Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Блогрол
1. OTKROVENIYA - МАСЛОВ ЛЕОНИД ИВАНОВИЧ
2. ДИКТОВКИТЕ НА ПОСЛАНИКА НА ВЕЛИКОТО БЯЛО БРАТСТВО ТАТЯНА МИКУШИНА
3. SPIRALATA. NET - Най-големия сайт в България за виртуална духовна литература!
4. СВЕТОВНА ФИНАНСОВО-ИКОНОМИЧЕСКА КРИЗА! ПРОТОКОЛИ НА СИОНСКИТЕ МЪДРЕЦИ - ВИСША ШКОЛА ЗА СВЕТОВНИ УПРАВЛЕНСКИ АБСУРДИ!
5. СВЕТОВНА ФИНАНСОВО-ИКОНОМИЧЕСКА КРИЗА! КАК СИСТЕМАТА ПРАВИ БОГАТИТЕ ПО-БОГАТИ, А БЕДНИТЕ ВСЕ БЕДНИ?
6. ПРЕЗИДЕНТСКИ ИЗБОРИ 2011 ГОДИНА! - БЛОГ ЗА ПОДДРЪЖКА НА "ДВИЖЕНИЕ ЗА ДЪРЖАВНОСТ И ДУХОВНО ВЪЗРАЖДАНЕ НА РУСИЯ" - /ОТ БЪЛГАРИЯ/!
7. ПРЕЗИДЕНТСКИ И МЕСТНИ ИЗБОРИ 2011 - ЗАЩО НЯМА ДА ГЛАСУВАМ?
8. СВЕТОВНА ФИНАНСОВО-ИКОНОМИЧЕСКА КРИЗА ИЛИ "ВЪЛЧИ" КАПАН С БАНКОВИТЕ ЗАЕМИ! ВЪЗДЪРЖАЙТЕ СЕ ОТ ВСЯКАКВО ВЗЕМАНЕ НА ЗАЕМИ!
9. СВЕТОВНА ФИНАНСОВО-ИКОНОМИЧЕСКА КРИЗА - СРИВ НА КАПИТАЛА ИЛИ СИГНАЛ ЗА ГРАНДИОЗНИ ПРОМЕНИ!
10. ОБРАЗОВАНИЕТО, КОЕТО ДАВАТЕ НА ВАШИТЕ ДЕЦА!
11. ЦЕРН - ГОЛЕМИЯТ АДРОНЕН КОЛАЙДЕР, ГРАНДИОЗНА БЕЗСМИСЛИЦА НА СВЕТОВНАТА НАУКА ЗА 4.5 МЛРД. ШВЕЙЦАРСКИ ФРАНКА! - І част
12. /ДИКТОВКАТА Е ДОБРЕ ДА СЕ НАУЧИ НА ИЗУСТ/ Еволюцията е постоянно усъвършенстване - Маслов - 28.02.2008
13. Човечеството – Вселенски експеримент - Маслов 16.08.2008
14. НЯМА СЛУЧАЙНОСТИ - Маслов 31.07.2005
15. - За невярващите - Маслов 27.02.2007
16. СВЕТОВНИТЕ КАТАСТРОФИ И ТЕХНИТЕ ПРИЧИНИ
17. Невъзможно е да се спасите без да възприемате Думите на Създателя - 20.03.2007
18. ИЗТРЕЗНЯВАНЕ - Маслов - 29.05.2007
19. ПРОЗРЕНИЕ - Маслов 09.06.2007
20. ПЪТЯТ КЪМ СВОБОДАТА... - Маслов 17.10.2007
21. ОСНОВАТА НА РЕЛИГИЯТА НА ВИСШИЯ РАЗУМ - Маслов - 27. 10. 2004 г.
22. Още веднъж за основите на Божествената регулярност - Маслов 02.06.2011
23. Тайната на Колективното съзнание - Маслов 04.10.2010
24. Одобрява ли Аллах джихад? ( Отговор на Исус чрез Ким Майкълс)
25. ВЕЛИКО БЯЛО БРАТСТВО
Постинг
03.07.2016 12:49 - РЕЧТА МИ ЗА СЪБОРА НА СЕЛО МЪТЕНИЦА, ОБЩ. ХИСАРЯ
Автор: minchomin Категория: Лични дневници   
Прочетен: 2780 Коментари: 1 Гласове:
5

