На на­шата планета се налага нуждите и желанията на някои видове да бъдат подчинени на нуждите и желанията на други, защото в противен случай животът не би съществувал такъв, какъвто го познаваме. Вие опасно се приближавате към онова време, когато няма да бъдете в състояние да имате „живота, такъв,какъвто го познавате", тъкмо защото настоявате да подчи­нявате нуждите на повечето видове на желанията на само един. На човешкия род. Да, и то не на всички представители на човешкия род, а само на малцина. Дори не на най-големия брой, в което би имало известна логика, а на най-малкия. На най-богатите и най-влиятелните. Ти го каза. Започва се отново. Още една тирада срещу богатите и усъвършенстваните. Далеч съм от това. Вашата цивилизация не заслужава тирада, както стая пълна с деца не заслужава тирада. Човешките същества ще вършат, каквото вършат спрямо себе си и един спрямо друг, докато не осъзнаят, че то не е в техен интерес. Никакви тиради не биха променили това. Ако тирадите променяха нещо, много отдавна вашите религии щяха да станат далеч по-ефективни. О! Днес май си настроен срещу всички, нали? Нищо подобно. Нима тези прости наблюдения те зася­гат? Тогава трябва да се огледаш и да разбереш защо. И двамата знаем едно. Истината често не е удобна, но та­зи книга се явява, за да каже истината. Има и други книги, които съм вдъхновил. И филми също. Както и телевизион­ни програми. Не съм сигурен, че имам желание да подтиквам хората да гледат телевизия. За добро или зло телевизията сега е племенният огън на вашето общество. Не медиата ви насочва натам, накъ­дето искате да отидете, а посланието, което се преда­ва чрез нея. Няма защо да отхвърляте медиата. Ти сами­ят един ден можеш да го използваш, за да отправиш по нея едно различно послание... Нека се върна, ако мога... Мога ли да се върна на моя първоначален въпрос? Продължавам да искам да зная как може да функционира една видосистема, така че нуждите на всички видове в система­та да са равноправно удовлетворени. Нуждите са равноправно удовлетворени, но самите нужди не са равни. Това е въпрос на всеразмерност и равно­весие. Високоеволюиралите общества разбират, че всичко живо в системата, която тук приехме да наричаме видосистема, имат потребности, които трябва да бъдат удовлетворени, за да оцелеят физическите форми, които създават и поддържат системата. Разбират също така, че всички тези потребности са еднакви и са равни от гледна точка на системата от изискванията, които поставят пред самата система. Нека използваме един пример от вашата видосистема. Добре... Да разгледаме два живи вида, които вие наричате „дър­вета" и „човеци". Слушам Те. Очевидно дърветата не се нуждаят от такова ежедневно поддържане, както хората. Следователно техните потребности не са равни. И все пак те са взаимосвързани. С други думи единият вид зависи от другия. Вие трябва да обръщате също толкова внимание на нуждите на дърве­тата, както и на нуждите на хората, но самите нужди на дърветата не са толкова големи. Въпреки всичко, ако пре­небрегнете нуждите на единия вид живот, това ще дове­де до вашата гибел. Книгата, която споменах преди, че е от изключително значение - „Последните часове на древ­ната слънчева светлина" - описва всичко прекрасно. В нея се казва, че дърветата възприемат въглеродния двуокис от атмосферата, използвайки въглеродната част на този атмосферен газ, за да създават въглехидрати, тоест да рас­тат (почти всичко, от което е изградено растението, включително корени, стъбла, листа, дори ядките и плодо­вете, които ражда представляват въглехидрати). Междувременно кислородната съставка на този газ се освобождава от дървото, тя е „отпадъчното вещество" на дървото. Човешките същества, от своя страна се нуждаят от кислород, за да оцелеят. Без дърветата, които превръ­щат въглеродния двуокис, който е в голямо количество в атмосферата в кислород - който не е в достатъчно ко­личество, вашият вид не може да оцелее. Вие на свой ред освобождавате (издишате) въглероден двуокис, от който дървото се нуждае, за да оцелее. Разби­раш ли равновесието? Разбира се. То е изключително находчиво. Благодаря. А сега бих помолил да престанете да унищожавате дърветата. О, хайде, хайде! Ние засаждаме по две дървета за всяко отсечено. Да. И на тези дървета ще им трябват триста години, за да стигнат до онази сила и размер, която ще им позволи да отделят толкова кислород, колкото старите дървета, които в момента изсичате. Онази фабрика за производство на кислород, която наричате Амазонска дъждовна гора, може да бъде възстановена, за да функционира в пълния си капацитет и да балансира атмосферата на Ва­шата планета за около две-три хиляди години. Не се тревожете. Вие изсичате хиляди декари ежегодно, но не се тревожете. Но защо? Защо вършим всичко това? Разчиствате тези земи, за да отглеждате на тях доби­тък, който да колите и ядете. Смята се, че отглеждането на добитък носи повече доход на местните хора