Празниците са съставна част от земния живот. Имаме празници, които са свързани със събития от тази епоха - например 1 май, 8 март, празници на различните професии. Думата ни не е за тях, а за онези, които са свързани с Духа и са стародавни. Макар че са стародавни, те не са съществували в началото на световете. Не е имало такава необходимост, защото първите хора са били праведни и с напълно отворени възможности. Тяхното съществуване не е било натоварено с тежко всекидневие. Само по себе си Битието е било един безкраен празник. Освен това времето като измерение не е съществувало. Всичко е било сега и не е имало нужда от отбелязване на датите. Времето и пространството са се появили като необходимост при създаването на материалните светове. Празниците, така както ние ги разбираме, също са продукт на материалните светове. Трудният живот е създал и празниците. Човекът се е нуждаел от физическа почивка и от душевно отпускане, да усети радост и безгрижие поне няколко пъти в годината. Постепенно празниците са се увеличили, защото са били свързвани със сезоните, с трудовата дейност, със събития като раждане, сватба, построяване на къща и т. н. Всичко, което е било различно от всекидневието, е станало повод за празник. Умората на хората - физическа и душевна - ги е принуждавала да търсят отдушник и да избягат от всекидневието. Монотонният живот, изпълнен само с труд и грижи, е много пагубен за Душата. Тя винаги се е нуждаела от красотата във всички нейни аспекти, но угрижените хора все повече са я пренебрегвали. Празниците са връщали хората към красотата и Душите им са си отдъхвали. Обичаите, свързани с определен празник, са ставали все повече и все по-сложни. Те са се предавали от поколение на поколение. Всяко поколение е прибавяло и нещо свое, всяка област - също. В обичаите са вложени много вярвания, които са станали трайни мисъл-форми и са придобили характер на задължителност. Много от тях са се превърнали в суеверие, защото се вярва, че ако не се спази даден обичай, ще се случи нещо лошо. А всичко, в което човек вярва, добива сила и се реализира. Съвкупността от празници и обичаи съставя една много сложна част от живота на хората. Тя е като един междинен пласт, който свързва материалния и духовния свят. Прибавянето на нови празници и обичаи продължава да уголемява и да усложнява този междинен свят. Всеки човек може да си нарече даден ден за празник и да го насити с някакво специално съдържание, да включи някакви ритуали, които му харесват и смята, че те носят определена символика. И като постоянства, с течение на времето ще създаде в менталния свят свой специфичен празник. В зависимост от това, каква идея е вложил, какви чувства е предизвикал в себе си, в този ден той ще получава определен вид енергия и определено душевно състояние. Така че какви ще бъдат празниците - зависи от хората. Те се създават от и за хората. Като знаете това, настройвайте се всеки ваш ден да бъде празник, независимо че сте на работа и че битът изисква постоянни грижи. Така животът ви ще стане по-лесен и изпълнен с положителна енергия. Самата дума „празник" носи положителна енергия, заредена е с радост, с жизненост и премахва монотонността. Ако сутрин си кажете няколко пъти: „празник", „радост", „веселие" и др., вие внасяте енергиите на тези думи в деня си. Не се изискват нито усилия, нито време - изисква се едно малко желание сами с такъв прост метод да внесете жизнерадост в деня си. Ако опитате, ще се убедите, че става. За да" има животът ви постоянно празнична страна, просто му я създайте. Защо трябва да чакате дните, които са нарочени за празници? Те също са били обикновени дни, но са станали празници и ви заразяват с вложената в тях енергия и вие се настройвате празнично. Човекът е създал цялата сложност и многообразие на живота; той е внесъл и добрите, и лошите енергии в определени дни и събития. Затова в негова власт е да промени нещата и да направи всички дни празници. Но какво се разбира под „празник"? Празен ден - ден, в който не работиш и пируваш? Това е представата за празник на хората, които не се интересуват от духовната й същност. Празникът за духовните хора има главно значение за Духа. Това е ден за по-специално душевно състояние, което отделя човека от земята и го издига към духовните сфери - ден за радост не само за тялото, но и за Душата. А радостта на Душата идва от красотата, от умиротворението, от Любовта, от размисъл за истинските стойности на живота, от усета за връзка с Природата и с духовния свят. Празниците, които са свързани с духовната страна на живота, идват от религиите, от почитанието към боговете. Вярата в различните богове е много древна и е преминала през много сложни ритуали. Древните народи са имали много богове и в почитанието си към тях са стигнали дори и до детски жертвоприношения. Боговете трябвало да бъдат умилостивени, за да няма суша, за да няма