Последна промяна: 05.05.2017 10:01

Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg
Уважаеми съграждани на село Мътеница, 
Уважаеми гости,

    Днес, 02 юли 2016 год., по случай Еньовден, денят на билките в България, провеждаме поредния събор на село Мътеница.
Позволете ми най-напред да съобщя, че той се състои с любезното съдействие и спонсорството на Община Хисаря, на г-н Ташко Пенчев, на винарска изба „Кози грамади”, на месокомбинат „Деликатес” с. Житница, на животновъдите от с. Мътеница г-н Стоян Кочанков, г-н Гено Попов и г-н Даньо Рабаджийски, за което им благодаря, като им пожелавам здраве и добър положителен финансов резултат през 2016 год..

Позволете ми още да благодаря на хората, които взеха дейно участие по почистване на площада от големите наноси на пясък от дъждовната вода и насипване на някои улици с баластра, като г-н Гено Фърков, г-н Атанас Атанасов, г-н Атанас Пунчев, г-н Симеон Тилов /рефера/, г-жа Динка Мочева, г-н Кото Видолов, г-н Ненко Ганчев, г-н Атанас Топчийски и участието на групата на г-н Петко Нейчев по коситбата на тревата около площада на селото.
Също така ми позволете да благодаря на майките от селото, които раждат деца и то да е живо с детски смях и затова, че сами си направиха детска площадка с техни средства. Разбира се Община Хисаря има виждане по този въпрос за трайно решение за направа на детска площадка в селото.

    Съборът е место за среща между близки и познати, за веселба и отделяне на хората за определено време от селско стопанската им работа.
    А сега ми позволете да отнема малко повече от вниманието ви, тъй като ми се ще да чуете някои неща от мен, като Кметски наместник, които касаят село Мътеница и живущите в него.
Еньовден не случайно е избран за отбелязване с музика и веселие за селото по инициатива на предишния Кметски наместник, г-жа Бистра Герова, независимо че в този момент не сме на датата му 24 юни, когато е деня „Еньовден”, но това си има своята уважителна причина, без значение, че някои хора може да ме критикуват за това провеждане с една седмица по-късно.

На билките по целия свят се отдава голямо значение, като храна, подправки за хранителни продукти, питиета, козметика, парфюмерия и за здравна дейност, както е за всяка друга индустрия с професионален характер и любителски, като хоби. Районът на село Мътеница изобилства от всякакви билки, гъби, къпини, шипки, бор и т.н..
В Библията е казано, че тревите, което означава билките, се дават за храна на хората. Храна може да става по различни начини и чрез различни треви, като коприва, лапад, киселец, тученица, живовляк, мащерка, чубрица и всичко друго, за което се сетите. Чаят също влиза в категорията храна и питиета.
Уважаеми съграждани,
каквото и да кажем за билките, то ще е не достатъчно, но най-важното е да отбележим, че те все още могат да се берат свободно при определено количество и от тези, които най-добре подхождат за дадения човек. Когато беритбата им мине в категорията "индустрия", то вече условията за тяхното бране попадат под съответни правила за събиране и преработка.

