БЛОГ MINCHOMIN :: Сравнение на пътя на Христос с пътя на антихриста ( Още от Ким Майкълс)

Блогрол

1. OTKROVENIYA - МАСЛОВ ЛЕОНИД ИВАНОВИЧ
2. ДИКТОВКИТЕ НА ПОСЛАНИКА НА ВЕЛИКОТО БЯЛО БРАТСТВО ТАТЯНА МИКУШИНА
3. SPIRALATA. NET - Най-големия сайт в България за виртуална духовна литература!
4. СВЕТОВНА ФИНАНСОВО-ИКОНОМИЧЕСКА КРИЗА! ПРОТОКОЛИ НА СИОНСКИТЕ МЪДРЕЦИ - ВИСША ШКОЛА ЗА СВЕТОВНИ УПРАВЛЕНСКИ АБСУРДИ!
5. СВЕТОВНА ФИНАНСОВО-ИКОНОМИЧЕСКА КРИЗА! КАК СИСТЕМАТА ПРАВИ БОГАТИТЕ ПО-БОГАТИ, А БЕДНИТЕ ВСЕ БЕДНИ?
6. ПРЕЗИДЕНТСКИ ИЗБОРИ 2011 ГОДИНА! - БЛОГ ЗА ПОДДРЪЖКА НА "ДВИЖЕНИЕ ЗА ДЪРЖАВНОСТ И ДУХОВНО ВЪЗРАЖДАНЕ НА РУСИЯ" - /ОТ БЪЛГАРИЯ/!
7. ПРЕЗИДЕНТСКИ И МЕСТНИ ИЗБОРИ 2011 - ЗАЩО НЯМА ДА ГЛАСУВАМ?
8. СВЕТОВНА ФИНАНСОВО-ИКОНОМИЧЕСКА КРИЗА ИЛИ "ВЪЛЧИ" КАПАН С БАНКОВИТЕ ЗАЕМИ! ВЪЗДЪРЖАЙТЕ СЕ ОТ ВСЯКАКВО ВЗЕМАНЕ НА ЗАЕМИ!
9. СВЕТОВНА ФИНАНСОВО-ИКОНОМИЧЕСКА КРИЗА - СРИВ НА КАПИТАЛА ИЛИ СИГНАЛ ЗА ГРАНДИОЗНИ ПРОМЕНИ!
10. ОБРАЗОВАНИЕТО, КОЕТО ДАВАТЕ НА ВАШИТЕ ДЕЦА!
11. ЦЕРН - ГОЛЕМИЯТ АДРОНЕН КОЛАЙДЕР, ГРАНДИОЗНА БЕЗСМИСЛИЦА НА СВЕТОВНАТА НАУКА ЗА 4.5 МЛРД. ШВЕЙЦАРСКИ ФРАНКА! - І част
12. /ДИКТОВКАТА Е ДОБРЕ ДА СЕ НАУЧИ НА ИЗУСТ/ Еволюцията е постоянно усъвършенстване - Маслов - 28.02.2008
13. Човечеството – Вселенски експеримент - Маслов 16.08.2008
14. НЯМА СЛУЧАЙНОСТИ - Маслов 31.07.2005
15. - За невярващите - Маслов 27.02.2007
16. СВЕТОВНИТЕ КАТАСТРОФИ И ТЕХНИТЕ ПРИЧИНИ
17. Невъзможно е да се спасите без да възприемате Думите на Създателя - 20.03.2007
18. ИЗТРЕЗНЯВАНЕ - Маслов - 29.05.2007
19. ПРОЗРЕНИЕ - Маслов 09.06.2007
20. ПЪТЯТ КЪМ СВОБОДАТА... - Маслов 17.10.2007
21. ОСНОВАТА НА РЕЛИГИЯТА НА ВИСШИЯ РАЗУМ - Маслов - 27. 10. 2004 г.
22. Още веднъж за основите на Божествената регулярност - Маслов 02.06.2011
23. Тайната на Колективното съзнание - Маслов 04.10.2010
24. Одобрява ли Аллах джихад? ( Отговор на Исус чрез Ким Майкълс)
25. ВЕЛИКО БЯЛО БРАТСТВО

Постинг

Обратно към блога | Предишен постинг | Следващ постинг

23.06.2011 16:52 - Сравнение на пътя на Христос с пътя на антихриста ( Още от Ким Майкълс) - ЧАСТ ВТОРА

Автор: minchomin Категория: Лични дневници

Прочетен: 1296 Коментари: 0 Гласове:

Последна промяна: 12.10.2011 18:11

Продължение от http://minchomin.blog.bg/lichni-dnevnici/2011/06/23/sravnenie-na-pytia-na-hristos-s-pytia-na-antihrista-oshte-ot.770569

Концепция 10: Защо в разума на Христа няма нито добро, нито зло Поради менталните образи, разпространени от официалното християнство, за хората с християнски произход ще бъде сложно да приемат реалността на антихриста. Причината е, че техният поглед както на Христа, така и на антихриста в действителност е формиран чрез илюзията на антихриста, която е умишлено заблуждение, предназначено да държи хората в примката на съзнанието му. Първият проблем, който трябва да разберат много хора, е, че в съзнанието на Христа няма разлика между добро и зло, няма оценъчни съждения. Причината това да се разбира толкова трудно е, че повечето хора нямат опит в единството. Както казах, Съзнателното Вие е чисто съзнание, а чистото съзнание е единство. Когато пребивавате в чисто съзнание, вие пребивавате в съзнание без разделение. Това е, което изпитва Творецът. Сега помислете над това, че в единството, в което е Твореца, няма възможност за създаване на разширения, които биха могли да израстват в самоосъзнаване. За съществуването на самоосъзнаващи се, индивидуални същества и за това, те да израстват е нужен свят, видимо – когато се възприема извътре – отделен от единството. Затова светът с отделните форми е създаден с единствената цел за израстване в самоосъзнаването, обезпечавайки индивидуални същества в противовес на единството. Може да се каже, че Творецът проецира свое разширение извън пределите на единството, където съществото започва да вярва в илюзията, че е отделено от източника си. По този начин, получавайки опит в илюзорния свят на отделните форми и пробуждайки илюзията за разделение, такова същество израства в самоосъзнанието си. След това то се връща към единството със своя източник, съхранявайки индивидуалността си като същество със съзнанието на творец. Така цялата цел на съществуването в света на формите се състои в осигуряването на опит на самоосъзнаващите се същества, опит, противоположен на единството, за да се позволи на такива същества да преминат през забравата и след това да се пробудят от нея. И така, сега ще видим, че съзнанието на антихриста е всъщност илюзия за разделение, и това е което позволява на съществата да преминат през забравата. Съзнанието на Христа е елемент, който гарантира, че не е важно съществото колко далеч отива в тази илюзия, то никога не може да загуби възможността да се върне към единството. Може да се каже, че антихриста е това, което ни позволява да влезем в илюзията на разделението, той създава тази илюзия, а Христос е този, който дава възможност за освобождаване от нея. Обърнете внимание на това, което току-що казах. Христос не ви освобождава от илюзията, той само ви дава възможност да се освободите. Започвате ли да улавяте същността? Абсолютно всичко, което е създадено в ума на антихриста, е просто илюзия. Но в тази илюзия няма нищо изначално погрешно, лошо, зло или греховно. Целта й е да ви даде противоположен опит и всичко, което може да се случи в илюзията на антихриста, служи на тази цел. По този начин разумът на Христос не вижда антихриста зъл или лош. Той го вижда просто като илюзия. Сега стигнахме до един много важен момент. Законът за Свободната Воля позволява на съществата да се гмурнат в илюзията на антихриста и след като това е станало, е невъзможно да се предскаже колко далеч може да се стигне по спиралата на