинска Същност, а се опитват на други да го внушават и се напрягат страхотно да изградят вярно самоопределение на своите деца, когато те самите не са се самоопределили в своя живот. И така всичко излиза погрешно - техният живот и животът на техните деца. Ако имат късмет, вредата за децата им няма да бъде чак толкова голяма. Техните деца ще я преодолеят - но вероятно не без да прехвърлят тази вреда на собствените си деца. Повечето от хората се сдобиват с мъдрост, търпение, разбиране и любов, която им позволява да бъдат прекрасни родители, едва след като преминат възрастта, в която са родители. Това става така защото младежите, които създават деца, поначало не са предназначени за това да ги отглеждат и възпитават. Годините, в които хората трябва да започнат да отглеждат и възпитават деца, реално са годините, в които това вече е свършил процес. Човешките създания биологически са способни да създават деца още докато те самите са деца - което за изненада на повечето от нас трае до 40-50-годишна възраст.В иззвестен смисъл това е така. Трудно е да се приеме тази истина, но нека да се огледаме наоколо си. Може би поведението на човешкия род ще ни помогне да разберем какво се има в предвид. Трудността идва от това, че в нашето общество на нас ни се казва, че сме зрели хора и готови за живота на 18 - 21-годишна възраст. Като се добави към това и фактът, че мнозина от нас са възпитани от майки и бащи, когато самите те не са били много по-възрастни от 21 година, когато са започнали да ни възпитават, можеш да си дадеш сметка какъв е проблемът. Създаването на деца е активност, предназначена за младежите, чиито тела са добре разбити и силни. В нашето общество хората сме наложили мнението, че онези, които сьздават деца, носят отговорността за тяхното възпитание и отглеждане - и в резултат на това, не само, че сме направили целия процес на отглеждането на децата много труден, но също така сме довели до изкривяване на енергиите, свързани със сексуалния акт. Мнозина са забелязали това, на което обръщам внимание. А именно, че доста хора - може би повечето от тях не са действително способни да отглеждат и възпитават деца във възрастта, в която са способни да ги създават. След като обаче сме забелязали това, ние, хората сме предложили напълно погрешно разрешение на въпроса. Вместо да позволим на младите да се наслаждават на секса и ако създадат деца, да ги предадат на възрастните за отглеждане, ние внушаваме на своите младежи да не се занимават със секс, докато не бъдат подготвени да поемат отговорността да отглеждат децата си. Внушено им, че е нередно да имат сексуален опит преди да настъпи този момент на зрялост и сме създали по този начин табу около онова, което е едно от най-радостните тържества на Живота. Това, разбира се, е табу, на което нашите подрастващи не обръщат много внимание - и съвсем основателно -напълно неестествено е да му се подчиняват. Човешките същества имат желание да правят любов веднага щом почувстват вътрешния сигнал, че са готови за това. Такава е човешката природа. Ала начинът, по който те мислят за собствената си природа, по-скоро е свързан с това, което ние като родители им казваме, отколкото с вътрешното чувство, което те имат. Децата гледат към нас и очакват да им кажем в какво се състои животът Ето защо, когато изпитат първите си пориви да се докоснат, да се милват невинно един друг, да опознаят „различията" един на друг, те ще обърнат поглед към нас да им дадем сигнал за това, дали тази страна на собствената им природа е „добра"? Или е „лоша"? Дали ние я одобрявате? Дали не трябва да я потиснат, да я задушат? Да не й дадат право? Забелязва се, че онова, което мнозина родители казват на своите деца във връзка с тази страна на човешката природа, произхожда от различни неща: от това, на което те самите са били научени; от това, което тяхното вероизповедание твърди; от това, което смята обществото — всичко, освен естествения ход на нещата. В естественият ход на нашия род сексуалността е нещо, което напъпва във възрастта между 9 и 14 години, след 15-годишна възраст то присъства и получава израз у повечето хора. Така започва борбата срещу времето -децата се стремят да реализират своята бликаща сексуална енергия, а родителите се стремят да ги възпрат. Родителите се нуждаят от всяка подкрепа и сътрудничество, каквито могат да имат в тази борба, защото, както бе отбелязано, те изискват от своите деца да не правят нещо, което е част от тяхната природа. И така, възрастните са създали всякакви фамилни, културни, религиозни, социални и икономически ограничения, забрани и норми, които да оправдаят техните неестествени изисквания спрямо собственото им поколение. По този начин децата са принудени да приемат, че собствената им сексуалност е нещо неестествено. Та нима може „нещо естествено" да бъде толкова срамно, винаги възпирано, контролирано, ограничавано, обуздавано и отхвърляно. Някой би казал, че преувеличава. Какво би било въздействието върху едно 4-5-годишно дете, когато родителите му дори не използват правилното название за определени части на тялото? Какво трябва да говори това на едно дете? Ще може ли то спокойно да се отнася към тях? Чисто и просто „не се говорят такива думи", както казваше баба ми. Техните заместители звучат по-добре. Това е така само защото придаваме на действителните им названия толкова „негативен смисъл", че почти не сме в състояние да ги използвате в обикновен разговор. В ранните години, разбира се, децата не знаят защо родителите им се чувстват по този начин, но остават с впечатление и то често неизличимо впечатление, че определени части на тялото са „неприлични" и всичко свързано с тях е притеснително - да не кажем „непристойно". Когато децата пораснат и навлязат в юношеството, те започват да осъзнават, че това не е вярно, но тогава съвсем ясно им се дава да разберат каква е връзката между бременността и сексуалността и как трябва да се грижат за децата, които раждат, така че им се създава нова причина да чувстват „нещо непристойно" във връзка с всяка проява на сексуалност - и така кръгът се затваря. Това води до объркване и не малко опустошение в обществото - което винаги е резултат от опита да се измами природата.
Материалът е от Интернет
Търсене
За този блог
Гласове: 3633
