Хората виждат, че телевизията унищожава децата им, и пре­небрегват това.
Те виждат, че насилието и „загубата" се из­ползват за „развлечение", но не признават, че в това има противоречие. Забелязват и знаят, че тютюнът е вреден за тялото, но се преструват, че не е. Виждат, че един баща е пиян и се държи грубо, но не позволяват и дума да се каже по този повод.

Хората наблюдават, че в продължение на хиляди години религи­ите не са успели да променят поведението на масите, но не искат да признаят тази истина.

Виждат, че правител­ствата по-скоро потискат, отколкото помагат на хора­та, но пренебрегват този факт.

Наблюдават, че здравеопазването им е по-скоро болестотворно, че използва само една десета част от средст­вата си за предотвратяване на болестите и девет десети - за лекуването им и отричат, че печалбата е това, което ги мотивира да не дават нужната просвета на хо­рата как да действат, да се хранят и живеят така, че да поддържат добро здраве.

Виждат, че не е полезно за здравето им да се хранят с убити животни, които насилствено са угоявани преди това с всякакви химикали, но и това отричат.

Нещо повече. Те дори канят гости в радио и телевизионни­те програми, които се осмеляват да оспорват това.

Хората са склонни да отричат всичко, което виждат в собственото си обкръжение, и че то не им носи нищо добро.

И тъкмо в това е проблемът.

Човешкият род в много голяма степен живее в отричане. Хората отричат не са­мо до болка очевидните наблюдения на всички наоколо си, но също така отричат и онова, което виждат със собст­вените си очи. Отричат личните си чувства и истината, до която сами са стигнали.

Човешкият род в много голяма степен живее в постоянно търсене на удобството.
Както отделният човек, така и големи маси от хора са склонни да не признават очевадни истини, ако това признаване и като следствие предприемане на стъпки към промяна нарушават спокойствието и удобството им.
Производството на стоки и услуги е насочено точно към това - да ни е колкото се може по-лесно и по-удобно, да прилагаме колкото се може по-минимални усилия за каквото и да било. Постепенно това се превръща в навик, начин на мислене и на живот - търсене на максимални удобства и полза с прилагане на минимум усилия.
Обаче не става така. Но за съвременният зомбиран потребител това е неразбираемо. Остават му чувството за дисхармония, нещастливост, озлоблението срещу "несправедливия свят".

"Постепенно това се превръща в навик, начин на мислене и на живот - търсене на максимални удобства и полза с прилагане на минимум усилия".
- Това е илюзорния начин на живот. До голяма степен човек става зависим от материалността и от собствеността. Хората също виждат това, но се правят, че не е така.