Другото важно е да знаем, че билките са Божие творение и Бог решава кои от тях стават и могат да се използват за лечение и кои не, поради това че и самото здраве на хората, животни и растения, Бог решава как ще протича, защото самия живот Бог го дава и Той го отнема. Затова днес ще ви кажа, че другата дума на „Бог” е думата „ЖИВОТ”, което означава здраве. Ето защо, следва да приемем, че всеки живот на дадена личност, род, населено место, Бог го определя как ще протича, колко и къде.  Това се нарича "съдба". В този смисъл Бог определя и съдбата на село Мътеница такава, каквато е досега, като малко село, а значението на думата „съдба” също е равнозначна на думата „Бог”. Тези неща от друг няма да ги чуете, затова ви ги казвам.
Историята на село Мътеница е интересна, защото всички знаем, че преди освобождението, то от село с изцяло турско население, със старото име Айрене, сега дори и надгробни камъни няма от онова време, които да напомнят на младите хора за него. Днес селото е само българско. Трудно е да се каже какво е било през онези времена, дали турско робство, дали присъствие, или съжителство, а употребата на едно или друго понятие води до съответни днешни противопоставяния по тази тема, защото тя е чувствителна тема. Лично аз, обаче, не приемам да назовавам, че сме били в робство и то основателно, защото за периода 17 - 18 век историята говори за „Златен век на българското възраждане”, което възраждане означава образование, занаяти, търговия за българското население и в същото време има борба за независима българска държава на същото това население, което е наброявало в днешните български земи в Османската империя под три милиона човека. Поради тази причина за тези времена не може да се говори от българската историческа наука за Златен век на българското възраждане и паралелно с това да говорим за робски народ. Това са две несъвместими неща. Надявам се да съм ясен за какво говоря?
Това, което аз мога да кажа за робство, присъствие и съжителство е, че Българската история е непозната за самите българи и основание да кажа това ми дават фактите писани в История славянобългарска на Паисий Хилендарски и Именникът на българските канове, като единствени документи, от които историческата наука прави цялата до османска история на България. Някои от фактите в История славянобългарска дори науката ги подминава, защото на практика нейните представители не разбират за какво става дума в нея. Ето какво пише в началото на паисиевата книга „История славянобългарска”, която е станала символ за българското възраждане: „….
Дивни са присъдите на Бога, неизследима е бездната на неговите съвети за управлението на тоя свят и за промисъла, с който управлява царствата на тоя свят — раздава ги, променя, пренася и когато иска, погубва и пак възстановява.”
Тук Паисий Хилендарски много точно го е казал и повече от това не е нужно да се чете, за да направим основен извод, че историята на България и на село Мътеница е такава, каквато Бог е решил да бъде и в днешно време. Ни повече, ни по-малко! Всичко става по Божия воля, без значение, че се прави от човека.
Старото име „Айрене”, или днешното Мътеница, по оставени писания от хора, предишни поколения с някакви данни за следосвобожденската история на селото, идва не от това, че тук се е правило много айрян или мътеница, както някои смятат, а идва от това че местната изворна вода е леко сива и има оттенък на айрян. Това може да го видите и на така наречена от всички „Кебабчийска чешма”, която вода през лятото е студена, а през зимата е с температура приятна за пиене.

След руско-турската война историята на селото е такава, че с изселване на местното турско население тук пристигат няколко човека от други населени места. Настаняват се с идеята да градят ново селище със свой поминък и го правят. От съседните села, обаче, тръгват хора и започват враждите и битките за завладяване на съответна земя по един или друг начин, а хората, които са се заселели тук защитават своето основано вече ново селище със всички възможни средства. Тук ще кажа, че няма никакво значение, кои са били първите заселници на това село, защото тази плодородна полупланинска земя не е могла да остане пустееща, а тя е подходяща, както за различни култури, така и за животновъдство и рано или по-късно хора са щели да дойдат на това место за живеене или местната земя е можело да бъде присъединена към съседните на някогашното Айрене села. По важно е да кажем, че тези хора преселници са оценили нуждата от образование на техните деца и в 1895 година правят постъпки пред Карловската просветно окръжие за откриване на начално училище в село Айрене. На 13.09.1895 год. вече има заповед за назначаване на първия учител в село Айрене. В един момент селото се разраства от собствен прираст на първите заселници и с хора от съседните села до днешните размери, а населението е стигало до около 650 - 700 човека. Важно е да кажем, че винаги е имало и има значение как живеят хората в селото с местния поминък, как е благоустроено то, дали днес селото става привлекателно за живее за местни и други хора, които да запълнят празното пространство от жилищен фонд с живот и българска реч след голямата миграция на селското население по градовете от около шестдесетте години на миналия век. Данните за населението на село Мътеница през 2001 год. са, че то е било със 196 човека. В общи линии селото е благоустроено сравнително добре. На настоящия етап стигнахме до разбирането магазинът да работи през шест дни в седмицата и на шест часа, което е добре. Контейнерите за отпадъци се чистят редовно два пъти в месеца. Няма улична лампа, която да не свети. Полагаме грижи за справяне с част от тревите и други дейности. Вярно е, че има неща за решаване по уличната мрежа, но считам, че с подкрепата на Кмета на Община Хисаря, ще може да решим по неотложните въпроси. Има идея за закърпване на пътя село Паничери, село Мътеница и се надявам, че това ще стане.
Както и да го говорим, следва да се отбележи, че днес аз самия съм изненадан от някои факти, които ще ви ги съобщя, за да знаете, че село Мътеница никак не е за подценяване и да се говори за него, като селище със затихващи функции. Тук става дума за точно обратното, независимо че на този етап постоянно регистрираните хора са едва 75 човека и поради тази причина е Кметско наместничество. Картината е такава, че в село Мътеница през последните 15-20 години са закупени над 40 къщи и парцели чрез хора от Пловдив, София и други населени места, които ги подновяват или строят нови къщи, а местни хора или техните наследници, които са жители на други населени места уреждат документално собствеността си и възстановяват своите къщи и дворове тук. Също така има много местни хора, които през повечето време животът им минава тук, но не са регистрирани в селото по други важни причини от времето на социализма, така нареченото, градско жителство за получаване на апартаменти. Тази някогашна система за жителства отпадна и днес има възможност за двойна регистрация на хората, постоянна и настояща. Двойната регистрация не е излишна, защото, ако един човек има едно панелка жилище, например, в град Пловдив и да е жител на гр. Пловдив, то в селото може да има имоти за десет панелки и тук да извършва своя бизнес, но да счита, че жителството му в Пловдив е по-важно от това на селото. Ето защо двойната регистрация е наложителна за държавата ни, особено сега с новите информационни и отчетни технологии на гражданите. Това ново заселване на хора дава един друг облик на селото към преминаване на селище със статут на вилна зона. В същото време в землището на село Мътеница тече процес на естествена комасация на земята чрез търговски операции от няколко човека, което дава възможност за по-лесно обработка чрез  нейното наемане за дълъг период от този, който желае да я обработва и тези хора да бъдат по дял на собственост на земя наравно с Община Хисаря. Поради тази причина днес възниква въпросът от равнозначно опазването на държавната, общинската и частна собственост във вид на земя, гори и имущество, без значение къде се намира тя в землището на село Мътеница.
Когато говорим за съществуващо селище, то непременно става дума за местна икономика и поминък на хората от даденото населено место.