себелюбието. Но това няма значение, тъй като все още се намираме в рамките на Закона за Свободната Воля и все още е противоположния опит. Затова разумът на Христос никога няма да гледа на кое да е същество като на загубено безнадеждно. Той никога няма да счита никое същество толкова лошо и зло, че то да не може да се върне към единството. Напротив, разумът на Христос е създаден, за да гарантира, че независимо от това колко далеч е стигнало съществото в разделението, то никога не може да загуби възможността да се върне към единството. Защо това е възможно? Защото нищо не може да бъде създадено без разума на Христа. Единството е реалност, затова и разумът на Христа е реалност. Както е казано в евангелието на Йоан: „Без него не е направено нищо, което е станало.” Това означава, че нито една форма не може да бъде създадена без разума на Христа. Същественото е, че реалността на Христос се намира вътре в целия свят на формите. Както казах, ако хората не биха защитили Христос, то камъните ще възроптаят. Затова дори гледайки на камъка, вие можете – излизайки от рамките на сензорните възприятия – да видите лежащото в основата единство, както направиха вече учените, откривайки молекулите, атомите и субатомните частици. Искам да кажа, че не е важно доколко плътна може да се окаже материята, тя само ни се струва такава, когато се възприема чрез специфичната роля, определена на основата на илюзията на разделението. И затова не е важно каква роля сте си избрали за разделението, винаги ще има нещо, което можете да възприемете чрез тази роля, което да ви даде възможност да я надскочите. Не е важно колко затворени са определените от вас ментални рамки, вътре в тях винаги ще има нещо – ако го признаете и използвате – което да може да вдъхнови Съзнателното Вие да се свърже с чистото съзнание и така да надскочи тези рамки. Обаче, от друга страна, повечето от това, което виждате чрез тези ментални рамки, ще се потвърждава от реалността и затова вие ще мислите, че действително сте отделно същество. Причината е, че ролята, създадена на основата на илюзията за разделение, е била определена за да потвърждава „реалността” на отделното аз. И това в действителност означава, че когато си определяте ролята, основавайки се на разделението, вие не просто определяте роля, вие в действителност определяте своя собствена вселена, в която сте централна фигура. Вие сте „Бог” в своя свят и само вие решавате кое е добро и кое е зло във вашата лична вселена. Концепция 11: Какво означава да бъдете „като богове, знаещи добро и зло” Кой или какво ще бъде център на този свят, когато определяте ролята си, основавайки се на съзнанието на Христос? Разбира се, вашето Аз Съм Присъствие и в случая важното е, че вие все още възприемате света чрез своята роля и тя не ви дава пълния и безпрепятствен светоглед, но вие действително ще имате връзка с нещо извън ролята, и ще имате ценностни критерии, които са нещо извън нея. По този начин, вие не напълно се отъждествявате с ролята, което в действителност значи следното: не сте напълно убедени, че това, което виждате чрез ролята, е абсолютно достоверно възприятие. Знаете, че носите очила, които изкривяват гледката. Още не сте способни да видите, че очилата са жълти и затова небето е зелено, но вие вече знаете, че възприятието ви не съвпада със самата реалност. И обратното, когато определяте собствената си роля, преди да установите връзка с Аз Съм Присъствието, вие нямате ценностни критерии извън границите на ролята. Затова ще си мислите, че възприятието ви - това, което виждате през цветните очила – може да не е толкова реално, но то е единственото, което сте способни да виждате. Отричате, че носите цветни очила и сте убедени, че в действителност небето е зелено. Започвате ли да виждате същността? В първия случай вие признавате, че извън рамките на ролята ви съществува реалност, и тя не може да бъде определена от вас, докато във втория случай вие не признавате никаква реалност или авторитет извън вашия метод на възприемане на света. Знам, че това може да бъде малко сложно за разбиране. Например, много християни незабавно биха заявили – ако изобщо прочетат това – че те също признават реалността извън границите на ролята си, а именно Бог. Но лицемерието на това изявление веднага се доказва с факта на твърдото им убеждение, че тяхната религия, основана на непогрешимостта на Библията, определя това, което е реалност. Виждате ли, когато вие не сте заслепени от ролята си, признавате, че възприятието ви е ограничено. По този начин разбирате, че докато напълно не надскочите ролята си, ще ви е необходимо постоянно да се стремите към разширение на вижданията си за реалността. По този начин, вие никога няма да си позволите да чувствате, че сегашното ви разбиране и възприятие обхваща напълно цялата реалност. Напротив, когато се отъждествявате с ролята си, вие или не разбирате, че ви е нужно „да видите” извън рамките на възприятието си, или отричате необходимостта от това. Мислите, че вашето възприемане на живота е единствено възможното и правилното. Разбирате ли какво означава това? Това, което възприемате чрез коя да е роля, не е реалност, това е ментален образ на действителността, създаден в ума ви. Може да се смятате за религиозен човек и да мислите, че Бог е центърът на вашия светоглед. Но това не е истинският Бог, а кумирът, създаден от илюзията на разделението. А сега, ако се отстраните от това, ще видите по-дълбока реалност. Веднага след като влезете в определена роля, виe ще „виждате” живота през тази роля. Няма начин да се заобиколи това и именно виждането на света през филтъра на ролята ви дава възможност да израствате. Още