По БТВ новините, от 19 часа на 29.10.2009 год., ме впечатли един коментар. В него ставаше дума за германски гражданин, баща, който иска да разбере как е изчезнал сина му, по всяка вероятност убит на Българската границата, доколкото разбрах, през 80-те години на миналия век.
    Обърнах внимание на тази история, не за нещо друго, а затова, че аз като войник "граничар" и безброй други като мене, бяхме потенциални "участници" в подобни събития, по силата на тогавашното управление на държавата, съществуващото законодателство и редовната военна служба на всички мъже, граждани на България. 
    Темата е тежка, защото засяга смъртни случай и същевременно трудна за осъзнаване, но въпросите третирани в нея са част от нашето ежедневие, с което непрекъснато се сбъсква обществото ни и затова ще бъде продължена сега.       През 70-те години бях войник като всички останали младежи от България в така наречената „Българска Народна Армия” – сектор „Гранични войски”. По тогавашните ми разбирания, да служиш на държавата като войник беше нещо нормално от гледна точка на това, че всички младежи служат в армията. При отказ от военна служба, ти се гарантираше, в най-лошия случай, минимум две години затвор. В същото време никой, който е ходил в армията по задължение, не отрича вредата, която му е нанесла тя, като прекарани две години в среда пълна с дивотии, простотии, извращения от всякакъв характер и т.н.. По тази причина се носеше приказката, че "в казармата влизат младежи, които са различно умни, но излизат еднакво тъпи." Е, имаше и моменти с прекрасни изживявания с получени колети и приятели. Тези прекрасни моменти се явяват във всеки живот и на всякъде, стига човек да ги забележи. В същото време, много често се случва да се казва от различни хора, че казармата те прави „мъж”. Да, казармата те правише мъж, но само за тази армейска среда, в която трябваше да оцелееш като индивид. Инак, когато дойдеше време да излезеш от казармата, пред всеки стоеше дилемата кой път да хване и неговото мъжество беше до портала. Между другото това важи и в днешно време.    Та, да се върна на случая с германския младеж, който е искал да премине в Западна Германия през Българската граница и може би е бил убит. Той, вероятно, е бил убит от Български момчета, като него, само че тези, Български момчета, са отбивали задължителната си военна служба като граничари, не по своя воля а по силата на закон.    По онези времена, да служиш на Българската граница, значеше да бъдеш постоянно готов да "убиваш". Автомат "Калашников", или пистолетите "Макаров" и "ТТ" не слизаха от раменете или не излизаха от кобурите на нито един граничар, било войник, сержант или офицер.  Това беше целия смисъл на военната служба, така както бяха "служебните задължения". Цялата подготовка на обучение и възпитание на личния състав се извършваше точно с тази задача, "Да защитаваш с чест и достойнство Държавната граница на НРБ", включително и с убийство. Машината за обработка на мисленето на личния състав в Гранични войски се указа толкова силна, че беше невъзможно да не станеш част от нея, наречена "Социалистическа държава", с цел защита на нечии спекулативни  интереси.
  "Задачата", която стоеше пред Гранични войски беше да се опази Държавната граница на НРБ от външни „врагове” и хората намиращи се на Българската територия да не преминават без "разрешително" в територията на съседни на България държави. За изпълнение на тази задача, това се обезпечаваше и регламентираше с военни закони, устави, инструкции и наредби или т.н. законова нормативна база и материална база наречена „оръжие”. Голяма част от тази нормативна и материална бази се познаваше от българските войници, сержанти и офицери по две причини. Първата причина беше, че за да застъпиш в наряд, следва да имаш определена подготовка за тази цел. Втората причина беше, че съгласно заповедите, които се даваха от преките началници на наряда, той не трябваше в никакъв случай, включително и с риск за живота си, да допуска преминаване на Държавната граница от когото и да било. В  случай, че е нарушена тази заповед, всеки един наряд отговаряше пред закона, контролиран от военен съд и подлежеше на наказание, включително и затвор. Архивите, т.е. граничната книга, в която се описваше района на действие на наряда, и в която се подписваше всеки един, който излиза наряд, се пазеха във военния архив до 50 години и всеки можеше да подлежи на съд и след 20 год., примерно, ако се докаже, че в район, в който си бил наряд е имало нарушение на "Държавната граница".      Алтернативите за българския войник бяха две.
   В случай, че има нарушения на Държавната граница, войника в наряд следваше да направи всичко за да не допусне нейното нарушение, като последна мярка за тази цел беше убийство на нарушителя, особено на този, който преминава на друга територия. Така например в частта, където служих, по мое време имаше два случая с общо пет човека покосени от куршумите на граничарите в наряд и три жертви. Системата беше такава, че за всеки подобен случай се пускаше информация по всички гранични части. В другите гранични части също имаше подобни смъртни случаи. По тези причини се говори, че в годините на социализма е имало над 300 смъртни случая по Българската граница.    Характерното беше, че сега аз не си спомням, по това време, да е имало смъртен случай на български гражданин, а всички бяха свързани с чужденци, и то повечето германци.     Разказвам тази история, защото често се връщам на различни епизоди от този период.
