Постоянно сме свидетели как религиозното разделение и борба за надмощие на различните религии и секти, от определени райони в България и по света, все по-осезаемо намират почва. Подсилени от многото политически, икономически и социални украски   и гарнирани от информационните издания, тези действия са опасни за стабилността на всяка държава и света като цяло. В не редки случаи, уж в името на Бога, това води до разярени постъпки от фанатично настроени елементи и създаване на обстановки от свякакъв характер, с цел доказване правотата на една или друга религия и секта. Наблюдаваме различни разцепнически похвати вътре в самите религии с цел борба за власт от водачите и заемане на водещи лидерски позиций. 
         За жалост тези борби продължават и все повече се насажда страх от Божие наказание в хората,  ако те не следват  религиозни водачи и да се стараят да изпълняват една или друга от техните заръки. В много случай това граничи с цинизъм. Умело се използува невежеството на хората чрез заблуди и представяне на нещата така както са угодни на самата религия.
        Намирането на решение на проблема не се състои в нищо друго, освен в даването на една ясна постановка за същността на религиите и тяхната задача пред хората и Бога. Време е да се излезе от заблудите и да се даде отговор на въпроса, трябва ли да се върнем към религията и ревностно да изпълняваме техните канони, догми, ритуали и т.н., или трябва хората да се насочат към нещо друго?
Отговорът на този въпрос е, че хората трябва да се просвещават и да се върнат към духовността.
Религията и разделението на хората по този признак трябва да се забрави. Вероятността това твърдение да разгневи множество хора е много голяма. Ето защо ще се аргументирам така, че да ме разберат по-голяма част от тях. Затова ще поема риска, на това което правя. Защо казвам да забравим религията? Защото тя не е полезна за нас.
За да има ус­пех организираната религия, независимо коя е религията или секта, хората трябва да повяр­ват, че тя им е потребна. Ако хората вложат вярата си в нещо друго, те трябва да загубят вяра в себе си. Зато­ва първата задача на организираната религия е да накара хората да загубят вяра в себе си. Втората й задача е да накара хората да се мислят, че тя ще даде отговори на въп­росите, на които те сами не могат да си отговорят. Третата и най-важна задача е да те накара да при­емеш отговорите й без да ги поставяш под съмнение. Поставиш ли нещо под съмнение, ти започваш да мислиш! А започнеш ли да мислиш, ти се връщаш към Праизточника в Себе Си. Религията не може да ти позволи да направиш това, защото напълно възможно е да стигнеш до отговор, различен от нейния. Ето защо религията те принуждава да се съмняваш в Своето Аз. Тя те кара да се съмняваш в способността си да мислиш самостоятелно. Проблемът при религията е този, че много често тя дава обратен резултат. Защото, ако ти не можеш да приемеш собствените си мисли, без да се съмняваш в тях, как би могъл да приемеш без никакво съмнение новите идеи за Бога, които религията ти внушава? Много скоро човек започва да се съмнява дори в това, че Бог съществува - в което никога не се е съмнявал по-рано. Докато личността живее по силата на интуитивното си знаене, може и да не е имала точни представи за Бога, но със сигурност е знаела, че Той съществува! Религията именно създава съмнението в Неговото същест­вуване. Всеки мислещ човек, който види какво е направила религията, със сигурност ще разбере, че религията е безбожна! Защото именно религията е изпълнила сърца­та на хората със страх от Бога, докато някога човекът е обичал Това, което Е, в цялото негово великолепие. Именно религията е накарала човека да коленичи пред Бога, докато преди той щастливо се е издигал, за да Го докосне. Тъкмо религията е научила човека да се срамува от тялото си и неговите най-естествени функции, докато навремето човекът е почитал тези функции Като най-голям житейски дар! Религията учи, че не можете да постигнете Бога без посредник, докато навремето хората са имали чувс­твото за връзка с Бога, просто когато живеят в доб­ро и истина. Именно религията заповядва на хората да обожават Бога, докато навремето те са Го обожавали просто за­щото не са могли да не Го обожават! Където и да е проникнала религията - тя е създала разединение, което е противоположност на Бога. Религията е разделила човека от Бога, човек от човека, мъжа от жената - някои религии буквално заявя­ват на мъжа, че фактически стои над жената по същия начин, по който Бог стои над мъжа - създавайки условия за едно от най-големите недоразумения, наложени вър­ху половината човешки род.           