повече, че вие растете отначало гледайки чрез ролята, а след това освобождавайки се от нея, виждате живота от гледната точка на Аз Съм Присъствие, но все още пребивавайки в ролята. А това означава, че израстване има само когато Съзнателното Вие започва да излиза извън границите на ролята. Когато не се отъждествявате с ролята си, вие съзнателно признавате, че извън нея има реалност и че вие е необходимо да се свържете с нея. Когато се отъждествявате с ролята, мислите, че възприятието ви чрез нея отразява реалността такава, каквато е. По този начин, в първия случай в центъра на вашия свят пребивава реалност, намираща се извън възприеманата чрез ролята ви, докато във втория случай – менталния образ, създаден вътре в нея. Затова във втория случай, виесте „бог” на своя свят. Вие сте същество, приело убеждението, че сте способни да определяте реалността, основавайки се на възприятията си. Това означава, че вие сега приемате ролята на „бога”, който може да определя какво е добро и какво е зло. Това не означава, че всяко човешко същество на Земята е определило свой личен Бог или представа за реалността. Повечето хора са приели виждане за Бога и реалността от определени същества, стремящи се да контролират човечеството. В действителност всеки човек е приел подход към живота, същността на който се състои в това, че вие можете да определяте истината, основавайки се на своите възприятия и че „реалността” може да бъде заклещена във вашите ментални рамки. Напротив, намиращите се на Пътя на Христос разбират, че нямат способността да определят истината – те трябва да я намерят. Също така разбират, че реалността никога не се заклещва в менталните им рамки и никога няма да им съответства – те трябва да надхвърлят тези рамки, за да опитат да познаят реалността без филтър. Виждате ли разликата? В първия случай хората нямат ценностни критерии извън границите на менталните си рамки, създадени от техните роли. Те не са в състояние да видят, че ролята им определя това какво да виждат в света и затова възприятията им не им показват егото, а то им показва ролята им. И докато хората не видят това, те не могат да надскочат ролята си, доколкото всичко, което „виждат” чрез нея, ще потвърждават нейната обоснованост. Класически капан – параграф - 22. Така че откъде идват доброто и злото? Е, творецът е един, а в единството няма различия. За да се създадат някакви отделни форми, единството трябва да стане повече от единица. Творецът започва да се проявява като две полярности, а именно разширяваща се (мъжка) и пасивна (женска) сила. За разума на Христос това е просто две проявления на едното, затова те не са разделени и не са противоположни. Те не си противостоят и не се неутрализират едно друго, те се допълват и чрез тяхното взаимодействие се създава нов живот. Обаче за ума на антихриста тези две сили са разделени, отделни, противоположни. Те трябва да се неутрализират една друга и този илюзорен възглед ражда идеята, че едната част е права, а другата – не, че едната е добро, а другата –зло. Виждате ли разликата? В разума на Христос няма противоречия. Христос дори не вижда антихриста като своя противоположност. Христос винаги вижда реалността единна и затова вижда, че антихриста и всяко произтичащо от това разделение – просто като илюзия, в която няма реалност и няма постоянство. Нереалността никога не противостои на реалността, защото нереалността никога не може да неутрализира или поне да се изправи пред реалността. Нереалното не може да повлияе на това, което е реално. Разумът на Христос вижда, че доброто и злото са продукти на нереалността на антихриста. Той вижда, че и доброто и злото, определени от антихриста, са просто илюзии. В разума на Христос няма такива понятия като добро и зло, има само това, което е реално и нереално. Единството е това, което е окончателно реално, и затова истината се състои в това, че всички отделни форми са разширение на основополагащото единство на Твореца. В действителност нищо не е отделено от Твореца, разделението е само илюзия. Разделението дори няма независимо съществуване. Навярно – както мисли умът на антихриста – светът може да се раздели на две отделни сфери. Няма свят, отделен от Твореца. Разделението „съществува” само в ума на съществата, възприемащи света чрез филтъра на ума на антихриста. Това не е реално състояние, това e възприемано състояние. И то може да съществува само в ума на съществото, убедено в това, че то е „бог”, който има правото и способността да определя какво е реално и какво не. Кои същества могат да бъдат толкова духовно слепи? Концепция 12: Умът на антихриста и силата на антихриста Обяснихме падението доста подробно на друго място и затова тук ще дадем само кратко обобщение. В първите създадени сфери нито едно същество не е използвало съзнанието на антихриста за определяне на своята собствена роля. Но дотолкова, доколкото сферите ставали все по-плътни, се случило така, че в четвърта сфера няколко същества се поддали на самозаблуждението поради илюзията за разделението. На тези същества било позволено да определят своите роли, основавайки се на разделението, и това е позволено от Закона за Свободната Воля. Още един път, тези същества не били тези, които повечето хора наричат зло. В действителност те били много предани на израстването в сферата си и се стремили да преуспеят във всичко, което правели. Независимо от това, те постепенно станали толкова ослепени от илюзията на разделението, че започнали да вярват, че обладават способността да определят реалността. Те повече не разбирали плана на Бога за израстване на сферите и мислели, че са толкова мъдри, че могат да определят