Живеех при едно деде на квартира, който се радваше, че някой има да слуша разказите му за нещата преди години, та доста добре тренирах умението си да мълча и главно да сушам. По-късно давах уроци на ученици по математика, добър съм, не мога да си обясня провала на приемния. Пак тя ми помогна да намеря ученичета, на които да обяснявам задачи. На следващата година изкарах пълна шестица през юли. Една година спестих истината на майка ми, че не съм студент, с което не се гордея много.  Не исках да се връщам в оня малък град, където се премести да живее при новия си съпруг. Реално погледнато, вече нямаше място, което да нарека дом.

Страхувах се, че миризмата на газ може да ме издаде. Бях се просмукал целия с тази противна миризма, чак порите на кожата ми смърдохлясваха. Искаше да идва да ме види как съм. Използвах различни техники, за да я откажа от намерението й. Понякога пращаше кифлички или нещо, което беше изпекла в чуждата печка. Между изпеченото тесто намирах по някоя двадесетачка, сгъната на четири. Други пари не съм получавал от нея. Баща ми се отчете със 100 евро за 8 декември – само ако знаеше...

Та ако някой мисли, че съм идеалното мамино синче – хич не е познал, сам в непознатия град не е лесно. И друго съм поработвал за кратко, но не се издържаше на две места. Затова работата във фирмата после ми се стори на седмото небе – хора що-годе интелигентни, културни, няма миризма на газ, която винаги ме връща в онази моя първа софийска година, нощните смени, мижавата светлина вътре и фаровете на скъпарски и не толкова коли, профучаващи покрай мен като очите на диви зверове в нощта – алчни и хищни, готови да те вкарат между зъбите си и да утолят глада за прясно месце - поредна жертва на безмилостен град.

 Семейните ми отношения с разделените ми родители са доста сложни на моменти, а с единия се свеждат до една среща годишно, затова може би друг път, твърде банално и въпреки всичко болезнено за мен да обсъждам сега. Само сестра ми знаеше истината, но ми каза да не се връщам при майка ни, канеше ме по празниците при нейното семейство, но беше тесничко, две деца, мъж, свекърва, че и аз! Затова се беше омъжила много млада – да се махне от това, което нямахме. А е само 3 години по-голяма от мен. Знам какво е да си сам сред хора.

Отплеснах се. Съвсем и всячески. Стан-бърборан!

 

Намесих много хора, доста кашаво стана, отклоних се от първоначалната идея.

  Та, в скоби само, бях си хлътнал съвсем яко по тази жена и все търсех поводи за извънредни обаждания и срещи с нея. Тогава тя се отдръпна, рязко, изведнъж. Усетила е как я зяпах и колко неадекватен бях и как давах заето докато бяхме заедно, това е една причина. Друга – имаше си мъж, и още го има. Трета – сигурно не й се е занимавало с хлапаци-неудачници на по 19-20 години. Вероятно съществуваха и други причини.

No pain , no gain!

They say so ;-))

На скайп си off трети ден ! ;)

Местя се, Иве, затова ;-))

Знаеш ли неизвестното първо привлича, после смазва - особено ако хората които го населяват не са от една кръвна група...а, след това оцелелите са като едни императори същи... не Познати и Нови ела да видиш какво изучаване настъпва!
Поздрави от мен и успех в преместването...! :))

Когато споделяш, ти става по-леко... Човек не може напълно да избяга от миналото си...

Настига те точно когато искаш най-малко!

Почти приключих ;-) Благодаря!