  За мой късмет, по онези времена, съдбата ми е била такава, че да стана свидетел на тези събития, но да не участвувам пряко в подобни операции по различни причини.     В днешно време, си давам отговор на всички въпроси, които сега се задават от много хора и търсят отговор, но без резултат. Затова правя опит да ги споделя с всеки, който се интересува от тях, като предварително зная, че те няма да се приемат за нормални.     Отговорът на всички въпроси е един и той е, че случайни събития в битието и в живота НЕ СЪЩЕСТВУВАТ, макар и най-тежките, от човешка гледна точка, смъртните.     Целият отговор се базира на теорията за Причинно-следствените връзки, или така наречения Закон за кармата. Той гласи така, „Няма следствие без причина, както няма причина без следствие”. За жалост тези закони не се познават от хората, поради простата причина, че те не се изучават нито от образователната система по света, нито от религиите. За да се разбере този въпрос е редно наред със Закона за кармата да се познава и Закона за прераждането. Тези закони съществуват в природата от как свят светува, само, че се смятат за нещо нереално или нещо, което не ни засяга.      В днешно време стават всякакви събития, свързани с произшествия, било с транспортни средства, било то по всевъзможни  случай. В тях се случва така, че загиват хора, много хора. Не познавайки природните закони, хората сме склонни да предаваме всякакъв отенък на тези събития.     Ежедневно по преса и медии изникват като гъби подобни информации от различен род. Започва се критикуване на всички институции, вземане на всякакви мерки, свързани с тежки наказания и т.н. Вече не се учудваме, че нито една мярка или закон не е помогнала да не стават злощастни събития.     Всичко, което трябва да стане то става, та ако ще и перфектни човешки закони да има. По тази причина е необходимо разбиране на природните закони и да се знае, че всичко, което става е трябвало да стане. Излишно и вредно е да се прави каквото и да е осъждане на събитията и техните извършители.     По тази причина съществува една от 10-те Божи заповеди, която е „Не съди”. Разбирайки тези закони можем да направим извода, че загиването на различните хора по границите на бившата НРБ, или някъде другаде, не е било случайно. В обстоятелствата на живото може би така е трябвало да се стекат нещата, че да се изчисти съществуваща карма, или да се създаде нова, най-тежка, която в последствие ще бъде изчистена. Това е животът и само познаване на природните закони може да даде обяснение на многото неизвестни въпроси, колкото и не справедливо, от човешка гледна точка, да изглежда това.             

Темата е може би по-сложна, отколкото изглежда на пръв поглед. Освен това, и тя както много други неща от близкото ни минало някак остана да виси недостатъчно изяснена. Някои опити да се интерпретира - като например филмът "Граница" - просто за пореден и не последен път разделиха хората на две и не допринесоха с нищо особено.
Каквито и разбирания да имаме за кармата, те не ни избавят от изискванията на закона и на обичайния морал.
Законите понякога се сменят или се променя отношението към тяхното спазване. След обединението на Германия имаше няколко съдебни дела срещу редови граничари, отличили се по времето на ГДР в "неутрализиране" на "нарушители".
Но ще се отнася до морала, дори и малките промени в него настъпват твърде бавно. Неотдавна цял отряд наши гранични полицаи дотолкова се затрудниха в залавянето на трима турски рибари, че застреляха един от тях. Голяма част от обществото, медиите и някои политици приеха, че те са изпълнили успешно дълга си и ги обявиха за герои.

Филмът "Граница" е творчество също на хора. В една или друга степен, това е личното виждане на авторите, може би някой е разказвал подобни истории, както се пресъздават в него. На границата служиха хиляди младежи от цяла България. Аз не случайно захванах тази тема.Тя действително е толкова сложна, че даже не може и да си я представим. Не може с лека ръка да се каже ти си такъв или ти не си. Емоционални състояния има във всеки. По всяко време и на всяка държава границата представлява бойно поле. На това бойно поле се решават съдби. Всеки случай за нарушение на териториалния и законов ред на една държава е специфичен и е характерен сам за себе си. В това бойно поле участват хора. Във всеки от тези хора съществуват определени морални норми и психични състояния. Никой човек не е лишен от страх. Под контрола на страха са възможни всякакви действия, включително и най-неприятните. Затова казвам, че за всички действия се създава карма. Кармата за убийство е най-тежка. Военните действия не унивиняват състоянието за създаване на карма. Карма, която тежи и трябва да се отработва, включително и при военни операции. Съществува и блага карма, която се връща в положително състояние. Не е за подминава факта, че едни създават законите, а други трябва да ги спазват. Когато третирам тази тема аз усещам вътрешното въздействие върху мен. Тя не е лека тема и ще бъде премахната тогава, когато не съществуват граници между държавите. За жалост в днешно време границите са в главите на всеки от нас, било управник или не. Има държавна граница, има областна граница, общинска, личен имот и т.н. Териториалната цялост на личния имот и неговата защита от собственика не е по различна от границата на държавата, за сега.