какъв трябва да бъде този план. В същото време започнали да вярват, че са по-висши от другите същества в тази сфера и затова се стремили към по-високо положение. Позволено им било да заемат по-високо положение, доколкото имало надежда, че осъществили желанието си, в края на краищата ще им омръзне този опит и по този начин ще станат способни да надскочат определената им от самите тях роля. След дълъг период от време сферата достигнала момента, когато била готова да се възнесе, и причината била, че поразително много същества в нея стигнали до личното си възнесение. Те направили това, надскачайки ролята си и съединявайки се със своите Присъствия. За съжаление, съществата, определили ролите си, в които се виждали по-висши от другите, дори не ги превъзхождали. Вместо това, те започнали да се отъждествяват с ролите си да вярват още по-твърдо, че техните ментални образи са реални и че това, което те виждали било реалността. По този начин, за тези същества било силен шок да се сблъскат с реалността, че тяхната сфера е готова за възнесение, а те не са. Неочаквано видели, че нещо не им достига и че много същества, които считали за по-низши, са ги изпреварили в духовното си развитие. В този момент тези същества имали уникалната възможност да започнат да се издигат над ролята си. Сред тях имало някои, възползвали се от нея и им било помогнато бързо да прогресират, така че да могат да се възнесат заедно със сферата. Но имало и такива, които избрали да не признаят, че тяхното възприятие за себе си и за света няма нищо общо с реалността. Те имали такава духовна гордост, че не желаели да видят, че възприятието им е ограничено и избрали да въстанат против процеса на възнасяне. Затова те не могли да се възнесат със сферата си, а се спуснали и паднали в сфера, създадена след възнесението на предидущата. В предните учения такива същества наричахме паднали ангели или паднали същества. За разбирането на тази тема има много повече, отколкото Майтрея е разкрил в книгата си, но сега искам да направя важна забележка. В действителност не е вярно, че тези същества са паднали заедно, като едно цяло. Не е вярно, че имали един висшестоящ, такъв като Луцифер, лидер на всички паднали същества. За да разберете това, е необходимо да видите фина, но много важна разлика. Творецът е единство. В единството не може да има разделение. Затова в съзнанието на Христос няма разделение. Разделение има само като илюзия в съзнанието на антихриста, но това означава, че съзнанието на антихриста никога не може да бъде едно единно цяло. Съществата, заслепени от това мислене, никога не могат да стигнат до истинско единство, основано на виждането на основополагащото единство на всички отделни форми. Те могат да стигнат до видимо единство, основано на силата, но само когато противостоят на нещо друго, уловено също в капана на разделението. Затова падналите същества винаги ще бъдат разделени, най-малко на две фракции, борещи се една срещу друга. Както казах, Творецът се е проявил като две полярности, а именно разширение и свиване. Когато гледаш на тях от гледна точка на разделеното съзнание, те ти се струват противоположни. Затова, когато падението станало в четвъртата сфера , някои същества са паднали като изразители на разширяващата сила, а други – на свиващата. По този начин, от самото начало съществува деление на падналите същества на две фракции. Всяка от тях по-нататък също се разделила, но важното е, че тези паднали същества действително формират силата на антихриста. Обаче тази сила винаги ще бъде разделена. Макар да има много подразделения, можем да говорим за две общи категории: - Същества, изкривили свиващата се сила на майката – това са тези, които са напълно егоистични. Те просто искат да правят каквото си искат, независимо от последствията, които ще има за останалите, за тях самите и за развитието на сферата им. Те са напълно егоистични и са готови да заставят другите по всякакви начини. - Същества, изкривили разширяващата сила на отца, също егоистични, но не напълно заслепени. Затова те са по-прагматични. Тяхната окончателна цел е действително да принуждават хората, но те разбират, че откритият или физическият натиск не е най-добрият начин за контрол. Затова те се стараят чрез лъжа да убедят хората да ги следват. Можете ли сега да ги обедините и да видите общия ефект? Разбирате ли, че разигравайки своите лични наклонности, тези две групи паднали същества действително са станали като „богове”, определящи добро и зло? Първата категория са тези същества, които повечето хора виждат като очевидно зли. А втората категория са съществата, които повечето хора считат за добри. Първата група от тези същества се стремят да насилват, но те правят това с хитрост, като например сатанистите. И по този начин, формират сила, която повечето хора могат да виждат като зло. Втората група са се възползвали от това да се установят в качеството на противоположната сила. Може да се каже, че първата сила казва: „Следвайте ме, че да направите нещо за себе си”, а втората група казва: „Следвайте ме, че да направите нещо за Бога” (или някаква друга причина). Виждате ли крайния резултат? И това, което хората считат за добро и това, което хората считат за зло е на основата на съзнанието на антихриста, което е единственото мислене, в което разделението на добро и зло може да изглежда реално. По този начин хората получават изкривена представа, че имат само два избора. Те се подчиняват или на силата на злото, или на силата на доброто. Обаче окончателната реалност се заключава в това, че във всеки случай те следват падналите същества. И това няма да ви преведе към Христобитието или