Основен поминък на селото си остава лозарството и животновъдството. За отбелязване е, че и двата отрасъла на селското стопанство са под правилата на специални закони, като Закона за виното и спиртните напитки за лозята и Закона за ветеренарномедицинската дейност за животновъдите. Характерното за двата закона е, че те слагат съответни ограничения в търговията с това, което произвеждат хората, както за гроздето, така и за животновъдството. Ще ви споделя, че по официални данни в селото има регистрирани над 840 говеда, около 250 овце, но има още много животни, които са за регистрация, като говеда, коне, кози и т.н., което прави един много сериозен животински бизнес тук. Този животински бизнес иска место за паша, което означава земя. Поради тази причина община Хисаря поема съответни ангажименти ЗА ДАВАНЕ НА ОБЩИНСКА ЗЕМЯ, но в същото време тези животни трябва да се гледат по начин, така че да не нарушават спокойствието на другите граждани на селото. До момента това е един от най-големите проблеми на село Мътеница, който следва да се реши по най-бърз начин при даване на пълна възможност на хората животновъди да си развиват бизнеса, но само при условие, което е "ДА НЕ ПРЕЧАТ НА ДРУГИТЕ ХОРА ПО НИКАКЪВ НАЧИН чрез животните си". По отношение на лозята, повечето декари от тях се обработват. Всички знаем, че селското стопанство за момента е на субсидии и това е разбираемо защо е така. Обаче, не може със закон да се срива, като цена  търговията с продукцията грозде, което се произвежда. Това става с лозарството и то на дребните лозари, които са хиляди в България, в т.ч. и в село Мътеница. За пример ще дам само един член от Закона за виното и спиртните напитки, под който попада лозарството и той гласи така, за да видите за какво става дума. Чл. 41б. (Нов - ДВ, бр. 16 от 2004 г.) Производителите на грозде, предназначено за производство на вино и ракия, са длъжни да го продават на лицата по чл. 40, ал. 1, изречение първо и чл. 40, ал. 3 или на упълномощени от тях лица.
По този казус ще направя малък коментар, защото е нужно.
В село Мътеница нямаше къща без лозя, както вероятно е и по другите лозарски села на община Хисаря. В държавата, както казах, има хиляди семейства, които притежават лозя по няколко декара. Съгласно друг член от същия закон за лични нужди производителите могат да оставят до 1000 кг. грозде. Това означа, че ако те произведат над 1000 кг винен сорт грозде, примерно от сорта „КАБЕРНЕ”, то над това количество гроздето трябва да се продаде на различни търговци, съгласно член 41б, но законодателят е „забравил” или умишлено не е искал да каже в него, че гроздето трябва да има и някаква що-годе справедлива цена на килограм за производителя, а не да дойдат шарпаните на блока и да дават по 20 ст. на кг. закарано им грозде. Какво излиза на практика. Ако човек има пет декара лозе и произвежда по 400 кг грозде, тъй като повече е почти невъзможно, защото лозята са стари, от общо 2000 кг., то другите 1000 кг извън количеството за лична консумация е длъжен да го продаде, примерно на винарска изба в село Старосел. Да, но винарската изба в село Старосел, може да каже, както и става, че повече от 10 стотинки на кг. грозде не дава, защото тя си има достатъчно лозя, а и виното и стои от три години назад непродадено. Трябва да се знае от всеки, който прави закони и иска да купува грозде, че така бизнес не се прави и тази култура под цена от минимум 80 стотинки за кг., то е по-добре въобще да не се произвежда. Поради ниската цена на гроздето днес в лозевите масиви между селата Старосел, Паничери и Мътеница, пък и на другите населени места има незнайно колко декара лозя, които вече са станали пущинаци от всякаква растителна смрад, с която растителна смрад не може да се разбере лозе ли е или гора, а есенно време всеки гледа да си продаде гроздето, където намери и както може, защото то не е стока, която да трая повече от три дни, след като се набере. Така че гроздето е опасен бизнес за неговите дребни производители. Това трябва да се знае от господа депутатите, които коват български закони. Едно изоставено лозе от две години се възстановява поне за три години назад. И ако някой законодател не разбира този въпрос или това му е интересът, то е по-добре да не е законодател. Поради тази причина това слово ще го кача във фейбук на Интернет, защото там ще остане, като постоянна информация.
Дами и господа селяни или граждани на село Мътеница, съгласно правилата на Пазарната икономика, което означа на демокрацията, никой няма право да те задължава да продадеш собствена продукция на друг, ако този друг не ти подсигури справедлива цена за това, което си произвел. Това може да се случи само в България. Някои „винени” лица излизат с номера, че трябва да се сключват договор за справедлива цена на гроздето с винопроизводители. Не може да се сключват справедливи договори за продажба, когато едната страна е задължена по закон на другата. Разбирате ме за каква гавра става дума? Затова въпросът с продажбата на грозде всяка есен е конфликтен и ако продължава така, то ще е конфликтен до неговото решаване, дори и с цената на всякакви нарушения. Нещо подобно се получава и с животновъдството, както и с продажбата на мляко.
Така икономиката в селата не може да се развива, та ако ще България в сто Европейски съюза да участва. Икономиката по селата е основен критерий за задържане на хора в тях. Затова и хората бягат по чужбина да берат ягоди или маслини, но много по доходно от тук. По тези причини е нужно законодателно отпадане на някои ограничения по свободната продажба на селскостопанска продукция, в това число и винен сорт грозде. При такива случаи се променят законите.