Бог не стои над човека, както и мъжът не стои над жената. Не е такъв „естественият ред на нещата", а само такъв го е искал мъжът, който е имал реална власт, когато са се формирали ориентираните към мъжкото начало религии. Половината материал на техните „свещени писания" е бил систематично редактиран, а останалата част е била изопачена, така че да съответства на мъжката представа за света. Тъкмо религията утвърждава и до ден днешен, че жените са някак второразредни духовни граждани, че не са „подходящи", за да проповядват Словото на Бога, да учат хората и да бъдат свещенослужители. Също както едни деца, хората все още спорят кой пол е благословен от Бога за ръкополагане в свещенически сан! Хората всички са свещенослужители. Всеки, без значение къде се намира и с какво се занимава. Няма нито един човек, нито група от хора, които да са „по-подходящи" да вършат Божията работа от други. Но толкова много мъже са прилични на държавите. Жадни за власт. Не искат да споделят властта, а само да я упражняват. И са си изградили един подобен Бог. Бог, жаден за власт. Бог, който не иска да споделя властта, а само да я упражнява. Но следва да е ясно от всички, че най-големият дар от Бога е да споделяш силата, която Бог е дал на всички. Бог иска всички да са Негов образ и подобие. Можем ли да бъдем Негово подобие? Това би било светотатство. Светотатство е, че са ни учили на нещо подобно. Ние сме сътворени по образ и подобие Божие -това предопределение сме дошли да осъществим. Ние не сме дошли на земята да страдаме, и да се бо­рим, и „никога да не постигате". Бог не ни е изпра­тил с някаква невъзможна мисия. Следва да вярваме в Божията благост и в благородството на Божието творение - а именно, в Святата Същност на всеки човек.  „Бог е Абсолютната сила. Абсолютната Сила не изисква абсолютно нищо." Такава е природата на Бога? Следва да се  разбере от всеки, че„Бог е всичко и Бог става всичко. Няма ни­що, което Бог да не е и всичко, което Бог преживява, става посредством, чрез и във човека." В Неговата най-чиста форма, Той е Абсолютът. Той е Абсолютно Всичко и не се нуждае, не изисква, не желае абсолютно нищо. В тази абсолютно чиста форма Той е онова, което Го направим. Все едно, че виждаш най-сетне Бога и си казваш: „Е, добре, как разбираш това?" И все пак, както и да Го разбираме, Той не може да забравя и винаги ще се завръща към Своята Най-чиста Форма. Всичко друго е фиктивно. То е нещо, което ние, хората, си съчиняваме. Има хора, които Го превръщат в един ревнив Бог. Но кой би бил ревнив, ако има всичко и е всичко? Има хора, които Го превръщат в разгневен Бог. Но какво може да Го накара да бъда разгневен, когато ни­що не може да Го нарани, нито да Го навреди по никакъв начин? Има и хора, които Го превръщат в отмъстителен Бог; но на кого ще отмъщава, когато Той е всичко, което съществува? И защо да се самонаказва, защото само твори ли? Или ако разглеждаме себе си и Него като разделени, защо да сътворява нас, да ни дарява със способността да творим, да ни дава свободата да създавате онова, което желаем да преживяваме, а подир това завинаги да ни наказва, задето сме направили „погрешен" избор?             Такова нещо Той никога не би направил - и в тази истина е заложена нашата свобода от тира­нията на Бога. Всъщност тирания не съществува - освен във въображението на хората. Ние можем да се завърнем у дома, при Бога, винаги когато пожелаем. Ние можем отново да сме заедно, щом по-искаме. Ние можем отново да преживеем екстаза на единението с Него. Само да поискаме. Само да почувс­тваме вятъра по лицето си. Само да чуеме песента на щуреца под диамантеното небе в лятната нощ. При първото зърване на дъгата и първия плач на но­вороденото. При последния лъч на невероятен залез и последния дъх на забележителен живот. Той винаги е с нас до края на времето. Нашето еди­нение с Него е съвършено - то винаги е било, винаги е и винаги ще бъде. Ние и Той сме Едно - както сега, така и завинаги. В тази истина следва да превърне живота си всеки един човек. Нека нашите дни и нощи да бъдат отражение на най-висшата идея. И така да бъде.