възнесението. Не е важно на коя страна сте в дуалистичната битка, не можете да си извоювате спасение. Само ще се привържете към стъпалото, на което сте в момента и това може да продължи много дълго, докато вашата сфера като цяло не бъде готова за възнесение и всички същества бъдат изправени пред окончателния избор: ще изберете ли реалността на Христос или ще продължите да избирате нереалността на антихриста? Този избор е описан във Второзаконие 30:19. Призовавам небесата и земята като свидетели против вас днес, че поставих пред вас живота и смъртта, благословението и проклятието. Затова, избери живота, за да живееш, ти и потомството ти. Концепция 13: Защо умът на антихриста е подвластен на втория закон на термодинамиката Какво е живота и какво смъртта? Животът е процес на израстване на самоосъзнаването, а смъртта е процес на затъване все по-дълбоко и по-дълбоко в илюзията на разделението. Същността е следната: докато вие си определяте ролята и сте заслепени от нея, ще бъдете недостижими за духовен учител. Както казах, от момента, в който решите да се скриете от Майтрея, той нищо не може да направи, за да достигне до вас. И така, сега ще видим, че съзнанието на антихриста създава класическия капан параграф – 22, от който привидно няма изход. Докато се намирате вътре в ролята, определена чрез съзнанието на антихриста, тя ще изкривява възприятията ви за живота. Докато не осъзнаете, че Съзнателното Вие е чисто съзнание и има способността да се проецира извън границите на ролята (или докато се отказвате от тази способност), за вас няма да има начин да се избавите от илюзията – или все пак може би има? Ако не можете да се проецирате извън менталните рамки, създадени от възприятието ви, то единствения шанс да излезете от тях за тяхното разрушение е доказателство за неправилността на вашия светоглед – благодарение на което ще започнете да размишлявате над това че във вашия мироглед нещо липсва. Разбирате ли същността? Творецът напълно е осъзнал потенциалните последствия от предоставянето на свободна воля на невъзнесените същества. Обаче Той също е знаел, че начинът чрез който ще израствате в самоосъзнаването си, е извършването на избори, основани на вашето сегашно усещане за „аз” и след това изтърпяване на последствията от тези избори. Затова Творецът е проектирал материалната вселена като гигантски механизъм с обратна връзка. Можете да я получавате по два начина. Или проецирайки Съзнателното Вие в разума на духовен учител, или принуждавайки космическото огледало да ви отразява физически условия, показващи вашето състояние на съзнанието. Ние нарекохме това училището на тежките удари. Това може да се опише така: законът на Бога е разработен така, че нищо не може да стои на едно място. Вие или се придвижвате към съзнанието на Христос, използвайки силата на Бога във вас, или ви притегля силата на антихриста, вградена в материалната вселена. Тази сила учените наричат втори закон на термодинамиката и тя разрушава всякакви структури в затворена система. Затворена система е това, което разбира се е, умът, намиращ се в капана на своето възприятие и отказващ да погледне извън пределите му. И така, вторият закон на термодинамиката може да се нарече силата на смъртта, но в действителност това не е зла или лоша сила. В действителност това е механизъм за безопасност, гарантиращ, че Съзнателното Вие – което се явява чисто съзнание и като такова не се определя от каквато и да е форма – не може вечно да остане в капана на отъждествяването с формата, с определеното усещане за отделно „аз”. Фините разлики се състоят в това, че тъй като вие виждате света чрез филтъра на антихриста, силата на втория закон на термодинамиката действително ще ви се струва заплаха. Той ще ви се струва сила, стремяща се да ви лиши от смисъл на живота, а именно усещането за отделното „аз”, определено от ролята ви. А психологичните последствия от това са че щом определите ролята си, основана на съзнанието на антихриста, неизбежен спътник ви става страха от смъртта. Докато работите с духовен учител, нямате страх от смъртта. Как да стигнем до него, когато вие знаете, че Съзнателното Вие никога не може да бъде обхванато от никаква форма и когато се виждате като разширение на безсмъртно духовно същество? Знаете, че сте свободни да експериментирате със всякаква роля, която можете да създадете, и че винаги можете да се проектирате обратно от която и да е роля, която е възможно да се определи само в материята. Само когато създавате роля, още не станали духовно самодостатъчни, вие сте напълно заслепени от нея. И само тогава Съзнателния Вие може „да забрави”, че е чисто съзнание и тогава може да започне да се страхува, че е попаднал в капана на ролята и не може самостоятелно да излезе от нея. Искам да кажа, че отначало падналите същества в своята духовна гордост вярвали, че Бог ограничава свободната им воля. Те мислели, че само ако въстанат против Бога и Неговия закон, ще извоюват истинската си свобода да извършват всеки желан избор. Тази илюзия била предизвикана от факта, че сега им се струвало, че ако получат властта на богове, то означава да имат правото да определят кое е правилно и кое е неправилно, а и значи винаги да определят стандарт, в съответствие с който техните действия да са винаги правилни. Те не можели да разберат, че отделяйки се от жизнената сила, не могат да избегнат страха от смъртта. И вместо да постигнат състоянието на пълна свобода, те попаднали в затвор, в който всичките им мисли и действия били насочени към единствената цел, а именно облекчаване на страха от смъртта до степен да могат да живеят. Това има няколко много важни последствия, които ще осветят