И накрая ще кажа следното.
Уважаеми съграждани и гости на събора,
Желая на всички ви да сте живи и здрави! Веселете се, защото Бог е дал идеята за направа тук не на една, а на две църкви, с което трябва да се заличи вече становището, че село, в което няма църква е отритната от Бога. Така че днес съобщавам на събора, че Община Хисаря е направила това, което е нужно от нея за изграждане на църквата на мегдана на село Мътеница, като разрешителна документация и земя, а църковното настоятелство може да извършва нейното строителство съобразно проекта й.
Благодаря на всички ви, които сте тук сега и цяла вечер, а аз

още веднъж ще съобщя спонсорите на събора, които са: Община Хисаря, г-н Ташко Ташев, г-н Стоян Кочанков, г-н Петко Нейчев, г-н Иван Антонов, г-н Гено Попов, а г-н Даньо Рабаджийски дава курбан за здраве на всичко присъстващи на събора.
Бъдете живи и здрави! Наздраве!
 
   



Гласувай:
5



1. bezistena - Прекрасно!Браво, кмете! Бъди ...
26.04.2017 15:32
Прекрасно!Браво,кмете!
Бъди благословен в административното ти дело,както и в свещеното ти дело на полето на Българщината на тази свещена територия!
цитирай
Търсене

За този блог
Автор: minchomin
Категория: Лични дневници
Прочетен: 3407792
Постинги: 1741
Коментари: 1164
Гласове: 3633
Спечели и ти от своя блог!
Календар
«  Март, 2024  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031