"Силите, вложени в разбиранията за групата, са обявили война за унищожаването на тази скъпоценност човешкия ум. Свободното, незнаещо граници съзнание се преследва, ограбва, притъпява и упоява от безчестие, недохранване, потискане принудително насочване, от зашеметяващите удари на уеднаквяването. Самоубийствен е пътят , по който, изглежда, е тръгнал нашият човешки вид. Ето защо вярвам, че свободният, търсещ ум на човека е най-скъпоценното нещо на света. И аз ще се боря тъкмо за тази свобода на съзнанието, да се движи ненасочвано в посоката, която си избере. И ще се боря против всяка идея, религия или власт, които ограничават или унищожават индивида. Защото, ако тържеството на човека може да бъде убито,значи ние сме загубени."

"На изток от рая" Джон Стайнбек

"И ще се боря против всяка идея, религия или власт, които ограничават или унищожават индивида".
Този въпрос тревожи много хора. Човешкото съзнание постепенно започва да се пробужда, с което вижда голямите заблуди. Разбира се бавно."

Всъщност, наистина виждам, че сте разглеждал тук изтърканата форма на религията, изгубила същността си, понеже, както и самата дума като значение значи "свързвам" и е използвана точно за връзката между Божеството и човека.

Но има и друг проблем. И той е в самия човек.

Той е устроен да разбира всичко около себе си като "Религия", независимо дали е религия, наука, идеи, материални ценности, просто съзнанието ни е устроено да вижда и възприема така нещата.

За това и всеки опит да бъде премахната една или друга вяра/религия/наука/виждане е обречена на неуспех, понеже човек по същия, някой път фанатичен начин ще погледне и на това ново нещо, в което уж няма религия.

Историята е показала всичко това хиляди пъти.

Относно посредниците.

Ами човек има нужда от посредници.

Когато искам да чуя музика, която да издигне сетивата ми, да ме вкара в определени измерения, аз имам нужда от посредници за да я чуя в лицето на музиканти и то определени музиканти, които ще ме вкарат в определено измерение, понеже знаем, че и различните музиканти имат различни сили, някои са посредствени и може само в измерението на досадата да те вкарат. НО от посредник. Ами има нужда. Същото важи за любовта, поезията, всичко.

Посредници винаги ще има и тук е тайната на любовта. Защото както в природата има йерархия, има водачи, така и при нас, най естествено, и по силните са за това да помагат и по слабите да израстнат, не да ги подтискат, но това, че сега по силните подтискат не значи, че е лошо да има силни, напротив.

А и винаги има по подходящи хора. Който не гледа своето си, който е грижовен, жертва в името на приятелството, любовта, не гледа себе си, ами той е по подходящ, по близо до Бога.

Равенство няма.

Дори според мен, най-големите престъпления са извършвани, когато някой се е опитвал да изкара абсурдната идея, че хората са равни. А както се вижда и в природа и във всичко, равенство НЯМА.

НО всички зависим едни от други.


"Има хора, които Го превръщат в разгневен Бог. Но какво може да Го накара да бъда разгневен, когато ни­що не може да Го нарани, нито да Го навреди по никакъв начин?"

Напротив.
Ако Бог е Любов, то значи усеща всичко. Иначе не би бил любов, а някакво размекнато във космоса и всичкото абстрактно нещо.

Любовта може да те накара да изпиташ и гняв и ревност и всичко. Всяка неправна, смърт, ами Бог я усеща, всяко убийство на Божия Образ във хората, смъртта на планетата, омразата, всяко едно нещо.

За това и се въплъти самия Той, иначе как може да стане това, което сам пишете, че ние сме в него и той в нас, ако Той не е изпитал това, което ние сме изпитали. Смъртността, беззаконието, лъжите.

Точно това го прави Велик!

Поздрави от един Минувач.