в нова светлина практически всяка човешка дейност. Концепция 14: Понятие за грях и лъжлив път за спасение Щом съществото паднало, умишлено въставайки против закона на Бога, пред него застават два въпроса „на живот и смърт”. Единият е, че за да се намали страха от смъртта, създава илюзия, че може да излъже смъртта. Другият – как въобще да поддържа съзнателно съществуване в царството, в което е паднало. Хайде да разгледаме последния. Казах, че Съзнателното Вие е чисто съзнание. Него го пращат в света на формите, който е царство, в което всичко се създава от енергия. Тази енергия произлиза от съществото на Твореца, а това означава, че енергията, от която е създаден материалния свят, не е произведена в него и затова не съществува независимо. На личен план означава, че Съзнателното Вие се нуждае от енергия, за да прави нещо в този свят. И получава тази енергия от Аз Съм Присъствие. Съзнателното Вие не може да произвежда енергия, то може само да насочва потока енергия, течаща от Присъствието. По-рано дадох илюстрация с еластична тръба с леща на единия край. Енергията на Присъствието тече през нея, което означава, че количеството енергия, което може да получи Съзнателното Вие е право пропорционално на диаметъра на тръбата. Когато Съзнателното Вие започне да действа чрез определената роля, основана на съзнанието на антихриста, неговите действия ще са неминуеми егоистични. Затова то често ще нарушава свободната воля на другите същества, което пък ще стане причина за намаляване на количеството енергия, получавана от Присъствието. Този принцип описах в притчата за талантите. Ако използвате получаваната енергия за израстването на целия живот, то ще получавате повече. Ако използвате енергията за издигане на себе си и понижаване на другите, ще получавате по-малко. Следствието на това е такова, че ако продължавате да нарушавате свободната воля на другите, в края на краищата ще получавате точно толкова енергия, колкото е необходимо да поддържате живота си във физическо тяло. Тогава ще чувствате сякаш нямате сила и ще бъдете толкова обладани от страх от смъртта, че ще изпаднете в депресия. Първите паднали същества бързо стигнали до това ниво, но те намерили начини така да се каже да „излъжат смъртта”. Правили това, похищавайки енергията на същества с по-мощна връзка със Присъствията си. Как падналите същества крадат енергия? Съществуват мириарди начини, обособени в две главни категории. Съществата, които повечето хора смятат за зли, крадат енергия със сила. Например, ако някой друг човек предизвиква у вас гняв, вие използвате някакво количество енергия от вашето Присъствие за да намалите нивото на гнева си. Тогава другият човек или развъплътените тъмни сили могат да погълнат тази енергия. Друг пример – война. Когато в сраженията се пролива кръв и се предизвикват негативни емоции, се освобождава енергия. Както хората, така и тъмните сили могат да я поглъщат. Когато погълнат достатъчно енергия, те чувстват, сякаш са „се напили” и това им дава чувство за могъщество, непобедимост и чувството, че са излъгали смъртта. Това чувство се съхранява известно време, след което им се налага да откраднат още повече енергия, за да изпитат поредния „подем”. Другата основна категория е представена от съществата, които повечето хора смятат за добри. Тези същества, чрез измама правят така, че хората доброволно да им отдават енергията си, защото това се представя като служене на по-голяма цел. С други думи, когато със сила „злите” същества ви принуждават да освобождавате енергия, вие знаете, че ви принуждават. Обаче, когато ви лъжат „добрите” същества, вие не се чувствате принудени и често ви се струва, че съдействате за благородна цел, дори възможно е за висшата цел на Бога. Но що за цел е това? За „добрите” паднали същества трябва да се създаде напълно лъжливо разбиране за това кой е Бог и за Неговия план за тази вселена. Те създали илюзията, че вселената е обхваната от епическа борба между Бога от една страна и дявола – като Негова противоположност – от друга. При това „добрите” паднали същества умело използвали „злите” паднали същества, създавайки чрез тях силата на злото. След това направили „Бог” далечно същество на небето, което не може да действа непосредствено в този свят. По този начин, този далечен Бог има нужда от посредници, и „добрите” паднали същества са приели тази роля. С други думи, най-лъжливите паднали същества твърдят, че са представители на Бога на Земята и че те са единственият път за спасение на хората. За да гарантират спасението си, хората трябва да поддържат „добрите” паднали същества в тази безкрайна борба със „злите” паднали същества. Доколкото, разбира се, висшата цел на Бога е да унищожи злото, от което следва, че използването и на най-лошите средства за тази цел е оправдано от Бога. И когато тези „добри” паднали същества съберат достатъчно последователи, те също получават тяхната светлина, опияняват се и чувстват, че са излъгали смъртта. Но как в действителност падналите същества улавят хората на своята въдица? Те правят това, изкусно използвайки същата сила, която ги мотивира тях самите, а именно страха от смъртта. Както казах, когато нямате съзнателна връзка със своето Аз Съм Присъствие, вие ще БЪДЕТЕ изложени на страха от смъртта. Никой не може да живее с това, затова всяко човешко същество трябва да намери начин да намали страха от смъртта до ниво, с което може да живее и това е състоянието, когато вие си създавате свой собствен мироглед, своя собствена „вселена”. „Добрите” паднали същества са създали концепцията за греха, която засилва страха от смъртта. Но те също са предложили на хората очевидно лесен изход, а