глад и т. н. Древните хора вярвали, че боговете и богините имат определени изисквания, нужди и предпочитания и хората трябва да се съобразяват с тях. Днешните разкопки показват потресаващи картини на човешки жертвоприношения. Не искаме да говорим за това през какви невероятни вярвания са преминали различните земни цивилизации. Отдалечаването от Божествените принципи и развитието на живота във все по-гъстата материя са предизвикали страха, който е довел до непредвидими извращения в човешкото мислене. Образите на измислените богове, изискващи и дори жестоки, създадени от човешката фантазия, са се превърнали в трайни егрегори. Човекът е станал зависим от вярванията си, които сам е сътворил и по този начин се е самонаказал. Празниците, посветени на измислените богове, са изпълнени с много сложни символи и ритуали. Някои от тези символи и ритуали присъстват и в днешни празници. От боговете са били измолвани много неща. Често молитвите на хората са били „чувани". Удовлетворените им желания всъщност са силни мисъл-форми, създадени от обединената концентрирана човешка мисъл. Вселената по принцип откликва на човешките мисли. В нея има всичко и то може да бъде извикано на Земята. Мисловната енергия и думите създават необходимите обстоятелства за реализиране на дадено събитие в триизмерното пространство. В това няма мистика и не са намесени тъй наречените „богове”. В днешно време тези „богове" обитават митовете. Сега е основно вярването, че Бог е един, независимо от названията, които са Му дадени от различните религии. Той е носител на Доброто, на Светлината, на Мира, на Красотата, на Вярата, Надеждата и Любовта. Духовните празници на днешните хора са свързани с този Бог, с пророците и светиите. Пророците, светиците и светиите са пребивавали на Земята, служейки на хората. Те са посредничели между Единния Бог и човечеството. Със своите добродетели са водели хората към Бога, т. е. към истинската им същност. И днешните църковни канони и ритуали са натоварени с много символика и сложна богослужебност. Техният смисъл трудно стига до съзнанието на обикновения човек, необучен в богословие. Налага се богослов да обяснява на миряните какво точно се случва в църквата и какъв е неговият смисъл. Но надали Иисус Христос има нужда от скъпите одежди и корони, от неразбираемите ритуали и от тлъстите агнета, принесени в жертва. Оказва се, че на човека са необходими специални празници, за да се сети той за своя Бог и за Неговите завети. Двата най-сакрални празника на християните са свързани с Рождество Христово и с Христовото възкресение. Приготовленията и суетенето около тези празници надминава всички други суетни. И всичко се помни в детайли - колко да са ястията, в кой ден какво може и не може да се прави, в кой час е позволено това или онова. Всеки благочестив християнин трябва да уважи постите, да си купи свещи или върба само от църквата, защото само тогава те са осветени. Зачатието и Възкресението са обект на философски трактати и научни търсения. Доста боголюбиви люде са посветили години от живота си в изучаване на Евангелията. Историците се опитват да се допрат до истината за живота на Иисус; дейците на киното пресъздават живота Му в разни версии. Две хиляди години нещата не приключват с кръста Господен, а оттам започват. Две хиляди години хората се питат дали е имало непорочно зачатие и дали наистина е имало възкресение. А къде остава истинската същност на Неговото Учение? Защо Той, който е можел да избегне кръста, го е предпочел? Излязоха и книги, които „доказват", че всичко уж било спектакъл. Той не бил умрял на кръста, Йосиф Ариматейски бил главният сценарист и Иисус бил избягал с Мария Магдалина и двамата имали потомство в Западна Европа. Земният човек винаги е отивал в двете крайности - или да превеличае, или да омърсява и най-светите личности и събитията, свързани с тях. А Той, облечен в проста роба и обут в прости сандали, без корона, чрез притчи, облечени в прости думи, е искал да направи не въоръжен бунт срещу римляните, а духовен поврат в сърцата и умовете на земните човеци. Посланията на Иисус са ясни и прости: „Всички сте братя! Обичайте се! Любете враговете си! Не събирайте богатство на Земята, а на Небето!" Вярата е действена, ако посланията се приложат в живия живот. Те се носят в земното пространство две хиляди години, но сърцата и умовете създават празници, без да бъдат докоснати от тези послания. Не ви укоряваме за празниците - те са необходими на хората, но усилията ви, положени за създаването на материалната страна на празника, не бива да ви отвличат от неговата духовна същност. Излиза, че когато се сещате за Христос, е празник. Тогава защо всеки ден да не е празник?!

Отново много хубав постинг, Мinchomin!
"...А всичко, в което човек вярва, добива сила и се реализира."
Това е голяма истина. Освен това се зарежда с много положителна емоция!
Поздрави от мен!