Учителите по така наречения тантристки секс -което е висша форма на сексуална проява - знаят, че ако подходите към секса, зажаднели за секс, няма да можете да създадете удоволствие на партньора си и да изживеете продължително и радостно единение на душите и телата - което е висшият смисъл на сексуалността. Затова тантристките любовници често първо се самозадоволяват, преди да се задоволят взаимно. Когато пърбоначалният глад бъде задоволен, по-дълбокият глад на двамата - гладът за екстаз чрез продължително сливане - може да бъде прекрасно удовлетворен. Взаимното удоволствие е част от пълноценната изява на радостната, игрива, любовна сексуалност. То е една от няколко страни. Преживяването на коитус, или съвокупление, може да дойде в края на двучасова любовност. А може и да не се стигне до него. За повечето от вас това е единствената цел на 20-минутно упражнение. И то, ако имате късмет! Не очаквах, че това ще се обърне в наръчник по секс. И не е. Но няма нищо лошо дори да беше така. Повечето хора има какво да научат за сексуалността и нейното прекрасно, благословено проявление. И все пак, Аз се стремя само да илюстрирам по-широката си тема. Колкото повече удоволствие имате самите вие, толкова повече радост можете да вдъхнете на околните. Също, ако си доставите удоволствието да притежавате енергия и сила, вие ще можете да вдъхнете сила и на другите. Същото се отнася до славата, успеха и всичко останало, което ви кара да се чувствате добре. И между другото, време е да разгледаме защо нещо те кара „да се чувстваш добре". Да, предавам се. Защо, наистина? „Да се чувстваш добре", това означава душата ти да възкликне: „Ето, това съм Аз!" Случвало ли ти се е в училище учителят да извиква поименно всички и, стигнал до твоето име, ти откликваш „Тук"? Да. Е, „да се чувстваш добре" е начинът, по който душата заявява „Тук съм!" Сега мнозина хора се надсмиват над идеята „да правиш онова, което те кара да се чувстваш добре". Те казват, че това е пътят към ада. Но Аз ви казвам: Това е пътят към рая! Много, разбира се, зависи от онова, което „те кара да се чувстваш добре". С други думи, какви преживявания те карат да се чувстваш добре? Но ето какво ще ти кажа: Никога еволюцията не се е осъществявала чрез отричане. Ако еволюираш, то няма да бъде, защото успешно се отричаш от нещата, които знаеш, че „те карат да се чувстваш добре", а защото си си разрешил тези удоволствия - и си открил дори по-възвишени от тях. Защото как ще познаеш, че нещо е „по-възвишено", ако не си вкусил „по-малките" удоволствия? Религията иска от хората да приемат на доверие онова, което тя твърди. Затова и всички религии се провалят. Духовността, от друга страна, винаги ще успява. Религията изисква да се учите от опита на другите. Духовността ви подтиква да търсите собствената си истина. Религията не търпи Духовността. Не може да се съвмести с нея. Защото Духовността може да те наведе на различен извод в сравнение с определена религия - а това никоя религия не може да понесе. Религията ви подтиква да изучавате мислите на другите и да ги приемете за собствени. Духовността ви приканва да се отърсите от чуждите мисли и да стигнете сами до своята истина. Да „се чувствате добре" е начинът да разберете, че мислите ви напоследък отговарят на истината, че думите ви съответстват на мъдростта, че действията ви са любов. За да разберете какьв напредък сте постигнали, да определите доколко сте еволюирали, просто вижтекакво ви кара да „се чувствате добре". Ала не се опитвайте да насилвате своята еволюция - да се принуждавате към по-бързо и по-нататъшно еволюиране - като се отричате от нещата, които са ви приятни и отстъпвате от тях. Себе-отричането е себе-унищожение. Но трябва да знаете и това - че себе-владеенето не е себе-отричане. Да владееш собстбеното си поведение е активен избор да вършиш или да не вършиш нещо, което се основава на собственото ти самоопределение. Ако се самоопределяш като човек, който зачита правата на другите хора, решението да не крадеш и ограбваш, да не насилваш и присвояваш едва ли ще бъде възприето като „себе-отричане". То е себе-утбьрж-даване. Затова казваме, че мерило за това докъде е стигнал човек в своята еволюция е онова, което го кара да се чубства добре. Ако безотговорността, ако поведение, което нанася вреда, трудности и болка на другите те кара „да се чувстваш добре", ти не си еволюирал особено. Разковничето тук е самосъзнанието. Задача на възрастните в обществата е да формират и разпространяват това съзнание сред младите. Също така всички Божи служители трябва да повишават самосъзнанието сред всички народи, така че те да разберат, че всичко, което се прави на някого или за някого, се прави на всички или за всички - защото ние всички сме Едно цяло. Когато изхождаш от предпоставката, че „всички ние сме Едно цяло", фактически е невъзможно да сметнеш, че да нанесеш травма на някого може да „те накара да се почувстваш добре". Така нареченото „безотговорно поведение" от само себе си изчезва. Високо еволюиралите сьщества се стремят да живеят според тези критерии. От гледна точка на тези критерии Аз ти казвам: Позволи си всичко, което може да ти предложи животът - и ще откриеш, че той има да ти предложи много повече, отколкото предполагаш. Ти си онова, което преживяваш. Преживяваш онова, което проявяваш. Проявяваш онова, което имаш да проявиш. Имаш да проявиш онова, което си позволяваш.

Напоследък сякаш страшно много хора (уви жени) пишат разни излияния, които обобщено звучат: "Знам какво е най-добре за теб, само аз мога да ти го дам, повярвай ми... но трябва да се отречеш от всичко, което си, за да ти покажа АЗ истинското щастие, за да ти кажа АЗ за какво трябва да мечтаеш (обикновено това са нейните мечти:))) Казвах по-горе "уви жени", защото явно с еманципацията и т.н. много момичета искат да влязат в ролята на принца на бял кон. Всякакви вариации на тема: "Сам не можеш да се справиш (а въобще дали има с какво да се справя човекът - друг въпрос), нека някой ти помогне, ама нека тоя някой съм АЗ и нека живееш собствения си живот така, както АЗ мисля, че е добре за теб (подтекст - както всъщност ще накараш МЕН да се чувствам по-добре)". Та дори се разминават и с представата за принца на бял кон, който наистина спасява, ама когато има нужда. Явно не се стига чак толкова дълбоко в размислите като: "невъзможно да сметнеш, че да нанесеш травма на някого може да „те накара да се почувстваш добре"". Поговорката "да избодеш очи вместо да изпишеш вежди" не се отнася до тях. Те са над тези неща, защото явно са попрочели някои книжки... НО както дяволът чете евангелието и искат да спасяват някого от него самия. Манипулаторки. Не казвам, че няма и такива мъже, де (дори имам личен опит с подобен), но май се срещат доста по-рядко... А дали за този тип хора това е самоутвърждаването? Да! Обаче, едва ли ги вълнува особено, че не са еволюирали, по-важно им е да си погалят егото като изманипулират някого. Но и от друго им личи, че не са еволюирали, дори да не вземат нещо чуждо имат нагласа към такова поведение, защото в главата им (осъзнато или не) е: "Искам да съм като еди кой си", "Искам да имам еди какво си, което еди кой си има", "Аз мога" и крачката до ограбването на другия е една. Да кажат има ли нещо, което са поискали без да се оглеждат; да са постигнали нещо наистина свое без манипулации - НЕ. Къде са им възможностите? Къде им е добротата? Няма такива!!!

Great article, thank you again for witrnig.