именно да ги следват и да правят каквото им кажат. В четвъртата сфера имало същества, заемащи властимащи позиции и за да укрепят своето усещане за сила, трябвало да привлекат последователи. Кои са били тези последователи? Същества, които не искат да поемат отговорност за възнесението си и да вземат свои собствени решения. Затова са се развили съзависими отношения между съществата, искащи да са могъщи и съществата, не искащи да вземат решения. И когато паднали лидерите, много последователи сляпо ги последвали, вярвайки в различни „оправдания” на лидерите, че не им е необходимо да се възнасят. Този модел на сляпо следване на слепи продължава и до ден днешен, и през хилядолетията много други същества били впримчени в следването на слепите лидери в църквата и държавата. Но разбирате ли, че за да имат такава власт „добрите” паднали същества над последователите си, е необходима именно създадената от тях илюзия? Същността на тази илюзия се заключава в следното: в плана на Бог за вселената нещо не се е получило както трябва и Той ни е дал пълномощия и ни е поръчал да поправим това! Започвате ли да виждате през димната завеса? В действителност всичко е наред в плана на Бог. Само в ума на антихриста можете да намерите концепция, че нещо не е наред и че не всяко невъзнесено същество има видения или способност да поправи това. В разума на Христос е съвършено ясно, че планът на Бог за вселената е в пълна изправност и че всичко си върви по план. Илюзията за епическата борба е напълно творение на антихриста. Не съществува епическа борба между Бога и дявола, защото Бог е реален, а дяволът не - и разумът на Христос знае, че нереалното не може да повлияе на това, което е реално. По този начин, борбата се води не между Бога и дявола, а между две групи паднали същества, едната от които е толкова опиянена от силата, че в действителност мисли, че може да застраши плана на Бог, а другата е толкова опиянена от гордост, че мисли, че знае по-добре от Бог как работи вселената или как трябва да работи вселената. Изберете сега, на кого ще служите. Ще служите ли на тази или онази версия на нереалността? Или ще се събудите накрая от илюзията и ще започнете да се проецирате извън всички ментални рамките, създадени от ума на антихриста? Ако искате да превъзмогнете илюзията, позволете ми да ви дам още няколко концепции. Концепция 15: Превъзходство на желанието да се съди по външния вид Казах, че когато си създавате роля, основана на разделението, вие си определяте мироглед и сте убедени, че именно така е устроен светът в действителност. Мислите, че сте създали вселена, работеща в съответствие с ролята ви. В зависимост от взаимодействието ви с материалния свят чрез този филтър ще имате избирателно възприятие, а това означава, че ще бъдете склонни да търсите това, което потвърждава мирогледа ви и да игнорирате или дискретизирате това, което му противоречи. Постъпвате така, докато сте убедени, че мирогледът ви е пълен, че можете да намалите страха от смъртта, мислейки, че можете да се спасите, без да надскачате сегашната си роля. Ще започнете да мислите, че се намирате в процес на усъвършенстване на отделната си роля, докато в крайна сметка тя не стане приемлива за Бога и ще й бъде позволено да влезе в неговото царство. И така, искам да кажа, че мирогледът ви формира менталните рамки, и Съзнателното Вие е влязло в тях, не осъзнавайки, че е в тези рамки. Затова то не разбира, че те изкривяват това, което възприемате, докато не използвате способността си да се проецирате извън пределите на рамките и да получавате друго виждане. По този начин, щом попаднете вътре в тези рамки, вие сте абсолютно убедени, че възприятията ви са правилни, а това означава, че ще мислите, че вашите ментални рамки ви дават стандарт да съдите за това кое е истина и кое лъжа, кое е реално и кое нереално, кое е добро и кое е зло. Вярвате, че имате непогрешим стандарт, за да съдите за света и вярвате, че той е именно такъв, какъвто го виждате из вътрешността на рамката. Дори можете да започнете да мислите, че истинската ви задача в този свят е да принудите всички останали хора да приемат ВАШИЯ стандарт вместо осъзнаването, че вашата истинска задача всъщност е да надскочите този стандарт и да се съедините с виждането на Аз Съм Присъствието. И така, можете ли сега да се присъедините към това, което ви говорих по-рано и да почувствате защо това е заблуждение? Казах, че вашето Аз Съм Присъствие изпраща Съзнателното Вие в материалния свят, за да изпита каквото е искало да „види” отвътре. За да се спусне в материалния свят, Съзнателното Вие трябва да определи роля, чрез която може да взаимодейства с този свят. Съзнателното Вие има пълната свобода да определи тази роля и дори има право да направи това, основавайки се на илюзията за разделение. Това не е грях, в него няма нищо неправилно или зло. Обаче, последствията са такива, че на Съзнателното Вие му става все по-трудно да се пробуди от тази роля. Разбирате ли защо това е така? Представете си, че си определяте роля, основана на разума на Христос. Щом като ролята е напълно определена, Съзнателното Вие минава през забравата. Сега ще видите света през менталните рамки на ролята (да, дори ролята, основана на разума на Христос, ви дава ограничено виждане). Обаче в крайна сметка ще имате някакво усещане за това, че възприятието ви е непълно и неправилно. Ще чувствате, че можете много повече да разберете или да „видите” живота от дадения момент. И затова вие никога няма да успеете напълно да сте убеден, че вашето възприятие за света е окончателната реалност. С други думи, няма да сте напълно убеден, че можете да съдите по външния вид, а ще се стремите към по-високото мнение на Христоразума. Както казах: Не съдете по външност, а съдете с праведен съд. Йоан 7:24 15. Вие съдите плътски, Аз не съдя никого. 