от района на дъждовните гори. Заявява се, че това прави зе­мята по-продуктивна. Във високоеволюиралите общества подкопаването на системата не се смята за нещо продуктивно, а по скоро разрушително. И така ВЕС са намерили начин да баланси­рат всеобщите потребности на видосистемата. Те са предпочели това пред служенето на една малка част от системата, защото разбират, че никой вид вътре в сис­темата не може да оцелее, ако самата система бъде разру­шена. Това изглежда очевидно. Болезнено очевидно. Неговата „очевидност" може да изглежда още по-бо­лезнена на Земята в годините, които предстоят. Ако то­зи вид, който наричате доминантен не се пробуди. Разбирам. Разбирам наистина. На мене ми се иска да напра­вя нещо за това, но се чувствам безпомощен. Понякога се чувствам така безпомощен. Какво мога да сторя, за да доведа до някаква промяна? Нищо не можеш да сториш, но можеш да бъдеш. Помогни ми да разбера. Човешките създания са се опитвали да разрешават проблеми на нивото на действието твърде дълго без осо­бен успех. Това е така, защото истинската промяна се извършва на нивото на това „да бъдеш", а не „да действаш". О, вие сте направили определени открития, да. И сте постигнали напреднали технологии и в известен сми­съл сте направили живота си по-лесен - но не е ясно дали сте го направили по-добър, а по отношение на по-широките, принципни проблеми, вие сте осъществили много ба­вен прогрес. Изправени сте пред много от принципните проблеми, пред които сте стояли векове наред на вашата планета. Идеята ви, че земята съществува, за да бъде експлоатирана от доминантния вид е добър пример. Очевидно е, че няма да промените това, което върши­те, докато не промените това, което сте. Налага се да промените своята представа за това Кои Сте по отношение на вашата околна среда и на всичко в нея, преди да можете да действате по различен начин. Това е въпрос на съзнание. И трябва да имате високо съзнание, за да промените своето съзнание. Как да го постигнем? Спрете да мълчите. Говорете. Издигнете глас. Поста­вете тези проблеми. Така бихте могли дори да издигнете колективното съзнание. Ето например по следния въпрос: Защо не отглеждате коноп и да го използвате за хартия? Имате ли представа колко дървета се използват само, за да се снабди света с ежедневните вестници? Да не говорим за чашките за еднократна употреба, торбички и хартиени кърпи. Конопът може да се отглежда евтино, събира се лесно и се използва не само за производство на хартия, но и за най-здравото въже, най-дълготрайните дрехи и дори за най-ефикасните лекарства, които може да предостави вашата планета. Индийският коноп може да бъде отглеждан толкова евтино и толкова лесно може да се събира, че той се използва за толкова много неща, че срещу него действа едно огромно лоби. Много са онези, които ще загубят, ако позволят на света да се обърне към това просто растение, което може да се отглежда навсякъде. Това е само един от примерите как алчността измес­тва здравия смисъл в управлението на човешките дела. Ето защо дай тази книга на всеки, когото познаваш, не само за да разберат това, но и всичко останало, което има да се каже в нея, а то е много. Само обърни страницата... Да, но започвам да се чувствам потиснат, както много хо­ра казват, че са започнали да се чувстват, след като са проче­ли втора книга. Нима тока не се превръща в разговор за това как унищожаваме много неща и в края на краищата и самата планета? Защото не съм сигурен, че искам това. Искаш ли вдъхновение за писане? Искаш ли да се вълну­ваш? Защото да узнаеш и изследваш онова, което други напреднали цивилизации осъществяват, би трябвало ед­новременно да те вдъхновява и вълнува! Помисли за възможностите. Помисли за това, което се открива пред вас. Помисли за щастливия утрешен ден, който ви чака зад ъгъла. Само ако се пробудим. Но вие ще се пробудите. Вие вече се пробуждате. Парадигмата се променя. Светът се променя. И това става направо пред очите ти. Тази книга е част от промяната. Ти си част от нея. Помни, че си на това място, за да го изце­лиш. Вие сте в пространството, което трябва да изце­лите. Няма никаква друга причина да бъдете тук. Не се предавайте! Не се предавайте! Най-голямото приключение едва сега започва.

minchomin, вероятно имате някаква представа, за какво иде реч.

Нядявам се, инак не бих го пуснал като постинг.

За тази "извадка" от книгата "Разговори с Бога"!За това
че не само я четете,но сте и намерили способ за по-
пуляризиране на идеите в Нея.Аз самият също я чета
и препрочитам,но признавам не съм успял да пос-
тигна успех пти популяризирането и всред мои
приятели и познати,поради което стигнах(за себе
си),до извода,че не и е дошло още времето.С дру-
ги думи,нужно е както се казва в Нея,"едно друго
съзнание",тъй като решеването на посочения про-
блем е преди всичко от дъховно естество.
Но вие явно сте намерили подходящата форма
за популяризиране,за което още веднъж Ви позддравя
вявам.