16. И дори и да съдя, Моят съд е истинен, защото не съм сам, а Аз и Отец, който Ме е пратил. Йоан 8 Разбирате ли какво се опитвах да ви науча с тези твърдения? Говорех, че хората, не започнали да признават съществуването на реалността извън своите ментални рамки, неизбежно ще съдят плътски. Те ще съдят, основавайки се на това, което им се струва вътре в менталните рамки и няма да разберат, че това не е реалност, а само външност. Затова, това, което те виждат е нереално, това е ментален образ, създаден в ума на антихриста. Виждате ли тук иронията? Хората, заслепени от илюзията на антихриста, не могат да видят реалност, те виждат само ментален образ, външност. Но те са напълно убедени, че този мираж е реален. И затова вярват, че могат да съдят за това кое е реално и кое не, основавайки се на външни проявления, които са напълно нереални. Разбирате ли защо този механизъм е породил лъжливия път към спасението? Той заставя хората да мислят, че пътят към спасението е в укрепването на авторитета на определената от тях илюзия. Падналите същества мислят, че ако успеят да заставят всички хора на Земята да приемат техните илюзии, то на Бог ще му се наложи да им позволи да продължат да съществуват в този свят. Те се опитват да намалят страха от смъртта, използвайки същите илюзии, които ги пораждат. Те се опитват да вмъкнат целия свят на формите и Бога в своите малки ментални рамки. Те се опитват да станат безсмъртни, давайки на смъртността признаците на безсмъртието. Съзнавам, че не е толкова просто да се разбере това, но можете ли вие поне да започнете да чувствате необходимост от промяна във възприятията? Има нещо много нереалистично в мисълта, че можете да влезете в роля с преднамерената цел да получите ограничена представа за света, и оказвайки се вътре в ролята, да мислите, че нещо, което виждате, може действително да ви даде пълни знания за света. Това е все едно, да гледате през микроскоп, изучавайки мравуняк отвътре, и в същото време да вярвате, че чрез него може също така да видите реално и най-далечните галактики. Сега заставате пред най-важния от всички човешки избори: изборът между живота и смъртта. Защото наистина в тази статия аз ви представих живота и смъртта. Ще изберете ли да защитавате своите сегашни виждания за света, настоявайки, че те трябва да са правилни и ще се стараете ли да докажете това на всяка цена? Или ще застанете на пътя на Христос и ще започнете да търсите начини да „видите извън своите ментални рамки” и да достигнете по-широка представа за света? Ще продължавате ли сляпо да следвате лъжливите учители на смъртта или ще отворите ума си за истинските учители на живота? Концепция 16: Как да започнете да излизате от рамките на възприятията си Как можете да започнете да се избавяте от класическия капан параграф - 22, представен от ролята ви? Така или иначе ще стигнете до момента, когато ще видите необходимостта да излезете извън рамките на ролята. Единият начин да се направи това е вторият закон на термодинамиката – училището на тежките удари – което ще разруши менталните ви рамки. Това е така, защото които и да са ментални рамки, основани на ума на антихриста, ще създават съпротивление, и колкото повече се противите, толкова по-голямо съпротивление ще създадете. В края на краищата, съпротивлението ще стане по-силно от това, което вие можете да издържите, и чувството ви за равновесие, чувството, че сте излъгали смъртта, ще се разруши. Обикновено такъв крах кара хората да осъзнаят, че трябва нещо да се промени, но поради множеството лъжливи учения, разпространявани от падналите същества, много малко хора разбират какво конкретно е необходимо да се промени. Затова хората започват да се опитват по някакъв начин да се отклонят от това, а това само предизвиква следващия цикъл от нарастващо съпротивление. Реалният начин да се избавите от стария модел – това е да осъзнаете, че трябва да се промени именно вашия мироглед, начина, по който възприемате живота. Именно това създава съпротивление, затова докато вашето възприятие не се промени, няма истински нищо да се промени. Така че как да промените възприятието си? Има два начина: 1. Самонаблюдение. Можете да използвате разсъждаващата част на ума, за да наблюдавате себе си и убежденията си и след това да започнете да поставяте под съмнение правилността и последователността на възприятието си за света. Например, в средните векове повечето хора сляпо са приемали възгледа, че Земята е плоска. Обаче някои използвали разсъждаващата част на ума си, за да поставят това под съмнение и стигнали до извода, че общото възприятие просто не може да бъде вярно. След това един забележителен човек се отправил на плаване по неизследваните океани, за да докаже, че неговото възприятие е истинско. 2. Можете да използвате способността на Съзнателното Вие да проецира себе си, където то може да си въобрази. Можете да започнете да разширявате разбирането си за своето Аз Съм Присъствие, докато не станете способни да излезете от менталните си рамки и да получите, в крайна сметка, проблясък за това как изглежда света от гледна точка на вашето Присъствие. Ето тогава ще ви се дадат ценни критерии, доколкото такъв мистичен опит едва ли ще бъде замъглен от вашите рамки, както ще бъде в първия вариант. Съчетавайки тези два начина, можете постепенно да разпознавате неточностите и несъответствията на своите сегашни ментални рамки. След това можете да ги разширявате, докато не достигнете виждането на разума на Христос.

Нагоре